№ 611
гр. Русе, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520201064 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от пълномощник на М. Д. М. от гр.Русе ЕГН
********** против наказателно постановление № Р-13-Р-10/30.09.2020г. на
началника на РДНСК – Русе, с което на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
Жалбоподателят,чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
С писмено становище административно-наказващия орган моли съда да
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От 1993г. до началото на м.октомври 2018г. жалбоподателят е
собственик на недвижим имот – апартамент №24 находящ се в гр.Русе *** .
От 2017г. лицето Б.Х.Ш.АШ. е собственик на недвижим имот –
апартамент №25 находящ се в гр.Русе ***. Апартаментите на жалбоподателя
и Ш. граничат помежду си. Граничната стена представлява стоманобетонен
панел с дебелина 14 см.
1
През пролетта на 2020г. в Община Русе постъпва постановление на
Апелативна прокуратура В.Търново за извършване на проверка относно
премахване на стена в ***. Служители на Община Русе извършват проверка
през м.май 2020г. и установяват, че апартамент в средата и апартамент към
асансьора са обединени чрез направа на отвор в преградния панел с размери
200/90см. и в образувалия се отвор е монтирана врата. На служителите от
Община Русе са представени конструктивни становища и те са
приели,честроително-ремонтните дейности са извършени в сграда от трета
категория и по тази причина излизат от обхвата на контрол на Община Русе.
като уведомяват РДНСК Русе.
С проверка на сигнала е натоварена свид.Л.Р. – ст.инспектор в РДНСК
Русе. При проверката е изготвен протокол,в който е прието, че възложител на
строежа е Б.Х.Ш.АШ. и според подписана от него декларация това е
извършено през м.август 2020г. Прието е също така, че строежът е от трета
категория съгласно чл.137 ал.1 т.3 б“в“ от ЗУТ.
Въпреки,че е установено кое е лицето възложител на строежа срещу
жалбоподателя като собственик на съседния апартамент е съставен акт за
установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.137 ал.3
и чл.148 ал.1 от ЗУТ. Прието е че като собственик на апартамент №24 той е
възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ.
На 30.09.2020г. началникът на РДНСК Русе въз основа на акта издава
обжалваното наказателно постановление ,с което на основание чл.232 ал.2 от
ЗУТ налага на жалбоподателката административно наказание ГЛОБА в
размер на ХИЛЯДА лева. В обстоятелствената част на наказателното
постановлени както и в тази на акта е посочено като изпълнително деяние
извършено от жалбоподателя – допуснал извършване на строеж „ОТВОР ЗА
ВРАТА“ и ,че деянието е извършено през 2017г.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява въз основа
на следните доказателства : писмените доказателства събрани в хода на
административнонаказателното производство и представените в хода на
съдебното следствие – конструктивни становища,констативни протоколи и
допълнения към тях,нотариални актове,декларация, както и от показанията на
свид. Р. и К..
Приетата за установена фактическа обстановка се налага от следните
доказателствени средства:
Нотариалните актове дават отговор на въпросите относно собствеността
2
на двата съседни имота. Протоколите и конструктивното становище дават
основание да се направят изводи относно мястото,вида и обема на
извършените строителни дейности. От конструктивното становище и
показанията на свид.К. се установява възложителя на строителните
работи,както и вида и дебелината на разбития панел
Приетото за установено дава основание на съда да направи следните
правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление се явява на първо място
необосновано. Безспорно се касае за изрязване на отвор за врата в панел на
четвърти етаж в панелна сграда. Тази строителна дейност наказващият орган
е приел първо за строеж по смисъла на ЗУТ и второ го е категоризирал трета
категория без да посочи основанията за направата на тези изводи. Изводът
направен в обстоятелствената част на постановлението, а именно „строежът е
трета категория съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗУТ“ не е подкрепен с
никакви мотиви и не почива на анализ на факти и норми. Посочената
разпоредба категоризира строежите на цели жилищни и смесени сгради с
високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с
разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места
за посетители. Безспорно се установява, че строеж на сграда не е предмет на
разглеждане на настоящото производство и липсват каквито и да било
аргументи защо направата на отвор в панел е приравнено на строеж на сграда.
Освен това тази разпоредба предвижда три хипотези:
жилищни и смесени сгради с високо застрояване;
сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена
площ над 5000 кв. м
сгради и съоръжения за обществено с капацитет от 200 до 1000 места за
посетители. Наказващият орган не е посочил към коя от трите хипотези
причислява изрязването на отвор в панел с размери за врата за да може да се
направи безспорен извод дали за тази строителна дейност е необходимо или
не строително разрешение. Липсата на мотиви в тази посока не дава
възможност за оценка на правилността им или не от въззивната инстанция.
На второ място,съдът намира,че обжалваното наказателно е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на
3
административнонаказателното производство е установено, че строителната
дейност е извършена през м.август 2017г. Този факт е приет относно дата на
извършване на нарушението както в акта , така и в наказателното
постановление. Актът е съставен на 17.07.2020г.,а наказателното
постановление 30.09.2020г. Тъй като наказателното постановление,с което
жалбоподателя е санкциониран точно за това нарушение е издадено на
30.09.2020г., съдът намира,че предвиденият в закона максимален тригодишен
давностен срок е изтекъл. С изтичането на предвидения в закона давностен
срок се изключва административно-наказателното преследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото
ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на
административно-наказателното преследване, ЗАНН не съдържа разпоредби,
поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от
НК според задължителната практика в Тълкувателно решение №112/82г. на
ОСНК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН,
административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на две години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК,
вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.
За погасяването на наказателната отговорност, поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок, съдът следи служебно.
Освен тази давност е изтекла и погасителната по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН
за съставяне на акт. Тази разпоредба предвижда максимален срок за съставяне
на акт – една година от извършване на нарушението.В настоящото
производство актът е съставен почти три години след извършване на
нарушението и вместо да издава наказателно постановление наказващият
орган би следвало да пракрати производството.Тъй като прекратяването на
административнонаказателното производство е правомощие на наказващия
орган като не го е сторил е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила,което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление
4
Предвид горното съдът намери,че обжалваното наказателно
постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и е необосновано,поради което следва да се отмени изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 800
лева адвокатски хонорар за разглеждането на жалбата в две въззивни
производства за всяко по 400 лв., поддържано от пълномощника му в съдебно
заседание, е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от
ответника по жалбата не е основателно.Като отчита правната сложност на
делото, свързана с аргументирането на множество фактически обстоятелства
и правни хипотези, които е следвало да се обсъдят и наведат пред съда,дава
основание да се приеме, че претендираната сума за хонорар на
пълномощник, е съответна на критериите на закона за заплащане на
оказаната правна помощ.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № Р-13-Р-10/30.09.2020г.
на началника на РДНСК – Русе, с което на М. Д. М. от гр.Русе ЕГН
********** на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева .
ОСЪЖДА РДНСК Русе представлявано от началника К.П. да заплати на
М. Д. М. сумата от 800лв. представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5