Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: България, област Варна, община Варна, град Варна 9000, район Одесос, бул. Вл. Варненчик № 92, електронна поща: ***, представляван в конкретния случай заедно от изпълнителният директор Е.П.Б. и прокуриста Д.Д.Х., чрез пълномощника юрисконсулт В.Д.Б., срещу „П.Х. ТРАНС” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ***, представлявано от управителя Г.Х.Г. и Г.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес *** ***, с която моли съда да постанови решение, с което солидарно да осъди ответниците да му заплатят сумата от 22953.64 лева, от която 20000.00 лева-главница и 2953.64 лева-договорна лихва, за периода от 29.08.2016 г. до 02.10.2017 г., по договор за кредит „овърдрафт” № 57/07.04.2015 г., анексите и общите условия към него, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-05.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Осъдителните искове е процесуално допустими и с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2, вр. чл. 286 и чл. 288 от Търговския закон ТЗ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.

Ответникът „П. X. Транс“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК не представя отговор на исковата молба. Не ангажира доказателства.

Ответникът Г.Х.Г., чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, своевременно с отговора на исковата молба,  навеждат доводи за неоснователност на исковете, като твърди, че клаузите на процесния договор и анексите към него са нищожни, като неравноправни, че Банката не е доказала коректното начисляване на процесиите суми и при правилното им отнасяне стойностите биха били по-ниски, оспорва справката за дължимите суми по кредита. Ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че главният иск за предоставената в заем сума е основателен, а искът за възнаградителната лихва неоснователен, поради следното:

Процесният договорът за кредит овърдрафт е сключен на 07.04.2015 г. между ищеца „Сосиете Женерал ЕКСПРЕСБАНК” АД и ответниците „П.Х. ТРАНС” ЕООД-кредитополучател и Г.Х.Г.-солидарен длъжник, в размер на 10000.00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, като размерът е увеличен с един от анексите на 20000.00 лева, при номиналната годишна лихва: SOFIBOR ЗМ, увеличен с надбавка 8.857%. Първите операции по сметката са от 09.04.2015 г. Не се спори между страните по делото по усвояването на сумата, както и, че до датата на просрочието не е имало реално погасяване на главницата. Платени са само лихви по дълга и такси, обслужващи овърдрафта и месечното банкиране на клиента, поради което към датата на подаването на исковата молба-05.10.2017 г. дължимата главница е в размер на 20000 лева. В периода на висящността на делото също няма плащане по главницата. Последно плащане по кредита е от 08.08.2016 г., в размер на 989.40 лева. След него са останали неплатени 14 погасителни вноски, за дължимата главница и лихви.

В уточняваща си молба по делото ищецът „Сосиете Женарал Експресбанк” АД заявява надбавката в размер на 8,857 пункта, в размер от 2 953.64 лева, въпреки че в справката по делото, освен тази надбавка в размера на договорната лихва влиза и надбавката от 3%, в случаите на неразрешен овърдрафт, видно от заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Банката е изчислила номиналния годишен лихвен процент за съответния период като SOFIBOR ЗМ + надбавка 8,857%, с която олихвява главницата и SOFIBOR ЗМ + надбавка 8,857%+3% надбавка за сумите, които са в неразрешен овърдрафт. Възраженията на ответната страна за прогласяване нищожността на клаузи от договора за кредит и анексите към него, поради тяхната неравноправност, основателно касаят договорната лихва, която в договора за кредит е номинален годишен лихвен процент. В общите условия към договора, базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД в лева е лихвеният процент, определян от Банката в съответствие с правилата на „Сосиете Жанерал Експресбанк” АД за определяне на базисните лихвени проценти. Това позволява на Банката да прави едностранно промени по лихвения процент, без да е необходимо да уведомява кредитополучателя.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема за основателни възраженията на ответника Г. за нищожност на общите условия към договора, въз основа на които е определен размера на договорната възнаградителна лихва, като неравноправни, тъй като потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание. Той е по-слабата страна в облигационната връзка и това е разумът в новата законодателна концепция за защита на потребителите. Доказателствената тежест тук е за кредитора, а по делото няма проведено такова обратно доказване, нещо повече, няма и въведени фактически твърдения за предоставено възможност на потребителя, преди сключването на договора за кредит, да направи възражения по клаузите на общите условия. Правилно страната се позовава на решение № 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Т.К., с което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 366 от ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Уговорките, включени в договор с потребител, които са в негова вреда, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя, са неравноправни според нормата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Неравноправните клаузи в договорите са обявени от законодателя за нищожни-чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи/чл. 146, ал. 5 ЗЗП/. Това правило представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл. 6, § 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. На второ место, видно от заключението на счетоводната експертиза, неправилно в размера на договорната лихва са включени и таксите за обслужване на кредита-140.00 лева общо за целия период, по 10 лева на месец. Това е вземане на друго правно основание, във връзка с изпълнението на договора и с различен интензитет на защита. Ето защо, съдът намира, че осъдителният иск за заплащане на сумата от 2953.64 лева-договорна лихва, за периода от 29.08.2016 г. до 02.10.2017 г., по договор за кредит „овърдрафт” № 57/07.04.2015 г., анексите и общите условия към него, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.

Главният иск за банковия кредит от 20000.00 лева се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Налице е виновно неизпълнение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за връщане на заетата сума, за което кредитополучателят и солидарният длъжник по чл. 101 от ЗЗД отговарят. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, както в конкретния случай, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/.

С оглед изхода на делото, претенцията на ищцовата страна чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, съобразно събраните по делото доказателства и уважената част от исковете, в размер на 1392.49 лева.

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд,

                                     Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „П.Х. ТРАНС” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ***, представлявано от управителя Г.Х.Г. и Г.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес *** ***, солидарно да заплатят на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: България, област Варна, община Варна, град Варна 9000, район Одесос, бул. Вл. Варненчик № 92, сумата от 20000.00 лева(двадесет хиляди лева), представляваща неплатена главница, представляваща предоставена в заем сума, по договор за кредит „овърдрафт” № 57/07.04.2015 г., анексите и общите условия към него, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-05.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 2953.64 лева-договорна лихва, за периода от 29.08.2016 г. до 02.10.2017 г., по договор за кредит „овърдрафт” № 57/07.04.2015 г., анексите и общите условия към него.

ОСЪЖДА „П.Х. ТРАНС” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ***, представлявано от и Г.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес *** ***, солидарно да заплатят на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: България, област Варна, община Варна, град Варна 9000, район Одесос, бул. Вл. Варненчик № 92, направените по делото разноски, в размер на 1392.49 лева(хиляда триста деветдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

                                                               Районен съдия : /п/

Вярно с оригинала: НД