РЕШЕНИЕ
№ 5006
Стара Загора, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МИХАИЛ РУСЕВ |
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20257240701049 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на З. М. З. от гр. Стара Загора против Писмо с изх.№122800-30613/21.08.2025 год. на Началник отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на жалбоподателят е отказано да се възстанови идентификационния номер на МПС, лек автомобил [Марка], рег. №[рег. номер]. Твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като съгласно чл.5, т.1 от Наредбата, на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законов ред, какъвто е настоящия случай. Жалбоподателят е придобил правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба на МПС от 24.04.2010 год., който е нотариално заверен и който го легитимира като собственик. За да се приеме, че не е собственик, то следва договорът да бъде обявен за недействителен по установения от закона ред. Това обаче може да стане единствено и само от съда. В съдебно заседание се представлява от адв. К.. Направено е искане за отмяната на решението като незаконосъобразно и връщането на преписката на административният орган с дадени указания по приложението на закона, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност жалбата.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление УРИ 122800-28942/07.08.2025 год. З. М. З. е поискал от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора да бъде възстановен идентификационния номер на рамата на лек автомобил [Марка] с установено интервенция върху същия и автомобилът да бъде регистриран по съответния ред, тъй като е върнат на собственика по съдебен ред.
С писмо с изх.№122800-30613/21.08.2025 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателят е отказано да се възстанови идентификационния номер на МПС, лек автомобил [Марка], рег. №[рег. номер]. В същото е цитирано определение №260003/20.05.2024 год., постановено по НОХД №1475 по описа на РС Ямбол, от което е видно установения оригинален автентичен номер на рамата, като в същото определение е посочено, че МПС с така установения номер на рамата е обявен за международно издирване и не предстои връщането му на действителния собственик, тъй като наказателното производство е прекратено поради изтичането на давностния срок.
Няма данни кога писмото е връчено на жалбоподателят. В същото обаче не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което и намира приложение разпоредбата на чл.140 от АПК, т.е. срокът за обжалване се удължава до два месеца от връчването му. Имайки в предвид датата на издаване на писмото /21.08.2015 год./ и датата на подаване на жалбата в деловодството на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора /07.10.2025 год./, то съдът намира, че е спазен двумесечния срок за обжалването му съгласно чл.140 от АПК.
При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално некомпетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба №8121з-1 от 2.01.2018 год. директорът на СДВР/ОДМВР издава заповед за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер. С оглед на тази разпоредба компетентният орган да издаде административен акт, с който се отказва възстановяване или поставяне на нов (служебен) идентификационен номер, е именно директорът на ОДМВР/СДВР, независимо от това до кого е подадено и заявлението за възстановяване идентификационния номер на лекия автомобил. В конкретния случай, началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР е компетентен да се произнесе по искането за регистрация на автомобила, но не и по искането за възстановяване на номера на рамата. В тази си част, заявлението е следвало да се изпрати по компетентност на Директора на ОД на МВР, който да се произнесе по него. Разпоредбата не е предвидила възможност за делегиране на правомощието по чл.10 от Наредба №812131/02.01.2018 год. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство, поради което само този орган – директора на ОД на МВР може да издава акт за възстановяване или за отказ да се възстанови идентификационен номер.
В случая оспореното писмо – в разпоредителната му част, с която се е прието, че жалбоподателят З. не е собственик на лекия автомобил и не попада н хипотезата на чл.5, ал.1 от Наредба №8121з-1 от 01.01.2018 год. за възстановяване на идентификационния номер на МПС, е издаден от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, т. е. от некомпетентен орган, действал извън рамките на своите правомощия в нарушение на принципа на законност, провъзгласен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.4, ал.1 от АПК, което води до неговата нищожност. Цитираната в писмото заповед, определя длъжностното лице, заместващо титуляра на заеманата длъжност Началник сектор „ПП“. Същата делегира правомощия за заместване за период, включващ датата на издаване на оспореното решение.
Това писмо не отговаря и на изискването за форма, макар да е издадено в писмен вид, тъй като в него не е посочено валидно правно основание на което се издава и на което се отказва възстановяването на идентификационния номер на процесния автомобил. Като правно основание е посочена нормата на чл.5, т.1 от Наредба №8121з/02.01.20218 год., съгласно която на възстановяване подлежи идентификационен номер на МПС за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред. Тази разпоредба дефинира хипотеза, при която се извършва възстановяването на оригиналния идентификационен номер на МПС, но не представлява основание за отказ. Единственото основание за отказ е предвидено в разпоредбата на чл.6 от наредбата.
На следващо място, съдът намира, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Процедурата по възстановяване на идентификационен номер е подробно уредена в разпоредбите на чл.7 - чл.12 от Наредба №8121з-1 от 2.01.2018 год. От доказателствата по делото не се установява изпълнението на визираното в чл.7 от наредбата задължение за назначаването на постоянна комисия със заповед на директора на ОДМВР – Стара Загора. По делото няма данни комисията да е извършила действията си по чл.8 от Наредбата. В това производство административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл.9, ал.2, принципа на истинност по чл.7, ал.1, чл.34, ал.1 и ал.3 и чл.36 от АПК.
Тези нарушения са съществени, тъй като административният орган е направил произволни фактическите изводи и твърдения, които не почиват на събрани в административното производство доказателства и осуетяват възможността на съда да прецени материалната законосъобразност на оспорения административен акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл.6 от Наредба №8121з-1 от 02.01.2018 год. на възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено. В случая от приложеното постановление изх.№3919/10 от 3101.2012 год. на РП Ямбол, е посочено, че е уважена „молбата от З. М. З. от гр. Стара Загора за връщане на лек автомобил [Марка] негова собственост като основателна“, както и че е установен оригиналния идентификационен номер на автомобила.
Предвид изложеното оспореният административен акт, като издаден от некомпетентен орган, се явява нищожен. Тъй като производството по неговото издаване е започнало със заявление за възстановяне на идентификационния номер на рамата на лек автомобил „БМВ 560 Х“ с рег.№[рег. номер], то преписката следва да се върне на компетентния административния орган за произнасяне по същество. При новото произнасяне следва стриктно да се изпълнят процедурите, посочени в Наредба №8121з-1 от 02.01.2018 г., както и да се съобрази националното и Общностно право в т. ч. и Регламент (ЕС) № 19/2011 на комисията от 11 януари 2011 година. В случая е безспорно установен оригиналния идентификационен номер на рамата, в рамките на провелото се наказателно производство и същият следва се възстанови.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, като своевременно направено е основателно и доказано до размер на 1 010.00 лв., от които 10.00 лв. държавна такса, 1 000.00 лв. договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат. Разноските следва да се възстановят от бюджета на ОДМВР – Стара Загора, в структурата на която се намира органът, издал оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административен съд Стара Загора,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Писмо с изх.№122800-30613/21.08.2025 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОДМВР – Стара Загора за ново произнасяне по заявление УРИ №1228-00-28942/06.08.2025 год. за възстановяване на идентификационния номер МПС, при спазване на указанията на съда по прилагане на закона изложени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора К. Б. да заплати на З. М. З., [ЕГН] и с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], вх.А, ет.13, ап.62 сумата от 1 010.00 /хиляда и десет/ лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
| Съдия: | |