МОТИВИ към
присъда №25/12.09.2019г. по НОХД №409/2019г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.П.В. *** и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.152, ал. 1, т. 2 от НК, а именно, затова, че на
27.12.2018г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, се е съвкупил с лице от женски
пол – Й.И.А., като я е принудил към това със сила.
В съдебното производство подс. И.П.В.
се явява с упълномощените от него двама защитници- адв. М.П. и адв. М.Б..
Пред даване ход на делото, се
докладва постъпилата молба от името на пострадалата, депозирана чрез нейния
повереник адв. Е.Н., с оглед предявяване на граждански иск против подсъдимия В.
и конституирането на пострадалата в качество на граждански ищец и частен
обвинител по делото. Въз основа на така
депозираната молба, по делото бе приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск от Й.И.А., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против
подсъдимия И.П.В. за общата сума от 50 000,00лв., представляващи обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат от извършеното спрямо нея на 27.12.2018г.
престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Й.И.А. бе конституирана
по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител. В съдебното
заседание тя се явява лично ведно с упълномощения от нея повереник адв. Е.Н..
В хода на проведеното
разпоредително заседание защитниците на подсъдимия, заявиха от негово име
желанието му, делото да се разгледа при процедурата предвидена в чл.371, т.2 от НПК. Съдът уважи това искане на защитниците, като след проведеното
разпоредително заседание, на подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК
и същия се уведоми, че съответните доказателства по досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. Подс. И.П.В. се призна за виновен, като изцяло
призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид характера
на извършеното от В., с оглед обществената опасност на деянието, както и личността на извършителя, включително неговите
характеристични данни и липсата на предходни осъждания, както и това, че е
признал изцяло вината си и изразява съжаление за случилото се, с оглед целите
визирани в чл.36 от НК, то да му се определи наказание съобразно текста на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващите спрямо отегчаващи обстоятелства, което
да бъде в първоначален размер на три години
„Лишаване от свобода”. По отношение на така определеното първоначално наказание
„лишаване от свобода“, предлага да намери приложение разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, като размера му се редуцира с една трета или на подс. В. се наложи
окончателно наказание „лишаване от свобода“
в размер на две години. Предлага същото да се изтърпи при първоначален общ
режим, като на основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 от НК, от наложеното
наказание се приспадне времето през което е бил задържан по реда на чл.64, ал.2
от НПК, считано от 26.02.2018г., както и с определение по ЧНД №168/2019г.
считано от 27.02.2019г. до влизане на
присъдата в сила. Счита, че подс. В. следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Пледира, приложените по делото, като
веществените доказателства, да се унищожат, като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител -адв. Е.Н. по същество, счита делото за изяснено от фактическа
и правна страна. По отношение на размера на наказанието което следва да се
наложи на подс. В., изразява своето несъгласие със становището на прокурора.
Според повереника, след като се вземат предвид характера и вида на извършеното
деяние, наред с останалите съпътстващи го обстоятелства, явяващи се отегчаващи
спрямо вината на подсъдимия ,като се вземат предвид възрастта и здравословното
състояние на пострадалата, както и
причинените й страдания, счита, че на подс.В. следва да се наложи
наказание „лишаване от свобода“ чийто първоначален размер бъде определен между 7-8 години. Спрямо така определеното първоначално
наказание „лишаване от свобода“, предлага да се приложи и съответната редукция,
като размера му се намали с една трета. По отношение на предявения граждански
иск, повереника е на становище, че същия следва да бъде уважен в пълен размер,
като се вземат предвид това, че е била засегната половата неприкосновеност на
пострадалата, както претърпените от нея
болки и страдания, а така и продължителността на времето през което Й.А. се е
възстановявала следствие от инцидента.
Гражданският ищец и частен
обвинител Й.И.А. по същество подкрепя казаното от нейния повереник.
В качеството си на защитник на
подсъдимия, адв. П. по същество счита, делото за изяснено от фактическа и
правна страна. Според защитника, вината на подсъдимия е установена и доказана. По
отношение на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подс.В., адв. П. е на становище, че то следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства. Акцентирайки на добрите
характеристични данни на подсъдимия, липсата на предишни осъждания, както и
наличното психично заболяване, то защитника е на становище, че спрямо подс. В. следва
да се определи първоначално наказание „Лишаване от свобода” в размер на три
години Спрямо така определеното първоначално наказание, предлага да намери
приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като размера му се редуцира с
една трета или на подс. В. се наложи
окончателно наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години. Според
защитника, по отношение на подс. В. са налице необходимите условия, като няма
пречка изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за с изпитателен срок от три години. Във връзка с така
предявения граждански иск, намира същия завишен по размер, като пледира той да
бъде намален от съда и уважен по справедливост.
