Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав,
в публично съдебно заседание на 31.01.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 7359 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.232 ал.
2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано след изпращането
му по подсъдност на т.д. 155/2018г. на ПлОС, по искова молба от „Е.Т.” ЕООД,
ЕИК203996153 срещу „Х.Е.” ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да
заплати на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от общо 10 800.00 лева и на основание
чл. 92 от ЗЗД сумата от общо 5 850.00лв., представляваща дължимо на ищеца и
незаплатено от ответника парично задължение за наем на три броя полуремаркета
за месеците март, април и май 2018г., произтичащо от сключените с него три
договора за наем :1. Договор за наем от 01.09.2017 г. за полуремарке, ***; 2.
Договор за наем от 01,09.2017 г. за полуремарке, ***; 3. Договор за наем от
01.09.2017 г. за полуремарке, ***, както и вземане за неустойки за неизпълнение
на посочените договори и забавено плащане. Моли съда да осъди ответника да
заплати претендираните суми, претендира разноски.
Ответникът „Х.Е.” ЕООД, ЕИК
*********, не изпраща отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по иска, преди първото по делото съдебно заседание е взел становище,
че признава основателността на исковете за заплащане на наем и ги е заплатил
преди получаване на исковата молба. Моли да не бъде осъждан за разноските по
тези претенции. Направил е и възражение за прекомерност на неустойката, което
обаче не е прието за разглеждане, поради настъпила преклузия.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите
на страните, намира за установено следното:
Страните по делото са се намирали в
облигационни отношения във връзка със сключени договори за наем на движими вещи
от 01.09.2017г., по които наемодателя „Е.Т.” ЕООД, е предоставил за временно и
възмездно ползване на наемателя „Х.Е.” ЕООД, следните движими вещи: полуремарке, ***,
полуремарке, ***, и полуремарке, ***, като за
всяка отделна движима вещ е съставен отделен договор, като и трите договора са
с идентично съдържание. Предаването на движимите вещи от наемодателя на
наемателя не се оспорва от ответника, потвърждава се от направеното признание
на исковете за наем, а и се доказва косвено от представените
приемо-предавателни протоколи за връщане на вещите на наемодателя на
03.01.2019г. Със сключените договори и обстоятелството на предаване на наетите
вещи, ищецът доказва своята изправност по договорите за наем. В тези договори е
уговорена наемна цена на всяка една от трите вещи – по 1000лв. месечно, платима
до 3-то число на всеки месец по банкова сметка ***, описана в издадена фактура,
както и е уговорена неустойка в чл. 24 и от трите договора, която възниква при
забава на месечно плащане и е в размер на 0,5 % от наемната месечна цена за
всеки просрочен ден. За начислените неустойки по просрочените от ответника
задължения за процесните месеци март, април и май 2018г., ищецът е издал сметки
№ ********** от 23.05.2018 г. за сумата от 630 лв., № ********** от 23.05.2018
г. за сумата от 130 лв., № ********** от 23.05.2018 г. за сумата от 375 лв., №
********** от 23.05.2018 г. за сумата от 815 лв. – всичките за полуремарке ***; № ********** от 23.05.2018 г. за сумата
от 630 лв., № ********** от 23.05.2018 г. за сумата от 130 лв., № ********** от
23.05.2018 г. за сумата от 375 лв., № ********** от 23.05.2018 г. за сумата от
815 лв. - всичките за полуремарке ***; № ********** от 23.05.2018 г. за сумата от 630
лв., № ********** от 23.05.2018 г. за сумата от 130 лв., № ********** от
23.05.2018 г. за сумата от 375 лв., № ********** от 23.05.2018 г. за сумата от 815
лв. - всичките за полуремарке ***. За наемите на движимите вещи за процесните
месеци е издал фактури, както следва: № ********** от 06.03.2018 г. за наем
03.2018 г. за сумата 1200 лв.; № ********** от 29.03.2018 г. за наем 04.2018 г.
за сумата 1200 лв.; № ********** от 27.04.2018 г. за наем 05.2018 г. за сумата
1200 лв. – всичките за полуремарке с ***;
№ ********** от 06.03.2018 г. за наем 03.2018 г. за сумата 1200 лв.; №
********** от 29.03.2018 г. за наем 04.2018 г. за сумата 1200 лв.; № **********
от 27.04.2018 г. за наем 05.2018 г. за сумата 1200 лв. – всичките за
полуремарке с ***; № ********** от 06.03.2018 г. за наем 03.2018 г. за сумата
1200 лв.; № ********** от 29.03.2018 г. за наем 04.2018 г. за сумата 1200 лв.;
№ ********** от 27.04.2018 г. за наем 05.2018 г. за сумата 1200 лв. – всичките
за полуремарке с ***. В подкрепа на твърденията си за заплащане на наемните
суми, ответникът е представил по делото вносни бележки за заплащане на суми на
ищеца от 20.07.2018г., 10.08.2018г. и 11.12.2018г., с посочено основание във
всяка от бележките за кои фактури са отнася. Всички тези плащания са извършени
след подаване на исковата молба в съда – 13.07.2018г., и покриват плащането на
наемите, както следва: с вносната бележка от 20.07.2018г. са заплатени наемите с
ДДС на трите полуремаркета за м. март 2018г.;
с вносната бележка от 10.08.2018г. са заплатени наемите с ДДС на трите
полуремаркета за м. май 2018г.; с
вносната бележка от 11.12.2018г. са заплатени наемите с ДДС на трите
полуремаркета за м. април 2018г. Заплащане
на неустойките за месеците от септември 2017г. до май 2018г. ответникът не
твърди, и реално признава неизпълнението на задълженията си за тези месеци,
правейки недопуснатото за разглеждане възражение за прекомерност на уговорената
неустойка.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира, че
ищцовата претенция за наемните суми за трите движими вещи за процесните месеци
на 2018г., към датата на предявяване на иска е била основателна. В случая, при
разглеждането на предявените искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да се изхожда
от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове
е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта
на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. С представените договори, признанието на исковете
от ответника и приемо-предавателните протоколи от 2019г., ищецът доказа
качеството си на кредитор - наемодател, своята изправност по договорите, както
и обстоятелството, че към 13.07.2018г. е имал изискуемо вземане спрямо длъжника
за наем за 3 месеца – период, в който безспорно договорът между страните
е бил в сила. Размерът на дължимите суми
също е изрично уговорен в договорите, за всяка от движимите вещи той е бил в
размер на 1000лв. месечно без ДДС или 1200лв. с ДДС. Издадените и представени
по делото фактури също представляват доказателство както за наличието на
облигационните правоотношения между страните, така и за размера на вземанията
на ищеца. Съдът намира, че в
случая е приложимо разрешението на Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, а именно, че фактурата „може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.“
Заплащането на сумите от ответника в хода на производството обаче представлява
по делото доказан от ответника факт, който следва да бъда отчетен от съда на
основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. Този факт обуславя крайното решение по исковете
за заплащане на наем да бъде отхвърлително, доколкото към датата на устните
прения задължението на ответника е погасено и недължимо. Отхвърлянето на
исковете обаче не предполага освобождаване на ответника от дължимите по тях
разноски, с оглед извода на съда за първоначална основателност на тези
претенции към датата на подаване на исковата молба.
По отношение на претенциите за неустойки върху
задълженията за заплащане на месечните наеми за движимите вещи по процесните
договори за месеците от септември 2017г. до май 2018г., съдът намира, че и тези
претенции се явяват основателни и доказани по делото. Между страните, във чл.
24 от всеки от сключените договори за наем, са уговорени както плащане на неустойки
при забава, така и начинът на изчисляването им. Ответникът, в чиято тежест в
случая е било да докаже своята изправност по договорите, не доказа такава,
напротив, както беше посочено и по-горе, единственото възражение – за
прекомерност на неустойката, представлява признание, че такава е дължима, но не
и в претендирания от ищеца размер. Доколкото обаче възражението не може да бъде
разгледано от съда, т.к. е направено след преклузивния за това срок /с отговора
на исковата молба/, а и клаузата не е нищожна /при служебната проверка на
съда/, то се налага извод, че посочените в издадените от ищеца сметки начислени
неустойки са дължими от ответника. Претенциите за неустойки в общ размер от по 1950лв.,
дължими за просрочени задължения за заплащане на наемна цена за всяка една от
движимите вещи за месеците от септември
2017г. до май 2018г., се явяват основателни и доказани и като такива следва да
бъдат уважени.
При така направените изводи на съда
и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за всички предявени по делото искове, независимо от различния
изход по всеки от тях. Независимо от признанието на исковете за незаплатена
наемна цена и плащането ѝ в хода на делото, не е налице предпоставката на
чл. 78 ал. 2 от ГПК, ответникът да се освободи от разноски – с поведението
си/неплащане в уговорения срок на наемните суми/, той е станал повод за
завеждане на иска, поради което дължи на ищеца разноските за неговото водене.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
констатира, че размерът на платеното такова от ищеца за един адвокат за
исковото производство, възлиза на 3600лв., а при материален интерес по делото в
размер на 16 650лв., съгласно чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимумът на
възнаграждението следва да бъде 1029.50лв. При това положение, на осн. чл. 78
ал. 5 от ГПК, съдът намира, че следва да редуцира при присъждането на разноски,
адвокатското възнаграждение, като вземайки предвид ниската правна сложност на
делото, идентичността на част от исковете, двете проведени съдебни заседания,
но и пътните на представителя, възнаграждението да бъде присъдено в размер на
1600лв. Другите дължими от ответника разноски в исковото производство са
разноските за ДТ от 666 лв. и 5лв. за удостоверение. Поискани и дължими са
направените от ищеца разноски по обезпечаване на иска като бъдещ такъв по
ч.т.д. № 125/ 2018г. на ПлОС в размер на 45.00лв.
размер на 50.00 лв. – ДТ по делото.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.П.А., чрез адв. С.С.А., срещу Х.Е. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 800.00 лв., представляваща неплатени наемни вноски за
ползване на следните движими вещи:
полуремарке, ***, полуремарке, ***, и полуремарке, ***, за месеците
март, април и май 2018 г., по договори за наем от 01.09.2017 г., поради плащане
в хода на делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, Х.Е.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Т.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.П.А., чрез адв. С.С.А., сумата
общо в размер от 5 850.00 лв., представляваща неустойка по чл.24 от
договори за наем от 01.09.2017 г. за полуремарке, ***, полуремарке, ***, и полуремарке, ***,
за плащането за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за
месеците януари, февруари, март, април и май 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, Х.Е. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
предст. от управителя А.П.А., чрез адв. С.С.А., направените разноски в общ размер на
2 316.00 лв. по гр.д.№ 7359 от 2018 г. и по ч.т.д. № 125/ 2018г. на ПлОС.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника
на ищеца по банкова сметка ***: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: