Решение по дело №532/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 319
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20205330200532
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№319                             26.02.2020 г.                    гр. ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА:

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД        ХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести февруари     две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

СЕКРЕТАР: Славка Иванова

ПРОКУРОР: МАРУСЯ ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 532 по описа за 2019 г.

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА обвиняемата Н.Ш.Д. – родена на *** ***, б., б.г., с ** образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА  в това, че на 14.05.2018 г. в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, АМ Тракия, 119 км. е съставила неистински частен документ – договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №34146/14.05.2018 г., със страни „Сънфудс България“ ЕООД като работодател и М. А.Ш., като служител, в частта му, относно положен подпис за „служител“ от името на М. А.Ш. и го е употребила при условията на посредствено извършителство чрез Д.Д.А. пред М. А.Ш., за да докаже, че съществува едно задължение – задължение на М. А.Ш. да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД неустойка в размер на 600 лева - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, и на основание чл.78А, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА  в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата Н.Ш.Д. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 240,00/двеста и четиридесет/ лева по сметка на ОД МВР - Пловдив.

ПОСТАНОВЯВА трудов договор №*** сключен между „Сънфудс България“ ЕООД в качеството му на работодател и М. А.Ш. в качеството й на служител – в оригинал, ДА СЕ ВЪРНЕ на „Сънфудс България“ ЕООД с БУЛСТАТ:********* чрез Д.Д.А. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №*** сключен между „Сънфудс България“ ЕООД в качеството му на работодател и М. А.Ш. в качеството й на служител – в оригинал ДА ОСТАНЕ приложен по делото.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пловдив.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към Решение №319 от 26.02.2020г., постановено по АНД №532/20г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемата Н.Ш.Д., ЕГН:**********, да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 14.05.2018г. в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, АМ Тракия, 119 км. е съставила неистински частен документ – договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***., със страни „Сънфудс България“ ЕООД, като работодател и М. А.Ш., като служител, в частта му, относно положен подпис за „служител“ от името на М. А.Ш. и го е употребила при условията на посредствено извършителство чрез Д.Д.А. пред М. А.Ш., за да докаже, че съществува едно задължение – задължение на М. А.Ш. да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД неустойка в размер на 600 лева - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние, като й бъде наложено административно наказание – глоба в размер, ориентиран към минималния, предвиден в закона. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на обвиняемата, а приложените по делото трудов договор №***., сключен между „Сънфудс България“ ЕООД, в качеството му на работодател и М. А.Ш., в качеството й на служител – в оригинал и  договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***., сключен между „Сънфудс България“ ЕООД, в качеството му на работодател и М. А.Ш., в качеството й на служител – в оригинал, следва да останат приложени по делото.

Обвиняемата Д. се явява в съдебно заседание. Признава се за виновна, не дава обяснения по обвинението. Изразява съжаление за стореното. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника й, а при дадената й последна дума моли да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Служебният й защитник - адв. М.Ч., счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е обвинена, като моли наложеното й административно наказание – глоба, да бъде в минимален размер.

Нито обвиняемата, нито служебният й защитник вземат отношение относно направените в хода на досъдебното производство разноски и приложените трудов договор и договор за повишаване на квалификацията. 

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемата Н.Ш.Д. е родена на ***г***, б., б.г., с ** образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН:**********.

На 14.05.2018г. свид. М. Ш.посетила ресторант „***“, находящ се в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, АМ Тракия, 119км., във връзка с провеждане на интервю за започване на работа като ресторантски работник. *** на ресторанта бил свид. Д. А., назначен на тази длъжност чрез допълнително споразумение към трудов договор между него и дружеството „Сънфудс България“ ЕООД. Същият ден свид. Д.А.имал служебен ангажимент в гр.София, поради което след като се видял със свид. М. Ш.и провел разговор с нея, възложил преговорите по сключване на самия трудовия договор на обв. Н.Ш.Д..

Обв. Н.Д. разяснила на свид. Ш.условията за заемане на длъжността, размерът на трудовото възнаграждение, правата и задълженията на работника. След като свид. Ш.изявила желание за сключване на трудов договор и започване на работа, а и съответно била одобрена както от свид. А.преди това, така и от обв. Д., бил сключен трудов договор №***. между свид. М. Ш.и „Сънфудс България“ ЕООД. Свид. Ш.изписала имената си, както и останалите необходими данни в бланката на трудов договор, която и била предоставена от обв.Д.. След това свид. Ш.положила подписа си на мястото за „работник“. Бил и предоставен екземпляр от сключения договор, като свид. Ш.следвало да се яви на работа на следващия ден.

След като срещата между двете приключила, обв.Д. установила, че според изискванията на дружеството „Сънфудс България“ ЕООД при сключване на трудов договор с нов служител, винаги се сключва и договор за повишаване на квалификацията, който целял усвояване на конкретната специфика на работата в ресторанта. Тъй като не разяснила това на свид. Ш.и не й предоставила договор за повишаване на квалификацията, обв.Д. изготвила договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***. между „Сънфудс България“ ЕООД и М. А.Ш., като саморъчно написала имената на свид. Ш.и на свид. А.и положила подпис на мястото „за служител“, като се постарала така положеният от нея подпис да прилича на този на свид. Ш.. Обвиняемата направила това със съзнанието, че с поведението си придава вид на документа, че представлява конкретно писмено изявление на М. А.Ш., а не на свое като действителен съставител. След това прибрала договора за повишаване на квалификацията към трудов договор №***. при останалата документация в досието на свид. Ш., находящо се в ресторанта. 

