Р Е
Ш Е Н
И Е № 553
гр. Стара Загора, 14.02.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, трети касационен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА- ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД № 280 по описа
за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава
ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 31 от 18.08.2023 г., постановено по АНД № 111/2023 г. Районен съд Гълъбово отменил
Наказателно постановление № 24-003222 от 25.05.2023 г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с
което на „БРИКЕЛ“ ЕАД, гр. Гълъбово за нарушение по чл.78, ал.1 от Наредба
№7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, с което на
дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно наказващият орган, който го обжалва в срок
чрез процесуалния си представител юрк. Л.. Касаторът навежда оплаквания за неправилност
на съдебното решение на РС, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът
оспорва извода на РС, че процесното НП било издадено в нарушение на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди, че жалбоподателят не оспорвал датата на нарушението
и от разпитаните свидетели пред съда ставало ясно, че нарушението било
допуснато на 19.04.2023г. Била допусната техническа грешка в НП където била
изписана и датата 19.07.2023г. и тя не била предметна на жалбата, в която ясно
се приемала за дата на нарушението 19.04.2023г. Именно и тя се визирала в АУАН.
Изпълнителното деяние било индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен
и не ограничавало правото на защита на наказаното лице да разбере какво
административно нарушение извършил.
Допълнително
се мотивира, че работодателят имал задължения да осигурява безопасни условия на
труд на работниците, което той не изпълнил и така нарушил това си задължение,
като допуснал по време на работен процес да се ползва оборудване, което
създавало реална опасност за настъпване на вредни последици за живота и
здравето на същите, в случая и за настъпване на смърт, в следствие на трудовата
злополука.
Касаторът,
редовно призован в с.з., се представлява от юрк. Л., която поддълржа жалбата и
моли за отмяна на въззивното решение и за потвърждаване на НП.
Ответникът по касационната жалба – „БРИКЕЛ“ЕАД, редовно
призован, се представлява от адв. Д., която оспорва жалбата и счита, решението за
мотивирано и законосъобразно. Прилага писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност на жаленото решение, поради което пледира за
неговото оставяне в сила.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Разгледана същество, същата е неоснователна.
За да отмени процесното пред него наказателно постановление, РС
Гълъбово приел фактическата обосновка, описаната от АНО в процесното НП, че при
извършена проверка на 19.04.2023г. по работни места в обект, стопанисван от
ответника по касация, а именно Площадка Брикетопроизводство, цех
„Подготвителен“, наказаният субект, в качеството му на „работодател“ по см. на
КТ не поддържал в процеса на експлоатация
и в частност на 19.07.2023г. количествените и качествени показатели на
осветителните уредби и устройствата за осветление в проверения обект на кота 0,
031340, което несъответствие било установено от Сертификат за контрол № НС
17647/13.07.2022г., както и липсвали данни за отстраняване на несъответствието,
удостоверяващо актуални измервания на параметрите на осветеността. Въззивният
съд посочил, че тези факти АНО възприел като нарушение на чл.78, ал.1 от
Наредба №7/1999г.
От правна страна, РС приел, че органът приел, че на датата
19.07.2023г. наказаното лице извършило нарушение на коментираната наредба, но
тази дата не била настъпила към момента на констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН. Това съществено възпрепятствало правото на защита на
наказаното лице да организира защитата си, вкл. и да знае отнапред кога му се
вменява, че е извършило конкретно административно нарушение. Съдът възприел
това за нарушение на императива на чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН с довода, че
административно-наказателното обвинение било непълно от юридическа страна до
степен, че наказаният не можел да го разбере в цялост и да организира адекватно
защитата си. На тази формална основа било постановено и решение, отменящо
процесното НП.
Крайния правен извод на РС Гълъбово се споделя от касационната
инстанция като правилен и съответен на събрания доказателствен материал. Видно
от процесното НП, в неговата мотивна част се сочи, че на 19.04.2023г. при
извършена проверка на работни места на работодателя „БРИКЕЛ“ ЕАД било установено,
че последният не поддържал в процеса на тяхната експлоатация и в частност на 19.07.2023г., количествените и
качествени показатели на осветителните уредби и устройствата за осветление на
обект Площадка брикетопроизводство, цех
„Подготвителен“, Дребно трошене, кота 0, 031340. В самия АУАН, който поставя и началото на АНП по ЗАНН, също се
визират в мотивната му част две дати, едната от които също е 19.04.2023г., а
актът е съставен на 27.04.2023г.
Правилно РС приема извод, че е налице нарушение на императива на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, защото нито в АУАН, нито в НП, наказващият орган на
първо място ясно и безпротиворечиво определя кой е моментът /датата на
нарушението/, което се претендира да е извършил наказаният. Датата 19.04.2023г.
се сочи, като дата на проверката, т.е. следва да се явява дата на установяване
на нарушението, но не е възприета и за датата на извършване на нарушението. Що
се касае за датата 19.07.2023г., то правилно РС е посочил, че тя не може да
бъде дата на нарушението, доколкото както към датата на съставяне на акта, така
и към датата на издаване на процесното НП не е настъпила.
В този смисъл, изводът на въззивния съд, че органът не е визирал
момента на нарушението, което императивно се изисква от разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН се явява съответен на приложения закон и само на тази
плоскост е налице незаконосъобразност на издаденото НП, което обосновава и
правилността на крайния правен извод на съда за неговата отмяна.
За пълнота на изложение настоящата инстанция намира за необходимо
да посочи и следното:
Възприетата от органа за нарушена и визирана в акта и в НП норма
на чл.78, ал.1 от Наредба №7/1999г. сама по себе си установява едно общо правило
за поведение за субекта, без обаче то да конкретизира проектните, количествените и
качествените показатели на осветителните уредби и на устройствата за
осветление, които следва да поддържа един работодател. Т.е., сама по себе си
тази норма няма самостоятелно приложение, а следва да се прилага в
съответствие друга/и правна/и норма/и от същия нормативен акт или друг, в които
са установени конкретните параметри на количествените и качествените показатели
на осветителните уредби и устройства за осветление, т.е. да препраща към тях. От
фактическа страна в акта и в НП липсва каквато й да е конкретика какви следва
да са проектните,
количествените и качествените показатели на осветителните уредби и на
устройствата за осветление в провереното място и де факто, какво е установено
от органа при извършената от него проверка. Препращането към въпросния
сертификат, според този състав не изпълва императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за пълно описание на деянието от обективна страна. На второ място, така дадената
правна обосновка от органа се явява и непълна, тъй като безспорно
липсва препращане към други правни норми, които да установяват какви следва да
са поддържаните количествените и качествени показатели на осветителните уредби
и устройства за осветление от този работодател за това работно място, за да
може, както наказаният, така и Съдът да извърши адекватната и правилна
преценка, дали е налице нарушение на тези нормативи от страна на работодателя и
съотв. правилно ли е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. Този довод също потвърждава приетото от РС, че процесното НП е
издадено в нарушение на императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което само по
себе си води до извод за неговата незаконосъобразност на формална основа, вкл.
и като съставляващо съществено процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на наказания субект.
Ответникът по касация не претендира разноски нито в с.з., нито в
представената писмена защита.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 31 от 18.08.2023 г., постановено по АНД № 111/2023 г. по описа на Районен съд
Гълъбово.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.