№ 3143
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100509069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10871/06.06.2024г по гр.д. № 66503 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 173-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 348044/04.12.2023г. на В. Г. Л., ЕГН ********** срещу
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 439,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че В. Г. Л., ЕГН ********** не
дължи чрез принудително изпълнение на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумата от 7848,76лв. представляваща главница за
доставена топлинна енергия ; сумата от 2592,76лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до 09.06.2010г., сумата от
667,64лв. представляващи съдебни разноски, за които въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9643/2010г. по описа на СРС е
издаден на 18.10.2010г. изпълнителен лист, за събирането на които е
образувано изпълнително дело 201086304001291 по описа на ЧСИ С.Х., рег.
№ 863 на КЧСИ, като на В. Г. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 105 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
207784/25.06.2024г. по регистъра на СРС от ищеца на В. Г. Л., ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
1
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е, че правилно било прието от районния съд, че последното валидно
извършено изпълнително действие било от 12.12.2017г. и така на 12.12.2019г.
изпълнителното дело било прекратено. Неправилно обаче било прието, че
срокът на погасителната давност започнал да тече на 12.12.2019г., а не на
12.12.2017г. Погасителната давност започвала да тече от момента на
последното изпълнително действие и срокът от пет години бил изтекъл към
подаването на исковата молба. След прекратяването на изпълнителното дело
извършените в последствие изпълнителни действия не произвеждали правно
действие. Следвало да се съобрази и периода на исковото дело като същият се
добави към този изтекъл преди това и така погасителната давност била
изтекла. Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете Топлофикация София”ЕАД ,
ЕИК ********* е оспорило жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната
част е правилно. Изпълнителното дело било от 2010г., по него били
извършени множество изпълнителни действия и така погасителната давност
била прекъсвана. Удостоверението от частния съдебен изпълнител
установявало тези действия , до 26.06.2015г. погасителната давност била
спряна, срок на същата била 5 години. Извършените след прекратяване на
изпълнителното дело действия имали за последица прекъсване на
погасителната давност. Срок на същата бил спрян от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. на основание на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Не му било указано от СРС, че удостоверението от
ЧСИ не удостоверява обстоятелства, които са в негова тежест. Поискал
извършването на изпълнителни действия на 28.02.2019г. Претендирало е
разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
348044/04.12.2023г. на В. Г. Л., ЕГН ********** срещу Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с която е поискала от съда на основание чл.
439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че В. Г. Л., ЕГН **********
не дължи чрез принудително изпълнение на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* заплащане на сумата от 7848,76лв. представляваща
главница за доставена топлинна енергия ; сумата от 2592,76лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до
09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски, за които
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9643/2010г. по
описа на СРС е издаден на 18.10.2010г. изпълнителен лист, за събирането на
които е образувано изпълнително дело 201086304001291 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. № 863 на КЧСИ поради погасяването им по давност. Навела е
твърдения, че изпълнителното дело било от 2010г., извършвани били
действия, на 12.12.2017г. било извършено последното такова и от този момент
2
били изтекли повече от 5 години, поради което и задълженията били погасени
по давност. Изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на
12.12.2019г., началния момент на погасителната давност обаче била
12.12.2017г. След прекратяване на изпълнителното дело извършените правни
действия нямало правен ефект по отношение на погасителната давност.
Претендирала е разноски.
Ответникът Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в предоставения
му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че заповедта
била влязла в сила и погасителната давност била 5 години. Изпълнителното
дело било от 2010г., били извършвани множество действия ЧСИ бил
оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, длъжникът през 2011г. се съгласил да
плаща доброволно суми и такива били постъпвали до 12.07.2017г., след това
били наложени запори върху сметките, на 28.02.2019г. поискал извършването
на изпълнителни действия Плащанията били те доброволни или
принудителни прекъсвали погасителната давност. До 26.06.2015г.
погасителна давност била спряна. Действията след прекратяване на
изпълнително дело имали за последица прекъсване на погасителната давност.
Подал молба по изпълнителното дело и на 27.03.2024. Претендирало е
разноски.
По делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на
18.10.2010г. по дело № 9643/2010г. по описа на СРС, съгласно който въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 15.07.2010г., издадена по
същото дело В. Г. Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия ведно
със законната лихва от 14.07.2010г. до изплащането й; сумата от 2592,76лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до
09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски
Приета е неоспорена от страните молба от 19.11.2010г., покана, молби от
11.01.2011г., от 08.10.2012г., от 13.07.2016г., , съгласно която Топлофикация
София”ЕАД е поискала от ЧСИ Х., рег. № 863 на КЧСИ да образува
изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист, издаден на
18.10.2010г. по дело № 9643/2010г. на СРС, както и за разноските по
изпълнителното дело, като е оправомощило ЧСИ на основание на чл. 18 от
ЗЧСИ да определи начина на изпълнението, образувано е изпълнително дело
20108630401291, покана за доброволно изпълнение е съставена на 26.11.2010г.
