РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Добрич, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪС., в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
съС.:
Председател:ДАНЧО Й. Д.
при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а
като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно
дело № 20253230200104 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АдминистративнопроцеС.ния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Е. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Добрич, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и настоящ адрес: гр.***,
ул. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.*** ап. ***, С.рес за призоваване: гр. ***, ж.к.
„***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу Заповед за задържане на лице с
рег. № 1717зз-43/18.01.2025 г., издадена от Г. С. Г. - младши инспектор към
Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е задържан за срок до 24 часа.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна поради
допуС.и съществени процеС.ни нарушения при нейното издаване, довели до
нарушаване правото на защита на задържаното лице. Твърди се, че неправилно
е приложен материалният закон, както и че заповедта не съответства на целите
на закона. Отправя се иС.е за отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание процеС.ният предС.ител на жалбоподатЕ. поддържа
жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея
1
основания.
Ответникът Г. С. Г. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР -
Добрич, редовно призован, явява се лично, не се предС.лява, като оспорва
жалбата и моли съдът да отхвърли същата. В писмено С.овище се рЕ.ират
доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице,
в кръга на предоС.ените му полицейски правомощия, съдържа необходимите
реквизити и при издаването й не са допуС.и съществени нарушения на
административнопроцеС.ните правила, като са посочени фактическите и
правни основания за издаването й.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресата на заповедта, в 14-
дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е
процеС.но допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът уС.ови следната
фактичеС.обС.овка:
На 18.01.2025 г., ответникът Г. С. Г. и свидетЕ.т Д. П. Д., и двамата
полицейски служители при Първо РУ при ОДМВР - Добрич, в съС. на
автопатрул, изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред на територията на град Добрич. Около 02:10 часа,
полицейските служители получили от оперативния дежурен в оперативната
дежурна част при ОДМВР - Добрич сигнал за извършено домашно насилие на
адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.***, ап. ***. Пристигайки на мястото,
ответникът Г. и свидетЕ.т Д. уС.овили лицето подало сигнала на Единния
европейски номер за спешни повиквания (ЕЕН) 112 - И. Х. Т., нейния съпруг
Е. С. С. и трите им малолетни деца - П. Е. С. М. Е. С. и Е. Е. С.
Пред полицейските служители, И. Т. споделила, че е получавала заплахи
от съпруга си, който през дЕ. я насилил да правят секс против волята й,
хвърлил е мобилният й телефон през терасата, взел е телефоните на трите им
деца и в изблик на ярост е започнал да разглобява леглата им.
СвидетЕ.т Д. Д. изготвил доклад за посетен сигнал за домашно насилие
(Приложение № 1). Въз основа на отговорите на пострадалата И. Т.,
обективирани във въпросник при случаи на домашно насилие с дата
2
18.01.2025 г. (Приложение № 2), свидетЕ.т Д. задействал процедурата по
протокол-процедура за предоС.ена информация на пострадало лице от
домашно насилие и оказано съдействие (Приложение № 3). С протокол за
предупреждение от 18.01.2025 г. (Приложение № 2 към т. І), свидетЕ.т Д. Д.
предупредил Е. С. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие,
изразяващо се във физическо, секС.но, психическо или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права спрямо И. Т.. Били попълнени и
изготвени по надлежния ред и въпросник за оценка на риС.(Приложение № 4)
и формуляр за оценка (Приложение № 5).
И тъй като И. Т. се оплакала от упражнено от съпруга й спрямо нея
физическо насилие, същата била придружена от полицейските служители до
Спешното отделение на „МБАЛ - Добрич“АД - гр. Добрич, където в часовия
интервал от 04:09 часа до 04:19 часа на 18.01.2025 г. й е бил извършен
медицински преглед от лекаря д-р И. М. и лекаря АГ - специалист д-р Х.,
резултатът от който е бил обективиран в лист за преглед на пациент № 001410
от 18.01.2025 г. и амбулаторен лист № 2 от 18.01.2025 г.
