№ 649
гр. Стара Загора, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530101948 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът П. СТ. П. твърди в исковата си молба, че ответницата ХР. К. Г. е негова
бивша съпруга. Бракът им, сключен на 01.07.2000г., бил прекратен с решение №
59/15.01.2014г. по гр.д. № 3462/2013г. по описа на Районен съд - Стара Загора. От брака си
имат едно дете - С. П. П.. По време на брака им, с договор за покупко-продажба,
материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199 от
27.12.2005г., том IX, peг. № 14743, дело № 1504/2005г. по описа на нотариус Д.Н., с бившата
си съпруга ХР. К. Г. (тогава П.) придобили в режим на съпружеска имуществена общност
собствеността върху 14/18 идеални части от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 32
(тридесет и две), находящ се в гр. Стара Загора, у... (четиридесет и три), ... (шести) в
жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавно дворно място,
съгласно удостоверение за данъчна оценка № *********, съставляващо УПИ I- 758 (първи за
имот планоснимачен номер седемстотин петдесет и осем), в кв. 126А (сто двадесет и шест,
буква „А”) по ЗРП на града, одобрен 1993г., който апартамент е с площ от 83,81 кв.м.
(осемдесет и три цяло и осемдесет и един квадратни метра) и се състои от две стаи, хол,
кухня, сервизни помещения, при граници: север - двор на блока, изток - стълбище и ап. №
30, юг - ..., ЗАЕДНО с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ от 8,36 кв.м. (осем
цяло тридесет и шест квадратни метра), при граници - коридор, ... и мазе, както и 6,17 кв.м.
(шест цяло и седемнадесет квадратни метра) идеални части от общите части на сградата,
както и 1,913% (едно цяло деветстотин и тринадесет процента) идеални части от правото на
строеж върху мястото, който апартамент е самостоятелен обкт в сграда с идентификатор
68850.515.448.1.32 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
1
петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и осем, точка, едно, точка, тридесет и две) по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед № РД-18-
65/30.05.2008г. на АГКК-СГКК гр. Стара Загора, като последното изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 29.07.2016г., представляващ жилище-апартамент с
площ от 83,81 кв.м. (осемдесет и три цяло и осемдесет и една стотни квадратни метра), брой
нива на обекта - 1 (един), който самостоятелен обект се намира на етаж 6 (шести) в сграда с
идентификатор 68850.515.448.1 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и осем, точка, едно) с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.515.448 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и осем), с прилежащи
части: Избено помещение с площ от 8,36 кв.м. (осем цяло тридесет и шест квадратни метра),
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.515.448.1.18 и
68850.515.448.1.30, под обекта - 68850.515.448.1.29, над обекта - няма (съгласно Схема №
15-156957 от 15.02.2021г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК-СГКК гр.
Стара Загора). Останалите 4/18 идеални части от гореописания недвижим имот били
индивидуална собственост на ответницата, придобити по силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 200/27.12.2005г., том IX, per. № 14746, дело № 1505/2005г. на
нотариус Д.Н. (вх. рег. № 14025/27.12.2005г., акт № 45, том XXXVII, дело № 9186/2005г. по
описа на Агенцията по вписванията, Службата по вписванията гр. Стара Загора). Твърди, че
по време на брака с бившата си съпруга взели съвместно решение да дарят на дъщеря си С.
П. П. притежаваните от тях в режим на СИО 14/18 ид.ч. от гореописания апартамент, като
дарението бил материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
15/17.08.2011г., том III, per. № 3165, дело № 339/2011г. на нотариус С.Ч. . По силата на
същия нотариален акт, дарителите запазили за себе си вещното право на ползване върху
имота, предмет на дарението, до края на живота си, безвъзмездно. Тъй като процесният
апартамент представлявал семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК, а към датата на
прекратяване на брака дъщеря им С. П. П., родена на 30.06.2002г., била малолетна,
одобреното от съда споразумение по чл. 51 от СК за прекратяване на брака им по взаимно
съгласие, включвало клаузи, с които упражняването на родителските права по отношение на
детето им, както и ползването на семейното жилище, се предоставили на ответницата. След
прекратяване на брака им (от началото на 2014г.) до настоящия момент нямал никакъв
достъп до процесния имот, в който живеела ответницата, заедно с дъщеря им. Многократно
ги молил да му предадат ключ, за да му предоставят достъп до апартамента, но до ден-
днешен те не го допускали до него. С решение № 124/21.04.2017г., поправено с решение №
122/12.04.2018г., поправено с решение № 358/20.11.2018г., всички решения постановени по
в.гр.д. № 1074/2017г. на СОС, частично било отменено решение № 1189/16.12.2016г. по гр.д.
№ 3746/2016г. на CPC. С посочените въззивни решения със сила на присъдено нещо било
признато за установено по отношение на ответницата ХР. К. Г. (по иск с правно основание
чл. 108 от ЗС), че притежава вещно право на ползване по отношение на 7/18 идеални части
от гореописания недвижим имот. С посочените въззивни решения обаче било потвърдено
2
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за предаване
на владението върху 7/18 идеални части от гореописания жилищен обект. С окончателно
определение № 186/15.04.2019г. по гр.д. № 3355/2017г. на ВКС на РБ, I г.о., било посочено,
че одобреното от съда споразумение по чл. 51 от СК, с което по взаимно съгласие бил
прекратен брака им с ответницата, защитава интересите на детето им (дъщеря им С. П. П.)
до навършване на нейното пълнолетие. Т.е. до навършване на пълнолетие на дъщеря му,
това одобрено от съда споразумение по чл. 51 от СК представлявало годно правно
основание, въз основа на което ответницата владеела имота, вкл. и неговите 7/18 идеални
части. Дъщеря им С. П. П. на 30.06.2020г. навършила пълнолетие. Това означавало, че
считано от 01.07.2020г. той би следвало да има фактически достъп до жилищния обект и
реално да упражнява правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване. Това обаче не било
така. Многократно искал от ответницата да му предостави достъп до имота. На 12.08.2020г.
изпратил и нотариална покана peг. № 3104, том I, акт 122 по описа на нотариус П. И. до
ответницата, с която я поканил да му предаде ключ от апартамента и по този начин да му
осигури достъп и възможност ефективно да упражнява правото си на ползване. Въпреки че
ответницата ХР. К. Г. получила нотариалната покана лично на 17.08.2020г., към датата на
предявяване на исковата молба ответницата все още не му била предала ключ, не му
предоставила фактически достъп до апартамента, възпрепятствала по всякакъв начин
осъществяването на правото му на ползване на полагащите му се 7/18 идеални части от
жилището и считано от 01.07.2020г. ги владеела, без да има правно основание за това. В
резултат на всичко това, макар да притежавал пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху 7/18 идеални части от апартамент № 32, находящ се на адрес: гр. Стара
Загора, ..., то на практика ответницата го лишила от това негово право и същата, считано от
01.07.2020г., владеела и ползвала 7/18 ид.ч. от жилището, без да има никакво правно
основание за това. По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която сочи, че в
действителност страните по делото е налице влязло в сила решение, с което е съдебно
установено правото му на ползване. Поради това не желае повторно установяване на същото
право между същите страни. Претендира само за осъждане на ответницата ХР. К. Г. да му
предаде владението на 7/18 идеални части от процесния недвижим имот - апартамент,
находящ се в гр. Стара Загора, у..., ..., № 32. Моли съда на основание чл. 108 от ЗС да осъди
ответницата ХР. К. Г. да му предаде владението на 7/18 идеални части от недвижим имот -
АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. Стара Загора, у..., ..., по отношение на които 7/18
идеални части от процесния недвижим имот с влязло в сила решение № 124/21.04.2017г.,
поправено с решение №122/12.04.2018г., поправено с решение №358/20.11.2018г., всички те
постановени по в.гр.д. № 1074/2017 г. на СОС, с които частично е отменено решение №
1189/16.12.2016г. по гр.д. № 3746/2016г. на СРС, е признато за установено спрямо
ответницата ХР. К. Г., че П. СТ. П. притежава пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване. Моли съда да му присъди разноските по делото.
Ответницата ХР. К. Г. оспорва предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Заявява, че не е възпрепятствала ищеца да упражнява правото си на ползване. След
разтрогването на брака им жилището се ползвало от нея и непълнолетната им дъщеря по
3
силата на съдебното решение. След навършването на пълнолетие на детето ищецът не бил
търсил начин за доброволно уреждане на спора по въпросите, касаещи съвместното право на
ползване върху апартамента, бивше семейно жилище на страните. Претенциите си изразявал
с нотариални покани и завеждане на съдебни дела. Предвид създалите се между тях
отношения след прекратяването на брака им счита, че не е възможно фактически да бъде
предоставено на ищеца владението на 7/18 ид. части от апартамента, тъй като не било
възможно да го ползват съвместно и двамата фактически и правно. Счита, че уважаването на
предявения иск за предоставяне на право на ползване върху 7/18 ид. части не би довело до
разрешаване на съществуващия правен спор в интерес както на двете страни, така и на
тяхното единствено дете. Желае да постигнат спогодба, с която окончателно да бъде
разрешен правният спор относно собствеността и ползването на процесния апартамент. По
тези съображения, счита, че не са налице предпоставки за уважаване на иска, поради което
моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан и да й присъди направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС за защита на
ограниченото вещно право на ползване. Ревандикационният иск представлява претенция на
носителя на вещното право за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я владее
или държи. Целта на защитата е да върне фактическата власт на титуляря на вещното право,
който притежава и правото да владее вещта. Уважаването на този иск е предпоставено от
установяването на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е титуляр на вещното
право, вещта да се владее или държи от ответника и владението или държането да е без
основание.
По отношение принадлежността на вещното право на ползване страните са
обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 124/21.04.2017 г.,
поправено с решение №122/12.04.2018г., поправено с решение №358/20.11.2018г., по в.гр.д.
№ 1074/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора. С посоченото решение е признато за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е титуляр на пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху 7/18 идеални части от недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 32 (тридесет и две), находящ се в гр. Стара Загора, у... (четиридесет и
три), ... (шести). Тъй като въпросът за обема на притежаваното от ищеца вещно право на
ползване не подлежи на преразглеждане, предмет на настоящото производство е единствено
осъдителната част на ревандиканционния иск – искането за предаване на фактическата власт
/владението/ върху 7/18 идеални части от недвижимия имот.
По въпроса за допустимостта на ревандикационната претенция на собственик на
идеална част от имот срещу собственика на друга такава част от имота е налице
задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2020 г. на
ОСГК на ВКС. В това решение се приема, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът
4
може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато
ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. Това разрешение е относимо и към разглежданата хипотеза
на съпритежание на ограниченото вещно право на ползване. Допустимостта на
ревандикацията на идеална част не е обусловена и от невъзможността страните да ползват
жилището съвместно /в този смисъл е определение № 1/02.01.2018 г. по гр.д.№ 2268/2017 г.
на ВКС, I г.о./.
Следователно спорните въпроси по делото са: дали ответницата владее
претендираните от ищеца 7/18 идеални части от недвижимия имот и дали това владение е
без правно основание.
С решение № 59/15.01.2014 г. по гр.д.№ 3462/2013 г. по описа на Старозагорския
районен съд е прекратен гражданският брак между страните в настоящото производство и е
утвърдено споразумението по чл.49, ал.4 СК, по силата на което ползването на семейното
жилище /процесния недвижим имот/ е представено на ответницата. Посоченото право на
ползване е обосновало отхвърлянетото на предявения от ищеца ревандикационен иск в
осъдителната му част по гр.д.№3476/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд. С
определение № 186/15.04.2019 г. по гр.д.№ 3355/2017 г. ВКС е отказал да допусне
касационно обжалване, като е приел, че докато породените от споразумението отношения не
бъдат преуредени, съпругата ще има право да обитава цялото жилище при условията на
одобреното споразумение, а ако със същото не е уговорен срок – до навършване пълнолетие
на детето.
Роденото от брака на страните дете С. П. П. е навършило пълнолетие на 30.06.2020 г.
С настъпването на този факт правото на ответницата да ползва цялото жилище, предмет на
иска, е прекратено и е непротивопоставимо на ищеца. С нотариална покана от 12.08.2020 г.
на нотариус П. И. е ищецът поискал от ответницата да му предаде вещното право на
ползване върху неговите 7/18 ид.ч. от жилището в 7-дневен срок от получаване на покана,
като му предаде ключ от всички входни врати за достъп до апартамента. Нотариалната
покана е връчена лично на ответницата на 18.08.2020 г.
В съдебната практика се е наложило разбирането, че правото на ползване, породено
от решението за предоставяне ползването на семейното жилище по чл.56 СК или от
решението за одобряване на споразумението по чл.49, ал.4 СК, има облигационен характер.
И в двата случая възниква задължение за предоставяне на ползването и насрещно
задължение за заплащане цената на ползването, тъй като разпоредбата на чл.57 СК
предвижда възникване на наемно правоотношение. Единствено ако съпрузите изрично са
предвидили в споразумението безвъзмездност на ползването, възниква правоотношение като
при заем за послужване /в този смисъл са: решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д.№ 154/2017
г. на ВКС, I г.о., решение № 60165/04.04.2022 г. по гр.д. № 2046/2021 г. на ВКС , I г.о.,
определение № 441/14.06.2012 г. по ч.пр.д.№ 352/2012 г. на ВКС, определение №
1/02.01.2018 г. по гр.д.№ 2268/2017 г. на ВКС, I г.о. и др./.
В разглеждания случай уговорка за безвъзмездност на ползването в споразумението
5
по чл.49, ал.4 СК липсва, поради което отношенията между страните във връзка с
ползването на семейното жилище следва да се уреждат по правилата на договора за наем.
Следователно по силата на съдебното решение за предоставяне на ползването ответницата е
имала правното положение на наемател на притежаваното от ищеца право на ползване
върху 7/18 ид.ч. от жилището. С навършване на пълнолентие на детето С. П. П. правото на
ответницата да ползва посочената част от имота е прекратено и за ответницата е възникнало
задължението по чл.233, изр.1 ЗЗД да върне същата част. В определение № 303 от
05.04.2012 г. по к. т. д. № 702 / 2011 г. на ВКС се сочи се сочи, че връщането е двустранен
акт на наемателя и наемодателя, като инициативата трябва да бъде на наемателя, тъй като
изпълнява задължение по договора за наем. Връщането означава опразване на
помещението/помещенията, предаване на наетия имот с всички негови принадлежности
/напр. ключовете/ и в добро състояние.
Ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че е осигурила
възможност на ищеца като съпритежател на правото на ползване да влезе във владение на
имота. От показанията на свидетелката С. П. П. става ясно, че до момента ищецът няма
достъп до имота и не разполага с ключ за него. С ключ за имота е разполагала ответницата,
която преди месец и половина-два го е предала на свидетелката. Ирелевантно в тази насока
е установеното от посочените свидетелски показания обстоятелство, че от пет години
ответницата живее в гр.Кърджали и че в хода на делото е предоставила ползването на трето
лице /дъщерята на страните С. П. П./. Ответницата пречи на ищеца да осъществява
съдържанието на правото си на ползване и когато си служи с вещта чрез трето лице, на
което я е предоставила /арг. от Тълкувателно решение № 7/2021 г. на ОСГК/.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.108 от ЗС за осъждане
на ответницата да предаде на ищеца владението на 7/18 идеални части от АПАРТАМЕНТ №
32 (тридесет и две), находящ се в гр. Стара Загора, у... (четиридесет и три), ... (шести) в
жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо УПИ I-758 (първи за имот планоснимачен номер седемстотин петдесет и
осем), в кв. 126А (сто двадесет и шест, буква „А”) по ЗРП на града, одобрен 1993г., който
апартамент е с площ от 83,81 кв.м. (осемдесет и три цяло и осемдесет и един квадратни
метра) и се състои от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при граници: север - двор
на блока, изток - стълбище и ап. № 30, юг - ..., ЗАЕДНО с прилежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ, с площ от 8,36 кв.м. (осем цяло тридесет и шест квадратни метра), при
граници - коридор, ... и мазе, както и 6,17 кв.м. (шест цяло и седемнадесет квадратни метра)
идеални части от общите части на сградата, както и 1,913% (едно цяло деветстотин и
тринадесет процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент
е самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.448.1.32 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин
четиридесет и осем, точка, едно, точка, тридесет и две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на АГКК-
СГКК гр. Стара Загора, като последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния
6
обект е от 29.07.2016г., представляващ жилище-апартамент с площ от 83,81 кв.м. (осемдесет
и три цяло и осемдесет и една стотни квадратни метра), брой нива на обекта - 1 (един),
който самостоятелен обект се намира на етаж 6 (шести) в сграда с идентификатор
68850.515.448.1 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и осем, точка, едно) с предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.515.448 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и осем), с прилежащи части:
Избено помещение с площ от 8,36 кв.м. (осем цяло тридесет и шест квадратни метра), при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.515.448.1.18 и
68850.515.448.1.30, под обекта - 68850.515.448.1.29, над обекта - няма, е основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1480,16 лв., представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. К. Г. от гр. Стара Загора, ... да предаде на П. СТ. П. от с...., община
Стара Загора владението на 7/18 идеални части от АПАРТАМЕНТ № 32 (тридесет и две),
находящ се в гр. Стара Загора, у... (четиридесет и три), ... (шести) в жилищна сграда,
построена чрез отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо
УПИ I-758 (първи за имот планоснимачен номер седемстотин петдесет и осем), в кв. 126А
(сто двадесет и шест, буква „А”) по ЗРП на града, одобрен 1993г., който апартамент е с
площ от 83,81 кв.м. (осемдесет и три цяло и осемдесет и един квадратни метра) и се състои
от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при граници: север - двор на блока, изток -
стълбище и ап. № 30, юг - ..., ЗАЕДНО с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ от
8,36 кв.м. (осем цяло тридесет и шест квадратни метра), при граници - коридор, ... и мазе,
както и 6,17 кв.м. (шест цяло и седемнадесет квадратни метра) идеални части от общите
части на сградата, както и 1,913% (едно цяло деветстотин и тринадесет процента) идеални
части от правото на строеж върху мястото, който апартамент е самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68850.515.448.1.32 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и осем, точка, едно, точка,
тридесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със
Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на АГКК-СГКК гр. Стара Загора, като последното
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 29.07.2016г., представляващ
жилище-апартамент с площ от 83,81 кв.м. (осемдесет и три цяло и осемдесет и една стотни
квадратни метра), брой нива на обекта - 1 (един), който самостоятелен обект се намира на
етаж 6 (шести) в сграда с идентификатор 68850.515.448.1 (шестдесет и осем хиляди
7
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и
осем, точка, едно) с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.448 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин четиридесет и
осем), с прилежащи части: Избено помещение с площ от 8,36 кв.м. (осем цяло тридесет и
шест квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68850.515.448.1.18 и 68850.515.448.1.30, под обекта - 68850.515.448.1.29, над обекта - няма.
ОСЪЖДА ХР. К. Г. от гр. Стара Загора, ... да заплати на П. СТ. П. от с...., община
Стара Загора сумата 1480,16 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8