Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с
участие на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 189 по описа за 2019г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и чл.217 ал.2 от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Комисия за защита на потребителите- Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, представлявана
от Директора Х.М.против Решение №29/18.04.2019г. на Районен съд– гр.Нови Пазар,
постановено по ВАНД №13/2019г. по описа на същия съд. В касационната жалба се
излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в НП правилно е
посочена дата на нарушението, което е и датата на отказ да бъде приведена
стоката в съответствие с договора за продажба. По тези съображения се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален
представител.
Ответната страна „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, не се явява в открито съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно, поради което предлага то да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е отменено НП № В-0047064/20.12.2018г.,
издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра, със седалище– гр. Варна, към ГД „Контрол на
пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, за извършено нарушение на разпоредбата
на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв.
Въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна следното: Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение №К-0047064 от 13.11.2018г.,
съставен срещу касационния ответник за това, че на 31.08.2018г., в гр.Нови
Пазар, ул.„Цар Освободител“ №5, магазин „Теленор“, не е изпълнил
административното си задължение, когато стоката не съответства на договора за
продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба, нарушавайки
чл.113 ал.1 от ЗЗП. В хода на извършената проверка, по повод на която е
изготвен АУАН, контролните органи са констатирали, че на 10.10.2018 г. лицето М.М.е
подал жалба до КЗП във връзка със закупен от него на 12.04.2018г. телефон, марка
Нокия, който след три месеца употреба проявил дефекти, изразени в проблем с
връзката, проблем с включването му и с дисплея. На 27.08.2019г., собственикът
на апарата, предявил рекламация за извършване на гаранционен ремонт, за което
бил съставен протокол с единствено описани видими белези на телефона-
драскотини. На 18.09.2018г. бил върнат апарата от централен сервиз, като в
Протокол № ********* от 31.08.2018г. било посочено, че в устройството били
налице следи от корозия и доказателства за влияние на влага, в резултата от
което настъпило необратимо увреждане, довело до описаната от клиента повреда,
която не може да бъде отстранена в рамките на гаранционните условия. Апаратът можело
да се отремонтира извънгаранционно срещу цена 199.00лв. На това основание, на
потребителят било отказано привеждането на стоката в съответствие с договора за
продажба, като същият продължил да заплаща дължимите лизингови вноски. По
делото са приложени фактура за закупуване № **********/12.04.2018г.; Гаранционна
карта за продажба на продукт с гаранционен срок 24 месеца; Протокол за приемане
на устройството, Сервизен протокол, допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги. По повод на жалбата с протокол за проверка № К-2636580/18.10.2018г.
е изискано от КЗП становище от търговеца относно жалбата. Жалбоподателя е дал
писмено обяснение с изх. № 639/31.10.2018г., в което е посочил, че е установена
корозия по основната платка и това е довело до рекламирания проблем. Констатираният
проблем бил в резултат на неправилна експлоатация на устройството от
потребителя и поради това било отказано гаранционно обслужване. В резултат на
събраните доказателства е съставен Акт № К– 0047064/13.11.2018г., с който е
констатирано, че търговецът не е изпълнил задължението си, когато стоката не
съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с договора за
продажба. В акта е посочено, че това нарушение е поредно за жалбоподателя, по
отношение на който има над шест влезли в сила НП по ЗЗП. Въз основа на акта
и на материалите в административната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което
на „Т.Б.“ ЕАД, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на
основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел обаче, че от доказателствата по делото не се
установявало безспорно, че на посочената дата- 31.08.2018г. търговецът е отказал удовлетворяването на
рекламацията, доколкото това е датата на приемане на телефона в сервиз, а не
датата на връщането на телефона от сервиз с направени констатации,
представляващи основание за отказ, което предопределяло и извода, че
дружеството не е осъществило описаната в АУАН и в НП деятелност на процесната
дата. С оглед на установеното, въззивният съд отменил наказателното
постановление, като неправилно.
Настоящият съдебен състав споделя установената
от съда фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни
изводи.
Възраженията наведени в
касационната жалба за правилно посочена дата на нарушението са основателни.
Нарушението е описано пълно и ясно, с всичките си признаци, съобразно чл.113
ал.1 от ЗЗП. То е осъществено чрез бездействие, и се изразява в липса на
активно поведение да бъде удовлетворена рекламацията на потребителя и стоката
да бъде приведена в съответствие с договора за продажба. В оспореното НП са
посочени както датата на извършената в магазина проверка, така и датата на
подадената от потребителя жалба, датата на предявената от потребителя
рекламация и отказа да бъде приета основан на сервизен протокол. Тези дати в
своята съвкупност очертават релевантните моменти, поставили началото на
рекламационното производство и крайния срок, до който е следвало да се приеме
рекламацията. Действително, посочената в НП дата на нарушението- 31.08.2018г.
предхожда изтичането на законоустановения срок за изпълнение на процесното
задължение, а именно- един месец след датата на предявяване на рекламацията, но
на посочената дата е съставен Сервизен протокол на централен сервиз, в който е
посочено, че повредата не може да бъде отстранена в рамките на гаранционните
условия, като впоследствие телефонът е върнат на потребителя неотремонтиран. По
този начин именно на 31.08.2019г., е бил обективиран отказа дружеството да
изпълни задължението си. Поради това следва да се счете, че датата на
извършване на нарушението е определена правилно. Следва да се отбележи, че и
към момента на изтичане на законоустановения краен срок за изпълнение на
задължението на търговеца, включително при подаване на жалбата на потребителя в
КЗП месец и половина по-късно, същото не е било осъществено.
При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен
състав намира също така, че в случая не са налице предпоставките за прилагането
на чл.28 от ЗАНН.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние,
релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е
неизпълнение на визираното в чл.113 ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Събраните
писмени доказателства- фактура и гаранционна карта установяват фактът на
възникнало облигационно отношение по договор за лизинг. В случая фактите,
обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно
установени– налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. След
като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената
стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя,
търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.113 ал.1 от ЗЗП и като
не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Районният съд е достигнал до
противен извод, което налага отмяна на постановеното от него съдебно решение,
съответно потвърждаване на отмененото от него наказателно постановление.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 29/18.04.2019г. на
Районен съд– гр. Нови пазар, постановено по ВАНД № 13/2019г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
В-0047064/20.12.2018г., издадено от Директора на регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра, със седалище–
гр. Варна, към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а
от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2……….............
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.10.2019 г.