Решение по адм. дело №683/2025 на Административен съд - Сливен

Производството се движи по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на З. М. Х. от [населено място], подадена чрез адв. В. Р. – БАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3347/24.10.2025г. на м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен, с която на З. Х. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на мотиви. Оспорва се възприетата от органа фактическа обстановка с твърдение, че по преписката липсват доказателства, че автомобилът е предоставен за управление от Х. на неправоспособен водач. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен - И. И. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Окръжна прокуратура Сливен, уведомена за производството, не изпраща представител.

Административен съд Сливен намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок по чл.149 ал.1 от АПК /заповедта е връчена на оспорващата на 24.10.2025г. - л.23, а жалбата срещу нея е подадена пред съда на 05.11.2025г. - л.2/ и от надлежна страна, адресат на оспорения акт.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA № 3555316 от 24.10.2025 г. на същата дата в 11.20 ч., в гр. Сливен, ул. "Банско шосе", З. Х. допуска лицето М. М. К. да управлява товарен автомобил "Опел Мовано" с рег. № *******, нейна собственост, като при проверката е установено, че К. не притежава СУМПС, валидно за категория С /МПС е регистрирано категория N2/ т. е. водачът е неправоспособен. В АУАН е посочено, че е извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като актът бил надлежно връчен на същата дата на Х.. На неправоспособния водач М. К. също е съставен АУАН по чл. 150а от ЗДвП. /л.24-л.25/

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен – И. И. е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3347/24.10.2025г., с която на З. Х. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 1 година, иззети са 2 бр. регистрационни табели на автомобила ******* и СРМПС № *********. /л23/

По делото е разпитан като свидетел Г. Ц. Г. - м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен, вписан като свидетел в съставените АУАН и очевидец на нарушенията. От показанията му се установява, че: на датата, посочена в АУАН са спрели за проверка товарен автомобил "Опел Мовано" с рег. № *******, управляван от М. М. К., който не притежавал СУМПС, валидно за категория С, доколкото МПС е регистрирано категория N2; в автомобила имало пътник, който е собственика на МПС и това била оспорващата З. Х.- д. на М. К..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. В случая ПАМ е наложена от м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен, като по делото се съдържа и заповед № 343з – 2241/22.08.2025г./л.44/, с т.2.8 на която, Директорът на ОДМВР – Сливен е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за това, че оспорващата Х. е допуснала /предоставила/ собственият си товарен автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно превозно средство. За това нарушение е съставен и АУАН на Х., който е приложен по делото.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т. 2а, б."а" – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която мярката се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т. е. същият да е извършил административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. При надлежно съставен АУАН, компетентният орган следва да наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

В конкретния случай са налице два АУАН, в които са вписани фактическите обстоятелства за извършени административни нарушения по ЗДвП относно предоставяне на управлението на МПС от лице, което не е правоспособен водач. Тези обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл, противно на доводите на оспорващата в жалбата, двата АУАН са част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и представляват фактическото й основание по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби. В заповедта е описана фактическа обстановка, като има и препращане към обстоятелствата на описаните актове за установяване на административно нарушение. В случая е налице пълно възпроизвеждане в заповедта на констатациите в актовете, поради което е неоснователно твърдението на оспорващата, че в заповедта не са посочени фактически основания за издаване на обжалваната заповед.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП се прекратява регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая предоставянето на управлението на автомобила на лице, което не е правоспособен водач, е безспорно установено. Фактът, че оспорващата, към момента на проверката, е била пътник в проверения автомобил налага извод, че са били налице предпоставките за налагане на описаната по – горе принудителна административна мярка.

Безспорно е, че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ в мотивите е описано нарушението, което е извършено от оспорващата, а именно предоставяне управлението на товарния автомобил на лице, което не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и че именно оспорващата е собственик на автомобила / видно от справка л.51/. Доказателства, оборващи приетото от административния орган, по делото не са представени.

Налице е и доказаност на основанието за налагане на процесната мярка – "на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач". ПАМ е наложена на валидно правно основание - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е както поведението на собственика - дали същият е предоставил МПС на водача, така и неговото субективно отношение към деянието и дееца - дали управлението на МПС е извършено със знанието или незнанието на собственика или дали същият е знаел, че водачът не притежава съответно свидетелство за управление на МПС или дали същото е отнето. В случая спрямо оспорващата е приложената ПАМ, която е форма на административна принуда, различна от административно-наказателната отговорност, и е подчинена на различен правен режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено извършването на административното нарушение. Знанието, респ. незнанието на собственика съобразно изложеното по-горе, е без правно значение, тъй като отговорността на собственика е обективна и се поражда единствено в резултат на връзката му с вещта, с която е извършено нарушението. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в последното си предложение, не предвижда каквато и да е форма на изпълнително деяние на собственика.

Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси на собственика на МПС.

Ето защо съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона. Подадената срещу нея жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. М. Х. от [населено място], подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № GPAM-3347/24.10.2025г., издадена от м. а. към Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОДМВР Сливен, с която на З. М. Х. от [населено място] е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС", като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните.