Р Е Ш Е Н И Е
Номер 80 18.10.2010 год. Град Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен
състав
на дванадесети
октомври две хиляди и десета година
в публично
заседание, в следния състав: Председател:
Минчо Танев
Секретар: К.Д.
като разгледа
докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД номер 354 по
описа на съда за 2010 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е от административно наказателен характер, по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
повод постъпила жалба от Б.Д.Ш., ЕГН **********,***, против наказателно
постановление № 38/ 08.06.2010 год. на Началник РУП-
Приморско, с което на основание чл. 270, ал. 2
от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 270, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се
твърди, че не е налице извършено нарушение. Поради изложените причини, се иска
от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
явява лично. Моли съда да отмени атакуваното НП.
Ответникът по жалбата РУП- Приморско, не
изпращат представител в съдебно заседание. Не взимат становище по жалбата.
По делото бяха събрани множество
писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят и свидетеля по съставяне
на акта.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2010 год. свидетеля И.-***, получил
сигнал от дежурния в управлението, че пред районното управление има възникнал
скандал между лица. Полицейският служител установил лицата, между които е
възникнал скандалът, като едно от тези лица била и жалбоподателката. Св. И. се
обадил на колегата си- св. А., който бил дежурен по управление и последния също
пристигнал на мястото на инцидента. Лицата устно били предупредени повече да не
се саморазправят, след което им били съставени и предупредителни протоколи да
прекратят скандалите помежду си. Въпреки направените предупреждения, същите
лица продължили да се саморазправят, без да изпълнят полицейските
разпореждания. В последствие двамата полицаи прекратили разправиите и лицата участващи
в скандала си тръгнали. Констатираното нарушение
мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно
нарушение № 37 от 21.05.2010 год. в който нарушението било описано както
следва: „…на 05.05.2010
год. в гр. Приморско…….лицето като е предупредено с предупредителен протокол да
не се саморазправя….не е изпълнило разпореждане на орган на МВР направено в
изпълнение на функциите му.” АУАН бил представен на нарушителя, но същата
отказала да го подпише, което е изрично удостоверено с подпис на свидетел. Въз основа на съставения акт, наказващият орган- Началник
на РУП- Приморско издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по същия начин както и в АУАН. Деянието е
квалифицирано като нарушение чл. 270, ал. 1 от Закон
за министерство на вътрешните работи, поради
което и на основание чл. 270, ал. 2 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество обаче, същата е
неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва
и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения
нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./.
Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият
случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на МВР, а атакуваното
наказателно постановление е издадено от Началник на РУП- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.
37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията,
които изхождат от полицейски органи, по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР,
издадени в изпълнение на възложените им функции могат да бъдат писмени, устни
или с действия, чиито смисъл е разбираем за лицата, до които се отнасят. Според
чл. 55, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение. В настоящия случай, съда
установи по несъмнен начин, че жалбоподателя е участвала в скандал с други
лица, като е била надлежно предупредена с предупредителен протокол да преустанови
действията си, но същата не го е сторила. Това се потвърди от показанията на
свидетеля и актосъставителя, поради което и съда намира изложеното в жалбата
твърдение, че жалбоподателя не е участвала в инцидента за неоснователно.
Правилно и законосъобразно, жалбоподателя е била предупредена с устно
разпореждане и с предупредителен протокол да преустанови дейността си. С издаването на
това разпореждане е било упражнено правомощието на служителя на МВР, насочено
към опазване на обществения ред. Безспорно това разпореждане не е било
изпълнено- видно от гласните доказателства по делото, жалбоподателя не е
преустановила скандалното си поведение и саморазправата с други лица.
Във връзка с изложеното, съда намира, че при
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на ЗАНН и ЗМВР. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен съобразно нормите на ЗМВР и ЗАНН. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни
доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема
описаното в него за безспорно установено. С оглед на горното, съдът намира че описаното
в АУАН и НП деяние, съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по чл. 270, ал. 1 от Закон
за министерство на вътрешните работи, което нарушение е извършено виновно
от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо нея.
Вида и размера на
административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираните
нарушения, са определени в чл. 270, ал. 1 от Закон за
министерство на вътрешните работи, където е посочено, че който не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500
лв. и в ал. 2 на същия член, където е посочено, че за маловажни нарушения
органите на МВР налагат глоба до 50 лв. Това налага извода, че в конкретния
случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно
определения такъв, като според съда при индивидуализирането му,
административно- наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН, като правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието,
поради което е наложил наказание по реда на ал. 2, след като правилно е отчел
маловажността на деянието.
По тези съображения,
съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Б.Д.Ш., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 38/ 08.06.2010 год. на Началник
РУП- Приморско, с което на основание чл. 270,
ал. 2 от Закон за министерство на вътрешните работи й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 270, ал. 1 от ЗМВР и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
СЪДИЯ :