№ 7692
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
ЙоА. Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251100500930 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 04.11.2024г., постановено по гр.д. № 59542/2023г. по описа
на СРС, ГО, 34 състав, е уважен предявеният от Б. Е. Д., малолетен, действащ
чрез своя законен представител – Е. Н. Д. – майка, срещу Столична община
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 16.07.2023г. в
гр. София, жк “Свобода”, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 16.07.2023г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен
предявеният иск за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния предявен
размер от 7 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е
подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди,
че ищецът не е доказал по реда на пълното и главно доказване твърдението си,
1
поставено в основанието на предявения иск, че кучето е безстопанствено.
Счита, че събраните по делото гласни доказателствени средства са производни
и не установят по несъмнен начин спорните обстоятелства. Освен това не
било установено нито конкретното място на травмата, нито датата на
твърдяния инцидент. Сочи, че ангажираните доказателства относно това
обстоятелство били противоречиви помежду си. На следващо място, развити
са подробни съображения, че неправилно съдът е приел, че общината не е
изпълнила задължението си за предприемане на необходимите действия за
предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, за
тяхното настаняване в приюти и осъществяване на надзор и грижи за
върнатите по места след маркиране животни. Сочи, че по делото е представена
Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета за 2012-2016г., което налага извод, че не е налице противоправно
бездействие. Излага, че ответникът е изпълнил всички установени в ЗЗЖ и в
ЗВМД задължения. В този смисъл поддържа, че обстоятелството дали
предвидените в законите мерки са адекватни и ефективни и дали са
постигнати целите и задачите на Общинската програма, е ирелевантно за
спора. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради
обстоятелството, че същото е присъдено в завишен размер. Не било
съобразено, че не са представени рецепти за закупени медикаменти, липсвали
и мидицински документи за проведеното лечение, което според въззивника
сочи на еднозначен извод, че възстановяването е протекло бързо; няма данни
за настъпили усложнения. По тези съображения счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответната
община и първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната
му част.
Въззиваемият Б. Е. Д., малолетен, действащ чрез своя законен
представител – Е. Н. Д. – майка, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми, поради което е направено искане същото да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от
безстопанствено куче.
Ищецът твърди претърпени неимуществени вреди от ухапване от
безстопанствено куче на територията на Столична община. Сочи, че
вредоносното деяние е настъпило поради неупражняване /бездействие/ на
възложената на администрацията на СО дейност по изолиране на
безстопанствените кучета и овладяване на популацията им. Ето защо се
претендира отговорността на ответника за бездействия на негови служители
при или по повод извършване на опредЕ. работа - чл. 49 от ЗЗД. Съобразно
константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица
отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на
основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от
техни работници, служители или други физически лица, на които са
възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този
смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
3
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността
не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи
от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за
изолиране на безстопанствени кучета.
В контекста на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди,
причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият
причинител на деликта /служител или служители на общината, отговарящи за
изпълнение на задълженията й по 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1
ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ/ е положил дължимата грижа, като ако това
не е сторено общината отговаря по чл. 49 ЗЗД /в този смисъл решение №
488/07.08.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение №
368/18.11.2015г. по гр.д. № 2045/2015г. на ВКС, ІV ГО; решение №
308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ВКС, ІV ГО; решение №
4
50151/19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО/. Общината може да
се освободи от отговорност като докаже, че предписаните от Закона за защита
животните /ЗЗЖ/ действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнени са
мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, за тяхното
агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват
финансовите, организационни и други възможности на общината.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност, се установява, че на 16.07.2023г., около обяд, в
гр. София, кв. Свобода, пред магазин “Пандора”, до 153-то училище, ищецът
Б. Д. е бил нападнат от куче, което го захапало по дясната буза на лицето.
Противно на поддържаното от въззивника, датата на настъпване на инцидента
се установява от представените и неоспорени медицинско направление за
провеждане на клинични процедури /амбулаторни процедури, издадено на
16.07.2023г. от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД, в което е посочена диагноза -
отрита рана на други области на главата/ и медицинско направление от
УМБАЛ “Александровска” от 17.07.2023г., с посочена диагноза – ухапване от
куче. В резултат от ухапването на ищеца били причинени следните
увреждания: рана в областта на дясната буза с дължима 1 см с остри ъгли и
неравни ръбове, кръвонасядане на площ от 2, 5/1, 5 см на дясната буза и
отделни ограничени по площ малки кръвонасядания на бузата и малка рана на
брадичката в ляво. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза, която преценена по реда на чл. 202
от ГПК следва да се кредитира, се установява, че такава конфигурация на
уврежданията е характерна за центростремително въздействие от захапване
при ухапване от куче от въздействие на част от зъби при захапване. Вещото
лице е посочило, че раната с кръвонасядане на дясна буза е характерна за
съчетано действие на притискане и ударно въздействие, довело до нарушаване
целостта на кожата и може едномоментно да се причини с отделно
разположеното кръвонасядане на бузата в дясно и охлузването на брадичката
в ляво. Уточнено е и проведеното лечение на пострадалото дете – раната на
дясната буза е била хирургически обработена /зашита/ при посещението в
УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД на 16.07.2023г., поставени му били
необходимите дози противобясна ваксина УМБАЛ “Александровска” /три
апликации, което обстоятелство се установява от представените три броя лист
за преглед/. В съвкупност установените наранявания са причинили и се
5
отнасят към критериите на медико-биологичен признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В заключението е посочено, че
подобни травми причиняват болки и страдания, които отшумяват до около 2-3
седмици след инцидента, както и че от раната на дясната буза на ниво скула –
след обработката със зашиването и отстраняването на конците, ще остане фин
белег. Уточнено е, че този белег с времето ще се поизглади и приближи по
цвят до околната кожа, но няма да изчезне. Не са констатирани данни за
настъпили усложнения.
По делото е налице спор относно обстоятелството дали кучето, което е
нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите
поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за
упражняване на надзор върху бездомните кучета, както и дали те са положили
необходимата грижа за овладяване на популацията на бездомните кучета на
територията на общината, за да бъдат предотвратявани нападения на кучета
над гражданите. По въпроса относно разпределението на доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че кучето, причинител на вредите,
е безстопанствено, е формирана трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в
следните решения по чл. 290 ГПК: решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. №
1068/2017г. на ІV ГО на ВКС; решение № 377/27.04.2009г. по гр.д. №
5682/2007г. на ВКС, ІV ГО; решение № 50151/19.10.2022г. по гр.д. №
2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО, която се споделя и от настоящия съдебен състав. В
същата е прието, че тежестта за доказване на факта, че кучето е
безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му,
доказването следва да е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето,
неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.
За установяване на това спорно релевантно обстоятелство в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелката Ц.Ц., чиито показания следва да се
кредитират като отразяващи непосредствени възприятия относно
релевантните обстоятелства, същите са логични и не са опровергани от други
доказателства по делото. От същите се установява, че тя е очевидец на
инцидента – била е заедно с детето, когато кучето го е нападнало.
6
Свидетелката описва кучето като бездомно, нямало си стопанин, било бяло с
кафеви петна, както и че го е виждала след инцидента на същото място да
седи и да чака храна. Посочените обстоятелства, които, при спазване на
житейската логика и при съобразяване на факта, че същите не са опровергани
от други доказателства, обосноват заключение, че кучето е било
безстопанствено. Липсват данни кучето да е имало стопанин или лице, под
чийто надзор се е намирало, напротив – установява се, че е било само на входа
на магазина, без човек наблизо и очевидно не е имало каишка. В случай, че
ответната община твърди, че процесното куче е имало свой стопанин, именно
тя е следвало да проведе насрещно /непълно/ доказване, каквото в случая не е
проведено.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че ищецът е
провел пълно и главно доказване на твърдението, че е нападнат и ухапан от
безстопанствено куче. Релевираните от въззивника възражения в обратен
смисъл са неоснователни.
По въпроса дали общината носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди,
причинени от безстопанствени кучета, дори ако е създала нормативна и
фактическа организация за контрол по отношение на тези кучета, е формирана
практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав. В решение
№ 50151 от 19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ІІІ ГО е дадено принципно
разрешение, че общината може да се освободи от отговорност само ако
докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение, а именно задълженията на
общината по чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ са
изпълнени с дължимата грижа - взети са мерки за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са
съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни
и други възможности на общината.
Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми
за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат
средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират
изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното
изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета,
7
като целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места,
тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът
предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти /чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ/. Следователно,
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти -
арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат
връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено
агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна
преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са
взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по
отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез
техния изпълнителен орган - кмета. Всички безстопанствени кучета са под
надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки
същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората,
независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в изолатор или чрез
връщане по места/. Бездействието на длъжностните лица на ответника по
изпълнение с дължимата грижа на възложените им със закон задължения е
противоправно. В тази връзка следва да се има предвид, че установеното по
делото обстоятелство, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана
агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите
органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ.
Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са
взети /прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ/ е изцяло в тежест на
общината, тъй като е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма
да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейния надзор и
грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ЗЗЖ.
Задълженията на СО по повод безстопанствените животни, вкл. кучета,
са нормативно установени в ЗЗЖ, който в редакцията на чл. 41, чл. 47, чл. 49,
чл. 50 и чл. 59 към 16.10.2021г. /датата на увреждането/ предвижда
задължения на общините за: 1/ овладяване популацията на безстопанствените
кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за
изпълнението им; 2/ надзор върху безстопанствените кучета чрез
настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането
8
им срещу бяс; 3/ надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4/ вземане на
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и
проверки по сигнали.
В конкретния случай по делото е установена проявата на агресивно
поведение на куче, за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора
на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на
общината по отношение на задължението й по чл. 50 т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки
за предотвратяване на подобни прояви. В тежест на ответната община е да
докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа,
т.е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си
правомощия, е направила необходимото според възможностите си за
изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. В подкрепа на
възражението си, че не е бездействала, ответната община е представила по
делото програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на СО 2012-2016г., решение № 38 от 08.02.2018г. на СОС, с което
е дадено съгласие да бъде продължено изпълнението на същата програма до
приемането от Министерски съвет на Национална програма за овладяване
популацията на безстопанствени кучета; справка за дейността на ОП
“Екоравновесие” от 2015г. до 2023г.; годишен отчет на ОП “Екоравновесие” за
2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. Сред целите на посочените програми липсва
такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета.
Като метод за разрешаване на проблема с тях е предвидена единствено
евтаназията им и връщане по места само на неагресивните и здрави кучета.
Евтаназията на кучета, чието агресивно поведение представлява опасност за
хора и животни, е предвидена и като мярка за изпълнение на целите по
програмата. В отчета на изпълнението на мерките по програмата липсват
каквито и да е данни във връзка с изпълнението на тази мярка. Или
представените по делото доказателства са негодни да установят какви мерки,
извън евтаназията, са набелязани от общината в изпълнение на задължението
й да надзирава, предотвратява и контролира агресивното поведение на
безстопанствените кучета спрямо хората, както и дали, и в какви случаи, е
предприемана единствено предвидената мярка - евтаназиране. Така по делото
е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на
правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки, така и че е предприел
9
изпълнението им, поради което, в приложение правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице противоправно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на СО по чл. 49
ЗЗД.
Не са налице предпоставки за освобождаване от отговорност на
ответника, след като не е могъл да предотврати появата на агресивно
безстопанствено куче на улица и в близост до училище. По делото е доказано
виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на СО чрез
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на
обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за
противоправното бездействие на нейни служители - по реда на чл. 49 ЗЗД.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Ц. и Х.Д. се
установяват данни относно състоянието на пострадалия непосредствено след
ухапването и по време на оздравителния процес. Свидетелят Д. съжителства
на семейни начала с майката на Б. от две години, а свид. Ц. е баба на ищеца. И
двамата свидетели имат непосредствени и трайни възприятия относно
релевантните за спора обстоятелства. От техните показания се установява, че
за период от около 2-3 месеца детето не искало да излиза навън, защото се
страхувало, било много уплашено, нощем сънувало кошмари, и до момента се
страхувало от по-големи кучета.
В първоинстанционното производство е прието заключение на
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, което не е
оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се
кредитира като пълно и обосновано. Вещите лица са направили извод въз
основа на анамнезните данни и експертно изследване след личен преглед на
30.09.2024г., че в резултат на преживяната психотравма по време на
инцидента, при ищеца е възникнала симптоматика с характеристики на
адаптационно разстройство. Същото се изразява в депресивно настроение,
тревожност, безпокойство, а като последица и към настоящия момент е
останал страхът от кучета. В експертизата е посочено, че не може да се
направи категорична прогноза колко време ще продължи този страх.
По делото е установено причиняването на неимуществени вреди,
10
изразяващи се в болка, страдания, стрес и безпокойство. Налице е и
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
общинските служители и причинените вреди. Описаното по-горе бездействие
на длъжностни лица при ответника се явява непосредствена причина за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Освен това деянието се явява
и виновно предвид неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото
действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива
факти, наред с изброените в Постановлението, са и продължителността на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално
положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение
съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има
на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да
бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими
обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от
него.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
следното:
11
Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си
инцидентът е предизвикал у ищеца стрес, уплаха, страх, повишена тревожност
и негативни душевни преживявания. Това са обичайни негативни
преживявания, чувства и усещания в случаите на преживян инцидент –
ухапване от куче. За установяване на същите не са необходими формални
доказателства в производството, доколкото те настъпват винаги в резултат от
съответния деликт.
При съблюдаване на обществения критерий за справедливост /чл. 52
ЗЗД/, и с оглед претърпените болки и страдания от увреждането за период от
около 3 седмици; проведеното лечение, включващо обработване на раната с
хирургически шевове, поставяне на ваксини и превръзки; наличието на малък
белег на мястото на ухапването; обстоятелствата, при които е причинена
увредата – внезапно нападение през деня и на обществено място, което
безспорно е от естество да предизвика ужас и шок; преживения силен стрес,
съпроводен с продължително състояние на страх за излизане от вкъщи;
нарушенията в съня за продължителен период от време – около 2-3 месеца;
установеното негативно психоемоционално състояние, включително
възникналата в резултат на инцидента симптоматика с характеристики на
адаптационно разстройство; продължаващият и към момента страх от кучета;
възрастта на детето към момента на инцидента – 4 години, което
обстоятелство само по себе обосновава по-силен интензитет на негативното
преживяване предвид неговата неукрепнала психика, както и обществено-
икономическите условия в страната към датата на инцидента, настоящият
съдебен състав счита, че с определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 4 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс
между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда
съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора в полза на адв. Е. К. П. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предоставената на
въззиваемия безплатна адвокатска защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА. Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение
предвид ниската фактическата и правна сложност на делото, както и с с оглед
обема на извършената от адвоката работа, следва да се определи на 400 лева.
12
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19845 от 04.11.2024г., постановено по
гр.д. № 59542/2023г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, в обжалваната му част, с
която е уважен предявеният от Б. Е. Д., малолетен, действащ чрез своя законен
представител – Е. Н. Д. – майка, срещу Столична община иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени от ухапване от безстопанствено куче на 16.07.2023г. в гр. София,
жк “Свобода”, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
16.07.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на адвокат Е. К. П. от САК, с адрес на упражняване на дейността – гр.
**** на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 400
/четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на Б. Е. Д. – малолетен, действащ чрез своя законен
представител Е. Н. Д. – майка, по в.гр.д. № 930/2025г. по описа на СГС, ГО, II
А въззивен състав,
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13