Присъда по дело №1093/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 112
Дата: 16 юли 2025 г. (в сила от 2 август 2025 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20252120201093
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 112
гр. Бургас, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниДИАНА П. КЪРКЕЛОВА
заседатели:СОТИРОВА
З.НА Д. БЕРБЕНЛИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
и прокурора П. Б. О.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ
характер № 20252120201093 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Г. М., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода
16.11.-17.11.2021 г. в ******, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
от лек автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“ с рег. № ***** и лек автомобил марка „Ситроен“
модел „Ксара“ с рег.№ *****, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване на стъклата на вратите на автомобилите, отнел чужди движими вещи на обща стойност
470.00 лв., от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, а именно:
1. На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в ******, от лек автомобил марка
„Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.№ *****, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - счупване на стъклата на предна дясна врата и задна дясна врата на
автомобила, отнел чужди движими вещи - 1 бр. грейка марка „Диаманд“ на стойност 17.00
лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Оуикител“/„Оutkitel“, модел „С15 Pro Plus” ведно с
прозрачен силиконов гръб на стойност 133.00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка
,,Xyaвей“/„HUAWEI“, модел “Р9 LITE” на стойност 33.00 лева, 1 брой мобилен телефон
марка ,,Moторола“/„MOTOROLA“, модел “G6” на стойност 33.00 лева, 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“/,Nokia“, модел “6300 4G” на стойност 58.00 лева, 1 бр. раница
,,Xoлc“/“HALLS” на стойност 16.00 лева, на обща стойност 290.00 от владението на З. М. К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
1
2. На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в *****, от лек автомобил марка
„Ситроен“ модел „Ксара“ с рег.№*****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот - счупване на стъклото на задна лява врата на автомобила, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. автомобилен ключ за лек автомобил марка „Ауди“, ведно с
дистанционно управление на GPS система и ключодържател на обща стойност 180.00 лв.
лева от владението на П. П. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1,
вр.чл.58а,ал.4, вр.чл.55,ал.1, т. 1 НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6 /шест/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА“ за срок от 6 /шест/ месеца с изпитателен срок от 3 ГОДИНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т. Г. М., ЕГН ********** да
заплати направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 397,21
лева по сметката на ОД на МВР – Бургас.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК вещественото доказателство– 1 бр.
дясна ръкавица с пет пръста, запечатана с в плик с надпис „Изследвано ВД Протокол №21/ДНК-
385“, приложена към корицата на ДП, да се отнеме в полза на държавата, след което след влизане в
сила на присъдата да се УНИЩОЖИ като вещ без стойност по реда на Правилник за
администрацията в съдилищата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда №112/16.07.2025 г.по НОХД №1093/2025 г. по описа на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство по досъдебно
производство №3292 ЗМ-767/2021 год. по описа на 04 РУ ОДМВР - гр. Бургас, пр.вх.№ 16354/2021
год. по описа на Районна прокуратура – Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Т. Г. М.,
ЕГН **********6, за това,че в периода 16.11.-17.11.2021 год. в *****, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, от лек автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.№*****
и лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксара“ с рег.№*****, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот - счупване на стъклата на вратите на автомобилите, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 470.00 лв., от владението на различни граждани, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
1. На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в *****, от лек автомобил марка
„Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.№*****, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот - счупване на стъклата на предна дясна врата и задна дясна врата на автомобила, отнел
чужди движими вещи - 1 бр. грейка марка „Диаманд“ на стойност 17.00 лева, 1 бр. мобилен
телефон марка „Оуикител“/„Outkitel“, модел „С15 Pro Plus” ведно с прозрачен силиконов гръб на
стойност 133.00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка ,,Xyaвей“/„HUAWEI“, модел “Р9 LITE” на
стойност 33.00 лева, 1 брой мобилен телефон марка ,,Moторолa“/„MOTOROLA“, модел “G6” на
стойност 33.00 лева, 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“/,Nokia“, модел “6300 4G” на стойност
58.00 лева, 1 бр. раница ,,Xoлc“/“HALLS” на стойност 16.00 лева, на обща стойност 290.00 от
владението на З. М. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
2.На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в *****, от лек автомобил марка „Ситроен“
модел „Ксара“ с рег.№*****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот -
счупване на стъклото на задна лява врата на автомобила, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
автомобилен ключ за лек автомобил марка „Ауди“, ведно с дистанционно управление на GPS
система и ключодържател на обща стойност 180.00 лв. лева от владението на П. П. П., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и защитникът направиха искане производството по
делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2
НПК.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за несъмнено
доказано от събрания в ДП доказателствен материал. В аспекта на направения разбор на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства прокурорът настоява за
индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, след редукцията по чл.58а,ал.1
НК,което да се отложи с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия- адв.К.Т. от БАК, настоява спрямо подзащитния му да се определи
наказание в минимален размер с оглед затрудненото икономическо и материално положение на
подсъдимия към момента на извършване на деянието.