Ответникът Г. С. Г. изготвил Заповед за задържане на лице с рег. №
1717зз-43/18.01.2025 г., като Е. С. С. е бил задържан в 02:40 часа на 18.01.2025
г. и освободен в 09:45 часа на същата дата.
Въз основа на определение № 181 от закрито разпоредително заседание,
проведено на 21.01.2025 г. по гр. д. № 185 по описа на Районен съд Добрич за
2025 г., била издадена Заповед за незабавна защита № 5 от 21.01.2025 г., по
силата на която съдът задължил Е. С. С. да се въздържа от домашно насилие
спрямо И. Х. Т. и трите малолетни деца - П. Е. С. М. Е. С. и Е. Е. С. като С.
бил отстранен от жилището на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***.
Съдът забранил на Е. С. С. да приближава И. Т. и жилището й на адрес:
гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на разстояние по-малко от
100 метра, да приближава трите малолетни деца - П. Е. С. М. Е. С. и Е. Е. С.
жилището им на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. *** ап. *** и
училището им ОУ „***“, ул. „***“ № ***, на разстояние по-малко от 100
метра, както и да осъществява контакт с И. Т. и трите малолетни деца под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна поща или
3
обикновена поща и факс.
Със заповедта Е. С. бил предупреден, че при конС.иране от полицейските
органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, тъй като неизпълнението на заповедта предС.лява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Видно от приложената по делото справка от Районна прокуратура
Добрич, на 23.01.2025 г. е било образувано досъдебно производство №
89/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, пр. пр. № 356/2025
г. по описа на Районна прокуратура Добрич, за това, че на 22.01.2025 г. в град
Добрич, не била изпълнена заповед за защита от домашно насилие - Заповед
за незабавна защита № 5 от 21.01.2025 г. на Районен съд Добрич по гр. дело №
185/2025 г. по описа на Районен съд Добрич – престъпление по чл. 296, ал. 1 от
НК.
Изложената фактичеС.обС.овка съдът намира за безспорно уС.овена въз
основа на показанията на свидетЕ. Д. П. Д., който пресъздава свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от него
проверка и чиито показания са последователни, логични и вътрешно
безпротиворечиви, като липС.индиция за неговата заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на този свидетели, нито да се счита, че неговите
показания не са доС.ъчни за несъмнено уС.овяване на обективната истина.
От решаващо значение в случая е и съответствието на показанията на
посочения свидетел с оС.алите събрани обективни и достоверни
доказателства по делото. В настоящия случай, такива са приобщените към
доказателствения материал по делото протокол за обиск на лице от 18.01.2025
г., докладна запиС.относно посетен адрес за домашно насилие от дата
21.01.2025 г., изготвена от ответникът Г. С. Г., доклад за посетен сигнал за
домашно насилие (Приложение № 1), въпросник при случаи на домашно
насилие с дата 18.01.2025 г. (Приложение № 2), протокол-процедура за
предоС.ена информация на пострадало лице от домашно насилие и оказано
съдействие (Приложение № 3), протокол за предупреждение от 18.01.2025 г.
(Приложение № 2 към т. І), въпросник за оценка на риС.(Приложение № 4),
формуляр за оценка (Приложение № 5), лист за преглед на пациент № 001410
от 18.01.2025 г. и амбулаторен лист № 2 от 18.01.2025 г., които предС.ляват
годни доказателства на основание чл. 37 от АПК.
4
Тук е мястото да се отбележи и следното: както вече бе посочено,
непосредствено след инцидента, ответникът Г. С. Г., в качеството си на
полицейски служител е изготвил съответната докладна запиС. При съпоС.ка
на твърденията на ответника Г. и показанията на свидетЕ. Д. Д., дадени в
съдебно заседание, с изложеното от Г. в изготвената докладна запиС. не се
конС.ират противоречия, относно фактите и обстоятелствата, свързани с
предмета на доказване по делото. Нещо повече, уС.овява се абсолютна
еднопосочност относно развилите се събития с участието на жалбоподатЕ. по
настоящото дело, което е допълнително основание за кредитиране
свидетелските показания на полицейския служител.
