О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.01.2018 г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На единадесети януари 2018 година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от Председателя
т. д. н. № 76 по
описа на съда за 2015 г.
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е по чл.692 ал.4 от ТЗ.
По делото на 30.11.2017г. е депозиран Списък на приетите и
неприетите от синдика вземания, предявени в срока и по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ (л.1281- 1283).
Списъкът е обявен в ТР на 05.12.2017 г. – вписване 20171205093318.
Срещу така съставения списък е постъпило ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 4677/13.12.2017 г.,
депозирано от кредитора НАП срещу неприетото от синдика на „Т Х.“ АД /н/ вземане в размер на 2 796,76 лв., предявено с
молба от 13.11.2017 г., както и относно привилегиите на част от предявените от
НАП и приети от синдика вземания, подробно описани във възражението.
По подробно изложени доводи и съображения възразилият
кредитор моли съда по несъстоятелността да внесе промени в съставените от
синдика списъци, като: Приеме предявеното от НАП, неприето от синдика, вземане
от 2 796,76 лева, като бъде променен Списъка, изготвен от синдика и бъде
включено това вземане в Списъка на приетите вземания и 2. Допусне изменение
относно поредността на част от приетите вземания, а именно: за вземанията в общ
размер от 12 569,22 лв., от които: 12 085.00 лв.- главници и 484,22 лв. -
лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство
по несъстоятелност, с изпълнително основание
АУПДВ № 28/26.10.2016 г., издаден от КЕВР гр.София, да бъде определена
поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
За да се произнесе по допустимостта на възражението съдът по
несъстоятелността съобрази следното:
Съставените от синдика Списъци на приети и неприети вземания, предявени от НАП с молба вх. № 4209/13.11.2017
г., са обявени в ТР на 05.12.2017г. Възражението на НАП е с вх.№ 4677 от
13.12.2017г., изпратено по пощата, с дата на пощ.клеймо- 12.12.2017 г. –
следователно е в срока по чл. 690 ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 62 ал. 2 от ГПК вр. с
чл. 621 от ТЗ, от правоимащо лице от кръга на лицата, посочени изрично в
разпоредбата на чл. 690 ал.1 от ТЗ, поради което е допустимо и следва да бъде
разгледано по същество по реда на чл. 692 ал.3 от ТЗ.
В представеното писмено становище синдикът е изложил подробни доводи за
неоснователност на възражението.
В о.с.з. възразилият кредитор поддържа възражението си, синдикът –
становището си. Длъжникът, чрез процесуалния си представител, счита
възражението за неоснователно, споделяйки съображенията на синдика.
След анализ на представените по делото доказателства, като взе предвид
становищата и възраженията на страните и синдика, съдът намира възражението за
ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
По възражението в частта относно
неприетото вземането в размер на 2 976,76 лв., от които: 2000- главници и 416,06 лв. лихви, възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност (22.12.2015
г.), 380.70 лв. – лихви за периода 23.12.2015 г.- 06.11.2017 г., както и
законната лихва върху главниците след 06.11.2017 г. до окончателното погасяване
на задължението.
Единственото съображение на синдика да не приеме това вземане е, че същото
е предявено след срока по чл. 688 от ТЗ, тъй като се касае за вземане,
възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Съдът намира това съображение за незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.687 ал.2
от ТЗ „синдикът вписва служебно в
списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично
вземане“.
Предявеното вземане представлява публично държавно вземане - за имуществени
санкции по НП № 26-000064/05.11.2015 г. на Д „ИТ“ гр.Хасково, връчено в
счетоводството на длъжника на 13.11.2015 г. (вж. становището на синдика – л.
1310). Няма данни, а това не се и твърди от синдика, длъжника или друг
кредитор, това НП да е обжалвано, респ. да е отменено.
В задължение на синдика, съобразно чл. 687 ал. 2 от ТЗ е било да включи
това вземане в Списъка на предявените вземания.
Предвид изложеното, съдът намира, че това вземане следва да бъде включено в
Списъка на приетите вземания- с поредност по чл. 722 ТЗ, както следва: 2000
лв.- главница, 416,06 лв.- лихви до 22.12.2015г. – по чл. 722 ал. 1 т.6 ТЗ, 380.70 лв. – лихви за периода 23.12.2015 г.
до 06.11.2017 г., както и законната лихва върху главниците след 06.11.2017 г.
до окончателното погасяване на задължението – по чл. 722 ал. 1 т. 9 (чл.616
ал.2 т.1) от ТЗ.
По възражението в останалата му част
– относно привилегиите на част от предявените от НАП и приети от синдика вземания.
Предявеното вземане в размер на
14 869,63 лв. представлява публично вземане по АУПДВ № УДВ-28/26.10.2016
г., издаден от КЕВР София - годишна
лицензионна такса за 2015 г.
Включено е в Списъка на приетите от синдика вземания , под № 12-5 с поредност,
както следва:
-вземане за сумата 12 085,00 лв. -- по чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ;
-вземане за сумата 2 784,63 лв. –
по чл. 722 ал.1 т. 9 от ТЗ, без да бъде посочен точно периода на приетите лихви
за забава.
НАП счита, че така предявеното вземане, представляващо неплатена
лицензионна такса за 2015 г., чиято дължимост се основава на императивни
законови разпоредби и представлява дължимата цена по лицензията, която е
определена от Тарифата за таксите, събирани от КЕВР, подлежаща на заплащане
всяка календарна година на две вноски, които се превеждат до 31.03. и до
30.11.на съответната година. Кредиторът излага съображения, че в случая не
датата на съставянето на АУПВ, или влизането му в сила, е тази, която определя
настъпването на дължимостта на вземането, а крайната дата на текущата година- в
случая 30.11.2015 г. – т.е. става въпрос за вземане, възникнало преди датата на
решението за ОПН – 22.12.2015 г. и следва да бъде с поредност по чл. 722 ал. 1
т. 6 от ТЗ за размера на главницата и лихвите до датата на решението.
Синдикът счита възражението за неоснователно. Признава, че издаденият АУПВ
е връчен на длъжника, не е обжалван, но не е платен поради липсата на средства.
Тъй като сумите са определени към дата след ОПН, както и изготвянето и
приемането на акта, обуславящо поредност по чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ.
Видно от доказателствата по делото, приложени към предявеното вземане,
последното представлява дължима годишна лицензионна такса, вносима на две
вноски, съгласно чл. 3 ал. 3 т.2 от ТАРИФА за таксите, които се събират от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката
(Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.). Съгласно сочената разпоредба годишната
такса се определя по следния начин: - 2 000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните
приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му
финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности
съгласно чл. 38, ал. 1 от закона и 0,02 на сто от стойността на инвестицията по
условията на лицензията; размерът на частта от годишната такса от стойността на
инвестицията по условията на лицензията не може да надвишава 50 000 лв.; стойността
на инвестицията за съответната година се определя съгласно утвърдената от
комисията инвестиционна програма на дружеството.
Съгласно чл. 3 ал. 6 и 7 от Тарифата : Годишната такса по ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2 се заплаща за всяка
календарна година от срока на действие на лицензията с изключение на
календарната година, през която е издадена (ал.6), на две равни вноски, които
се превеждат до 31 март и до 30 ноември на съответната година (ал. 7).
Редица закони предвиждат събирането на такси при извършване на определена
дейност от страна на държавен орган, каквато е процесната такса по ЗЕнергетиката.
В тези случаи органът, който извършва дейността – в случая ДЕКВР (сега КЕВР), може да установява с акт публичното вземане,
когато то не е платено доброволно и в
срок. Тази възможност е уредена от законодателя в чл. 166 ДОПК, съгласно
който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон.
В случая, с оглед вида на вземането, годишна лицензионна вноска за 2015 г.,
чийто размер е обвързан от точно определени параметри, съобразно от една страна
разпоредбите на Закона за енергетиката и горецитираната Тарифа, а от друга
страна – и със самата лицензия и утвърдената от Комисията инвестиционна
програма, дължимият размер е конкретно определяем (това се установява и от
приложения АУПДВ). С разпоредбата на чл. 3 ал. 6 от Тарифата по императивен
начин е определен падежа на вземането, съответно –до 31.03./ 30.11. на
съответната година. Издаването на акта от КЕВР установява наличието на ДВ в
посочения размер, ведно със лихвите за забава от падежа на вземането, настъпил
на 30.11.2015г.
Следователно процесното вземане е възникнало преди датата на ОПН (22.12.2015
година) и като такова следва да бъде включено с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 6
от ТЗ.
Водим от горното и на осн.чл.692 ал.4 от
ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА на
осн.чл.692 ал.4 от ТЗ Списъка на предявените
и приети вземания на кредиторите на „Т-Х. ” АД ЕИК ххххх гр.Т. /в
несъстоятелност/ по т.д.№ 76/2015 г. по
описа на ОС-Т., съставен от синдика Т.С. на 29.11.2017г., приложен към молба
вх. № 4468/30.11.2017г., обявен в
Търговския регистър на 05.12.2017 г.,
като ПРАВИ СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ в него:
1.ВКЛЮЧВА в
Списъка на приетите вземания неприетото от синдика вземане на НАП гр.София, предявено с молба вх. № 4209/13.11.2017 г.
в размер на 2 796.76 лв., с поредност по чл.
722 ТЗ, както следва:
2000 лв.- главница, 416,06 лв.-
лихви до 22.12.2015г. – по чл. 722 ал. 1
т.6 ТЗ,
380.70 лв. – лихви за периода
23.12.2015 г. до 06.11.2017 г., както и законната лихва върху главниците след
06.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението – по чл. 722 ал. 1 т.
9 (чл.616 ал.2 т.1) от ТЗ.
2. ОПРЕДЕЛЯ
поредност по чл. 722 от ТЗ на Вземането на НАП гр.София , прието от синдика
под № 12-5 от Списъка на приетите вземания в частта му относно:
сумата от 12 085,00 лв. (главница)
по АУПДВ № УДВ- 28 от 26.10.2016 г. на
КЕВР София, представляваща годишна лицензионна такси за 2015 г. -- по чл. 722
ал. 1 т. 6 от ТЗ;
сумата от 380.70 лв. – лихви за периода 23.12.2015 г.- 06.11.2017 г. – чл. 722 ал. 1 т.6 от ТЗ.
Определението не подлежи на
обжалване – на осн.692 ал.6 от ТЗ.
На осн. чл.692 ал.5 от ТЗ и чл.14 от
Закона за търговския регистър препис от ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се изпрати незабавно в Търговския регистър за обявяването му.
Определението подлежи на вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
Препис от определението да се връчи на синдика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: