№ 33510
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110156632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
На 07.08.2023г., ответниците са депозирали Молба вх. № 223326/07.08.2023г.
/л.87/, с която се прави искане да се допусне поправка на ОФГ в постановеното по
делото Определение № 23985/10.07.2023г., като се излагат съображения, че издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е следвало да бъде обезсилена за суми в по-
голям размер, в каквато насока са изложение съображения.
На следващо място на 07.08.2023г., ответниците са депозирали и Молба вх. №
223331/07.08.2023г., по реда на чл. 248 ГПК, с искане постановеното по делото
решение да бъде изменено в частта за разноските.
В срока за отговор по двете молби ищецът е депозирал такива, с които излага
доводи за неоснователност.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 247 ГПК за допусне поправка на ОФГ в
постановеното по делото Определение № 23985/10.07.2023г.
Съдът намира, че молбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Очевидна фактическа грешка е налице само когато има несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване /Решение № 157 от 16.10.2009
г. на ВКС по гр. д. № 465/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 50518 от 10.02.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 251 от 1.08.2019 г. на ВКС по т. д. №
3014/2017 г., II т. о., ТК и др./.
На първо място съдът намира, че доводите, изложени в молбата са такива по
1
правилността на постановеното по делото Определение № 23985/10.07.2023г.,
доколкото се твърди, че издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е следвало
да бъде обезсилена за суми в по-голям размер, в каквато насока са изложение
съображения.
За пълнота следва да се отбележи, че в мотивите на Определение №
23985/10.07.2023г., съдът е посочили изрично, че по аргумент от т. 13 от Тълкувателно
решение 4/2014г., издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, в
частта, с която исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 и сл. ГПК са
отхвърлени.
С оглед изложеното съдът е обезсилил издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата по заповедта, за която не е предявена искова претенция по
реда на чл. 422 и сл. ГПК, при съобразяване уточнителната молба на ищеца /л. 5 по
делото/.
С оглед изложеното молбата с правно основание чл. 247 ГПК следва да бъде
оставена без уважение.
По молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното
по делото Решение № 12103/10.07.2023г., в частта за разноските
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Решението е връчено на ответниците на 26.07.2023г., като молбата е депозирана
на 07.08.2023г., в срока за обжалване, респективно същата се явява допустима.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, поради следните
съображения:
В мотивите на решението досежно разноските, съдът е посочил, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, доколкото претенциите на ищеца
се отхвърлят частично, поради плащане след датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК, респективно поради това, че ответниците са дали повод за завеждане на
делото.
Съгласно т. 11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е сторил разноски както следва: - 794.51 лв . -държавна такса в
2
заповедното производство, 1780.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
производство / договор л. 62 по делото/, като в приложения на л. 62 по делото договор
е посочено, че сумата е заплатена в брой, респективно по аргумент от т. 1 на
Тълкувателно решение 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка,
350.00лв. – депозит вещо лице и 336.71лв. – довнесена държавна такса в исковото
производство. Общо дължимите се от ответниците разноски са в размер на 3261.23лв.
С процесното решение в тежест на ответниците е възложено заплащането именно
на разноски в размер на 3261.23лв. /по 1630.31лв. за всеки/
По изложената аргументация депозираната от П. П. и „**** ***********“ ****,
молба с правно основание чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „**** ***********“ ****, ЕИК
********** и П. В. П., ЕГН **********, Молба вх. № 223326/07.08.2023г., с правно
основание чл. 247 ГПК, за поправка на ОФГ /очевидна фактическа грешка/ в
постановеното Определение № 23985/10.07.2023г., по гр.д. № 56632/2022г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от **** ***********“ ****, ЕИК
********** и П. В. П., ЕГН **********, Молба вх. № 223331/07.08.2023г., с правно
основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение №
12103/10.07.2023г., в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 247, ал. 4 и чл. 248, ал. 3
ГПК, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните!
Делото да се докладва след изтичане на срока за обжалване или след
постъпване на частна жалба!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3