№ 3001
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110142741 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б срещу С, с която е предявен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 231,60
лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „БМВ 218И“, с рег. № ,, изразяващи
се в увреждане на предна дясна гума и задна дясна гума, причинени при ПТП, настъпило на
13.11.2021 г. в гр. София по ул. „Ген. Климент Бояджиев“ срещу бл. 32, поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите по увредените предна дясна и задна
дясна гуми са на стойност 231,60 лева, като в този размер е изплатил застрахователно
обезщетение за посочените увредени части, след което в негова полза е възникнало регресно
вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че причина
за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение
било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и размера на твърдените вреди.
Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на процесното МПС. В условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото
МПС, изразяващо се в несъобразяване поведението на водача на МПС с пътната обстановка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
47042118603000245 от 30.07.2021 г., се установява, че към датата на настъпване на ПТП –
13.11.2021 г. между ищеца и собственика на МПС „БМВ 218И“, с рег. № , е било налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“. Не се
спори между страните, а и от неоспорените и приети по делото преводни нареждания се
установява, че ищецът е заплатил в периода от 23.11.2021 г. – 22.12.2021 г. застрахователно
обезщетение по процесната щета № 470421212159041 в общ размер на 231,60 лева. Освен
това по делото са представени общи условия на З за застраховка на моторни превозни
средства „Каско Стандарт“, от които е видно, че покритието обхваща щети, причинени при
пътно-транспортно произшествие – възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, протокол за ПТП № 1824832 от 13.11.2021 г.,
опис на претенция, доклади по щета, се установява, че на 13.11.2021 г. в гр. София,
процесният лек автомобил „БМВ 218И“, с рег. № , при движение по ул. „Ген. Климент
Бояджиев“ с посока от бул. „Владимир Вазов“ към бл. 24 и в района срещу бл. 32, попаднал
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Така описаният механизъм на
ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, който като съставен от служител на
МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия, а в случая – за възприетата от
него при посещение на мястото на ПТП – дупка на пътното платно. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението и посоченото от вещото лице при изслушването на
заключението щетите по „БМВ 218И“, с рег. № ,, за които ищецът е изплатил обезщетение и
са претендирани в настоящото производство, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по
управлението му е именно С. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи
необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът
има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
2
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза и посоченото от
вещото лице при изслушването му, стойността на ремонта на причинените щети,
изразяващи се в подмяна на предна дясна гума и задна дясна гума, по средни пазарни цени
възлиза на 141,62 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми
– на действителните вреди и на извършеното плащане /231,60 лева/ - в случая - на
действителните вреди. При това положение предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 141,62 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 231,60
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски (50 лева – държавна такса,
300 лева – депозит за вещо лице и 360 лева – платено адвокатско възнаграждение), които
съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 434,16 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължи претендираното
юрисконсултско възнаграждение (100 лева), което съразмерно на отхвърлената част от иска
възлиза на сумата в размер на 38,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, да заплати
на З, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 141,62 лева -
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на МПС „БМВ 218И“, с рег. № ,, изразяващи се в увреждане на
предна дясна гума и задна дясна гума, причинени при ПТП, настъпило на 13.11.2021 г. в гр.
София по ул. „Ген. Климент Бояджиев“ срещу бл. 32, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
05.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 141,62 до пълния предявен размер от 231,60 лева.
ОСЪЖДА С, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, да заплати
на З, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 434,16 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“
№ 5, да заплати на С, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, на
3
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 38,85 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4