При предоставената му лична защита и право на последна дума подсъдимият заявява,че съжалява
за деянието си, бездомен е и моли, съдът да му определи минимално наказание „лишаване от
свобода“.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
1
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т. Г. М., ЕГН ********** е роден *****.
Свидетелят З. М. К. бил търговски представител на „М.“ ЕООД и на 16.11.2021 год. около 18.00 ч
паркирал лек автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.№*****, собственост на
дружеството, на паркинг пред *****, заключил автомобила си и се прибрал. На 16.11.2021 год.
около 19.45 ч на същия **** свид. П. П. П. паркирал личния си лек автомобил марка „Ситроен“
модел „Ксара“ с рег.№*****, заключил го и се прибрал в дома си.
Подсъдимият М. водил скитнически начин на живот и на 16.11.2021 год. се намирал в района на
паркинга, където свидетелите паркирали автомобилите. Той бил сложил строителни ръкавици на
двете си ръце.
На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в **** той видял паркирания лек автомобил
марка „Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.№***** и решил да отнеме намиращите се в него вещи, като
счупил с ръце стъклата на предна дясна врата и задна дясна врата на автомобила, като преодолял по
този начин преградата до вещите и отнел намиращи се в автомобила чужди движими вещи - 1
(един) бр. грейка марка „Диаманд“, 1 (един) бр. мобилен телефон марка „Оуикител“/„OUKITTEL“,
модел „С15 Pro Plus” ведно с прозрачен силиконов гръб, 1 (един) бр. мобилен телефон марка
,,Xyaвей“/„HUAWEI“, модел “Р9 LITE”, 1 (един) брой мобилен телефон
марка„Моторола“/,,MOTOROLA“, модел “G6”, 1 (един) брой мобилен телефон марка
,,Hoкиa“/„NOKIA“, модел “6300 4G”, 1 (един) бр. раница ,,Xoлc“/“HALLS” и установил своя
фактическа власт върху вещите.
На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в ****, подсъдимият М. взел ново решение
за извършване на кражба и решил да взломи вратата на още един автомобил, за да отнеме
намиращите се в него вещи. Той отишъл до паркирания от свид. П. лек автомобил марка „Ситроен“
модел „Ксара“ с рег.№*****, счупил с ръце стъклото на задна лява врата на автомобила като по
този начин преодолял преградата до вещите и отнел намиращи се в автомобила чужди движими
вещи - 1 (един) бр. автомобилен ключ за лек автомобил марка „Ауди“, ведно с дистанционно
управление на GPS система и ключодържател и установил своя фактическа власт върху вещите.
След като извършил двете деяния, М. установил, че е загубил на паркинга една от ръкавиците, с
които е бил при извършване на деянията.
На 17.11.2021 год. около 08.00 ч свидетелят К. установил, че стъклата на предна дясна врата и задна
дясна врата на автомобила са счупени и са липсвали вещи от автомобила и подал сигнал за това в
полицията. На място пристигнали полицейски служители от 04 РУ ОДМВР гр. Бургас, бил
уведомен и другият пострадал свид. П. за извършеното спрямо него деяние.
Досъдебното производство било образувано на дата 17.11.2021 год. осн. чл. 212, ал.2 от НПК със
съставянето на протокола от първото действие по разследването - протокол за оглед на
местопроизшествие, за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.З, и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. В хода на извършения оглед на местопроизшествие в близост лекия автомобил
марка „Ситроен“ модел „Ксара“ с рег.№***** до асфалта била иззета като веществено
доказателство 1 бр. дясна ръкавица, синя на цвят с надпис “Beybi”. В хода на разследването била
назначена ДНК експертиза, като видно от Протокол №21/19.11.2021 год. източник на клетъчния
материал по вътрешната повърхност на иззетата ръкавица е на подсъдимия Т. Г. М. (л.71-75 ДП). В
хода на оперативно-издирвателните мероприятия М. бил издирен, като пред свид. Б.Д.Б. - служител
на 04 РУ ОДМВР гр. Бургас той признал за извършеното престъпление и неговия механизъм.
От изготвената съдебно-икономическа оценителна експертиза (л.108- 109) от вещо лице се
установило, че общата стойност за вещите, за които е повдигнато обвинението по чл.195, ал.1, т.3,
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК възлизат на обща стойност 470.00 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: показанията на св.П. П. П. /л.30 и л.123 от ДП/, на св.З. М. К. /л.31-32
от ДП/,протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.37-л.39 от ДП/, извършената
ДНК-експертиза – л.42-л.44 от ДП; заключението на съдебно-оценъчната експертиза –л.47-л.51 от
2
ДП; Протокол за доброволно предаване – л.54, Удостоверение относно предоставяне от“М.“ ЕООД
на З. М. К. за служебно и лично ползване на л.а. „Дачия Сандеро“ ДКН №*****- л.55 от
ДП;Протокол за доброволно предаване на заверени копия от документи, в т.ч. СРМПС Част 1 на
л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №***** и собственик „М.“ ЕООД, Застрахователна полица– л.56-л.61 от
ДП; СРМПС Част 1 на л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. №*****-, и собственик П. П.- л.124; показания
на св.Б.Д.Б. – л.125 от ДП; преписи от документи по ликвидационна преписка №21119000696 по
доброволна застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №***** и
изплатено по сметка на „О“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 367, 45 лв. – л.132-
л.144 и от 178-л.185 от ДП;показания на св.И.Т.В. – л.169 от ДП; Приемо-предавателен протокол,
локален рамков договор за оперативен лизинг, включващ услуги с лизингодател „А.“ ООД и
лизингополучател „М.“ ЕООД-л.176-л.177; съдебно-икономическа експертиза –л.188-л.192 от ДП;
Характеристична справка на Т. Г. М.- л.198 от ДП; показанията на св.И.Г.Д. –л.211 от ДП;Докладни
записки, справки, включително справка за съдимост на подсъдимия; обяснения на подсъдимия –
л.244 от ДП; Сведения от Т. М. М., депозирани в съдебното производство, пред мл.експ.Б.Д. 06 РУ-
Пловдив- л.11 от съдебното производство и др. докладни записки и писмени доказателства, както и
от вещественото доказателство- 1 бр. дясна ръкавица с пет пръста, запечатана в плик с надпис
„Изследвано ВД Протокол №21/ДНК-385“.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373,
ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед което съдът прие за безспорно установено извършването на
предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и вина.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ
на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени
направления, ръководни за изградените фактически изводи.
В сферата на доказателствената относимост към обвинителната фактическа теза попадат
фактическите данни в свидетелските показания на пострадалите П. П. П. и З. М. К.. Преценката на
основната логическа и хронологична линия в изложението на пострадалите и съдържанието на
съобщеното от тях пред първоинстанционния съд дава основания да се приеме, че те представят пълно,
обективно и коректно възприятията си относно заварената на 17.11.2021 г. сутринта атмосфера в
собствения на св.П. П. л.а. „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. №***** и ползвания от св.К. служебен
автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№****, непосредствено след инкриминираното събитие. Вярно е, че П.
