№ 3529
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110136894 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата М. Г. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
****** но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и мораторна лихва върху платена главница за
цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите,
както следва: 758,78 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г.; 194,65 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.12.2023 г., както и 0,81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово
разпределение, отнасяща се за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., начислена за периода
от 16.10.2021 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.01.2024 г. до окончателното заплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 1502/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Г. Б. не е подала отговор на исковата
молба.
С възражението по чл. 414 ГПК навежда довод за частично погасяване на процесните
1
вземания, позовавайки се на разписка от 16.02.2024 г. за сумата от 20,00 лв. С допълнително
становище с вх. № 142515/29.04.2024 г. релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „**** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата М. Г. Б. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия. За да
достигне до този извод, съдът съобрази най-вече данните, удостоверени в представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том VI, рег. № 35590, нот.
дело № 1016/2006 г. (л. 16-18 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с
обвързваща сила относно удостоверените в него обстоятелства, свидетелстващ, че считано
от 30.11.2006 г., т. е. преди исковия период, ответницата Б. е придобила от трети за процеса
лица ****, ****, *** и **** правото на собственост върху процесния *** находящ се в ****
заедно с мазе № 43 и 2,797 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху УПИ. Нещо повече, ставайки негов собственик, ответницата Б. е декларирала
този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки заявление - декларация от
08.12.2006 г. за откриване на партида на нейно име по отношение имот, находящ се на адрес:
**** ап. 23, с аб. № 11703 (л. 14-15 от делото). По делото не се твърди, а и не се доказва
осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху процесния имот, поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на
исковия период – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответницата Б. се легитимира като негов
собственик, респ. като клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а
това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката тя се
явява легитимирана да отговаря за процесните вземания, касаещи същия.
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на
процесното жилище, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 31.08.2002 г., 2 броя списъци към
него и договор от 26.09.2002 г. (л. 19 – 24 от делото), представените индивидуални справки и
формуляри за отчет (л. 64 - 69 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ****, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ****, а то от своя страна
на подизпълнителя си – „****.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: **** е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, достигайки до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислявани на мощност за 1
брой щранг-лира, сумите за битово гореща вода са начислявани след редовен отчет на
водомера през 2021 г. и 2022 г., което е в съответствие с обстоятелствата, удостоверени в
представените 2 броя протоколи за извършен отчет съответно от 22.06.2021 г. и от
16.05.2022 г. (л. 64-65 от делото), подписани от потребител, чието авторство не е оспорено, а
сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем
на имота – 137 куб. м. и този на етажната собственост – 4 956 куб. м. От техническа гледна
3
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът
е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на
ответницата не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1 195,36
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (1 147,81 лв.) и
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (47,55 лв.), като посочената по
горе стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по
тях. Ето защо, въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са
установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имот топлоенергия
в определено количество и нейните стойности за исковия период.
От страна на ответницата М. Г. Б. се твърди частично плащане на процесните суми,
позовавайки се на представената в хода на производството по ч. гр. дело № 1502/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, разписка № 0400021221533922/16.02.2024 г. за сумата от 20,00 лв.
(л. 19 от делото). От съдържанието на същата е видно, че посочената сума е преведена по
сметка на ищеца на 16.02.2024 г., без обаче да може да се направи извод, че посочената сума
е отнесена за погасяване на сума е послужила за погасяване на такива, касаещи процесните
вземания. Това е така, тъй като при внимателно проследяване на посочените в разписката
номера на отделните фактури и тяхната стойност с тези, цитирани в представените като
приложения на исковата молба кредитни известия (л. 26 и л. 28 от делото), става ясно, че те
не си съответстват. Предвид изложеното и при липсата на представени от ответницата други
доказателства в подкрепа на твърденията за извършени плащания, касаещи процесните
вземания, то този нейн довод е останал недоказан, поради което следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
се равнява на посочения по-горе размер от 1 195,36 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано релевираното от нея в
рамките на производството по ч. гр. дело № 1502/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, но
преди изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражение за изтекла погасителна давност. В
тази връзка следва да се отбележи, че макар и направено извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
заявеното от страна на ответницата едва с допълнително становище с вх. №
142515/29.04.2024 г. в рамките на заповедното производство възражение за изтекла
погасителна давност следва да се приеме за надлежно включено в предмета на делото. Това е
така предвид мотивите, възприети с т. 11а от ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013, ОСГТК
4
на ВКС, според които в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор
на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор, от което
следва и задължението на съда да разгледа релевираните след възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК възражения, стига същите да са направени преди изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК в последвалото исково производство, каквато е и
настоящата хипотеза.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 08.01.2024 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (за период от два месеца и
7 дни) срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 08.01.2021 г., а след и
на 01.11.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода
от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., тъй като най-късното вземане - това за м.08.2020 г. е станало
изискуемо на 15.10.2020 г., т. е. преди 01.11.2020 г. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислените
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде
определен въз основа на посочения по-горе такъв от съдебно-техническата експертиза, а
именно: 1 195,36 лв., отразяващ реално доставената и потребена такава. От тази сума следва
да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2020 г. до
5
31.08.2020 г., които предвид данните по таблици № 4 и № 5 от заключението, отразяващи
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното изравнение
след края на отчетния такъв, възлизат на 118,34 лв. Така след извършено преизчисляване по
реда на чл. 162 ГПК, размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., които прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 1 077,02 лв. (1 195,36 лв. – 118,34 лв.). С оглед на това и при
съобразяване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, доколкото
предявената с исковата молба претенция за заплащане стойността на доставената до
процесния топлоснабден имот топлинна енергия е в по-малък размер от 758,78 лв., то тя се
явява основателна и следва да бъде изцяло уважена, като само за прецизност следва да се
отхвърли за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.
