РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. гр.Мадан, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20235430200094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. З. Т., ЕГН **********, адрес:
гр.К., ул.********, № *, вх. *, ет.*, ап.* против наказателно постановление №
********/********г. на началника на РУ-М., ОДМВР-С., с което за
нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП
са й наложениадминистративни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата срещу
санкционния акт Д. З. Т. развива съображения за неправилно приложение на
материалния закон и липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява. От негово име в писмено становище жалбата поддържа процесуалният
й представител адв.Д..
За въззиваемата страна, не се явява процесуален представител в
съдебно заседание. От юрисконсулт В. е постъпило писмено становище, в
което се развиват съображения за законосъобразност на санкционния акт.
Районна прокуратура гр.С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с
интерес да обжалва, а разгледана по същество- основателна.
На *******г., около ********* часа жалбоподателката управлявала
собствения си лек автомобил „********* с рег.№ ******* в гр.Р., по
ул.******, с посока на движение към с.Е., общ.Р. Близо до сградата на
ФСМП-Р. била спряна за проверка отназначените в наряд по охрана на
обществения ред и автоконтрол свидетели ст.полицаите Х. Р. и Д. М.-
служители на РУ М. След установяване самоличността на водача, свидетелите
Х. Р. и Д. М. напарвили проверка в АИС КАТ чрез служебно предоставените
им таблети дали за автомобила е нелице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Установили, че такава не е налице, а след
спрвака по телефон с дежуния в РУ М.- че автомобилът е с прекратена
регистрация на осн.чл.143 ал.10 ЗДвП.
Свидетелят Х. Р. съставил срещу жалбоподателката акт за
установяване на административно нарушение №******/********г. за това, че
на ********г., около *******часа управлявала собствения си лек автомобил
„******“ с рег.№ ******* в гр.Р., по ул.******, в близост до сградата на
ФСМП-Р. с посока на движение към с.Е., общ.Р., по пътища отворени за
обществено ползване, като автообилът е със служебно прекратена
регистрация на ******** г. на осн.чл.143 ал.10 ЗДвП (липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
същото МПС)-нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП. Актът бил съставен на
мястото на проверката, в присътвието на свидетеля Д. М.. Бил предявен на
жалбоподателката и тя го подписала. Получила копие от него.
С мотивирана резолюция от ************г. началникът на РУ М.
прекратил административно-наказателното производство по АУАН, поради
наличието на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК. Била
образувана прокурорска преписка по описа на РП С., по която зам.-районния
прокурор на РП С., ТО-Д. издал постановление на ******** г., с което за
отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписката.
Разпоредил също тя да бъде изпратена по компетентност на началника на РУ
М. за евентуално реализиране на администативно-наказателната отговорност
на Д.Т..
2
Въз основа на постановлението и материалите по изпратената му
прокурорска преписка, на осн.чл.36 ал.2 ЗАНН началникът на РУ-М.,
ОДМВР-С. издал обжалваното наказателно постановление срещу Д. З. Т. за
това, че на ******* г., около ******* часа в гр.Р., ул.********* в близост до
сградата на ФСМП-Р., с посока на движение към с.Е., общ.Р., управлява
собствения си лек автомобил „******** с рег.№ ********, който е със
служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрация от
******** г. - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За него на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП са й наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. В наказатлното постановление АНО посочил, че административното
нарушение е извършено непредпазливо.
От писмо рег.№*******/******* г. на ОДМВР К. се установява, че
лек автомобил „******“ с рег.№ ******е собственост на Д.Т. и че не й е
пращано уведомително писмо за прекратяване на регистрацията на
превозното средство.
От приетата по делото справка по история за лек автомобил „*******
с рег.№ *******(л.21 от делото) се установява, че на ******* г. е отбелязано
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показания на
свидетелите М. и Р., които съдът кредитира като неоспорени и еднопосочни,
Акт за установяване на административно нарушение №******/*********г,
писмо рег.№*********/******* г. на ОДМВР К., справка по история за ПС с
рег. рег.№ *******, справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед
№ ******** от ********* г. на МВР; постановление от *******г., на РП-С.
ТО-Д. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка на РП-С.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на Разпоредбата на чл. 175, ал. 3
от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
3
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
По делото безспорно се установи, че на ******г., в гр. Р.
жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил рег.№ ******
след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път.
Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало
поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на
сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са
налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна
процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи извод, че нарушителят е знаел или поне предполагал, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не са представени. АНО не
ангажира доказателства за уведомяване на Д.Т., че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация от *******г. С оглед наличието на
поставени на определените места регистрационни табели, Д.Т. не е
осъзнавала общественоопасния характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускала настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са
налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било
доказателства жалбоподателката да е осъществила деянието виновно, да е
знаела или предполагала, че автомобилът е с прекратена регистрация.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
4
Настоящата инстанция намира за неоснователно искането на АНО за
изменение на наказателното постановление чрез преквалифициране на
нарушението, като на осн.чл.638 ал.1 т.1 вр. с чл.483 ал.1 т.1 КЗ на Д.Т. се
наложи глоба в размер на 250лв. за управление на автомобила при липса на
сключена застраховка гражданска отговорност. Безспорно е, че съгласно
разпоредбите на чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
районният съд може да измени наказателното постановление, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съдът намира, че в случая, наказателното постановление не може да се
измени, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Жалбоподателката е наказана на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП за това,
че на посочените в НП дата и място е управлявала на път, отворен за
обществено ползване, моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, което съставлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Според
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ физическо лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р. Б. и не
е спряно от движение, не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 250 лева. Съпоставката на двете санкционни норми сочи, че се касае
до нарушения на нормативни актове, които уреждат различни обществени
отношения и съответно, нарушенията на материалноправните норми на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, имат
различни съставомерни факти от обективна страна. С оглед на това,
административно нарушение, за което е санкционирана Д.Т. с обжалваното
наказателно постановление не може да бъде преквалифицирано със
санкциониране на водача на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от
КЗ. В този смисъл е решение №**/**** г. на АдмС К. по КАНД№**/**** г.
От защитника на жалбоподателката са поискани и направените
разноски по делото. С оглед изхода на спора на жалбоподателката се дължат
деловодни разноски от насрещната страна. При първоначалното разглеждане
на делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено
възнаграждение в размер 800лв. за адв.Д., процесуален представител на Д.Т.
по делото. По повод обжалване на решение №**/**** г. на РС М., в хода на
5
КАНД №**/**** г. на РС С. Д.Т. е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., а по настоящото - разноски за адвокатско
възнаграждение в размер ан 500лв. Съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от ЗА. От представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при разглеждане на делото
във всяка една от инстанциите. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като възнагражденията не са съобразени с чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения 400лв. На жалбоподателката следва
да се присъдят по 400лв. разноски за адвокатски възнаграждения за
производството по АНД №**/****г на РС- М., по КАНД №**/**** г. на
АдмС- С. и по настоящото, общо 1200лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ******/******г. на
началника на РУ-М., ОДМВР-С., с което на Д. З. Т. ЕГН **********, адрес:
гр.К., ул.******** № *, вх. *, ет.*, ап.*, за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-С. да заплати на Д. З. Т. ЕГН
**********, адрес: гр.К., ул.********, № *, вх. *, ет.*, ап.*, сумата **** лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С. в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6
7