О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-88
Видински окръжен съд гражданско отделение
В закрито заседание на шестнадесети април
През две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ:1. Д. М.
2. Г. Й.
При секретаря и
с участието
На
прокурора
изслуша докладваното
От съдията Д. М. ВЧ гр. дело № 114 по описа
За 2019 година,за да се произнесе
съобрази следното:
Постъпила
е частна жалба от „А. за к. на п. з”ЕОД гр.С. против Разпореждане от 25.01.2019г
по ч.гр.д. № 206/2019г. на ВРС.
Жалбоподателят
счита,че разпореждането е неправилно и необосновано.Обстоятелството,че кредитът
е станал предсрочно изискуем според жалбоподателя влече присъждане на всички
изискуеми суми по него ,включително и претендирано вземане за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 200 лева. Моли въззивната
инстанция да отмени разпореждането и постанови ново,с което да издаде в негова
полза изп.лист за отхвърлената сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението.
От
данните по делото Окръжният съд констатира следното:
По ч.гр.д.
№ 206/2019 г. на ВРС „А. за к. на п. з.”ЕОД гр.С. е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК срещу М.П.Б.
*** за сумата от 99.63 лв.,представляваща задължение по договор за кредит „Бяла
карта“ от 31.03.2018г., мораторна лихва в размер на 7.55лв. за периода 04.04.2018г.
до 06.06.2018г., неустойка в размер на 19.92 лв. за периода 06.05.2018г. до 06.06.2018г.
и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
издължаване, законна лихва в размер на 3.99 лева от 07.06.2018г. до
18.01.2019г., както и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 200
лева. ВРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение на 25.01.2019г.
за претендираните суми с изключение на
претендираната сума от 200 лева., разходи за извънсъдебно събиране. Съдът е
приел, че следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, като е приел че това искане противоречи на закона за защита на
потребителите, тъй като нарушава забраната за прекомерно обременяване на
потребителя.
При
тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
В Глава
ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал
възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков
процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от
Министерство на правосъдието без да представя убедителни
доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително
заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на
страните.
В
конкретния случай заявителят е посочил
вземане, наименовано разходи и такси за „извънсъдебно събиране“, което правилно ВРС е преценил, че не се дължи поради
нарушение на забраната за прекомерно
обременяване на потребителя.
Съдът
се е позовал на практиката на ВКС като следва да се отбележи, че с тълк.решение
№ 3/2017г от 27.03.2019г. на Върховния касационен съд, общо събрание на
гражданска и търговска колегия е приел, че размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума „главницата“ и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Само на
това основание обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено, тъй като
е съобразено със задължителната практика в посоченото по-горе тълкувателно
решение.
Ето
защо ВОС намира,че Разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно, за
което
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 25.01.2019г. по
ч.гр.д. № 206/2019г. на ВРС в отхвърлителната му част.
Определението
не подлежи на обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.