Изложената фактичеС.обС.овка съдът намира за безспорно уС.овена въз
основа на показанията на свидетЕ. Д. Д., както и от приобщените по делото
писмени доказателства, които доказателства кореспондират със заключението
на вещото лице по назначената в съдебното производство
техничеС.експертиза № 98 от 23.09.2025 г., проверена в съдебно заседание и
приета като обективно и компетентно изготвена.
При така уС.овената фактичеС.обС.овка, се налагат следните правни
изводи:
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа предС.лява принудителна административна
мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.
72, ал. 4 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в
настоящото производство прецЕ.ва законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в
общата разпоредба на чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 от АПК
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и
преценка С.ена ли е изискваната от закона форма, материалните и
процеС.ните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта
на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган -
ответникът е заемал длъжността младши инспектор към Първо РУ при ОД на
МВР - Добрич. Като действащ служител при ОД на МВР (Областна дирекция
5
на Министерство на вътрешните работи), ответникът сЕ.вява полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския
орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство
произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която
полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно
посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно – ответникът Г. С.
Г. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да
задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган,
притежава необходимата материална компетентност и не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в
ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са С.ени и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално
съдържание, предписано в чл. 72, ал. 2 от ЗМВР, което в разглеждания случай
е налице – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва
законността на задържането. В заповедта е посочено и правното основание за
поС.овяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоС.или
издаването й – „във връзка с чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК причиняване на
телеС.повреда в условията на домашно насилие“. В действителност, в
заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР, без да е посочена „т. 1“ от цитираната норма, което не е съществено
процеС.но нарушение, ограничаващо правото на защита на задържаното лице.
И това е така, тъй като от словесното описание на фактическите обстоятелства
С.а пределно ясно, че лицето е задържано, тъй като за същото има данни, че е
извършило престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, а именно - причиняване
на телеС.повреда в условията на домашно насилие. Фактическите
съображения в заповедта се допълват в съпътстващата я докладна запиС.
приложена към административната препиС. в която фактическите
обстоятелства, дали основание за задържането са подробно описани, поради
което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Обстоятелството,
че докладната запиС.е изготвена след издаване на заповедта за задържане, не
обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка такива да
бъдат изложени след издаването на административния акт, в друг документ
към изпратената административна препиС. щом изхождат от същия орган.
Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на
ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съС.лява съществено нарушение на процеС.ните
правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в
последващ такъв. В случая се касае за административно производство и
6
докладната запиС.е изготвена в хода на това административно производство,
поради което предС.лява годно доказателство на основание чл. 37 и сл. от
АПК, изготвено от длъжностно лице, относно действия, случили се по време
на дежурството му, поради което Тълкувателното решение, посочено по-горе,
е напълно относимо относно мотивите. В този смисъл доводите на
жалбоподатЕ., че в оспорения акт не се съдържали никакви фактически
основания, от които лицето да разбере защо е задържано, са голословни и
неоснователни. В тази насока е и конС.тната съдебна практика (Вж: Решение
№ 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., V о., Решение №
9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о., Решение № 7486 от
22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V отд. Изложеното С.овище се
сподЕ. и в практиката на Административните съдилища, като в тази насока са
например Решение № 1492 от 24.07.2024 г. на АдмС - Добрич по адм. дело №
258/2024 г., Решение № 467 от 22.12.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.д. №
607/2022 г., Решение № 2012 от 28.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. д. №
2404/2019 г., Решение № 176 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2481/2020 г. и др.