Свид. М. Ш.започнала работа на 15.05.2018г. в ресторант „***“, находящ се в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, АМ Тракия, 119км., но тъй като не й харесали условията на труд, след около 2 седмици от сключване на трудовия договор решила да напусне. Тъй като всяка една от страните можела да прекрати договора с 30-дневно предизвестие, свид. Ш.изготвила такова и го предоставила на свид. А.. На 27.06.2018г. свид. А.връчил на свид. Ш.Заповед №00001148/27.06.2018г. за прекратяване на сключения с нея трудов договор. Същия ден я уведомил, че следва да заплати сума в размер на 600 лева по банков път по сметка на дружеството. Свид. Ш.се съгласила. Когато се прибрала в дома си, прочела отново сключения трудов договор и установила, че в него няма включена неустойка при прекратяване на трудовия договор. Консултирала се с адвокат, който я посъветвал да не плаща така посочената й от свид. А.сума. Свид. Ш.се свързала с централата на „Сънфудс България“ ЕООД по телефона, като при проведения разговор била уведомена от служителя, с когото разговаряла, че сумата от 600 лв. се дължи не въз основа на прекратяване на сключения трудов договор, а въз основа на договор за повишаване на трудовата квалификацията към трудов договор, който представлява друг сключен от нея договор при постъпването й на работа. Тъй като такъв договор не била подписвала, свид. Ш.отново посетила ресторант „***“, находящ се в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, АМ Тракия, 119км, където се срещнала със свид. А.. Последният й пояснил, че действително сумата се дължи по сключен договор за повишаване на квалификацията, който бил към трудовия договор. Свид. Ш.отрекла да е подписвала такъв договор и поискала да й бъде предоставен от свид. А.. Управителят на ресторанта и показал копие на договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***. между „Сънфудс България“ ЕООД и М. А.Ш., който бил изготвен от обв. Д. и се намирал при документите, отнасящи се до трудовите правоотношения с работниците в ресторанта. Свид. Ш.заявила, че нито подписът, нито почеркът в така показания й договор са положени от нея. Свид. А.й предоставил по нейно желание копие на документа. Веднага след това свид. Ш.сигнализира Районна прокуратура гр.Пловдив.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - графическа експертиза №331 от 17.04.2019г., от заключението на която се установява, че подписът и почеркът, положени в оригинала на договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***., сключен между „Сънфудс България“ ЕООД в качеството му на работодател и М. А.Ш., в качеството й на служител, положени в полето „Служител“, в долния ляв ъгъл на документа, не са изпълнени от М. А.Ш., а са изпълнени от обв.Н.Ш.Д.. Заключителното становище на експерта в назначената в хода на разследването съдебно - графическа експертиза №331/17.04.2019г., с категоричност посочва обв. Н.Д. като автор на положените подпис и почерк в договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите М. А.Ш. и Д.Д.А., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на решението си съдът взема предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – заверено копие на Заповед №00001148 от 27.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение /л.81 от дос.пр./, протокол за доброволно предаване от 11.03.2019г. /л.111 от дос.пр./, трудов договор №***., сключен между „Сънфудс България“ ЕООД, в качеството му на работодател и М. А.Ш., в качеството й на служител – в оригинал /л.112 – 114 от дос.пр./, договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***., сключен между „Сънфудс България“ ЕООД, в качеството му на работодател и М. А.Ш., в качеството й на служител – в оригинал /л.115 – 116 от дос.пр./, документи изпратени от „Сънфудс България“ ЕООД /л.119 -121, л.123 – 147 от дос.пр./, характеристична справка /л.135 от дос.пр./, справка за съдимост /л.158 от дос.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата Н.Ш.Д., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, тъй като 14.05.2018г. в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, АМ Тракия, 119 км. е съставила неистински частен документ – договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***., със страни „Сънфудс България“ ЕООД, като работодател и М. А.Ш., като служител, в частта му, относно положен подпис за „служител“ от името на М. А.Ш. и го е употребила при условията на посредствено извършителство чрез Д.Д.А. пред М. А.Ш., за да докаже, че съществува едно задължение – задължение на М. А.Ш. да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД неустойка в размер на 600 лева.

От обективна страна на инкриминираната дата /14.05.2018г./ обвиняемата е съставила неистински частен документ - договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***., със страни „Сънфудс България“ ЕООД, като работодател и М. А.Ш., като служител, в частта му, относно положен подпис за „служител“ от името на М. А.Ш. и го е употребила при условията на посредствено извършителство чрез Д.Д.А. пред М. А.Ш., за да докаже, че съществува едно задължение – задължение на М. А.Ш. да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД неустойка в размер на 600 лева.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемата е съзнавала общественоопасен характер на стореното от нея, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемата и незачитане на установения в страната правен ред. 

За престъплението по чл.309, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Обвиняемата Д. е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност, като спрямо нея не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание – “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало,  оказаното в хода на досъдебното производство съдействие, добрите й характеристични данни, изразеното критично отношение към стореното и признаването на вината. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемата, както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да й се определи и наложи административно наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновната, като би постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо нея, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Приложеният по делото трудов договор №***., сключен между „Сънфудс България“ ЕООД, в качеството му на работодател и М. А.Ш., в качеството й на служител – в оригинал, следва да се върне на „Сънфудс България“ ЕООД с БУЛСТАТ:*********, чрез Д.Д.А. с ЕГН **********.

Приложеният по делото договор за повишаване на квалификацията към трудов договор №***. сключен между „Сънфудс България“ ЕООД в качеството му на работодател и М. А.Ш. в качеството й на служител – в оригинал, следва да остане приложен по делото.

Предвид признаване на обвиняемата за виновна следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 240,00 /двеста и четиридесет/ лева по сметка на ОД МВР - Пловдив.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