Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 02.03.2020 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа АНД № 2370 по описа
за 2019 год., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.А.И. ***, ЕГН
********** против НП № 19-0340-001693 от 30.08.2019 година на началника на РУ
МВР-Септември, с което на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага съображения за нейната основателност. Основно акцентира
на това, че вмененото административно нарушение не било съставомерно от
субективна страна.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заедно с административно-наказателната преписка изпраща писмено становище, с
което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери основателността на
жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП за това, че на 07.03.2019 год., в 17:00 часа, на път І-8, в
посока за гр.Пазарджик, в района на бензиностанция „Петрол“ е управлявала л. а.
„Рено Канго” с рег. № ***, собственост на А.Г.Л., което не било регистрирано по
надлежния ред, т.к. било със служебно прекратена регистрация от 31.01.2019г. по
реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Всичко това съставлявало нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 103085
от 07.03.2019 год.
Въз основа на горепосочиня АУАН било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 26.11.2019
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 02.12.2019 год. С оглед
на това въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя – св. Н.П..
При така установената фактическа обстановка
от правна страна съдът приема, че жалбата
е основателна по следните съображения:
Установи се безспорно по делото, че на
посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесният
и описан по-горе лек автомобил. Установи се категорично и това, че този
автомобил бил с прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП във вр. с чл.18б
ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Причина за прекратяването на
регистрацията бил фактът, че първоначално колата била продадена от предишен собственик – съпрузите А.Г.Л. и В.Й.Л.а,
на лицето Й. Николов Д., като прехвърлянето на собствеността станало по
предвидения в закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на
автомобила била изповядана пред нотариус на 29.11.2018 година, за което по
електронен път били подаден данни към системата на Сектор „Пътна полиция”. Купувачът
бил въведен в системата на Сектор „Пътна полиция”, като „предстоящ собственик”
на автомобила и имал задължение в едномесечен срок, считано от покупката, респ.
придобиването на собствеността над автомобила, т.е. до 29.12.07.2018 година, да
регистрира превозното средство на свое име. Той обаче не сторил това, а известно
време, след като купил колата я продал на жалбоподателят И., но без да сключват
писмен договор с нотариална заверка на подписите за продажбата й, с което
собствеността юридически не била прехвърлена. Просто Й. Д.предал владението над
автомобила на И., а последният започнал да управлява въпросният автомобил, като
двамата се били разбрали по-късно да прехвърлят собствеността му пред нотариус.
Това обаче не се случило.
На 29.01.2019г. обаче, поради това че
бил изтекъл срокът по чл.143 ал.15 от ЗДП – 2 месеца, считано от покупката на
автомобила от страна на Д., процесното МПС служебно било дерегистрирано.
Жалбоподателят И. обаче не знаел това и продължил да управлява автомобила до деня
на проверката, когато били спрян от служители на МВР, които констатирали, че
автомобилът е с прекратена регистрация.
При така установеното настоящият съдебен
състав намира, че поведението на жалбоподателя И. не запълва от субективна
страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Първо следва да се каже
това, че за настоящия съдебен състав е спорен правният
характер на разпоредбата на чл.143 ал.15
от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в
Глава ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени
изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и
изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и
други. В същото време, по своя характер и наименование
прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е
принудителна административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на
ЗДвП – Принудителни административни
мерки. Там, в чл. 171, т.2а
е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени
изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не
фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в
ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това
служебно прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано
задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, каквото задължение е
предвидено в чл.10 ал.2 от Наредбата при другите случаи на
прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за обжалване на акта за
служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното съдът счита, че
нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящето АНП,
е противоконституционна, тъй като предвижда възможност за сериозно ограничаване
на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за
защита на това право.
Съдът счита още, че твърдяното нарушение е
несъставомерно и недоказано от субективна страна.
Няма представени никакви доказателства от страна на АНО, че на предстоящия
собственик на лекия автомобил – Й. Д., като лице, което е купило по предвидения
в закона ред процесното МПС, е било съобщено за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. В НП неправилно е посочено, че автомобилът е бил
собственост на А.Л., но това не е вярно, т.к. той и съпругата му са продали по
предвидения в закона ред автомобила на Д.и той е станал собственик след
сключването на нотариалния договор за покупко-продажба. Това обаче в случая не
е толкова важно, но има значение и относно това, че на продавачите – сем. Л.и
също не е било съобщено в нито един момент за прекратяването на регистрацията. Още
по-малко има представени доказателства, че такова знание и съзнание е имал и
жалбоподателят И. и то към момента на проверката – 07.03.2019 година. Напротив,
стана категорично ясно, че именно по време на проверката той е научил за
прекратената регистрация, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО
е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение
от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна
страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй
като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил.
В заключение следва да се каже и това, че в
разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП е предвидена възможност за служебна
регистрация на МПС след изтичането на двумесечния срок, посочен в същата правна
норма. Това обаче не означава, че тази дерегистрация, която се извършва
посредством отбелязване в автоматизираната информационна система, ще бъде
направена автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона няма такова
изискване, а е възможно и съответния административен орган да бездейства
известно време, преди да предприеме действия по дерегистрацията или пък въобще
да не ги предприеме. При това положение не може да се очаква и твърди, че всеки
собственик на МПС, който знае, че не е изпълнил задължението си да го
регистрира в двумесечния срок след придобиването, трябва да е абсолютно наясно,
че МПС е било дерегистрирано. От него може само да се очаква да предполага
това, но такова едно негово предположение не е равносилно на ясно съзнание, че
МПС е дерегистрирано и той продължава да го управлява. В такава ситуация, да се
ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДП или пък наказателна отговорност за
престъпление по чл.345 ал.2 от НК, ще означава да се стъпи само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е
субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че
наказателното постановление в административнонаказателното производство има
статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява
санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно
административно нарушение.
Всичко това налага обжалваното НП да се
отмени.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на
НП. Това е така, защото НП не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН бл.№
103085/07.03.2019г. Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа
на цитирания АУАН сочи на допуснато съществено
процесуално нарушение, което се изразява в това, че настоящото
административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и се е развило
незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко
АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на
изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН,
въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в
драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е
незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така,
защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор”.
В конкретния казус става ясно, че след
съставянето на процесния АУАН същият е бил изпратен от страна на наказващия орган на
прокурор при РП-Пазарджик по
компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била е образувана прокурорска преписка с вх. № 1541/2019г.
и досъдебно производство № 98/2019г. по описа на РУ-Септември. С влязло в сила
постановление на РП-Пазарджик от 31.07.2019г. е било прекратено образуваното ДП,
но материалите по прокурорската преписка били изпратени на АНО за преценка дали
да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана хронология е несъмнено, че
актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран,
а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на
наказващия орган. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са
самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две
паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с
идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за
едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за
конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на
администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно
преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или
прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако
преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира
отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без
съставен АУАН. Тази процесуална хронология
в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП
със съставен АУАН, който в същото време е били изпратен на прокуратурата, т.к.
деянието е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и
висящо АНП, което е било в латентно състояние и след произнасянето на
прокуратурата е продължило развитието
си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1
от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административно наказване
и на собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Отделно от това, щом за деянието на И. е било
водено наказателно производство, което е било прекратено с влязло в сила
постановление на прокуратурата, а след това е издадено и НП, то значи, че е
нарушен принципът Ne bis in idem, регламентиран в нормата ан чл.24 ал.1, т.6 от НПК,
която е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН.
Всичко казано до тук налага отмяна на
обжалваното НП.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0340-001693
от 30.08.2019 година на началника на РУ МВР-Септември, с което на Й.А.И. ***,
ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Решението
може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: