№ 506
гр. Плевен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М. Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от М. Св. Томова Гражданско дело №
20244430105633 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М. А. П. с ЕГН **********, представлявана от адв. Д.М. от ***
против „Фератум България" ЕООД, ЕИК ***.
Ищцата твърди, че с ответника сключила договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1058372/27.08.2021г., съгласно който й била
предоставена в заем сума в размер на 800 лева, която следвало да върне в срок
от 30 дни. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството
ответник.
Твърди се, че при сключването па договора за потребителски кредит
никъде не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне па гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоила сумата от 800 лв., ищцата установила, че освен
заемната сума от 800 лв. била начислилена такса за обезпечение с
поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България"
ЕООД в размер на 300 лв.
Навеждат се доводи за недействителност на процесния договор:
Дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора
1
за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ
било посочело като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не бил
подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради
което липсвало съгласие. Твърди се, че ищцата не била подписвала договор за
поръчителство, както и че такъв не й бил представян.
Навеждат се доводи, че процесният договор бил нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 вр. чл, 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона
форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Договорът
бил недействителен по смисъла па чл. 22 ЗПK, тъй като противоречал на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПK - не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала
яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.
Посочен бил само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му.
На следващо място се навежда довод, че бил посочен грешен ГПР, като
сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по
договора, а това следвало да бъде направено
Сочи се, че целият договор за потребителски кредит следвало да бъде
приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне па банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването па договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия
договор и в посочения ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която
нямал възможност да се запознае преди сключването па договора; договорът
бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за
добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и
поетите задължения па търговеца и потребителя, налагайки изключително
висока такса за допълнителна услуга.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи недействителността на процесния договор за
кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на
клаузата на чл.5 от договора.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
2
оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
От представения препис на Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние №1058372 от 27.08.2021г. със страни ответника
„Фератум България“ ЕООД, като заемодател и ищцата М. А. П., в качеството
на заемател, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение,
заемодателят е предоставил на заемателя кредит под формата на паричен заем
в размер на 800лв. Договорът е бил сключен при посочена възнаградителна
лихва в размер на 0лв. и лихвен процент – 0,00%.
Кредитът е следвало да се върне в срок от 30 дни, считано от дата на
превеждане на сумата по заема.
Видно е, че в чл.4 от съглашението Годишният процент на разходите е
посочен в размер на 0,00%.
Според обективираното в чл.5 от процесния договор, кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуд Банк в полза на
дружеството, като с одобряването на предоставеното обезпечение от
кредитора, уговорката свързана с него не може да се отмени нито от
кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.
От изслушаното в о.с.з. на 31.03.2025г. заключение по допуснатата
съдебно-кономическа експертиза се установява, че заемната сума в размер на
800лв. е била изплатена на ищцата М. П. на 28.08.2021 г., чрез ***, като
плащането е било извършено чрез системата за електронни разплащания
ePay.bg.
Установява се също така, че на 12.10.2021 г. ищцата е направила в полза
на заемодателя погасителна вноска в размер на 1 094 лв., като със сумата са
били осчетоводени като погасени следните задължения:- главница в размер на
800лв., лихва в размер на 27,04 лв., възнаграждене за обезпечаване на
кредита в размер на 236,96 лв. и такси по Тарифата в размер на 30,00 лв.
Посочено е в експертното заключение, че съгласно ОУ на „Фератум
България" ЕООД, Кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто
е дължима в случай, че бъде изплатена към Кредитора. От предоставените от
3
ответника извлечения от счетоводната система, вещото лице е установило, че
сумата за възнаграждение за обезпечаване на кредита е била прехвърлена от
кредитодателя към поръчител - „Фератум Банк“.
Установява се още от експертното заключение, че при включване в
изчисляването на ГПР на възнаграждението за обезпечаване на кредита в
размер на 236,96 лв., то ГПР по процесния Договор за кредит би възлязъл на 3
112,40 %.
Съдът кредитира изцяло обсъденото заключение по ССЕ, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи
възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем. В тази връзка, съдът намира за неоснователно оплакването за неспазена
форма на процесния договор за кредит. Доколкото се касае за вид заем, който
по своята характеристика е реален договор, за да е действително
съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.
Фактът на реално предаване на заемната сума от 800 лв. в случая се установи
от обсъденото експертно заключение.
Ищцата твърди нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит и поради неспазване изискването на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно сочената разпоредба договорът за кредит задължително следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
4
№ 1 начин.
Установи се от обсъдените доказателства, че в процесния договор за
заем е посочен процент на ГПР 0%, като е посочено, че не е дължима и
възнаградителна лихва по правоотношението.
Съдът, обаче, намира, че този размер не отразява действителният такъв.
Може да се приеме, че по заемното правоотношение не е била дължима
възнаградителна лихва, макар и да е събрана такава, т.к. в договора не се
съдържа клауза за дължимостта й.
Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на
ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия
спор съд изследва дали предвидената такса гарант попада в рамките на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква
ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3,
буква и).
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14,
EU:C:2016:283, т. 84).
Настоящият съдебен състав приема, че в случая платената за
възнаграждение на поръчителя Фератум Банк сума представлява точно такъв
разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му.
Съдът намира, че постигането на съгласие по клаузата, задължаваща
кредитополучателя да предостави обезпечение с поръчителство е условие за
сключването на договора и предоставяне на заемната сума. Възражението на
ответника че договора за поръчителство с Фератум Банк не е задължително
условие за получаването на кредита, доколкото кредитополучателя е можел да
посочи и избрано от него лице за поръчител, е неоснователно. От текста на
чл.5 от процесното съглашение става ясно, че обезпечаването чрез
поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит
и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищцата в тази
5
насока се е свеждал само до това дали поръчителят да бъде посочения от
кредитодателя такъв – Фератум Банк, или избрано от нея лице, което
кредитодателя да одобри. Фактът, че ищцата е избрала поръчителят да бъде
посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за
кредит е бил сключен при предоставено от това лице поръчителство не
променя извода че договора за поръчителство с Фератум Банк е задължително
условие за получаването на кредита.
След като е избрана от длъжника опцията за обезпечаване с
поръчителство, предоставено от лице, сочено от кредитора, то за последния е
вече известен разхода за такса „Гарант“. Т. е. насочвайки потребителя към
определено дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с
разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с
договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с
договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при
сключването му.
Несъмнено е, че при включване на дължимата сума за възнаграждение за
поръчителство – надхвърляща ¼ от размера на заемната сума, в ГПР, същия
би надхвърлил по размер максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договора за заем от
27.08.2021г, сключен между ищцата и ответника „Фератум България” ЕООД е
основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
6
ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер
на 50лв. за държавна такса, 250лв. за вещо лице и 1800лв. за адвокатско
възнаграждение, за уговаряне на което и плащането му в брой при подписване
на представения Договор за правна защита и съдействие са представени
доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. А. П.
с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, че сключеният
между тях Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 1058372/27.08.2021г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на
М. А. П. с ЕГН ********** сумата от 2100лв., представляваща деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7