РЕШЕНИЕ
№ 3805
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330105627 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ДЗИ-ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК121718407 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез
Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
616,42 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за увредения лек автомобил марка „Шкода Йети“, с рег. № ***, въз основа на
застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди
на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение по пътя ***-
***, на влизане към село ***, застрахованият лек автомобил преминава през необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно, както и сумата от 28,25 лева мораторна лихва за
периода 3.11.2021г. – 13.04.2022г., зак. лихва и разноки.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2021 г. при движение по пътя ****- ***, на
влизане към село ***, застрахованият лек автомобил преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. При настъпване на произшествието се сочи, че
увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско +“ по застрахователна полица №
**** при ищеца, със срок на покритие от 20.02.2021 г. до 19.02.2022 г. В тази връзка на
20.11.2019 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за
щетите по застрахования автомобил. След подаване на заявлението била образувана щета, а
служител на ищцовото дружество извършил оглед на увредения автомобил, при който
констатирал увреждания на гума предна лява 6.90 мм, гума задна ляма 7.01, джанта лята
задна лява и джанта лята предна лява.
С доклад по щета ищцовото дружество определило за настъпилото застрахователно
събитие да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 616,42 лева с ДДС,
като изплатило тази сума на собственикана автомобила П. В., на 13.08.2021 г. по банков
път. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в
правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната Агенция, тъй
1
като тя е длъжна да упражнява непосредствен и поС.ен контрол спрямо своите служители,
на които е възложила дейността по поддържане на републиканската пътна мрежа. Във
връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да се уважат предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно
пътно управление – гр. Пловдив, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца. На първо
място оспорва факта на настъпване на описаното в ИМ място и при описаната фактическа
обстановка, като подчертава че по делото не е представен документ, удостоверяващ
събитието от страна на контролните органи.
Отделно, се твърди и, че не се установява щетите да са настъпили единствени и само
по твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на МПС
при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП, като се
цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата. На
следващо място, оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по
автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. С оглед изложеното искането
е предявените искове да се отхвърлят. При условията на евентуалност – се прави
възражение за съпричиняване - като искането е да се намали претенцията за главница,
съобразно степента на установено съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство комбинирана
застрахователна полица от *** г. по автомобилна застраховка „Каско +“, валидна за периода
от 20.02.2021г. до 19.02.2022 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и П.
Я. В., за процесния автомобил, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната
премия ще се извърши еднократно в брой.
По делото като писмени доказателства са приети – уведомление за щета по полица
*** Каско+ от 26.07.2021г. от заявителя на събитието до застрахователя за настъпилото
ПТП, с описание на щетите.
Съставен е опис на претенция по щета от ****г., с който са установени щети по
автомобила гума предна лява 6.90 мм, гума задна лява 7.01, джанта лята задна лява и
джанта лята предна лява, както и калкулация по претенция и ликвидационен акт, сумата,
необходима за отстраняване на щетите е 616,42 лева, от която в доклада по щета е посочено
като признато обезщетение и съответно сума за изплащане – 616,42 лева.
Установява се от приетото Преводно нареждане за кредитен превод от 13.08.2021 г.,
че ищецът е изплатил по банковата сметка на П. В. сумата от 616,42 лева.
С регресна покана от 12.10.2021 г., ищецът е поканил ответника, чрез Областното му
управление в гр. Пловдив, да възстанови горепосочената сума на основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ. Поканата е получена от ответника на 14.10.2021 г., видно от приетото известие за
доставяне. /л.19/.
По делото са приети като писмени доказателства /л.19/ - Свидетелство за регистрация
на МПС - част І, от което се установява, свидетелство за управление на МПС и контролен
талон на П. В., както и удостоверение за годишен технически преглед.
От заключението на вещото лице инж. Ст. М. по назначената автотехническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че между механизма на ПТП и увредите по автомобила, изплатени от ищеца,
има пряка причинно – следствена връзка. Вещото лице сочи, че стойността на ремонта по
възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП, е 652,36 лева.
2
По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто показания става ясно, че
управлявания от него автомобил е попаднал в дупка на пътя при движение по пътя
Кърджали- Асеновград, на влизане към село Новаково, която не е била обозначена и
обезопасена, като водачът не е могъл да я избегне.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с
пострадалия по силата на застрахователен договор, както и изплащането на застрахователно
обезщетение в полза на застрахования. Същият следва да установи и елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер,
причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответната
агенция е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа.
Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравности на пътното
платно, ударът в дупката, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди,
както и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и последвалото
вредоносно събитие.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е сключен
договор за автомобилна застраховка за процесния лек автомобил, като застрахователният
договор е със срок на покритие от 20.02.2021г. до 19.02.20220г., установява се и заплащане
на цялата застрахователната премия, дължима по застрахователната полица, поради което и
съдът намира, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало
съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали щетите по увредения автомобил са
настъпили единствено от преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно; какъв е механизмът на произшествието и налице ли е причинно –
следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата е
настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което
са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на СТЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и
неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила
са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в съС.ие да причини
описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от
приложената декларация и разпита на свидетеля водач на автомобила и се потвърждава от
изводите на вещото лице.
Механизмът на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, довело до увреждане на задната
3
дясна гума, се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства,
включително и от приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, което
вещото лице поддържа изцяло в съдебно заседание.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, които
гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“ /ал. 1/. „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ /ал. 2/. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава
цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Това са все
обстоятелства, които са в доказателствената тежест на ответника, т.е. последният трябва да
ги установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е съС.ието на пътя.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че твърдяното
застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в конкретния случай е доказан
механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение.
Установява се, че с нареждане за групово плащане от 13.08.2021г. ищецът е наредил
плащане на собственика на автомообила за сумата от 616,42 лева.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество
на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се осъществило ПТП-то е
част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от
ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна
инфраструктура” като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от
4
необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че
служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в
пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни
последици от нея. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че
тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и
да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, общата пазарна
стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП възлиза на 652,36 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 616,42 лева. Следователно за
тази сума искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Като основателен следва да
се уважи и акцесорния иск за лихвата, доколкото е установен факта на изпадане в забава на
ответника, като същият е надлежно поканен да изпълни, като дадения му от застрахователя
15-дневен срок изтича на 2.11.2021г.
С оглед изложеното съдът счита, че главната и акцесорна искови претенции се явяват
основателни и следва да се уважат изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същото
дружество следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
направил и претендира разноски, както следва: 100 лева – заплатена държавна такса, 360
лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 200 лева – депозит за САТЕ и 30 лева-депозит
за свидетел.
Общият размер на разноските на ищеца е 690 лева, които следва да бъдат присъдени
изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, да заплати на
ДЗИ-ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК121718407, сума в размер на 616,42 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения
лек автомобил марка „Шкода Йети“, с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско +“ по
застрахователна полица *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на
настъпило ПТП на *** г., когато при движение по пътя ***- ***, на влизане към село ***,
застрахованият лек автомобил преминава през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, както и 28,25 лева мораторна лихза за забавено плащане върху главницата
за периода 3.11.2021г. – 13.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 616,42 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 690 лв. деловодни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6