№ 13198
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20221110104045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 14555/27.01.2022г. от [фирма], ЕИК [ЕИК], срещу Р. Н. Ч. за сумите от 200 лева главница
по договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт [номер]/21.03.2018 г., ведно със
законна лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,44 лева,
представляваща договорно възнаграждение за период от 10.05.2018 г. до 10.08.2018 г.,
сумата 8,79 лева, представляваща лихва за забава за период от 11.05.2018 г. до 10.08.2018 г.,
сумата 110,64 лева, представляваща законна лихва за период от 10.08.0208 г. до 26.01.2022
г., сумата 30,00 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането, 131,40
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и
разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лева.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Клаузата, на която заявителят основава претенцията си за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги е нищожна. Същата противоречи на закона (чл.26, ал.1, хип.І
ЗЗД), доколкото съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В противоречие с тази императивна разпоредба в
процесния договор е уговорено общо възнаграждение за пакета допълнителни услуги, а
1
видно от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са уговорени
общо 5 такива допълнителни услуги, без за всяка от тях да е посочено конкретно
възнаграждение. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво конкретно
поведение от страна на кредитора, поради което това вземане няма характер на такса, тъй
като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети
от кредитора– арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Тази клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави на основание чл.26,
ал.1, хип.ІІІ ЗЗД, доколкото заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително и се дължи на вноски през срока на действие на договора-следователно то се
дължи не при ползване на тези допълнителни услуги, а само за възможността да се поиска
предоставянето на тези услуги. Дори и потребителят да поиска ползването на тези
допълнителни услуги, липсва насрещно задължение на кредитора да ги предостави, а
доколкото тези услуги се изразяват в изменение на договора между страните, са необходими
волеизявления за съгласие и от двете страни. Последното налага единствено възможен
извод, че кредитополучателя заплаща предварително не за реално предоставени услуги, а за
нещо, което той може и да не поиска или пък за което насрещната страна да не даде
съгласие за изменение на договора между тях, тъй като отсъства на поето с договора
задължение за заемодателя да даде съгласие за изменение на договора при поискано
ползване на допълнителна услуга от кредитора.
Тази клауза е нищожна и поради заобикаляне на закона предвид нормата на чл.26,
ал.1, хип.ІІ ЗЗД, доколкото чрез така уговореното възнаграждение се цели да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по
неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга. Претенцията за
такси за извънсъдебно събиране на дълга се основава на нищожна договорна клауза, според
която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от
претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания за закупен пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно
събиране на вземането. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 16,90 лв. за държавна такса и над
33,80 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
14555/27.01.2022г. от [фирма], ЕИК [ЕИК], срещу Р. Н. Ч. В ЧАСТТА сумата от 131,40 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, сумата от 30 лв.,
представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и в частта за
разноските над сумата от 16,90 лв. за държавна такса и над 33,80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3