ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………..
гр.
София, 27.10.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII
въззивен състав, в закрито заседание проведено на двадесет и седми октомври
през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
Производството е по
реда на гл.ХХII НПК .
Образувано по
жалба от Б.Д.П. срещу определение на Софийски районен съд, НО, 9-ти състав,
постановено по НЧХД № 14909 по описа на СРС за 2016 год., с което първоинстанционният
съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК е осъдил частните тъжители М., Д. и Б. П. да заплатят на
подсъдимия Й.Ц.сумата общо от 1000 лева или всеки по 333,34 лева,
представляващо направените в производството допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така
постановения съдебен акт в законоустановения е постъпила жалба от Б.П., с наведени
доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е
осъден да заплати допълнителни разноски в размер на 333,34 лева. Твърди се, че
производството по НЧХД 14909/16г. е прекратено спрямо него, като тъжителят не е
участвал в производството по ВНЧХД № 10/20г. на СГС. Сочи се и че определението
е постановено в съботен ден, а е било видно за страните в понеделник, когато от
тримата тъжители е постъпила молба да не бъде издаван изпълнителен лист и е
изразена готовност, че разноските от 1500 лева ще бъдат заплатени доброволно, с
искане подсъдимия Ц. да представи банкова сметка.
***л отговор,
озаглавен молба от защитника на подсъдимия адв. М.Д., с която се твърди, че
разноските са внесени на 02.10.20г. по банковата сметка на подсъдимия Ц. от Б.П.
изцяло в размер на 2500 лева по негова инициатива независимо, че не е участвал
в производството. Сочи се, че издаването на изпълнителни листи не са изисквани,
тъй като не могат да бъдат реализирани предвид изпълнението на присъденото. Към
молбата е представено и преводно нареждане в полза на подсъдимия за сумата от 2500 лева с наредител Б.П..
Въззивният
съд, като взе предвид депозираната частна жалба и изложените в нея съображения
и материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по НЧХД №14909/16г. пред
СРС е образувано по тъжба, подадена от Д. Б. П., М. Г.П.и Б.Д.П. срещу Й.Ц.Ц.,
за извършено престъпление по чл.147 вр. чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3
от НК.
След дадени
указания и постъпила молба уточнение, първостепенният съд с разпореждане от
22.11.2016г. е дал ход на тъжбата и е насрочил разглеждане на делото в о.с.з.
на 16.05.2017г. По делото на л. 94 от НЧХД № 14909/16г. бланково пълномощно и
договор за правна защита и съдействие с № 704126 от 27.04.2017г., с което подс.
Ц. е упълномощил адв. Д. да го представлява в производството. Видно договора
(който в тази част има характера на разписка), уговореното и платено в брой между страните възнаграждение за
процесуалното представителство е в размер на 1500 лева.
В проведеното
съдебно заседание на 16.05.2017г. с протоколно определение СРС, НО, 9-ти
състав, на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.4, т.2 и т.5 от НПК, е
прекратил наказателното производство по НЧХД №14909/16г. Постановения съдебен
акт е бил обжалван, като с решение № 1159 от 01.11.2017г. постановено по ВНЧД №
3491/2017г. по описа на СГС определението
е отменено, в частта, с която е прекратено наказателното производство по т.1 от
допълнителната тъжба по отношение на тъжителите М. Г.П.и Д. Б. П., както и в
частта, с която тримата тъжители са осъдени да заплатят солидарно сумата от
1500 лева, представляваща разноски по делото. С цитираното решение СГС е
потвърдил определение на СРС в останалата част, включително и в частта, с която
производство е изцяло прекратено по отношение частния тъжител Б.П.. Предвид това
последния е осъден да заплати на подсъдимия Й.Ц.сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща съответната част от сторените и заплатено от подсъдимия
разноски за адвокатско възнаграждение по делото общо в размер на 1500 лева. С
решението делото е върнато на СРС за продължаване на наказателното производство
по т.1 от допълнителната тъжба само по отношение на тъжителите М.П.и Д. П..
След
връщане на делото съдът е дал ход на тъжбата само по обвинението по т. 1, съгласно
указанията на СГС и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В хода на производството са проведени общо четири съдебни заседание, разпитвани
са свидетели. Със Заповед № АС-374 от 03.10.2019 г. председателят на СРС е
възложил председателството на 9-ти състав в НО на СРС на съдия В.С.К., считано
от 07.10.2019 г. С разпореждане от 16.10.2019 г. СРС, НО, 9-ти състав е отменил поради смяна на
персоналния състав със Заповед № АС-374 от 03.10.2019 г извършените до този
момент процесуални действия по даване ход на тъжбата, по предаване на
подсъдимия Ц. на съд, по конституирането на частните тъжители като граждански
ищци и по приемането на предявените от тях граждански искове за релевираните
суми, и на определенията по даване ход на делото и по даване ход на съдебното
следствие, след връщане на делото и е
прекратил наказателното производство и по т. 1 от допълнителната тъжба на
основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК. Също така
с оглед прекратяване на наказателното производство изцяло е осъдил частните
тъжители М. Г.П.и Д. Б. П. да заплатят на подсъдимия сумата от по 500,00
(петстотин) лева всеки, т.е 1000 лева представляваща съответната част от заплатеното
в производството адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева. Така постановеното разпореждане е било обжалвано, като с
окончателен съдебен акт - решение № 586
от 01.09.20г. постановено по ВНЧД № 10/20г. на СГС, НО, VI –ти състав е потвърдено изцяло.