Сходно становище изразява и адв. М.Б.,
в качество на защитник на подсъдимия. По отношение на вида и размера на
наказанието, както и приложението на чл.66 от НК, е налице идентичност между
поисканото от двамата защитници. По
отношение на така предявения граждански иск, адв. Б. намира същия за недоказан
по размер.
Подс. И.П.В. се признава за
виновен и съжалява за случилото се, като моли да му бъде наложено условно
наказание.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия в съдебно
заседание, обясненията дадени от него на досъдебното производство, показанията
на свидетелите Д.Й.М., Ж.П.В.и Й.И.А., дадени от тях в хода на досъдебното
производство, на св. Т.С.А.дадени в хода на съкратеното съдебно следствие, като
взе предвид и заключенията на вещите лица по назначените експертизи: СМЕ от вещото лице д-р К.Х., СМЕ от вещото
лице Н.К., петорната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
от вещите лица д-р М.Г., д-р Р.Д., д-р М.П., д-р А.Д.и психолога Д.В., приложените
по делото епикризи и медицинска документация, характеристичната справка (лист 118
от ДП), справка за съдимост (лист 120 от ДП), съдържанието на съставения протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към него (листи от 8 до 14 от ДП),
съдържанието на съставения протокол за оглед на лице и фотоалбум към него
(листи от 16 до 22 от ДП), съдържанието на съставените протоколи за оглед на
веществени доказателства и фотоалбуми към тях (листи от 24 до 26, листи от 28
до 30, листи от 32 до 34 от ДП), съставените протоколи за доброволно предаване
и за снемане на образци за сравнително изследване, както и останалите приложени
по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.П.В. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,с висше образование,
работещ в строителството в Германия, с постоянен адрес ***, понастоящем в
Затвора - гр.Пловдив, с ЕГН **********.
Подс. И.П.В. призна фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Св. Й.И.А. е на 78г., като живее
сама на втори жилищен етаж в триетажна къща на ул. „Чаталджа“ № 1 в гр.
Асеновград. Св. А. е вдовица и е с влошено здравословно състояние, тъй като
през 2005 г. била оперирана от онкологично заболяване. На първи жилищен етаж в
къщата живеел подс.И.П.В., като пострадалата му се пада вуйна. Подс. В. имал
психично заболяване, като му била поставена диагноза „Биполярно разстройство“.
За същото той бил лекуван в ЦПЗ „Пловдив“ ЕООД гр. Пловдив, през 2015 г. и през
2017 г. През 2018 г. подс.В. пребивавал в Германия, като на 20.12.2018 г., за
коледните празници, се прибрал в Асеновград. През нощта на 26/27.12.2018г.
подс.В. консумирал алкохол. Същата нощ св. А. също била в жилището си. На
27.12.2018г. тя се събудила рано сутринта и около 06,30 ч. се изкъпала. След
като излязла от банята чула силен шум откъм входната врата на жилището. Св. А.
набързо облякла бельо, комбинезон и блуза и се отправила към антрето. В това
време подс.В. разбил вратата, нахлул в антрето, свалил боксерите си и сграбчил
св. А.. Тя се съпротивлявала яростно, но не успяла да се отскубне. В. я избутал
във всекидневната, където св.А. продължавала да се съпротивлява, като го удряла
с предмети, които могла да хване. Отбранявайки се А. успяла да одраска
нападателя си. Въпреки съпротивата ѝ, подс.В. я повалил на леглото,
скъсал бельото ѝ и проникнал с половия си член във влагалището ѝ.
Обвиняемият извършил няколко възвратно постъпателни движения, след което еякулирал.
В следващия момент св. А. с ръка стиснала тестисите на подс.В., при което той
изстенал от болка, оставил св. А. и излязъл от жилището. Св. А. веднага се
обадила по телефона на сина си. Сигнал за случилото се постъпил и в РУ-Асеновград,
като в резултат на извършените неотложни следствени действия, по случая започнало
досъдебно производство. То стартирало с извършен оглед на местопроизшествие при
който били иззети следи и предмети относими към извършеното престъпление. В
съставения протокол за оглед било отразено, че се изземват следните веществени
доказателства: ВД1 –иззето зацапване от червеникаво кафява течност, ВД2-
метална пластина и ВД3 част от перде с петно от червеникаво кафява течност. /протокол
за оглед и фотоалбум листи 8 до 14 от ДП № 1001/2018г./.