, на 11.01.2011г. длъжникът е подала молба до ЧСИ с която е посочила, че
признава задължението , заявила, че ще плати същите доброволно на вноски
от по 50лв. месечно считано от февруари 2011г, като е поискала да се вдигне
наложения запор върху пенсията й върху банковата й сметка , на 08.10.2012г.
длъжникът е поискал да се вдигне запор върху пенсията й, като е посочила, че
ще плаща в брой по 50лв. месечно, на 13.07.2016г. длъжникът е посочила, че
на 12.07.2017г. е внесла сумата от 200лв. и е поискала да бъде спряно , а
остатъкът ще внася по 50лв. до 10-то число.
3
Прието е неоспорено от страните извлечение от електронен регистър на
изпълнително дело № 20108630401291 / лист 40 от делото на СРС/, съгласно
което на 28.02.2019г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника .
Прието е неоспорено удостоверение, издадено от ЧСИ Х., рег. № 863 на
КЧСИ, съгласно което изпълнително дело 20108630401291 е образувано на
19.11.2010г., запори върху вземания на длъжника са наложени на 02.12.2010г.,
на 06.12.2010г., на 04.10.2012г., на 13.07.2016г. длъжникът е поискала да не се
извършва опис на движими вещи, който бил насрочен и на 12.07.2016г.
длъжник платил 200лв., запор върху вземания на длъжника е наложен на
12.12.2017г., на 28.02.2019г. взискател е поискал предприемане на действия
по принудително изпълнение. В хода на изпълнителното дело постъпили
плащания в периода от 22.03.2011г.до 12.07.2017г. от длъжника, плащанията
били от 2011, 2012,г. 2013,г. 2014г., включително и на 05.11.2014г., 2016г.,
включително и през 12.07.2016г., 2017г., постъпила е и сума по запор на
банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД на 11.10.2012г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по
договор за доставка на топлинна енергия , за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, поради
погасяването им по давност.
Съдът приема за установено по делото, че с влязла в сила на заповед за
изпълнение В. Г. Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия ведно
със законната лихва от 14.07.2010г. до изплащането й; сумата от 2592,76лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до
09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски, за
събиране на тези суми е било образувано на 19.11.2010г. изпълнително дело
№ 20108630401291, по което ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18, ал.1 от
ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, предприети изпълнителни действия,
са както следва: запори върху вземания на длъжника са наложени на
02.12.2010г., на 06.12.2010г., на 04.10.2012г., на 13.07.2016г. длъжникът е
поискала да не се извършва опис на движими вещи, който бил насрочен , на
4
12.07.2016г. длъжник платил 200лв., запор върху вземания на длъжника е
наложен на 12.12.2017г., на 28.02.2019г. взискател е поискал предпиремане на
действия по принудително изпълнение-налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, плащания на суми от длъжника е извършено в периода
от 2011г. до 12.07.2017г., такова плащане е постъпило и по наложен запор през
2011г. Не е спорно по делото, че до 12.12.2017г. изпълнителното дело е било
висящо, като по него регулярно са извършвани изпълнителни действия,
извършвани са плащания. Тези обстоятелства се установяват от приетите по
делото несопорени от страните писмени доказателства. Спорно по делото е
дали изпълнително действие е поискано от взискателя на 28.02.2019г. Това
обстоятелство съдът приема за установено от приетото по делото
удостоверение от частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ и извлечения от
електронния регистър по изпълнителното дело, които не са оспорени от
страните. Удостоверението, издадено от ЧСИ е официален удостоверителен
документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Това
удостоверение не е оспорено от страните, събраните доказателства по делото
не опровергават доказателствената му сила, поради което и съдът приема за
установени по делото закрепените с него обстоятелства, включително, че на
28.02.2019г. взискателят е поискал извършването на изпълнително действие.
Действително, удостоверението сочи че на 28.02.2019г. е поискано от
взискателя принудително изпълнение, което само по себе си е правна
квалификация на поведението на взискателя, дадена от съдебния изпълнител.
Това удостоверение обаче обсъдено в съвкупност с приетото по делото
неоспорено от страните извлечение от електронния регистър на ЧСИ /лист 40
от делото/, съдът приема, че обосновава извод, че дадената от ЧСИ правна
квалификация на искането е правилна. Това е така, защото по тези записвания
искането от 28.02.2019г. е било за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника, което представлява искане за извършване на изпълнително
действие.
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист са възникнали на основание на договор за доставка на топилнан енрегия,
както и за мораторна лихва, поради което същите са скрепени с кратката
погасителна давност от 3 години. Доколкото обаче постановената заповед за
изпълнение е влязла в сила, то съдът приема, че погасителната давност за
същите е 5 години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по
последици на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117,
ал.2 от ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5
години от влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е
характерно установителното им действие в отношенията между страните –
след влизането му в сила страните не могат да продължават спора.
Изключение са институтите на отмяна на влязло в сила решение и
новонастъпили след устните състезания факти, даващи право на нов иск за
спорното право. Аналогична е нормативната уредба и по отношение на
влезлите в сила заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва
5
вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли
да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение.
Както при решенията, така и при заповедите преразглеждане на спора за
съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани
основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са
аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна
уредба е налага извод, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да
намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416
ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено различен
от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия
процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността на
претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда
на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск
извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените
специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея
вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и
факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проВ.. В
това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите
съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно
стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от значение за
погасителната давност, които са настъпили до края на срока за възражение по
чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. №
1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по
ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
6
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия
от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В
този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
По делото се установява, че заповедта е издадена на 15.07.2010г., към
18.10.2010г. вече е влязла в сила, образувано е изпълнително дело през 2010г.,
през което до 12.07.2017г. са постъпвали суми регулярно, извършвани са
изпълнителни действия, изпълнително действие е поискано от взискателя и
на 12.12.2017г. и на 28.02.2019г. Подробни съображения за този извод съдът
изложи по-горе. При така установено и по съображения изложени по-горе за
срока на погасителната давност съдът приема, че процесните задължения не
са погасени по давност. Извършените плащания от длъжника регулярно от
2011г. до 12.07.2017г. , искане на изпълнително действие на 12.12.2017г. и на
28.02.2019г. са достатъчни, за да се приеме, че погасителната давност е била
прекъсвана регулярно и то преди до този момент да е изтекъл период от
повече от 2 години между две отделни изпълнителни действия или плащания.
Исковата молба е подадена на 04.12.2023г., тоест преди да са изтекли 5 години
след последното поискано от взискателя изпълнително действие на
28.02.2019г., поради което и погасителната давност към подаване на исковата
молба не е била изтекла. Периодът на развитие на делото по иска по чл. 439 от
ГПК не може да бъде зачетен като част от този на погасителната давност,
7
защото в този период е имало съдебно производство относно вземането-
аргумент от 115 , ал.1 буква „ж“ от ЗЗД.
С оглед на въведените доводи във въззивната жалба съдът приема, че
следва да добави следното:
До 26.06.2015г. погасителната давност за процесните вземания е била
спряна /В този смисъл Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС/ . Този извод следва при съобразяване на
обстоятелството, че в случая изпълнително дело е било образувано преди
26.06.2015г., като към този момент не е била настъпила перемпция по същото.
При перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК прекратяването на
изпълнителното дело не засяга изпълнителните способи, които са се
осъществили преди това - те са осъществени и приключили като отделни
процеси преди прекратяването. Обезсилването на предприетите изпълни
действия при прекратяване на изпълнителното дело не се отнася до
действията, с които законът свързва вече настъпил материално-правен ефект,
какъвто е прекъсването на погасителната давност. Перемпцията и
погасителната давност са различни правни институти с различни правни
последици. Прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга
приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен
изпълнителен способ не бъде реализиран. Санкцията за кредитора при
настъпила перемпция по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е невъзможността да събере
от имуществото на длъжника вече направени разноски по перемираното дело,
както и загуба на наложените обезпечения. Ново писмено искане на
кредитора след настъпване на перемпция поставя начало на ново процесуално
правоотношение, съдебният изпълнител продължава да бъде задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и прекъсването й
водещо значение има искането на кредитора за изпълнителен способ, който
дори да не се осъществи по независещи от него причини, води до прекъсване
на погасителната давност. За прекъсване на погасителната давност
определящо е материално-правната уредба, но молбата на кредитора за
изпълнение следва да е редовна. При нередовна молба за изпълнителен
способ, указания за отстраняване на нередовности дължи съдебния
изпълнител. Само върната молба на взискателя поради неотстраняване на
8
нередовностите й в дадения срок не прекъсва погасителната давност.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, което е
извършено по изпълнително дело, по което перемпцията вече е била
настъпила. / В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по
тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд, то съдът приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника при съобразяване на
обстоятелството, че е бил освободен от задължението за предварително
внасяне на държавна такса по делото.
При така възприето въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв. ,
определено от съда при съобразяване на сложността на делото, на подробния
отговор на жалбата, както и на правилото по чл. 78, ал. 8 от ГПК .
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10871/06.06.2024г по гр.д. № 66503 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 173-ти състав, с което са са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 348044/04.12.2023г. на
В. Г. Л., ЕГН ********** срещу Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че В. Г. Л., ЕГН ********** не дължи чрез принудително
изпълнение на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна
енергия ; сумата от 2592,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 10.10.2004г. до 09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи
съдебни разноски, за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 9643/2010г. по описа на СРС е издаден на 18.10.2010г.
изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело
201086304001291 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, поради
погасяването им по давност, като В. Г. Л., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 105 лв.
ОСЪЖДА В. Г. Л., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляващи съдебни разноски за
9
производството пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10