№ 409
гр. Ямбол, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330101866 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от А. З. Д. с ЕГН **********,с адрес: гр.С., ул.“***, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Д. Й. А. с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.“***.
С молбата се твърди, че ответника е син на молителката, но живеели на различни
адреси в гр.С..
Синът и постоянно е тормозил за пари, чупил и прозорците.
На седми юни я удари два пъти с юмрук в глава, а на осми юни и начупил прозорците,
като молителката извикала полиция за да изкарат ответника от дома и. Твърди че и е
застрашен живота.
С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката А. З. Д. се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв.Д. А. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество
се иска от съда да постанови решение, с което да се окаже защита на молителката по ЗЗДН в
максимално предвидения срок. Поддържа се че поведението на ответника показва, че той
няма как да се поправи, за това се иска съдът да постанови мярка в максималния срок.
В първото по делото редовно съдебно заседание ответника се явява лично като по
същество оспорва твърденията на молителката и отрича да я е бил.
Съдът, като взе предвид твърденията на молителката и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си молителката представя Декларация по чл.9, ал.3
1
ЗЗДН.
Видно от изготвената справка за родствени връзки ответника е син на молителката.
Видно от изготвените и приложени по делото справки за съдимост страните по
делото не са осъждани.
Видно от изисканата и представена по делото медицинска справка, страните не се
водят на отчет към психиатричен кабинет на МБАЛ-Я..
Видно от представената по делото докладна записка с № *** год. по описа на РУ С. е
че в същото има образуван ЗМ № 51/2025 год., като след приключване на работата по него е
изпратен на РП Я., като в РУ С. няма подавани сигнали от молителката конкретно за дати 07
и 08.06.2025 год.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
лицето С. А. И., без родствени връзки със страните, видно от показанията на който, същият
познава страните. Не си спомня датата, но било скоро, бил в дома на молителката, която го
помолила и той отишъл да завари ремаркето на фрезата. Били около 5-6 човека, синът и
също бил там. Поправили ремаркето и молителката решила да направи маса. Д. се понапил
малко. Възникнал скандал между двамата. Д. обиждал майка си и и се заканвал. Казвала и
„***, ***“, „***“. Ударил прозореца до него, счупил го. С дясната си ръка втори път ударил
друг прозорец, счупил го, като си нарязал и ръката. Посегнал и на майка си, но свидетелят
го спрял. После ходили до полицията. На 16-ти – 18-ти миналия месец пак имало такъв
проблем, майката се оплакала, казала на свидетеля, че ходил разбивал, изнасял разни неща.
Д. непрекъснато пиел алкохол.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.5
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
2
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя както от събраните гласни доказателства.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери за безспорно установено по делото, че на седми и осми юни 2025 год.
ответникът е извършил сочените в молбата спрямо молителката действия, които
представлява извършен от негова страна спрямо молителката акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН – физическо, психическо и емоционално насилие чрез агресивно
вербално и невербално поведение, което е имал спрямо молителката.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – А.
З. Д., като по отношение извършителят на домашно насилие – Д. Й. А., следва да бъдат
наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет месеца; по т.4
– забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4,
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН.
Съдът също извърши оценка на риска като при задени степен на риска по методика
определена в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в
конкретния случай съдът установи „среден риск“, т.е. на лице са индикации за наличие на
вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице, както и че пострадалото лице има
активни и относително сигурни ресурси за справяне с насилието.
Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника
насилие, начина и времето на извършване, мястото на извършване – в самото жилище на
пострадалото лице и вероятността от бъдещо посегателство, с оглед агресивния профил на
извършителя установяващ се при извършената оценка на риска, както и обстоятелството, че
на съдът служебно му е известно, че молителката е подавала до съда и преди това молба за
защита от домашно насилие срещу ответника – гр.дело № *** год., което е било прекратено,
но след оттегляне молбата от страна на молителката, съдът намери, че така определени като
вид и обем мерки са достатъчни да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото
лице. В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
3
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и
ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответника заповед за незабавна защита рег. № 29/2025 год., считано от 09.06.2025 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение, внесена сума в размер на 200 лева видно от представения
договор за правна защита и съдействие.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на А. З. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“*** и на
основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за извършен спрямо нея на
07.06. и 08.06.2025 год. в гр.С., обл.Я. акт на домашно насилие срещу Д. Й. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.“***, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Д. Й. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.“*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
спрямо А. З. Д. с ЕГН **********,с адрес: гр.С., ул.“***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Д. Й. А. с ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА А. З. Д. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ в
гр.С., ул.“***, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ
КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 12
/дванадесет/ месеца, считано от 09.06.2025 год.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, на Д. Й. А. с ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с А. З. Д. с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
считано от 09.06.2025 год.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН Д. Й. А. с ЕГН **********, в случай на
4
неизпълнението и.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Д. Й. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, Д. Й. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. З. Д. с ЕГН ********** сумата от
200 лева – разноски по делото.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.
КОПИЕ от Решението и Заповедта да се връчат на РУ С..
Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 05.09.2025
год. пред Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5