Предвид
изхода на делото и с оглед постъпила молба защитника на подсъдимия - адв. Д.,
първостепенния съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК се е
произнесъл с определение от 12.09.2020г., с което но основание чл. 190, ал.1 от НК е осъдил частните тъжители М., Д. и Б. П. да заплатят на подсъдимия Й.Ц.сумата
общо от 1000 лева или всеки по 333,34 лева, представляващо направените в производството
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените към
молбата платежни нареждания.
Настоящият
съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения
7-дневен срок и в надлежна форма и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.
Разгледана по същество същата се явява основателна, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, в частта с която Б.П.е
осъден да заплати допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в
съответната част в размер на 333.34 лева. Съображенията за това са следните:
` Съдът
се произнася по разноските с присъдата /арг. от чл. 301, т. 12 НПК/ или с
определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, ако е пропуснал да се произнесе с нея.
В разпоредбата на чл. 190 НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия
тежест остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на
прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата
норма предвижда, че по делата от частен характер, когато наказателното
производство бъде прекратено, разноските се възлагат в тежест на частния
тъжител. Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само
когато същите са действително направени.
В настоящия случай
като приложения към молбата, с която е сезиран първостепенния съд са представени
копия от платежни нареждания. От тези писмени доказателства е видно, че
подсъдимият Й.Ц.е заплатил на адв. Д. допълнителни хонорари, както следва за
сумата 350 лева от 27.06.2017г. ; за
сумата от 500 от дата 12.12.2017г. и за сумата от 150 лева от дата 18.06.2018г.
или сума в общ размер на 1000 лева. В всички платежни нареждания освен, че на
получател е записано – адв. Д., а на наредител е вписано името на подсъдимия,
като основание за превода е посочено „адвокатски хонорар по дело № 14909/2016г.“
Предвид това няма съмнение, че адвокатския хонорар е действително заплатен в
хода на производството НЧХД № 14909/2016г, поради което следва да бъде присъден
в тежест на частните тъжители участвали в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 190 НПК обаче
разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на частните тъжители,
които са страни в производството. Предвид това според настоящия състав първостепенния
съд неправилно е осъдил частния тъжител Б.П., който вече не е бил страна в
производството, тъй като същото по
отношение на него е били прекратено с протоколно определение от 16.05.2017г. на
СРС, НО, 9-ти състав, потвърдено в тази част с решение № 1159 от 01.11.2017г.
постановено по ВНЧД № 3491/2017г. по описа на СГС, което е окончателно. С
цитираното решение СГС е осъдил частния тъжител Б.П. да заплати на подсъдимия Й.Ц.сумата
от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща съответната част от сторените до
този момент разноски за адвокатско възнаграждение по делото в общо размер на
1500 лева. Видно от датите на приложените по делото платежни нареждания, всички
са заплатени след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия но само по отношение на тъжбата депозирана от М. и Д. П.. Претендираните
от подсъдимия Ц. допълнителни направени в хода на производството разноски
подлежат на присъждане съгласно чл. 190 от НПК доколкото са действително
заплатени, но същите следва да бъдат възложени само на страните в
производството, а именно частните тъжители М.П.и Д. П..
По отношение
възражението изложено от Б.П., че определението е постановено в съботен ден.
Действително в определението е посочена дата: 12.09.20г., но доколкото същата е
неработен ден определението следва да се счита постановено в първия работен ден
след изготвянето му, а именно 14.09.20г. Освен това тази грешка в определението
не е довела до ограничаване на процесуалните права на страните по обжалване на
съдебния акт.
С
оглед посоченото настоящият съдебен състав намира, че определението на СРС
следва да се отмени в частта с която на основание чл. 190 от НПК Б.П. е осъден
да заплати сумата от 333,34 лева, представляваща съответната част от
допълнително направените разноски за адвокатска защита, и вместо това присъди
така направените разноски в тежест на частните тъжители М.П.и Д.
П..
Воден от изложеното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XII-ти
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение на СРС, НО, 9-ти състав постановено 12.09.2020г. /от 14.09.2020г./
по НЧХД № 14909/2016г. по описа на съда, с което на основание чл.190 НПК на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил частните тъжители М., Д. и Б. П. да
заплатят на подсъдимия Й.Ц.сумата общо от 1000 лева или всеки по 333,34 лева,
представляващо направените в производството допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК частните тъжители М. и Д. П. да заплатят на подсъдимия Й.Ц.сумата
общо от 1000 лева или всеки по 500 лева, представляващо направените в
производството допълнително разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.