№ 9057
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20231110170800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 и сл. ГПК и е образувано по подадена от А.
Й. Г., молба за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по настоящото ч.гр.д. №
70800/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав. В молбата се навеждат доводи, че е
налице предвидената в процесуалноправната разпоредба на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК,
предпоставка за спиране, а именно сочи се, че вземането не се дължи. Излагат се
подробни съображения, че решението на КЗК не е влязло в законна сила, доколкото
същото е атакувано по реда на инстанционния контрол. Сочи се, че
индивидуализираните в заповедта вземания за неустойки не са изискуеми. В
заключение се прави искане, на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК да се спре допуснато
незабавно изпълнение. В молбата изрично се сочи, че длъжникът мотивира искането за
спиране с приложените към заявлението документи и не намира за необходимо да ги
представя отново, респективно прави искане да се приеме, че са представени
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК.
В срок са подадени и частна жалба по реда на чл. 419 ГПК срещу допуснатото
незабавно изпълнение, както и възражение по чл. 414 ГПК, доколкото видно от
представените от длъжника материали заповедта му е връчена на 08.02.2024г., а
частната жалба, възражението и молбата за спиране са депозирани на 26.02.2024г.
По молбата с правно основание чл. 420, ал. 2 ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по депозирано от „Ф.Н.“ ООД
и „Х.М.“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК
въз основа на документ – договор с нотариална заверка на подписите.
Съдът е уважил заявлението, като на 09.01.2024г., е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в
полза на дружествата заявители.
Съгласно разпоредбата на 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
В процесуалноправната разпоредба на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК е
законоустановено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и
1
без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи.
В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК е прието, че по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия
документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива
вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 и 3 ГПК документи, тъй като не се
установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.
В случая със заявлението е формулирано искане и съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за неустойка, систематизирана в чл. 8.7 вр. чл.
8.1 от приложения Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове.
Съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК когато според представения документ
изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение
или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или
настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с
изходящ от длъжника документ.
В случая дружествата заявителя са мотивирали изискуемостта на вземането за
неустойка с приложено копие на Решение № 1328/21.12.2023г. на КЗК, с което е
установено извършено нарушение от длъжника А. Г. по чл. 29 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4
ЗЗК. Процесното решение има характер на официален документ по смисъла на чл. 418,
ал. 3 ГПК. Решение на КЗК, постановено в административно производство по ЗЗК, има
характер на индивидуален административен акт / в този смисъл Решение № 22 от 24
септември 1998 г. по к.д. № 18/98 г. на КС/.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че решението на КЗК не удостоверява
изискуемост на вземането за неустойка, доколкото същото не е влязло в законна сила,
тъй като не са настъпили предвидените в чл. 65 ЗЗК предпоставки за влизане в сила на
решението. На следващо място решението не попада в предметния обхват на чл. 66
ЗЗК, регламентиращ хипотезите, при които се допуска незабавно изпълнение.
На следващо място не е представен и изходящ от длъжника документ, който да
обуславя извода за изискуемост на вземането на дружествата заявители.
По изложената аргументация съдът намира, че са налице предвидените в чл. 420,
ал. 2, т. 1 ГПК, предпоставки за спиране на незабавното изпълнение.
По частната жалба по реда на чл. 419 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок, приложен е документ за внесена държавна
такса, респективно жалбата следва да бъде изпратена на насрещната страна за отговор.
По възражението, подадено по реда на чл. 414 ГПК
Доколкото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение
срещу заповедта, следва да бъдат дадени указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА, основание чл. 420, ал.2 ГПК, изпълнението на Заповед № 853 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
2
09.01.2024г., издадена по настоящото ч.гр.д. № 70800/2023г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата се
държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по
делото доказателства, за евентуално предявения иск.
УКАЗВА на заявителя, че при непредставяне по делото на доказателства за
предявен иск заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на заявителите препис от депозираната от длъжника частта
жалба по чл. 419 ГПК, насочена срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно
изпълнение.
УКАЗВА на заявителите, че в едноседмичен срок от получаване на частната
жалба могат да депозират отговор.
Определението, в частта, с която съдът е постановил спиране на изпълнението,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3