Подс. В. бил своевременно установен и в
условията на неотложност, спрямо него на 27.12.2018г. било извършено
освидетелстване /оглед/ на лице. При огледа му, били констатирани три успоредни
драскотини в областта на главата над и под лявото око, следи от кръвонасядане
над дясното око, драскотина с дължина 8 см., следи от охлузвания по носа,
охлузване по трети пръст на дясната ръка, одрасквания по гърба – по ляво и
дясно рамо, следа от ухапване в областта над левия лакът, 3 бр. кръвонасядания
по пениса. При освидетелстването били иззети 4 бр. поднокътни вещества от
пръсти на лява ръка и 4 бр. поднокътни вещества от пръсти на дясна ръка. /протокол
за освидетелстване и фотоалбум листи 17 до 22 от ДП/
С протокол за доброволно предаване
от 27.12.2018г. /л.23 от ДП/ подс. В. предал на разследващия полицай следните
свои вещи- 1 бр. долнище, черно на цвят 1бр. фланела с дълъг ръкав, кафява на
цвят, 1бр. яке с черни, зелени и сиви ивици. Предадените вещи били огледани на
31.12.2018г., като същите са приобщени като веществени доказателства по
образуваното наказателно производство. /Протокол за оглед и фотоалбум листи 24
до 26 от ДП/
С протокол за доброволно предаване
от 28.12.2018г. /л.31 от ДП/ св. А. предала на разследващия полицай следните
свои вещи- 1 бр. черен комбинезон, 1бр. дамска риза /розово червен цвят/ и 2
бр. дамски бикини черни на цвят. Предадените вещи били огледани на 31.12.2018г.,
и същите приобщени като веществени доказателства по образуваното наказателно
производство. /Протокол за оглед и фотоалбум листи 32 до 34 от ДП/.
С протокол за доброволно предаване
от 28.12.2018г. /л.27 от ДП/ лицето В.Ф.Г.от гр. Асеновград предал на
разследващия полицай 1 бр. светло сини
мъжки боксери, със зацапвания от червено кафява течност в горната задна част на
бельото. В съставения протокол било отразено изявлението на предаващия, че е
намерил боксерите на леглото в апартамента на подс.В.. Предадените боксери били огледани на 31.12.2018г. и същите
приобщени като веществени доказателства по образуваното наказателно
производство. /Протокол за оглед и фотоалбум листи 28 до 30 от ДП/.
От заключението на вещото лице-д-р
К.А.Х.по назначената СМЕ /листи от 55 до 56 от ДП/ се установява, че при
прегледа на св. Й.А. са установени: драскотина на седалищната област;
кръвонасядане, охлузване и драскотина по дясната длан; кръвонасядане по преддверието
на влагалището; три повърхностни охлузвания по аналната лигавица. Заключението
на вещото лице е, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие и е възможно
да бъдат получени така, както е отразено в предварителните сведения.
Кръвонасядането по преддверието на влагалището, както и повърхностните
охлузвания по аналната лигавица е възможно да са получени при осъществен полов
контакт. Според вещото лице на пострадалата е било е причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. От заключението по
експертизата се установява също така, че в хода на освидетелствуването на
пострадалата са били иззети със стерилен тампон вагинален и анален секрет.
От заключението на вещото лице- Н.К.-експерт
при БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, по назначената СМЕ /листи от 63 до 73 от ДП/ се
установява, че обектите които са били предмет на изследване в хода на експертизата
са общо 16 на брой, а именно:
1. Марлен тампон с червенокафяво
зацапване, запечатан в бял хартиен плик с ръкописно надписан стикер за иззето
веществено доказателство, с текст: „... ул. „Чаталджа“ № 1, А-д ... иззета част
от червено-кафяво зацапване на каса от врата ..- фиг. 1 /от заключението/;
2.Боядисана в бял цвят метална
планка от каса на врата с дървено парче от касата в бял, хартиен плик с
ръкописно надписан стикер за веществено доказателство - фиг. 2;
3.Парче бял плат с овална форма и
приблизителни размери 5,4-4,4 см. с червено-кафяво зацапване, поставено в бял
хартиен плик, запечатан с етикет за иззето веществено доказателство с надпис
ВД-З... иззета част от перде с петно с червено-кафяв цвят.фиг. 3;
4. Сини мъжки боксери с надпис
„CANDA“ - фиг. 4
5.Черно анцугово долнище с надпис
„VINTAGE“, отпред в ляво - фиг.5
6.Кафява блуза с дълъг ръкав и
надпис „EAST SHORE“ отпред в ляво и „CANDA“ на етикет на врата отвътре - фиг.
