№ 106
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100515336 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 32891/17.12.2021 г. по описа на ДСИ при
Софийски районен съд, подадена от М. ЦВ. М. като баща и законен
представител на малолетната М.М. М.а и заедно с непълнолетния М. М. М. –
взискатели по изпълнително дело № 1926/2021 по описа на СИС - София,
срещу акт на държавния съдебен изпълнител – разпореждане от 26.11.2021 г.,
с което е върната молба с вх. № 21774/27.08.2021 г. поради неотстраняване на
нередовностите в указания срок и е прекратено производството по
изпълнително дело № 1926/2021 г. по описа на СИС – София.
Мотивите на държавния съдебен изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК са
обективирани в писмото за изпращане на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
обжалваното действие и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 27.08.2021 г. на М. ЦВ.
М. срещу длъжника П.М. М.а, въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2020
г., издаден по гр.д. № 74244/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 89
състав, с който П.М. М.а е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето М.
М. М. в размер на 150 лева, чрез неговия баща и законен представител М. ЦВ.
М., считано от дата 21.11.2018 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяването й, както и е осъдена П.М. М.а да заплаща месечна издръжка
1
за детето М.М. М.а в размер на 150 лева, чрез неговия баща и законен
представител М. ЦВ. М., считано от дата 21.11.2018 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяването й.
С разпореждане с изх. № 51641/13.10.2021 г. съдебният изпълнител е
указал на взискателя да посочи способ за изпълнение. Съобщението е връчено
на М.М. на 15.11.2021 г.
С обжалваното разпореждане, като е приел, че дадените указания не са
изпълнени, държавният съдебен изпълнител е върнал молбата за образуване
на изпълнителното дело и е прекратил производството по същото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от взискателя по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Макар че в обжалваното разпореждане е посочен едноседмичен срок за
обжалване, законоустановеният срок за обжалване на действията на съдебния
изпълнител е двуседмичен съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК. С оглед на това
следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК, взискателят може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или
да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
В случая се оспорва от взискателите прекратяването на производството
по изпълнителното дело.
Предмет на горепосоченото изпълнително дело е парично задължение
за издръжка на две ненавършили пълнолетие деца по чл. 143 от СК, което
задължение се характеризира с периодични изпълнения – месечно плащане на
издръжката, считано от 21.11.2018 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяването й.
Издръжката на ненавършили пълнолетие деца има особена социална и
обществена значимост. Поради това законодателят е установил редица
предимства по отношение на вземането за издръжка. В Семейния кодекс са
въведени гаранции за реалното изплащане на издръжка – забрана за
предварителен отказ от право на издръжка, забрана за прихващане на вземане
със задължение за издръжка (чл. 147 и чл. 148 от СК).
С оглед характера на вземането за издръжка са въведени и редица
изключения касателно принудителното събиране на присъдената издръжка.
За неизпълнение на задължението за текущата издръжка не се прилагат
правилата относно несеквестируем доход (чл. 446, ал. 3 от ГПК). Не се
допуска принудително изпълнение върху вземането за издръжка (чл. 446, ал.
4 от ГПК).
Така в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено изключение, че делата за
издръжка не се прекратяват, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. По аргумент от
2
цитираната разпоредба настоящият състав намира, че изпълнителното
производство за принудително събиране на издръжка не може да бъде
прекратено поради непосочване на способ за изпълнение в дадения от
съдебния изпълнител срок.
Настоящият състав намира за основателни и доводите в жалбата на
взискателя, че съобщение за дадените указания не е връчено на
непълнолетния М. М. М.. Поради това за последния не е започнал да тече
даденият срок за изпълнение на указанията за посочване на способ за
изпълнение.
С оглед на горното съдът не обсъжда останалите доводи на
жалбоподателите.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
разпореждане като неправилно следва да бъде отменено.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.11.2021 г. на ДСИ при СРС по
изпълнително дело № 1926/2021 по описа на СИС - София, с което е върната
молба с вх. № 21774/27.08.2021 г. поради неотстраняване на нередовностите в
указания срок и е прекратено производството по изпълнително дело №
1926/2021 г. по описа на СИС – София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3