Като законна последица от предявяване на иска, посочената по-горе сума следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.01.2024 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 211,34 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до
29.12.2023 г., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 194,65 лв., поради което
предявеният акцесорен иск за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху платена главница за цена на
услуга за дялово разпределение, отнасяща се за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
начислена за периода от 16.10.2021 г. до 05.05.2023 г., с доклада по делото съдът е указал на
ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи размера на този вид вземане, както
датата на погасяването му от ответницата, както и, че не сочи доказателства в тази насока. В
хода на процеса от негова страна не са предприети никакви действия за установяване на
посочените обстоятелства, поради което следва да се приеме, че същият не е доказал
възникването в правната му сфера на главно вземане за цена на услуга за дялово
разпределение, отнасяща се за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., което да е било
платено. Предвид изложеното и поради акцесорния характер на предявения иск за
мораторна лихва в размер на 0,81 лв., начислена за периода 16.10.2021 г. до 05.05.2023 г., той
се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
В открито съдебно заседание на 06.02.2025 г. пълномощникът на ответницата – Е. Б. е
направил искане за разсрочване на изпълнението на задължението, основано на чл. 241, ал. 1
ГПК. Искането е процесуално допустимо. Макар, че исковете са предявени при условията на
чл. 422, ал. 1 ГПК, т. е. са установителни, въз основа на заповедта за изпълнение в случай на
уважаването им ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на
6
съдебно признатото вземане.
Насрещната страна – ****, чрез ****, не изключва възможността за разсрочване на
дълга.
В случая, от представеното разпореждане № 21241567351/30.06.2024 г., издадено от
ТП на НОИ – София град (л. 105 от делото) се установява, че считано от 01.07.2024 г. на
ответницата М. Г. Б. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е в размер от
810,43 лв. на месец, като към момента на приключване на устните състезания по делото тя е
на 68 години, без данни за наличието на други източници на финансови средства, но също
така и за установени здравословни проблеми, налагащи направата на допълнителни разходи
за медикаменти и лечение, както и относно получавания месечен доход от нейния съпруг.
Ето защо, с оглед така установените финансов, граждански и социален статус на
ответницата и изразеното от нея желание за разсрочване, съдът намира, че искането за
разсрочване е основателно, като при определяне размера на сумата следва бъдат съобразени
посочените по-горе обстоятелства, съпоставени с общия размер на дълга. Ето защо,
задължението за главница, лихви и разноски следва да бъде разсрочено, като ответницата
следва да заплаща на ищеца месечно сумата от 123,58 лв. за период от 1 година.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
- частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
1502/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 74,94 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 454,61 лв. - платена държавна такса, депозит
за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като тя не претендира, а и не доказва
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ****/* срещу М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 23,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Г. Б. дължи на **** сумата от
758,78 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ****** за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.01.2024 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 194,65 лв., представляваща мораторна лихва
7
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.12.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 1502/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., както и иска за сумата от 0,81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово
разпределение, отнасяща се за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., начислена за периода
от 16.10.2021 г. до 05.05.2023 г.
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 23 да заплати на ****, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ****/*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 74,94
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 1502/2024 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 454,61 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА М. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: **** ап. 23, да заплаща на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****/*, сумата от 123,58 лв. месечно.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** – „****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8