Решение по адм. дело №1896/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. Ж. П. от [населено място], [жк], [улица], против заповед № 25 - 0320 - 000232 от 12.09.2025 г. на полицейски инспектор, районно управление /РУ/ Поморие, областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага съображения. Не ангажира доказателства Претендира разноски.

Ответникът - полицейски инспектор, РУ Поморие, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

 

На 12.09.2025 г. на П. Ж. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 4244458, затова, че на 12.09.2025 г., около 17.45 ч., в [населено място], [улица]до дом № 162, посока автогара [жк], към изхода на града, посока [населено място], като водач на лек автомобил [Марка], модел ****, рег.№ [рег. номер], чужда собственост, отказал да бъде тестван с техническо средство дрегер 7510, фабр. № ARPM - 0781 за употреба на алкохол. На водача П. е издаден талон за медицинско изследване № 318259/л. 73 от делото/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 /л.72 от делото/.

На 12.09.2025 г., въз основа на фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение, т.е. че изцяло приема констатациите в акта, полицейски инспектор, РУ Поморие, ОД МВР Бургас, е издал заповед № 25 - 0320 - 000232, с която на основание чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП е приложил на П. принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС/СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца/л. 62 от делото/.

Заповед № 25 - 0320 - 000232 от 12.09.2025 г. на полицейски инспектор, районно управление /РУ/ Поморие, областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 25 - 0320 - 000232 от 12.09.2025 г. за прилагане на принудителната административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган - полицейски инспектор, РУ Поморие, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и заповед № 251з - 5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори в група „Охранителна полиция“, РУ, ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт/л. 51 и 83 от делото/; и заповед № 8121з -1632 от 02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи/л. 93 и 94 от делото/.

На второ място, същата е в предвидена от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания/по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/. Актът е мотивиран, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

На следващо място, относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико -токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико - токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е отказа за бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП.

Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите, предвидени в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

За да е изпълнена нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на МПС. Последното се оспорва от жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е управлявал МПС, поради което неправилно му е приложена ПАМ. Данните по делото категорично сочат, че П. е управлявал автомобила, тъй като при спирането му за проверка, същият слязъл от мястото на водача, което непосредствено било възприето от контролните органи. В тази насока е изявлението на ответника в съдебно заседание.

Ето защо, съдът приема, че П. безспорно е управлявал автомобила, когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство.

Освен това е отказал за получи издадения му талон за изследване, което е отразено в талона по надлежния ред, където саморъчно е написал, че „отказвам да дам кръв и урина“/л. 69 от делото/. А отказът да се подложи на изследване е отразен в протокол за медицинско изследване, приложение № 4, към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2027 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/обн. ДВ, бр. 61/2017 г./, подписан от лекар в центъра за спешна медицинска помощ/ЦСМП/ Бургас, филиал Поморие/л. 74 и 75 от делото/.

Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, което е достатъчно основание да се приеме наличието на една от алтернативно предвидените в правилото на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ .

Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В конкретния казус, органът е установил наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството му на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването му предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя и което последният не е сторил.

Установената с АУАН фактическа обстановка не е надлежно оборена в съдебното производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед.

Изложеното сочи на извода, че заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на П. Ж. П. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Ж. П. от [населено място], [жк], [улица], против заповед № 25 - 0320 - 000232 от 12.09.2025 г. на полицейски инспектор, районно управление /РУ/ Поморие, областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.