Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 22.02.2021 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.02. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1544 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 57/15.07.2020г., постановено
по гр.д. № 901/2019г. по описа на Районен съд – гр. Ч., с което е отхвърлен предявения
от ЗК „Л.“ АД за признаване за установено, че ответникът Б.А. Ш дължи на ЗК „Л.“
АД сумата от 180.99 лв., представляваща регресна претенция по чл.274, ал.1, т.1
от КЗ (отм.) за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвидационни
разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014г. на ул.*** в гр.П., между лек
автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, управляван от длъжника, след
употреба на алкохол и лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с ДК № У 6503 М, по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № 22114000575837 за лек
автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ
2464 СХ, със срок на валидност 13.02.2014 г. - 12.02.2015 г., за щета №
0000-5103-14-5-04746, ведно със законна лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда - 09.08.2019 г. до окончателното погасяване, за която сума
по ч.гр.дело № 13216/2019 г. по описа на РС – П. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, като неоснователен.
Във
въззивната жалба ЗК „Л.“ АД излага съображения неоснователност на постановеното
решение, като са развити съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноските пред двете
инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В
законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с чл.422 от ГПК.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск от ЗК „Л.“ АД против Б.А. Шутов за
признаване на установено, че Б.А. Ш дължи на ЗК „Л.“ АД сумата от 180.99 лв..
Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото,
включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, който се явява
лично в о.с.з и не взема становище по исковата молба
От
представения по делото Протокол за ПТП № 1503185 от 04.11.2014 г. съставен от С.П.
– мл. автоконтрольор при с-р ПП към ОД на МВР гр. П. се установява, че на
същата дата в 13.45 ч. на ул. *** в гр. П. е възникнало ПТП между л.а. „Ауди
80“, с ДКН СТ2464СХ, собственост на Д.М.Т., управляван от Б.А. Ш и л.а. „Форд“,
модел „Транзит“, с ДКН У6503АМ, собственост на „К.“ ЕООД гр. Я., управляван от Д.К.Д..
В графа „алкохол“ на цитирания протокол за водача Ш и отбелязано - „да“, а за
другия водач –„не“.
От
представената във възивното производство налична документация по издаване на НП
№14-1030-010752/03.12.2014г. на ОД МВР П., с-р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ П. с дата 03.12.2014 г. се установява, че на 04.11.2014 г. около 13:45 часа в гр.П. на
Ул.*** - ПРЕД №12 ответникът Б.А. Ш като водач на лек автомобил - АУДИ 80 с рег.
№ СТ2464СХ, държава Б. при излизане от крайпътен имот движейки се на заден ход
блъска движещия се по ул. "***" товарен автомобил "Форд Транзит
т 350" с рег. № У 6503 АМ, от което следва ПТП с материални щети по двете
МПС, като ответникът е управлявал МПС под въздействието на алкохол. изпробван с
Дрегер - алкотест 7510 с фабричен № аква-0072, който е отчел 2.00 промила
алкохол в издишания от водача въздух, като е издаден талон за медицинско
изследване № 0024240, ответникът не е носел СУМПС и КТ.
Видно
от представената по делото застрахователна полица № BG 22114000575837 със срок
на валидност от 13.02.2014 г. до 12.02.2015 г., към датата на гореописаното ПТП
по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, с рег.№ СТ 2464 СХ, е бил
сключен и действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застраховател ЗК „Л.“ АД.
От
доклад по щета № 0000-5103-14-5-04746, експертиза по щетата, сравнителна
експертиза по щета № 0000-5103-14-5-04746, застрахователна полица №
47041441010000230, Предложение, Опис на претенция №
59-0506+0-00249/14/05.11.2014 г., Опис -заключение по претенция №
59-0506+0-00249/14/05.11.2014 г., Доклад по щета № 470414141450238 се
установява, че нанесените вреди на автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
рег. № У 6503 АМ, възлизат на сумата от 170.99 лв., а ликвидационните разходи
на 10 лв..
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 13216/2019 г. по описа на РС – П. е, съдът е издал в
полза на ЗК „Л.“ АД срещу Б.А. Ш заповед № 7374/13.08.2019 г. за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумата 180.99 лв., в която е отразено, че вземането
представлява регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за вреди
и ликвидационни разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014 г. на ул. *** в гр. П.,
между лек автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, управляван от
длъжника, след употреба на алкохол и лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с ДК № У 6503 М, по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“
сключена с полица № 22114000575837 за лек автомобил „Ауди“, модел „80“,
с ДК № СТ 2464 СХ, със срок на валидност
13.02.2014 г. – 12.02.2015 г., за щета № 0000-5103-14-5-04746, ведно със
законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 09.08.2019 г. до
окончателното погасяване, както и деловодни разноски в размер на 25 лв.,
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал възражение. В срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането му
по заповедта за изпълнение.
От
заключението на назначената и изслушана по делото съдебна - автотехническа
експертиза се установява, че на 04.11.2014 г. около 13.45 часа, лек автомобил
„Ауди“ 80 с рег.№ СТ 2464 СХ, с водач Б.А. Ш, движейки се на заден ход при
излизане от крайпътен имот не пропуска движещия се по път с предимство
автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег. У 6503 АМ, с водач Д.Д.К., при което
настъпва процесното ПТП. При настъпилия удар между двата автомобила е
деформирана дясна товарна врата на автомобил „Форд Транзит“. Установено е от
органите на МВР, че водачът Ш е употребил алкохол при процесното ПТП. При
настъпилия приплъзващ удар между двете МПС упоменати по-горе, лек автомобил
„Ауди“ 80 удря със задните си състави автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ У 6503
АМ в областта на дясна товарна врата. Ударът за „Форд Транзит“ се явява
страничен в областта на товарната дясна врата, а за „Ауди“ 80 заден.
Настъпилите деформации по дясна товарна врата на „Форд Транзит“ в резултат на
осъществения удар между двете МПС са леки - степен 1 и като такива са описани в
Опис-претенция № 59-05060-00249/14/05.11.2014 г. на ЗК Б.. Съобразно механизма
на възникване на процесното ПТП на основание протокола за ПТП от една страна и
настъпилите щети установени по автомобил „Форд“, модел „Транзит" с рег.№ У
6503 АМ от друга, експертизата счита, че има наличие на пряка
причинно-следствена връзка между тях.
От
приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че застрахователната премия по полица № 22114000575837 е била
изплатена на ЗК „Л.” АД от собственика на автомобила Д.М.Т.. ЗК „Л.” АД е
заплатило сумата 170.99 лв. по щета № 0000-5103-14-5-04746 по банкова сметка ***
„Б. ***“ АД на 30.03.2015 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде ангажирана
отговорност на деликвента по регресен иск на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП - то,
по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при
използуването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорността на
ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът
да е управлявал МПС при процесното ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма; 5/изплащане на застрахователното обезщетение.
В настоящия случай единственият спорен въпрос между страните е
дали ответникът е управлявал МПС по време на произшествието с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Процесното ПТП е настъпило на 04.11.2014 г., като действащата към този
момент разпоредба на чл. 5, ал.3 ЗДвП /в редакцията с ДВ бр.54/2010 г.,
понастоящем изменена/, забранява на водачите на МПС да управляват автомобил с
каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта – отпаднал е изразът "над
0,5 на хиляда". По
делото е безспорно установено, че при настъпване на процесното ПТП, на
ответника е извършена проверка с техническо средство Дрегер - алкотест 7510 с фабричен № аква-0072, като констатираната концентрация на алкохол е 2 промила.
Следователно към момента на процесното ПТП управлението на
автомобила от ответника с концентрация на алкохол е било забранено от закона,
поради което въззивният съд намира, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./ е осъществен и е налице основание
за възникване на регресното вземане на ищеца ЗК „Л.“ АД за сумата от 180, 99 лв., представляваща регресна претенция
по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) за заплатено застрахователно обезщетение за
вреди и ликвидационни разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014г. между лек
автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, управляван от Б.А. Ш, след употреба на алкохол и лек автомобил
„Форд“, модел „Транзит“ с ДК № У 6503 М,
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №
22114000575837 за лек автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, със срок на валидност 13.02.2014
г. - 12.02.2015 г., за щета № 0000-5103-14-5-04746.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което следва да се признае
за установено по отношение на Б.А. Ш съществуване на вземането на ЗК „Л.“ АД за сумата от
180,99лв., представляваща регресна претенция по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.)
за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвидационни разноски от
ПТП, реализирано на 04.11.2014г. на ул.*** в гр.П., между лек автомобил „Ауди“,
модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, управляван от длъжника, след употреба на алкохол
и лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“
с ДК № У 6503 М, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица № 22114000575837 за лек автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, със срок на валидност 13.02.2014
г. - 12.02.2015 г., за щета № 0000-5103-14-5-04746, ведно със законна лихва,
считано от дата на подаване на заявлението - 09.08.2019 г. до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед № 7374/13.08.2019 г. за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 13216/2019 г. по описа на Районен съд – П..
По отговорността за разноски:
С решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС.
В настоящия случай по ч. гр. д. № 13216/2019 г. по
описа на Районен съд – П., ЗК „Л.“ АД е заплатило държавна такса в размер на 25
лв. и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото Б.А.
Ш следва да заплати на ЗК „Л.“ АД направените по ч. гр. д. № 13216/2019
г. по описа на Районен съд – П. разноски в общ размер на 75 лв.
По разноските в първоинстанционното производство:
Въззивният съд на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
определя за първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение на ответното
дружество в размер на 150 лв.
С оглед изхода на делото Б.А.
Ш следва да заплати на ЗК „Л.“ АД направените в първоинстанционното
производство разноски в общ размер на
617, 24 лв.
По разноските във въззивното производство:
Въззивният съд на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
определя за въззивното производство юрисконсултско възнаграждение на ответното
дружество в размер на 150лв.
С оглед изхода на делото Б.А.
Ш следва да заплати на ЗК „Л.“ АД направените във въззивното
производство разноски в общ размер на
175лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 57/15.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 901/2019г. по описа на Районен съд – гр. Ч. като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А. Ш с ЕГН **********, адрес: *** съществуване
на вземането на ЗК „Л.“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., район *** за сумата
от 180, 99 лв., представляваща регресна претенция по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвидационни
разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014г. на ул.*** в гр.П., между лек
автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ 2464 СХ, управляван от длъжника, след
употреба на алкохол и лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с ДК № У 6503 М, по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № 22114000575837 за лек
автомобил „Ауди“, модел „80“, с ДК № СТ
2464 СХ, със срок на валидност 13.02.2014 г. - 12.02.2015 г., за щета №
0000-5103-14-5-04746, ведно със законна лихва, считано от дата на подаване на заявлението
- 09.08.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед №
7374/13.08.2019 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 13216/2019 г.
по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Б.А. Ш с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗК „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** направените по ч. гр. д. № 13216/2019 г. по описа
на Районен съд – П. разноски в общ
размер на 75 лв.
ОСЪЖДА Б.А. Ш с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗК „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** направените в първоинстанционното производство
разноски в общ размер на 617, 24 лв. и
направените във въззивното
производство разноски в общ размер на 175
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: