№ 24789
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110152839 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., чрез адв. М.,
срещу „..“ ЕООД, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ..2023 г.,
поради противоречието му със закона, евентуално установителен иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 3, евентуално пр. 2 ЗЗД, с който ищецът претендира да бъде прогласена
нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 2 от договор за потребителски кредит № ..2023
г., поради противоречието с добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на
закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв. –
частично вземане от общо дължимото в размер на 140,85 лв., представляващо
получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит №
..2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. В срока по чл. 131 ГПК, по реда на чл.
211, ал. 1 ГПК, ответникът „..“ ЕООД е предявил срещу ищеца насрещен
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с който претендира да бъде прогласена
нищожността на клаузата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от договор за потребителски кредит №
..2023 г., поради противоречието с добрите нрави.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
18.09.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № .. за сумата от
500 лв., която следвало да възстанови в срок от 90 дни, при уговорени ГЛП от 40,15%
и ГПР в размер на 48,44%. В чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено, че страните се
съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант. Съгласно чл. 3, ал. 2, при неизпълнение
на задължението по ал. 1 от договора, заемателят дължи заплащането на неустойка.
Ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на задължението му да предостави
уговореното обезпечение, заемодателят начислил неустойка в размер на 140,85 лв.,
като общата стойност на дълга възлизала на 673,82 лв. Излага доводи относно
недействителността на договора за потребителски кредит поради неспазена форма,
съгласно изискванията на ЗПК. Счита, че в договора липсва яснота относно механизма
на формиране на ГПР по кредита, както и че същият надвишава максимално
допустимите граници. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради
противоречието с добрите нрави. Навежда доводи за неравноправност на клаузата за
неустойка, като отбелязва, че същата не е индивидуално договорена. Счита, че
уговорената неустойка има за цел да заобиколи изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че дължимата неустойка следва да бъде съобразена при формиране на ГПР по
кредита. Поддържа, че клаузите на процесния договор за потребителски кредит не са
1
формулирани по ясен и недвусмислен начин, което възпрепятствало потребителя да
прецени икономическите последици от кредита. В тази връзка, моли съда да прогласи
нищожността на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата
по чл. 3, ал. 2, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 5 лв. - частично
вземане от общо дължимото в размер на 140,85 лв., представляващо недължимо
платени суми по договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва правния интерес на ищеца от търсената защита. Потвърждава
наличието на сключен с ищеца договор за потребителски кредит, като сочи че
вземанията по договора били предсрочно погасени. Твърди, че предвид срока на
действието на договора, дължимата неустойка възлизала на 46,95 лв. Моли съда да
остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги
отхвърли като неоснователни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът
е предявил насрещен установителен иск, с който претендира да бъде признато за
установено, че клаузата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от процесния договор за потребителски
кредит е нищожна поради противоречието с добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва правния интерес
на ищеца от търсената защита, като счита че предявеният иск е недопустим.
По предявения от „..“ ЕООД насрещен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, т. 7в, с предявяването на насрещен иск във висящо исково
производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято
допустимост се преценява от първоинстанционния съд. Установителният иск
съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният
интерес на ищеца е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки относно
съществуването на правото на иск, за които съдът следи служебно при всяко
положение на делото.
В настоящия случай ищецът претендира да бъде признато за установено, че
клаузата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от процесния договор за потребителски кредит № ..2023 г. е
нищожна поради противоречието с добрите нрави. С главния установителен иск
ищецът В. С. С. претендира да бъде прогласена нищожността на процесния договор за
потребителски кредит, като на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази връзка, с
оглед предметния обхват на главния иск, както и служебната ангажираност на съда да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител,
следва че за ищеца по насрещния иск не е налице правен интерес от предявяването на
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване на нищожността на клаузата по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от процесния договор, доколкото същата ще бъде обект на изследване при
преценяване на основателността на главния установителен иск.
Съгласно Определение № 144 от 13.04.2020 г. по описа на ВКС по ч.гр.д. №
4846/2019 г., III г.о., ГК, когато съдът констатира, че ищецът няма правен интерес от
предявения иск, следва да прекрати производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията. Ето защо насрещната искова молба с вх. №
347250/31.10.2024 г., подадена от „..“ ЕООД срещу В. С. С., следва да бъде върната, в
производството по делото прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
2
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 3, ал. 2 от същия.
По частичния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, която е постъпила в
патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане, съответно че
уговорената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за потребителски № ..2023 г., за сумата от
500 лв., при уговорени ГЛП от 40,15% и ГПР в размер на 48,44%.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Не следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на
писмени доказателства по чл. 190 ГПК, доколкото същият е страна по договора и не
твърди, че не разполага с копие от него.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.07.2025 г. от 10.00 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, , като им указва, че на основание чл.146, ал.3
ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването възможност да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ВРЪЩА насрещна искова молба с вх. № 347250/31.10.2024 г., подадена от „..“
ЕООД срещу В. С. С., като ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството
по настоящото гр.д. № 52839/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, в
частта на предявения насрещен установителен иск, като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
3
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника „..“ ЕООД да представи по делото заверен препис от
договор за потребителски кредит № ..2023 г., ведно с погасителен план и СЕФ.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4