6;
7. Черно шушляково яке със
светлосини и сини платки и надпис „adidas“ - фиг. 7;
8. Черен комбинезон - фиг. 8;
9.Виолетова на цвят дамска блуза
с дълъг ръкав с надпис отвътре ,лимони“ - фиг. 9;
10.Черни дамски гащи с надпис от
вътре „АLВАТЕХ“ - фиг. 10;
11. Черни дамски гащи с надпис
върху етикет „JEL“ - фиг. 11;
12.Памучен тампон на дървена
дръжка с иззет влагалищен секрет от Й.И.А. - фиг. 12;
13.Памучен тампон на дървена
дръжка с иззет анален секрет от Й.И.А. - фиг. 13;
14.Поднокътно съдържимо иззето от
лява и дясна ръка на И.П.В. - фиг. 14;
15.Поднокътно съдържимо иззето от
лява и дясна ръка на Й.И.А. - фиг. 15;
16. Течна кръв от И.П.В., в
епруветка за еднократна употреба, предоставена като сравнителен материал - фиг.
16
Като сравнителен материал са били
използвани:
1.Течна кръв от И.П.В., в
епруветка за еднократна употреба, предоставена като материал за сравнително
изследване и описана като обект № 16 - фиг. 16;
2.Кръвната група на Й.И.А.,
определена и описана в карта за кръвногрупова принадлежност след извършено
имуно-хематологично изследване като А/β/- фиг. 17.
От заключението на експерта се
установява следното:
1.Иззетото поднокътно съдържимо
от дясна и лява ръка на И.П.В. - обект № 14 и дясна и лява ръка на Й.И.А. —
обект № 15 са подходящи за изследване по метода на ДНК- профилирането на ядрена
ДНК. Според експерта тяхното изследване с традиционните серологични методи за
определяне на кръв ще изразходи почти напълно предполагаемо намиращите се по тях
следи с биологичен произход от пострадалата или извършителя. /Това е причината
същите да не са изследвани за наличие на
кръв.
2.Кръвната група по системата AB0
на течната кръв от И.П.В., описана като обект № 16 - фиг. 16 е 0/α,β/;
3.Кръвната група на Й.И.А.,
определена и описана в карта за кръвногрупова принадлежност е А/β/
4. При извършване на
експертизата, пет милилитра от течната кръв на И.П.В. е била изсушена върху
стерилна марля и се прикрепена към заключението като сравнителен материал;
5. Според заключението по обекти
с №№ 1, 2, 3, 4, 6, 9, 10, и 11 има кръв;
6. Според заключението по обекти
с №№ 5, 7 и 8 няма кръв;
7. Кръвта от обекти с №№ 1, 2, 3,
4, 6, 9,10, и 11 е човешка;
8.В човешката кръв от обекти с №№
1, 2, 3, 4, 6, 9,10, и 11 се доказаха „А“ аглутиногени и се доказаха бета
/β/ аглутинини;
9.Кръвната група на човешката
кръв от обекти с №№ 1, 2, 3, 4, 6, 9, 10, и 11 е А/β/ и може да произхожда
от Й.И.А., която е с кръвна група - А/β/, както и от всеки друг човек с
тази кръвна група;
10.Човешката кръв от обекти с №№
1, 2, 3, 4, 6, 9, 10, и 11 е с кръвна група А/β/ и не може да произхожда
от И.П.В., който е с кръвна група - 0/α,β/;
11.По обекти с №№ 1, 2, 3, 5, 6,
7, 8, 9, 10 и 11 не се доказа семенна течност;
12.По обекти с 4, 12 и 13 -
боксери, вагинална и анална обтривка се доказа наличието на човешка семенна
течност;
13. От заключението се
установява, че не е извършено сравнително изследване за определяне на секреторният
тип на доказаната човешка семенна течност по обекти с №№ 4, 12 и 13.
Изследването може да бъде предмет на допълнителна експертиза след предоставяне
сравнителен материал - кръв и слюнка от лицето, което би могло да я остави. В
случая то може да извършено след предоставяне на слюнка, изсушена върху
филтърна хартия от И.П.В.;
14.Обекти с №№ 4, 12 и 13 с
доказано наличие на човешка семенна течност са подходящи за изследване по
метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК.
От заключението на вещите лица-
д-р М.Г., д-р Р.Д., д-р М.П., д-р А.Д.и психолога Д.В. по назначената петорна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /листи от 78 до 89 от ДП/ се
установява че по време на инкриминираното деяние подс.В. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване. Той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си на 27.12.2018г. Подс.И.П.В. не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към Център за психично здрав Пловдив. Лекуван е амбулаторно и
стационарно заради Биполярно афективно разстройство и Психични поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Според експертите подс.И.П.В.
може да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни
обяснения, ако желае. Здравословното състояние на подс. В. позволява да бъде
задържан в помещение за задържане. Не се налага спрямо него да се приложат
принудителни медицински мерки.
Във връзка с резултатите от
разследването по образуваното ДП, с постановление от 26.02.2019г. / лист 46 от
ДП/ на РП Асеновград, подс. И.П.В. бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК,
считано от 14.20 ч. на 26.02.2019 г. С Определение №63/27.02.2019г. по ЧНД
№168/2019 г. по описа на АРС /листи 111 до 115 от ДП/ спрямо подс. В. била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Определението в сила от 06.03.2019г.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни, писмени и веществени доказателства, както и събраните в хода на
съкратеното съдебно следствие доказателства. Тя се подкрепя и направеното от
подс. И.П.В. самопризнание на фактите по обвинителния акт, като това си кореспондира и с останалите доказателства
събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените доказателства
събрани по делото, от веществените такива както и от изготвените по делото заключения
по назначените експертизи: две СМЕ и
петорната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, които
съдът възприема като обективни, пълни и точни и от писмените доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК от веществените такива и надлежно
приобщени към доказателствения материал – характеристичната справки, справката
за съдимост и др.
В случая съдът кредитира
показанията на свидетелката Й.И.А., като отчете качествата в които тя участва в процеса,: на пострадала, граждански ищец и частен обвинител в наказателното
производство. Показанията на св. А., следваше да бъдат преценени с оглед
нейната двояка роля - от една страна като пострадала и настоящ граждански ищец
и частен обвинител в процеса, а от друга
страна - като свидетел и пряк очевидец и участник в инцидента. Съдът като прецени нейните показания счете,
че няма пречка същите да бъдат кредитирани, като безпротиворечиви, взаимно
допълващите се и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
които съдът кредитира. На първо място те си кореспондират с събраните по делото гласни доказателства,включително и
от направеното от страна на подс. В. самопризнание на фактите по обвинителния
акт. На второ място, нейните показания си кореспондират и със събраните
по делото писмени и веществени доказателства. И на трето място показанията
й изцяло кореспондират и със заключенията на извършените по делото две СМЕ от
страна на експертите: д-р К.Х. и Н.К., както и петорна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза.
Съдът кредитира изцяло
показанията и на свидетелят Д.Й.М., като отчете и това, че той работи като
полицейски служител. Преценени спрямо останалите събрани по делото
доказателства, то изводът е че неговите показания следва да се кредитират, тъй
като са логични и последователни, като липсва стремеж към изопачаване на
обективната истина. Макар и да работи като полицейски служители, то св.М.не се
явява заинтересован от изхода на делото. От
показания на св. М.се установява кога е бил получен сигнала за
престъплението, какви са били първоначално извършените оперативни действия,
както и в какво положение и къде е бил заверен подс. В.. От показанията на св. М.се
установява и в какво положение е била намерена входната врата на пострадалата
свидетелка А., както и какви сведения са били получени от нея, при проведения
първоначален разговор. По същество показанията на св. М.не се опровергават от нито
едно от другите събрани по делото доказателства, а дори напротив те се подкрепят
от останалите събрани гласни, писмени и веществени доказателства, както и от
заключенията на извършените експертизи по делото.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетелката Ж.П.Г., като отчете това, че тя е сестра на подс. И.П.В.. В това
си качество, св.Г.се явява заинтересована от изхода на делото, но съдът като
прецени и съпостави нейните показания спрямо всички останали събрани по делото
доказателства, то счете, че няма пречка нейните показания следва да се
кредитират, тъй като са също логични и последователни, като липсва стремеж към
изопачаване на обективната истина. От показанията на св. Г.се установя какви са
били отношенията й с подс. В., как са се развили във времето те, както и се
изясняват елементи от личния живот на подсъдимия. От показанията на св. Г.се
установя, че подс. В. е имал дългогодишни проблеми свързани с употребата на
алкохол, като въпреки психичното си заболяване и констатираните
противообществени прояви през последните години, той не е предприел
необходимите мерки за корекция на поведението си. От показанията на св. Г.се
установява и това, че няколко дни непосредствено преди инцидента със св. А.,
подс. В. се е прибрал от Германия, като се е установил в жилището на майка си в
гр. Асеновград, ул. „Чаталджа” № 1. От показанията на св. Г.става ясно, че на
27.12.2018т. около 07.00 часа тя е получила телефонно обаждане от един от синовете
на св.Й.А., който я уведомил за случилото
се. Именно св.Г.е била лицето което е подала сигнал за инцидента на
телефон 112, като в последствие е едно от първите лица влязла в апартамента на
св.А.. Относно външния вид на пострадалата показанията на св. Г.не подлежат на
коментар. Тя твърди, че е заварила св.А. в следното състояние: „трепереща, много уплашена, ръцете й бяха в
кръв“. Това което тя е видяла при прегледа в Съдебна медицина, където е придружила
св.А. говори красноречиво за това как е изглеждала пострадалата : „ комбинезона
й беше разкъсан, имаше охлузни рани по ръцете и петна от кръв по ризата, с
която беше облечена“. По същество
показанията на св. Г.не се опровергават от нито едно от другите събрани по
делото доказателства, а дори напротив те се подкрепят от останалите събрани
гласни, писмени и веществени доказателства, както и от заключенията на
извършените експертизи по делото.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелят Т.С.А., дадени от него в хода на съкратеното съдебно
следствие, като отчете това, че той е син на пострадалата св. Й.А.. Поради
настоящето процесуално качество на св. А., като граждански ищец и частен обвинител,
то св.А.също следва да се счита за
заинтересован от изхода на делото. Като прецени и съпостави неговите показания
спрямо всички останали събрани по делото доказателства, то смете, че няма
пречка неговите показания да се кредитират, тъй като са логични и
последователни, а освен това при него липсва стремеж към изопачаване на
обективната истина. От показанията на св. А.се установя какво е било
физическото и психическо състояние на пострадалата след извършеното то подс.В.
посегателство спрямо нея, както периода от време през който е продължило
нейното възстановяване от инцидента. По същество показанията на св. А.се
подкрепят от останалите събрани гласни, писмени и веществени доказателства,
както и от заключенията на извършените експертизи по делото.
Съдът кредитира и дадените
обясненията от страна на подс. И.П.В. в качеството му на обвиняем по ДП, като
отчете тяхната очевидна оскъдност по
отношение на обстоятелствата свързани с извършеното полово посегателство спрямо
св. Й.А.. Съдът като отчете, заключението на петорната петорна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза във връзка с това, че подс.В. се
е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиянение, като същия е
могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като взе предвид и
наличното психично заболяване, прие , че изявлението на подс. В. за липса на
конкретни спомени за извършеното от него престъпление се явява негова защитна
позиция. Все пак тази липса на спомени от негова страна, не затруднява
изясняването на обективната истина по делото, като обстоятелствата се установяват достатъчно добре и от
останалите събрани по делото доказателства както и заключенията на назначените
по делото експертизи, които съдът кредитира. Няма как да не се отбележи това,че
по отношение на вината на подс. В. събраните по делото доказателства са
безпротиворечиви, а и в тази насока са
фактите по обвинителния акт, които бяха изцяло признати от същия подсъдим. От
обясненията на подс. В. все пак се установява, каква е била причината да се
върне от Германия, както и факта, че още със установяването си в България той е
започнал отново да употребява алкохол.
Съдът кредитира заключенията на
експертите по назначените и извършени в хода на досъдебното производство две СМЕ и петорната комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, тъй като те са изготвени с необходимите
знания и опит в съответните области на науката, като те се потвърждават от
събраните по делото доказателствени материали.
От събраните и проверени по реда
и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин
се установява извършването на деянието, предмет на настоящето наказателно
производство, неговото авторство, време и място на осъществяване, което не се
оспорва и от подсъдимия и неговата защита.
От правна страна:
Подсъдимият И.П.В. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.1,т.2 от НК, а именно това, че на 27.12.2018 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, се е
съвкупил с лице от женски пол – Й.И.А., като я е принудил към това със сила.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно
се установи, че на 27.12.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, подс. В. е
осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.152, ал.1,т.2 от НК, като са е съвкупил с лице от женски
пол – Й.И.А. като я е принудил към това със сила. В конкретния
случай, подсъдимият е употребил сила най-напред за да влезе в жилището на
пострадалата, като е разбил входната врата. Това се установява както и
събраните гласни доказателства, а така също и събраните в хода на огледа на
местопроизшествие доказателства.
Нахлувайки в със сила апартамента на пострадалата и сваляйки бельото си, за св.А.
е станало очевидно какви са немеренията на подс. В.. Неговите действия са продължили със
сграбчването на пострадалата, които са предизвикали ответната реакция свързана
с нейната съпротива. Опитите на св. А. да се отскубне, се оказали неуспешни,
като подс.В. я избутал във всекидневната. Пострадалата е продължила да се
съпротивлява като е удряла подс.В. с предмети които е могла да достигне, както и го драскала. Изразената от
нейната страна активна съпротива е установена в последствие и при огледа на
тялото на подс.В., по който са установени одрасквания, охлузвания и рани както
по главата, а така и по тялото. Въпреки оказаната съпротива, подс. В. не се
отказал от намеренията си спрямо св. А.,
като в резултат на това, той а повалил на леглото, където скъсал бельото й и
проникнал с половия си член във влагалището. Упражнената сила спрямо
пострадалата се установява както от нейните показания, а така също от
получените наранявания. От заключението на
вещото лице-д-р К.А.Х.по назначената СМЕ /листи от 55 до 56 от ДП/ става
видно, че при прегледа на св. Й.А. са установени: драскотина на седалищната
област; кръвонасядане, охлузване и драскотина по дясната длан; кръвонасядане по
преддверието на влагалището; три повърхностни охлузвания по аналната лигавица.
Заключението на вещото лице е, че описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално
действие и е възможно да бъдат получени така, както е отразено в
предварителните сведения. Според вещото лице на пострадалата е било е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Това че е имало проникване във
влагалището на пострадалата се установява, както от показанията на св. А., а и
от заключенията на вещите лица по назначените по ДП две СМЕ. От заключението
на вещото лице-д-р К.А.Х.по назначената
СМЕ /листи от 55 до 56 от ДП/ се установява, че констатираното кръвонасядане по
преддверието на влагалището, както и повърхностните охлузвания по аналната
лигавица е възможно да са получени при осъществен полов контакт. От
заключението по експертизата се установява също така, че в хода на
освидетелствуването на пострадалата са били иззети със стерилен тампон
вагинален и анален секрет. Същите са били обект на изследване, като от
заключението на вещото лице- Н.К.-експерт при БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, по
назначената СМЕ /листи от 63 до 73 от ДП/,т.12 и т.14 се установява, че по обекти с 4, 12 и 13 -
боксери, вагинална и анална обтривка се доказа наличието на човешка семенна
течност, както и че същите обекти са подходящи за изследване по метода на
ДНК-профилирането на ядрена ДНК. Т.е. наличната семенна течност по изследвания
взет стерилен тампон вагинален секрет, установява, че е имало полово проникване
от страна на подс.В.. Наличната семенна
течност по втория изследван иззет със стерилен тампон анален секрет, прави
възможен и извода, че вероятно е имало и
анално проникване. Липсата на каквито и да е правни изводи и мотиви в
обвинителния акт относно това обстоятелство, прави безпредметно и излагането да
други допълнителни доводи и обсъждане от страна на съда.
Деянието е извършено от
подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни
последици.
Причина за осъществяване на
деянието съдът вижда в незачитането от страна на подсъдимият на личната свобода
на индивида, както и половата му и нравствена неприкосновеност.В случая са
засегнати обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и
свободата за избор на полово общуване.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста
на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на
чл.58а,ал.1 от НК, определи наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът,
в случая взе предвид степента на обществената опасност на престъплението по чл.152,
ал. 1, т. 2 от НК, висока, като отчете санкцията предвидена в закона за
неговото извършване / от две до осем години лишаване от свобода/ и с оглед
обществените отношения, които засяга, обуславящи се от половата
неприкосновеност на личността, разпространеност на тези деяния в страната и
последиците от същите, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, това, че
подсъдимия е с висше образование, като макар и без трудов договор, периодично
полага труд срещу съответно възнаграждение, като отчете и това, че изразява
силна критичност към извършеното и съжаление за случилото се, както и факта, че
страда от психично заболяване установено от заключението на назначената петорна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като отчете спецификата на извършените от
подс. В. действия по полово
удовлетворение, начина и степента на засягане на телесния и полов интегритет на
пострадалата, безспорния факт, че реализирания от В. насилствен полов акт е бил
придружен с активни действия от негова страна по сломяване съпротивата на
пострадалата свидетелка и упражняване на значителна сила от страна на
извършителя, като отчете и отегчаващите вината обстоятелства, каквито се явява
факта, че престъплението е извършено по отношение на родственица на
извършителя, каквато се явява пострадалата А., която освен това е и в
напреднала възраст, както и това, че провеждала лечение следствие на претърпяна
хирургична операция следствие на онкологично заболяване, то счете, че следва да
се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на
смекчаващи спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете
горното, както взе предвид разпоредбата и целите на чл.36 от НК, съдът прецени,
че на подсъдимия следва да бъде
определено първоначално наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири години. Съобразно разпоредбата на
чл.373,ал.2,вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така определеното
първоначално наказание „Лишаване от свобода” съдът приложи и текста на чл.58а, ал.1 от НК, като то бе
редуцирано с една трета и подс. В. бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода”
в размер на две години и осем месеца. В случая безспорно, по отношение и на
подс. В. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват
изключителни или многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
При
преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено
на подс. И.П.В. съдът счете не следва да се прилага
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като постанови изпълнението на същото
следва да бъде ефективно. Действително налице е възможност да се приложи текста
на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието да се отложи с определен
изпитателен срок. Съдът обаче, като отчете всички обстоятелство по делото и
конкретно самото престъпление и начина за неговото осъществяване, както и
фактите свързани с начина по който подс. В. е осъществил намеренията си, счете,
че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
осъдения е наложително той да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
В случая, съдът взе предвид и
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като постанови наложеното
наказание да се изтърпи от подс. И.П.В. при първоначален общ режим. На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание „лишаване от свобода”
времето, през което подс. И.П.В.
е бил задържан по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна прокуратура -
гр.Асеновград, считано от 14,20 часа на
26.02.2019 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража” по настоящото дело,
считано от 27.02.2019 г. до
влизане на присъдата в законна сила
Предявения граждански иск е с
правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД, като съдът намери същия за основателен.
По отношение предявения
гражданския иск в размер общо на 50 000лв., с която сума се претендират да
бъдат обезщетени причинени неимуществените вреди-болки и страдания , в резултат
на извършеното спрямо Й.И.А. престъпление, свързано с осъщественото от страна
подс. В. посегателство спрямо нейната полова неприкосновеност, с което на
27.12.2018г. същия е осъществил и състава на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, този иск бе признат изцяло
за доказан по размер. В резултат на това подс. И.П.В. бе осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец Й.И.А. сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на извършеното на 27.12.2018 г. от
подсъдимия И.П.В. престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.12.2018 г. до окончателното й изплащане. По този начин съдът
счете, че ще бъде спазен принципа за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като размера беше съобразен
конкретно с възрастта на пострадалата, преживяното от нея свързано с начина и
характера на извършеното от подс.В. деяние, интензитета и продължителността на действията извършени от
подс.В. по сломяване на нейната съпротива, срама и унижението което е изживяла
като резултат от посегателството спрямо нея, страха който продължава да изпитва
и към настоящия момент, вида и характера на причинените й уреждания констатирани
в заключението на СМЕ, представляващи
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
/или леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. С оглед изхода на
делото подсъдимият И.П.В. бе осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Й.И.А. сумата от 1500лв., представляваща направени от нея разноски в
хода на съдебно производство по водене на делото за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото
подсъдимият И.П.В. бе осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 2
489,83 лв., представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото
подсъдимият И.П.В. бе осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от
2 000 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
С оглед изхода на делото съдът
постанови веществените доказателства, а
именно ВД5-черно анцунгово долнище; ВД6-кафява мъжка блуза; ВД7-мъжко яке, да
се върнат на подс. И.П.В., след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед изхода на делото съдът
постанови веществените доказателства, а
именно ВД8-черен дамски комбинезон; ВД9-дамска риза; ВД10-2 броя дамски бикини,
да се върнат на гражданския ищец и частен обвинител Й.И.А., след влизане на
присъдата в законна сила.
С оглед изхода на делото съдът
постанови веществените доказателства, а именно ВД1- иззета част от зацапване на
касата на вратата; ВД2- метална пластина с два отвора; ВД3-част от перде; ВД4-
сини мъжки боксери; 2 броя тампони с иззет сравнителен материал /поднокътно съдържимо/ от В.; 2 броя тампони с иззет
сравнителен материал /поднокътно съдържимо/ от А.;
вагинален и анален секрет от А., суха кръв от И.П.В., да се унищожат, като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: