МОТИВИ към присъда по НОХД №629 по
описа на НПРС за 2011г.
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против Р.А.Т.
и Ю.Д.З.-двамата обвиняеми по ДНП
№558/2010г.по описа на РУ “Полиция” гр.Н. за извършени престъпления
,съответно –първия от тях –по чл. 195,ал.1 т.3 пр.2,т.4 пр.2 във вр. с
чл.194,ал.1 от НК, а втория –за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
В съдебно заседание НПРП чрез прокурор
Миленов поддържа внесените обвинения. Изразява становище по въпроса за
наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите.
Подсъдимият Р.А.Т. не се явява, по
отношение на него делото се разгледа по реда на чл.269, ал.3, т.4 бук.А от НПК
– задочно производство и с назначеният му служебен защитник адв. Котларова,
вписана в ШАК. Подсъдимият Ю.Д.З. се явява лично и с назначеният му служебен
защитник адв.И.Д. вписана в ШАК.
Като
прецени самопризнанията на подсъдимия Ю.Д.,показанията на свидетелите И.Д.Р.,М.П.Д.
и Б.Н.Б., преценени в тяхната съвкупност с писмените доказателства, събрани в
хода на воденото ДНП, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Р.А.Т. и Ю.Д.З. *** и се
познават добре помежду си.В същото село живее и свидетеля И.Д.Р. ***.На
10.10.2010г. Р. бил паркирал собствения
си лек автомобил, марка „***”, с д.р. № *** пред дома си .Около 20:00 часа той
напуснал дома си и отишъл на гости в свой познат, който отсъствал от дома си
около един час.През това време покрай дома му минА.подсъдимите Р.А. Т. и Ю.Д.З..
Р.А. забелязал, че в къщата няма осветление, а само светела външна крушка в
двора на свидетеля Р. и решил да извърши кражба на гориво – бензин от
резервоара на паркирания пред дома лек автомобил, собственост на свидетеля Р.. А.
с ръка подгънал заключени заключения ламаринен капак, покриващ винтовата
капачка на резервоара на автомобила, след което развил капачката. След това с
ключ успял да отвори двете десни врати на автомобила и проникнал в него. От
багажника на автомобила извадил гумен маркуч и десет литрова пластмасова
бутилка, друга 2 литрова пластмасова бутилка, след което източил в тубата 10
литра бензин А -95 от резервоара на автомобила, а в малката бутилка източил 1
литър бензин, т.е., колкото е имало в резервоара. В това време свидетеля Р. се
задал по улицата, връщайки се в дома си и двамата обвиняеми избягА.. СтигнА. до дома на подсъдимия
Ю.Д. и пресипА.
11 литра бензин в неговия лек автомобил.
Свидетеля Р.
констатирал, че лекия автомобил е с отворени врати и че горивото от резервоара
е източено, поради което подал по телефона съобщение до органите на МВР. В това
време обаче Р.А.решил да се върне до
дома на свидетеля Р., тъй като решил да извърши кражба на акумулатора на
автомобила.Около 23:00 часа, същата вечер подсъдимият Р.А.сам се върнал до дома
на свидетеля Р.. С помощта на ключ успял да отвори предния капак на автомобила
и понеже клемите били хлабави, успял да вземе акумулатора „***”, 12 волта, 62
ампер часа.
Този
акумулатор А.също занесъл в дома на подсъдимия
Д., като последният го сложил на
собствения си лек автомобил, за да го ползва.На 26.10.2010г. полицейските
служители при РУП гр. Н., област Ш., свидетелите Б.Н.Б. и М.П.Д. спрели за
служебна проверка към 14:00 часа по път от гр. Н. за с. С., област Ш. лек
автомобил „***”,
управляван от Д., а в автомобила се
возел и А.. При проверката полицейските
служители констатирА., че на този автомобил е
поставен акумулатор „***”, за чиито фабричен № 081002 били служебно запознати,
по повод предадените с протокол за доброволно предаване от 13.10.2010г.
гаранционна карта от свидетеля И.Р. на органите на МВР.С друг протокол за доброволно
предаване от 26.10.2010г. подсъдимият Ю.Д. предал на органите на МВР
акумулатора „***” с № 081002, като собственоръчно в самия протокол отбелязал:”Р.А.Т.
от с.С. го открадна от колата на бай И. ***.”
С разписка от
21.03.2011г. акумулатора е върнат на пострадалото лице- И.Д.Р..
От назначената
оценителна експертиза ,изготвена от вещото лице М. М.,която не беше оспорена от
страните по делото и която съдът цени с нужното доверие като добросъвестно и
компетентно изготвена е видно, че към датата на извършване на инкриминираното
деяние,стойността на акумулатор „***” и на 11 литра бензин „А-95” възлиза в общ
размер на 93.06лв.
При така
установеното от фактическа страна,съдът прие за доказано по несъмнен начин,че
на посочената в обвинителния акт дата и място ,подсъдимият Р.А. Т. е осъществил от обективна и от
субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.Тази правна квА.фикация
се определя от събраните по делото доказателства, сочещи на „повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот” – огъването на металния ламаринен
капак, покриващ винтовата капачка на резервоара – т. 3, пр. 2 на чл. 195, ал. 1
от НК, а освен това същият обвиняем е ползвал технически средства – ключ и
маркуч, за да отнеме владението на вещите – т. 4, пр. 2 на чл. 195, ал. 1 от НК.
С действията си подсъдимият Ю.Д.З. пък осъществил от обективна и от субективна страна
престъпния състав на чл. 215, ал. 1 от НК, тъй като с цел имотна облага за себе
си е укрил чуждите движими вещи – 11 литра бензин и един акумулатор,
използвайки тези вещи, и за които вещи изрично е знаел, че са придобити от
друго лице обв. Р.А. Т. чрез престъпление кражба.
Съдът прие ,че от субективна страна престъпленията
са извършени от двамата подсъдими с пряк умисъл, а за обв. Ю.Д. и със
специалната цел да набави за себе си имотна облага.
При определяне на вида и размера на наказанията
,по отношение на всеки един от подсъдимите,съдът отчете: от страна отекчаващите
вината на подсъдимите обстоятелства –степента на обществена опасност и
противоправност на извършените от тях престъпления,подсъдимият Р.Т. е осъждан
неколкократно за извършени от него умишлени престъпления от общ характер,
смекчаващите вината им такива-сравнително ниската стойност на предмета на
посегателството, чистото съдебно минало на подсъдимия Ю.Д., имотното им
състояние /безработни са/,проявената от тях Д. самокритичност към извършените
престъпления и оказано и от двамата съдействие за разкриване на обективната
истина по делото.
Поради което на Р.Т. беше наложено
наказание “лишаване от свобода”,в размер,ориентиран към минималния такъв,предвиден
в съответната правна норма,но несъвпадащ с него. Р.А. Т. беше осъден на “лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ДВА МЕСЕЦА ,което наказание на основание чл.60 от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип
По отношение на подсъдимия Ю.Д. съдът
прие,че при превеса на смекчаващите вината му обстоятелства и най-лекото
наказание би се явило несъразмерно тежко с оглед характера на извършеното
престъление и личността на самия деец,поради което му наложи наказание при
прилагане нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК,т.е. под определения специален
минимум.Той беше осъден на основание чл.215 ал.1 от НК във вр.чл.55
ал.1 т.1 от НК на “лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.,чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК беше отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189 от НПК ,с оглед
изхода на делото,в тежест на подсъдимите бяха вменени съразмерно направените в
хода на досъдебното и съдебното производство разноски.
Съдът счете, че при така индивидуА.зираните
наказания по отношение на двамата подсъдими, биха били постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция на наказанието, залегнА.
като основни начала в чл.36 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: