Решение по дело №1535/2015 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

     №                                                  06.10.2016 г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на осми септември две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1535 по описа за 2015 г. и като обсъди:

 

            Субективно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

   Ищецът С.А.Д. твърди, че по силата на запис на заповед – издаден на 01.08.2014 г. в Пловдив, ответницата В.Г. се е задължила безусловно и неотменно да и заплати на падежа 07.06.2015 г. сумата 20 хил.евро, като същия е бил предявен на 07.06.2015 г. Въпреки настъпилия падеж, задължението от В.Г. не е било изпълнено, нито на падежа, нито към датата на образувана на делото. След възникване на задължението по записа на заповед ответницата В.Г. на 9.12.2014 г. е извършила продажба, на притежаван от нея недвижим имот: дворно място с площ от 598 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жил.сграда, лятна кухня и гараж – находящи се в село Поповица, за сумата от 8640 лв. на ответника А.И.Г., която продажба е обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Ищеца твърди, че ответницата В.Г. с горната сделка съзнателно е увредила, като е знаела това. Твърди още, че ответницата В.Г.  /продавач на имота/ и  ответника А.Г. /купувачът/ са в близка родствена връзка, сестрата Юлия Г. живее на семейни начела с А.Г., като двамата имат дете и живеят в с.Летница. Продаденият от ищцата имот не се ползва от ответника А.Г., същия продължава да се обитава и ползва от ищцата В.Г., както и от бившият и съпруг Борис Борисов – пълномощник по процесната сделка. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което горната сделка, сключена между ответниците да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца на осн.чл.135 ЗЗД. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответникът А.И.Г..

        В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответникът В.Г.Г., съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3, чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Същата оспорва исковата молба, моли на осн.чл.126 ГПК да се прекрати производството по настоящото дело, тъй като м/у същите страни на същото основание  има заведено гр.д.№ 655/2015 г. по описа на АРС – за което представя съдебно удостоверение. Ответницата твърди, че въпросната запис на заповед е подписала в резултат на заплахи от страна на ищцата /заедно с още един запис на заповед/. Твърди, че записът на заповед е антидатиран, тъй като още при подписването му на него е отразено, че и е предявен на 07.06.2015 г. – въпреки, че това се е случило 2014 г. Заявява, че заповедта е унижощаема – поради заплаха, а вземането не е изискуемо, нито пък тя е кредитор по отношение на нея. Счита, че към настоящият момент ищцата няма правен интерес от водене на настоящото дело, поради което моли производството да бъде прекратено поради недопустимост на иска. Ответницата твърди, че ищцата е отправяла към нея заплахи и психически тормоз – за което е сезирала служителите на ІV РУП Пловдив и Садово. Не оспорва обстоятелството, че е продала описания недвижим имот, но заявява че причината е била липса на средства и задължение по кредит към Банката, заявява че не познава купувачът на имота, че по време на продажбата е била в чужбина, не поддържа контакти със сестра си. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            Със запис на заповед, издадена на 1.08.2014 г. В.Г.Г. се е задължила да заплати на С.А.Д. сумата 20 000 евро, на падежа – 07.06.2015 г.

          От НА за покупко-продажба на недвижим имот от 9.12.2014 г. на Нотариус Кожухарова, вписан в вх.рег.№ 5580/9.12.2014 г., Акт 180, том 20, дело № 3378/2014 г. на СВ при РС Асеновград е видно, че  В.Г.Г., действаща чрез пълномощника си Борис Руменов Борисов е продала на А.И.Г. притежавания от нея недвижим имот, находящ се в село Поповица, ул.“16-та“ № 8 – дворно място с площ 598 кв.м., съставляващо УПИ І-447 в кв.31, по плана на село Поповица, при граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-448 и УПИ ІХ-448, ведно с построените в имота: двуетажна масивна жил.сграда, със застроена площ от 103 кв.м. и с РЗП 206.48 кв.м., лятна кухня с площ 22.87 кв.м.  и гараж със застроена площ 23 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота за сумата 8 640 лева.

            Вземането на ищеца към първия ответник е възникнало с настъпване на падежа на записа на заповед, а именно 07.06.2015 г. /като същия е издаден на 01.08.2014 г./. Атакуваната сделка е сключена след това – на 09.12.2014 г., тоест към този момент  ответницата В.Г. все още не е била длъжник на ищцата С.Д..

         Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

            Длъжникът е знаел за увреждането, тъй като всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото му, и с това се затруднява изпълнението на задължението. Тъй като сделката е възмездна, необходимо е знание от третото лице за увреждането, като в случая се касае за физическо лице – А.И.Г. /втория ответник/, за които ищцата твърди, че е баща на детето на сестрата на първата ответница В.Г. – Юлия Г., с която имат общо дете.  

          При оказана в с.з доказателствена тежест на ищцата, същата изиска удостоверения за снабдяване с данни за: адресната регистрация на ответника А.Г. и Юлия Г.,  за родствените връзки на ответницата В.Г. и семейно положение на А.Г. – които не бяха представени до приключване на производството.

         Твърденията на ищеца, че ответника А.Г. е знаел за увреждането, тъй като е в родствена връзка с ответницата В.Г. не бяха доказани. Те твърдения останаха недоказани от представените писмени, както и от допуснатите устни доказателства /тъй като допуснатите на ищцата свидетели не бяха довени за разпит и същите бяха заличени/. Ето защо съдът приема, че не са налице всички елементи от фактическият състав, визиран в чл. 135 от ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата В.Г., направените по делото разноски в  размер на 350 лева.  Поради липса на претенция за направените по делото разноски от ответника  А.Г. /същия не е представил доказателства за направени такива/, съдът не следва да присъжда такива в негова полза.

          С оглед на гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.А.Д., ЕГН ********** *** против: В.Г.Г., ЕГН ********** *** и А.И.Г., ЕГН ********** ***, за обявяване относително недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА  за покупко-продажба а недвижим имот № 96, том ХІ, рег.№ 8312, дело № 1999 от 2014 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с рег.№ 234 от НК, с район на действие Асеновградския РС, вписан в СВ при РС Асеновград с вх.рег.№ 5580/9.12.2014 г., Акт № 180, том 2, дело № 3378/2014 г. сключена между В.Г.Г. като „продавач“ и А.И.Г. като „купувач“, с които е продаден следния недвижим имот, находящ се в село Поповица, общ.Садово, обл.Пловдивска: дворно място с площ 598 кв.м., съставляващо УПИ І-447 в кв.31, по плана на село Поповица, при граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-448 и УПИ ІХ-448, ведно с построените в имота двуетажна масивна жил.сграда, със застроена площ от 103 кв.м. и с РЗП 206.48 кв.м., лятна кухня с площ 22.87 кв.м.  и гараж със застроена площ 23 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.        

            ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН********** *** да заплати на В.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 350 лева (триста и петдесет) лева, направени по производството разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: