РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500421 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на П. П. К. от ***, против решение № 144 от 23.01. 2025 г.
по гр.д.5126/ 2024 г. по описа на РС Бургас, с което въззивницата е осъдена да
заплаща издръжка на детето си Т. Д. А. чрез нейния баща Д. А., месечна
издръжка в размер на 270 лв противно на споразумението, подписано от
страните по делото относно размера на издръжката за детето им в размер на
250 лв, считано от 01.01.2025 г.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като страните са се споразумели относно размера на
издръжката с подписаното Споразумение от 04.12.2024 г., а съдът вместо да
утвърди така постигнатото и подписано от тях Споразумение, си е позволил
да излезе извън рамките на съдебната администрация, за която е сезиран от
страните и пренебрегвайки тяхната воля, да постанови решение, с което
частично е отхвърлил предявения иск, все едно че съдебна спогодба няма.
Твърди се, че по този начин първоинстанционният съд се е
произнесъл извън рамките на своята компетентност, тъй като Споразумението
- съдебна спогодба по гражданско дело, по своята правна същност е потвърден
от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни
отстъпки уреждат със сила на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния
спор, като десезират съда и слагат край на делото.
Изложени са твърдения, че с представянето на подписаната спогодба
1
и изричното искане, заявено от страна на ответницата в молбата й от
10.12.2024 г., съдът е следвало с решението си просто да утвърди
постигнатото споразумение, без да разсъждава за мотивите на страните и това
решение, възпроизвеждайки клаузите на споразумението им.
Посочва се, че „взаимните отстъпки“ на страните за постигане на
подписаното между тях на 04.12.2024 г. споразумение се изразяват - от една
страна в оттегляне на иска на ответницата, който тя е предявила с отговора на
исковата молба за упражняване на родителските права върху дъщеря им, а от
друга страна - бащата Д. се отказва от първоначално претендирания размер от
400 лв за издръжката на детето им. Твърди се, че видно от подписаното
споразумение, и двете страни са приели, че сумата от 250 лв е достатъчна за
издръжка дъщеря им Т., съобразена е с нуждите на детето и с възможностите
на майката да ги заплаща.
Твърди се, че първоинстанционният съд си е позволил да променя
договорения между страните размер на издръжката от 250 лв на 270 лв, без да
посочи какво се случва с така дължимата издръжка в месеците и седмиците, в
които детето е при майка си.
На следващо място се твърди, че съдът е отхвърлил иска на ищеца за
разликата над уважения размер от 270 лв до предявения размер от 400 лв, но
не се е произнесъл относно разноските, поискани от ответницата, съразмерно
на отхвърлената част.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да утвърди подписаното между страните
Споразумение за определяне размера на издръжката за детето Т. в размер на
250 лв, считано от 01.01.2025 г. с падеж до 10-то число на месеца, за който се
отнася, ведно със закони ата лихва върху нея след тази дата до окончателното
й изплащане.
Заявени са искания по доказателствата – да се приемат като
доказателства Споразумение, подписано от страните по гр.д.5126/2024 г. и
Молба, входирана по същото дело на 10.12.2024 г. - и двете са налични по
делото; както и Фиш за получено трудово възнаграждение от въззивницата
като *** в *** за м.януари 2025 г.
В законовия срок, въззиваемият Д. М. А. в качеството му на нейния
баща и законен представител на малолетното дете Т. Д. А., родена на *** г., е
представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано, а съдът е съобразил постигнатото между страните споразумение
относно размера на дължимата издръжка, както и с Постановление № 359 от
23.10.2024 г. относно размера на минималната работна заплата, считано от
01.01.2025 г.
Посочено е, че независимо от това, въззиваемият не предявява
претенции относно разликата от 20 лв, присъдена от съда над уговорения
между родителите размер на месечната издръжка. Посочено е още, че няма
направено искане, а не е и нужно произнасяне относно плащането или
неплащането на издръжка, когато детето се намира при майката, както по
въпроса за разноските по делото, след като страните са постигнали
споразумение, в което не са предявили претенции и уговорили задължения
2
относно плащането на такива разноски.
Изложени са съображения, че задълженията на ответницата по
изпълнителни дела произтичат от непреодолимата й страст към хазарта и
посещенията й в игралните зали. Посочено е, че удръжките от трудовото
възнаграждение на длъжника се съобразяват със задълженията му за
издръжка.
Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма
искания по доказателствата.
ДСП Бургас не е изразила становище по подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявения от въззиваемия Д. М. А., в качеството му на баща и законен
представител на Т. Д. А., родена на *** г., срещу въззивницата П. П. К., иск за
изменение на присъдената с влязло в сила решение № 528/11.06.2021 г. по
гр.д.2326/2021 г. на Бургаски районен съд, месечна издръжка от 162,50 лв. на
400 лв.
Твърди се, че от момента на присъждане на издръжката за детето,
ответницата К. не е превела по банковата сметка на бащата нито една месечна
издръжка. Сочи се, че от момента на определяне на размера на издръжката,
нуждите на детето са се увеличили, детето навършва 14 години, като учи и
има допълнителни занимания.
Твърди се още, че ответницата има материални възможности, като
работи и на круизни кораби. Изложеното мотивира ищеца да предяви искова
молбата претенция, като моли същата да бъде уважена, както и за присъждане
на сторените в процеса разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК.
Ответницата е оспорила като неоснователен иска, като в законовия
срок е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва твърденията, че не
изплаща издръжка за детето си, като твърди, че почти всеки месец изпраща
суми в различен размер, вкл.и по 50 лв на месец чрез майка си, твърди, че е
заплащала уроците на детето за цялата учебна 2023/2024 г., както и, че е
превеждала сума на детето и по сметка в Револют и е заплащала стоки от
интернет, които детето си е избрало. Твърди, че от м.април 2023 г. работи като
музикант-пианист на круизен кораб, но почти цялото й възнаграждение
отивало за покриване на дългове към колекторски фирми, а остатъка
изпращала на родителите си, за да го дадат на детето. Не възразява да заплаща
издръжка в размер на 240 лв, която сума била най-голямата, която би могла да
отделя за издръжка на детето.
Пред първоинстанционния съд страните са депозирали писмено
споразумение относно спорните между тях въпроси, като по отношение на
издръжката, която майката ще заплаща на детето чрез неговия баща и законен
3
представител, са се договорили тя да е в размер на 250 лв, считано от
01.01.2025 г., платима до 10-то число на текущия месец, която сума да бъде
заплащана по банковата сметка на бащата. Страните са посочили, че всички
други уговорки относно упражняването на родителските права и режима на
лични отношения между майката и детето се запазват съобразно
постановеното с решението по гр.д.2326/2021 г. на БРС.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил
размера на определената с Решение № 528/11.06.2021 г. по гр.д.2326/2021 г. на
БРС издръжка, дължима от ответницата на нейната дъщеря Т. Д. А., платима
чрез нейния баща и законен представител Д. М. А., от 162,50 лв на 270 лв,
считано от 01.01.2025 г., която сума да бъде заплащана по банковата сметка на
Д. М. А., до настъпване на законни причини за прекратяване или изменяне на
издръжката, като е отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер.
Ответницата е осъдена да заплати държавна такса съобразно уважената част
от иска. Постановено е предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Съдът е приел, че са
налице основания за изменение на дължимата на детето издръжка поради
нарастване на нуждите му с израстването му. По отношение на представеното
от страните споразумение съдът е приел, че то не гарантира интересите на
детето, поради което не следва да бъде утвърдено, а съдът следва да се
произнесе с решението си по отношение на размера на дължимата от майката
издръжка. При определяне на размера на издръжката съдът е посочил, че
съобразява нуждите на детето, както и нормата на чл.142, ал.2 СК и размера
на МРЗ за страната, приета с ПМС № 359/23.10.2024 г.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответницата – в
осъдителната му част, поради което спорът е висящ пред настоящата
инстанция само в тази му част, а в частта, с която искът е отхвърлен,
решението е влязло в сила поради необжалването му от страните.
При извършената проверка по чл.269 ГПК съдът констатира, че
първоинстанционното решение е валидно.
В обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост,
решението е и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението и на основното
оплакване на въззивницата във въззивната й жалба, че решението е
недопустимо, тъй като с представеното по делото споразумение страните са
десезирали съда и произнасяйки се въпреки това по съществото на спора с
решение, съдът е излязъл извън рамките на съдебната администрация, за
която е бил сезиран, съотв.е произнесъл недопустимо решение, настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл.234, ал.1 ГПК, съдът одобрява всяка спогодба,
постигната между страните, която не противоречи на закона и на добрите
нрави. Действително, съгласно чл.234, ал.3 ГПК, съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд, но това е в случай, че спогодбата бъде одобрена от съда.
В настоящия случай страните са постигнали споразумение за
изменение на определената със съдебно решение издръжка на детето, но
размерът на тази издръжка, за който са постигнали съгласие (250 лв), не
4
отговаря (по-малък е) от законово определения минимален размер на
издръжката за дете, съгласно чл.142, ал.2 СК и ПМС № 359/23.10.2024 г.
(269,25 лв). В този смисъл така постигнатата от страните спогодба
противоречи на закона, поради което правилно не е била одобрена от
първоинстанционния съд. Следва да се посочи още, че с така постигнатото
между страните споразумение съдът не е бил десезиран, тъй като то не
съдържа изявление от ищеца, че оттегля или прави отказ от предявения иск за
изменение на издръжката.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
На първо място настоящият състав приема, че първоинстанционният
съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, а
изводите му по фактите са обосновани. Ето защо съдът препраща на
основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд досежно
наличието на основание по чл.150 СК за изменение на определената с влязло в
сила решение издръжка, дължима от ответницата като майка на детето Т., в
т.ч.на установените по делото пораснали нужди на детето, както и по
отношение на безусловното задължение на ответницата като родител да
осигурява издръжка за ненавършилото пълнолетие свое дете. Съдът споделя и
изводите на първоинстанционния съд досежно размера на дължимата от
ответницата издръжка, тъй като сумата от 270 лв е съобразена както с
изискването на чл.142, ал.2 СК и ПМС № 359/23.10.2024 г., така и с
възможностите на ответницата да дава издръжка на детето си, предвид
влошеното й материално положение и наличието на множество дългове, и в
крайна сметка е съобразено в максимална степен с волята на двамата родители
на детето, изразена с подписаното от тях Споразумение – участието на
майката в издръжката на детето да е сведено до минимум, в случая – до
допустимия от закона минимум.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд неправилно „не е споменал какво се случва с
издръжката в месеците и седмиците, в които детето е при майка си … следва в
същия обем бащата да дължи издръжка за детето си за времето, през което то е
при майка си“. Предявеният по делото иск е от бащата и за изменение на
размера на дължимата от майката издръжка за детето Т., т.е. предмет на
настоящото производство е само изменение на утвърденото с решение №
528/11.06.2021 г. по гр.д.2326/2021 г. на БРС споразумение между родителите,
в частта на размера на дължимата от майката издръжка. Съгласно т.7,
изр.последно на утвърденото споразумение, при пребиваване на детето на
почивка във ваканционно време с единия от родителите, разноските за детето
се носят от този родител. В настоящото производство не е налице искане за
изменение на тази част от споразумението.
На последно място настоящият състав изцяло споделя становището
на първоинстанционния съд по отношение на разпределяне на съдебните
разноски в производството.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част
5
при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които съдът
препраща на основание чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 23.01. 2025 г. по гр.д.5126/ 2024
г. по описа на РС Бургас, в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6