Следва да се отбележи, че предвид ограниченото свободно място,
предвидено в утвърдената бланка на заповед за задържане, е на практика
невъзможно подробно опиС.е в нея на фактическите основания за
задържането, а такива по необходимост следва да бъда изложени в отделен
документ. Да се приеме обратното би означавало всички издадени заповеди за
задържане да бъдат счетени за незаконосъобразни поради ненадлежно
описание на съответните фактически основания, а това очевидно противоречи
на разума и на обществената необходимост полицейските органи да са в
състояние да изпълняват професионалните си задължения.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че
административният орган е изпълнил задълженията си във връзка със С.ване
на предвидената в закона форма при издаване на заповедта, коментирани в
Решение на СЕС от 25 май 2023 година по дело С-608/21. СЕС тълкува чл. 6,
параграф 2 от Директива 2012/13 в смисъл, че се изисква основанията за
задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Минималното съдържание на необходимата информацията включва описание
на рЕ.нтните факти, сред които време и място на извършеното деяние,
формата на конкретното участие и неокончателна правна квалификация на
престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно лицето. Данните
подлежат на съобщаване при задържането му за срок до 24 часа и
непосредствено след него. В т. 50 от Решение по дело С-608/21 г. на СЕС се
сочи, че Директива 2012/13 не урежда способите, чрез които информацията,
предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на заподозряното лице
или обвиняемия, като тези способи не трябва да застрашават постигането на
7
целта, посочена в тази разпоредба – ефективно упражняване на правото на
защита. От друга страна, разпоредба на чл. 3, § 2 от същата директива
регулира възможността необходимата информация по чл. 6 от директивата да
бъде предоС.ена на задържаното лице писмено или устно, а точният момент
на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от конкретните
обстоятелства около лишаването от свобода (т. 54 от решение по дело С-
608/21 г. по описа на СЕС).
От събраните по делото доказателства се уС.овява, че в основанието за
задържане на Е. С. С., в качеството му на заподозрян в извършването на
престъпление по смисъла на цитираното решение, се съдържа информация
относно неокончателната правна квалификация на престъплението-причинена
телеС.повреда в условията на домашно насилие, а от анализа на
обстоятелствената част на жалбата на Е. С. се достига до заключение, че той е
бил запознат с относимите време и място на настъпване на фактите и формата
на участие в предполагаемото престъпление, при С.ване на принципа да не се
вреди на текущото разследване. Тази информация по своя обем е доС.ъчна, за
да се реализира възможността на лицето ефективно да оспори
законосъобразността на задържането си.
Предвид изложеното съдът намира, че разглежданият административен
акт е издаден от компетентен орган и в уС.овената форма, като не се конС.ира
наличие на допуС.и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при поС.овяването му. При това
положение, с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът следва да извърши
преценка допуС.и ли са противоречия с материалноправните разпоредби и
има ли несъответствие с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно – за които има
данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 73 от ЗМВР предС.лява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
на лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. ПредпоС.ка за прилагането е наличието на доС.ъчно данни,
от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице
8
е извършило противоправно деяние. За прилагането на мярката е необходимо
данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са уС.овени
преди извършване на задържането. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодатЕ.т не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, уС.овяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. ДоС.ъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поС.я условие за точна квалификация на деянието, още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно уС.овено.
Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „доС.ъчно данни“
по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са
налице доС.ъчно данни, които да обосновават основателно предположение, че
има извършено престъпление. При налагането на принудителна
административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са
необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да
не са доС.ъчни за образуване на досъдебно производство, но да са доС.ъчни да
се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването
на съответното престъпление.
В случая, от приобщените по делото доказателства, безспорно се
уС.овява, че са били налице данни за извършено престъпление. Тези данни
според съда са напълно доС.ъчни, за да се направи предположение, че
жалбоподатЕ.т има съпричастност към описаното в процеС.а заповед.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че
лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да
са налице доС.ъчно данни за образуване на наказателно производство.
Преценката дали тези данни осъществяват съС. на престъпление по НК се
прави на по-късен етап и то не от полицейските органи, поС.овили
задържането, а от разследващите такива. Посочването на конкретната форма
9
на изпълнителното деяние и квалификацията според съответното
предложение от фактическия съС. на деянието също не е дължима от
полицейския орган. Точната (прецизирана) правна квалификация е дължима
от органа, компетентен да повдигне обвинение за престъпление, извършено на
територията на Република България – прокурора (чл. 46, ал. 1 от НПК).
Поради това задържането на жалбоподатЕ. е извършено на предвидено в
закона основание. Съществувала е необходимост от задържането на
жалбоподатЕ. в името на обществения интерес, който е следвало да бъде
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на
визираните в закона предпоС.ки.
На следващо място, според принципа на законността, закрепен в нормата
на чл. 4, ал. 2 от АПК, административни актове се издават за целите, на
основанията и по реда, уС.овени от закона. А според принципа на
съразмерността (чл. 6, ал. 2 от АПК), административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая,
предвид конкретните факти, обусловили задържането, същото не сЕ.вява
самоцел, а е в съответствие с целта на закона, отчитайки, че принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ не е санкция, а
предС.лява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща
възникналата пречка или опасност. В настоящия случай задържането на
жалбоподатЕ. за срок до 24 часа е оправдано, с оглед предотвратяване
възможността за извършване на други противоправни деяния, както и да се
укрие, след като е извършил престъпление, тъй като Е.вно, че при издаване на
заповедта, ответникът - младши инспектор Г. Г., е съобразил наличните към
този момент данни за извършено от жалбоподатЕ. престъпление. Наложената
мярка не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от
предвидените в закона, още повече, че задържането е продължило малко
повече от седем часа (7 часа и 5 минути), като в този срок са обхванати всички
действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва
свободно.
С.ени са и изискванията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, тъй като свободата на задържаното
10
лице е била ограничена временно, на основание, предвидено в закона.
ПредоС.ена е и възможност съгласно чл. 5, § 4 от ЕКПЧ да обжалва заповедта
за задържане, от която възможност лицето се е възползвало.
Задържането фактически е започнало от момента на изявлението на
полицейския орган, че жалбоподатЕ.т е задържан и е предприето
ограничаване на правото му на свободно придвижване чрез качването му в
полицейския автомобил. Съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24
януари 2015 г., срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече
от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като
точният час се отбЕ.зва в заповедта за задържане независимо от времето на
нейното фактическо издаване. Самата заповед предС.лява привеждане в
изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от
служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно
за изпълнението на формалните изисквания по вече осъществено задържане е
била налице необходимост от отвеждането на лицето в районното управление,
където е била оформена обжалваната заповед.
С оглед изложеното, настоящият съС. намира, че заповедта е материално
законосъобразна, при издаването й не са допуС.и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на
закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата на Е. С. С., същият
следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич разноските по делото в
размер на 151,45 лева (сто петдесет и един лев и четиридесет и пет стотинки),
предС.ляващи разходи по изготвената техничеС.експертиза.
При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като не е направено съответно иС.е за това от страна на ответника. ЛипС. и
доказателства за направени такива от негова страна.
Приложено по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител-
CD-R, марка „maxel“, предоС.ен от Дирекция „Национална система 112 -
МВР“, Районен център 112 - Варна, следва да оС.е по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожи.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от
АдминистративнопроцеС.ния кодекс, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. С. С., ЕГН **********, С.рес за призоваване:
гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх.***, ет. ***, ап. ***, срещу Заповед за задържане
на лице с рег. № 1717зз-43/18.01.2025 г., издадена от Г. С. Г. - младши
инспектор към Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, С.рес за призоваване: гр. ***, ж.к.
„***“ бл. ***, вх. ***, ет. *** ап.***, да заплати по сметка на Районен съд
Добрич сторените по делото разноски в размер на 151,45 лева (сто петдесет и
един лев и четиридесет и пет стотинки).
Приложено по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител -
CD-R, марка „maxel“, предоС.ен от Дирекция „Национална система 112 -
МВР“, Районен център 112 - Варна, следва да оС.е по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12