П. и Зл.К. са пострадали при процесното престъпление, понесли са материални загуби, но на тази само
основа не може да се предположи, че истината в показанията им е доминирана от принципния им статус на
заинтересовани от изхода на делото лица. В случая съдът съобрази пълнотата, точността и
вътрешнологическата характеристика в изложението на св.П. П.. Свидетелят с необходимото нивото
на последователност, заявява,че сутринта на 17.11.2021г. е получил обаждане от полицейски
служител и е заварил собствения си л.а. „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. №**** , /паркиран
предходната вечер пред входа в *****/със счупено стъкло на задна лява врата, разпилени парчета от
стъкла по задна седалка. Свидетелят посочва,че констатираната липса от автомобила била единствено на 1
бр. оригинален контактен ключ за автомобил марка „Ауди“, ведно с дистанционно управление на Джи Пи
Ес система и кожен ключодържател с цип, всичко на обща стойност 200 лв. Показанията му формират
хармонично и вътрешнологическо единство с показанията на св.И.Д. относно произхода и собствеността
върху отнетата инкриминирана вещ, която именно св.Д. предоставил в автосервиз на св.П. П. за ремонт
заедно с автомобила си „Ауди“ ведно с контактния ключ и дистанционното, по който повод и владението
върху инкриминирната вещ е попаднало у св.П..
Предвид произхода на съобщените в показанията на св.К. факти,а именно пряко възприета фактическа
обстановка сутринта на 17.11.21 г. след деянието,с оглед връзката им със събитието на престъплението и
тяхната обективност, последователност и логична завършеност, съдът им признава вяра на пълноценен и
достоверен доказателствен източник. И свидетелят З. К. описва добросъвестно спомена си относно
заварената обстановка на силово и механично взломяване на ползвания от него служебен автомобил марка
„Дачия“, модел „Сандеро“ –счупено стъкло на предна дясна, задна дясна врати и триъгълно стъкло в задна
дясна страна на автомобила, а вътрешното пространство на автомобила било в безпорядък с разхвърляни
вещи. Свидетелят К. прецизно детайлизира липсващите инкриминирани предмети,чрез точно описание на
техните родови и видови специфики и индивидуални характеристики, а също и вторично възникнали в хода
на употребата техни белези, а именно -1 бр. грейка марка „Диаманд“, 1 бр. мобилен телефон марка
„Оуикител“, модел „С15 Pro Plus” ведно с прозрачен силиконов гръб на стойност, 1 бр. мобилен телефон
марка , „HUAWEI“, модел “Р9 LITE”, 1 брой мобилен телефон марка „MOTOROLA“, модел “G6”, 1 брой
3
мобилен телефон марка „Нокиа“ модел “6300 4G”, раница /“HALLS”. Показанията на св.К. са
рационални, същевременно са детайлни и изчерпателни на конкретна информация, в т.ч. и в
споменатото от него, че в градинка между паркинга и бул.“Захари Стоянов“ установил други свои вещи –
дрехи, оранжево куфарче, съхраняващо етикети, фрагменти от ел.техника и др.
Фактическите данни,изложени в разпита на св.П. П., Зл.К. и св.И.Д. намират солидна фактическа опора и
доказателствена легитимност в протокола за оглед на местопроизшествие, и приложения към него
Фотоалбум –л.34-л.39 от ДП, в хода на който е иззета и приобщена 1 бр.дясна ръкавица с пет пръста с
надпис Beybi Zebra, намерена на асфалта до задна част на предна лява врата на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег.
№****.
По отношение на така иззетoто веществено доказателство е назначена и извършена ДНК експертиза,
обективирана в Протокол №21/ДНК 385 /л.72-л.74 от ДП/, в която е обективирано заключение, съгласно
което изследваният обект визуализира ДНК профил от лице от мъжки пол, който показва пълно съвпадение
с ДНК профила на Т. Г. М..
Преценката на настоящия съд относно пълнотата и еднозначната аргументация на експертните
изводи ,а също и предвид логическата същност на заключението, изготвено в рамките на
експертната компететност и при ползване на признат от науката метод, съдът формира
убеждение,че идентификационните изводи на ДНК профила върху ръкавицата са достоверен
резултат от проведената в досъдебния стадий доказателствена дейност.
Съдържащите се в обясненията на подсъдимия макар и кратки и лаконични самопризнания
относно извършеното съдът цени като следващ убедителен доказателствен фрагмент в
еднопосочната верига от факти, установяващи по категоричен начин авторството и
съставомерността на процесната престъпна проява.
Начинът, по който обвиняемият/подсъдимият реализира своя процесуален статус, включително
свободния избор в излагане факти относими към предмета на обвинението се реализира изцяло на
плоскостта на свободното му усмотрение, и зависи от йерархията на защитни приоритети и избора
на процесуална активност (или пасивност), по отношение процесуалните възможности за
приключване на наказателното производство.
В случая съдът цени обясненията на подсъдимия в светлината на значимо от съдържателна страна
доказателствено средство,което представлява закономерна част от законоустановените
доказателствени средства за разкриване на обективната истина.И това е така,т.к. самопризнанията в
обясненията му съдът цени като източник на информация, която осигурява достоверна база от
сведения за събитието на престъплението. Подсъдимият, признавайки ,че е извършил кражбата,
обяснява индивидуалната си мотивация , изиграла ролята на активизиращ и направляващ
поведението му фактор, насочил го към престъпната дейност,а именно острия социален недоимък
- липса на парични средства за осигуряване на прехрана и подслон.
В контекста на гореизложената мотивация настоящият състав намира,че липсата на преки
доказателства /извън самопризнанията на подсъдимия/ се компенсира от достатъчно
информативната съвкупност на косвени доказателства,чието количественото натрупване и
хармонично съдържателно единство формират стройна и логическа последователност, правеща
изводът относно процесните събития единствено възможен. Наличието на преки доказателства не е
определено в закона като абсолютен критерий за измерване на качество, достатъчност и степен на
убедителност на доказателствения процес. За това, когато са налични косвени доказателства в обем
и със съдържание, изграждащи последователна ,логична и хронологично свързана фактическа
версия, която изключва всяка възможност за случайното им адаптиране, както е в настоящия
случай, липсата на преки доказателства не е пречка пред установяването на деянието и на дееца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицата, обвинени в извършване на инкриминираните
деяния, така и всички признаци от фактическия състав на съответните престъпления.
Съдът установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. Г. М., ЕГН ********** е осъществил
състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като в периода 16.11.-
17.11.2021 г. в ****, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, от лек автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“ с
рег. № ***** и лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксара“ с рег.№ *****, чрез разрушаване на
4
прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на стъклата на вратите на автомобилите, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 470.00 лв., от владението на различни граждани, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
1. На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в ****, от лек автомобил марка „Дачия“ модел
„Сандеро“ с рег.№ *****, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на
стъклата на предна дясна врата и задна дясна врата на автомобила, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
грейка марка „Диаманд“ на стойност 17.00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Оуикител“/„Оutkitel“,
модел „С15 Pro Plus” ведно с прозрачен силиконов гръб на стойност 133.00 лева, 1 бр. мобилен телефон
марка ,,Xyaвей“/„HUAWEI“, модел “Р9 LITE” на стойност 33.00 лева, 1 брой мобилен телефон марка
,,Moторола“/„MOTOROLA“, модел “G6” на стойност 33.00 лева, 1 брой мобилен телефон марка
„Нокиа“/,Nokia“, модел “6300 4G” на стойност 58.00 лева, 1 бр. раница ,,Xoлc“/“HALLS” на стойност 16.00
лева, на обща стойност 290.00 от владението на З. М. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
2. На неустановена дата в периода 16.11.-17.11.2021 год. в *****, от лек автомобил марка „Ситроен“ модел
„Ксара“ с рег.№*****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
стъклото на задна лява врата на автомобила, отнел чужди движими вещи - 1 бр. автомобилен ключ за лек
автомобил марка „Ауди“, ведно с дистанционно управление на GPS система и ключодържател на обща
стойност 180.00 лв. лева от владението на П. П. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на противоправно
интервериране срещу обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата се осъществява чрез отнемане на вещите, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещите от страна на дееца.
В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се
установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е
владението на правоимащите лица върху процесните гореизброени вещи, така и втората фаза - трайното
установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.
Собственическият анимус намира безпрекословен и несъмнен израз в действията по отдалечаване с
отнетите вещи и установяване на трайно и непрекъснато владение върху тях.
Отнетите от фактическата власт на пострадалите лица З. М. К. и П. П. П.- 1 бр. грейка марка „Диаманд“, 1
бр. мобилен телефон марка „Оуикител“/„Outkitel“, модел „С15 Pro Plus” ведно с прозрачен силиконов гръб,
1 бр. мобилен телефон марка ,,Xyaвей“/„HUAWEI“, модел “Р9 LITE” 1 брой мобилен телефон марка
,,Moторолa“/„MOTOROLA“, модел “G6”, 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“/,Nokia“, модел “6300
4G”, 1 бр. раница ,,Xoлc“/“HALLS”,1 бр. автомобилен ключ за лек автомобил марка „Ауди“, ведно с
дистанционно управление на GPS система и ключодържател, по своята родова характеристика са движими
вещи, всяка от които притежава пазарна /парична/ стойност, всички са на обща стойност 470,00
лева,предвид което са годен предмет на престъплението кражба.
Същите, от една страна са били елемент от диференцираната, чужда за подсъдимия имуществена сфера –
тази на св.З. К., съответно са били поставени във владение на св.П. П. от собственика И.Д., а от друга
страна, са включени в гражданския оборот, тъй като имат пазарна /парична/ стойност.
Подсъдимият Т. М. не е имал разрешение от собственика З. К. и владелеца П. П., нито от собственика И.Д.
за тяхното отнемане, поради което се налага изводът, че това е станало без знанието и съгласието на
правоимащите лица.
Деянието на подсъдимия е извършено при квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3 НК
"разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот“, тъй като тъй като за осигуряване на
достъп на подсъдимия до отнетите вещи, намиращи се във вътрешното пространство на двата автомобила,
М. е счупил стъклата на предна дясна и задна дясна врата на автомобил „Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.
№*****, както и счупил стъклото на задна лява врата на автомобила марка „Ситроен“ модел „Ксара“ с
рег.№*****.
Следователно, материално условие за осъществяване на достъп до инкриминираните вещи в купето на
автомобилите „Дачия“ модел „Сандеро“ с рег.№***** и „Ситроен“ модел „Ксара“ с рег.№*****, са
счупването на стъкла от вратите на двете превозни средства.
Този съставомерен елемент илюстрира осъществяване на нормативния признак в чл.195, ал.1, т.3 НК
"разрушаване на прегради", здраво направени за защита на имот по отношение на деянието, тъй като за
осигуряване достъп до отнетите вещи подсъдимият е счупил стъклена предпазваща конструкция – стъкла
от вратите на двете превозни средства, което представлява разрушаване на прегради, създаващи
предпазващо автомобилите и обособяващо ги предназначение.
5
В този смисъл чрез разрушаване на субстанцията на стъклата, е завишена обществената опасност на двата
акта, обхванати в сложната конструкция на продължаваното престъпление.
Подсъдимият Т. Г. М. е извършил деянието в условия на продължавано престъпление, по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК , тъй като всяко от деянията по пункт 1 и пункт 2 осъществява поотделно състав на едно и
също престъпление, деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
От субективна страна подсъдимият Т. Г. М. е действал при форма на вината пряк умисъл по см. чл.11, ал.2
НК, като е знаел, че отнема вещи, принадлежащи към чужда имуществена сфера. В интелектуалните
представи на подсъдимия са намерили отражение елементите от фактическото съдържание на
изпълнителното деяние, и неговото социално значение –съзнавал е обстоятелството, че отнемането на
чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е извършена без съгласието на техните собственици
/владелци. В представната дейност се обхващат всички компоненти на отнемането на инкриминираните
вещи, механизма на това отнемане, включващ разрушаване на преграда,здраво направена защита на имот с
цел осигуряване на достъп и физическо отделяне на имуществените елементи от вътрешната част на двата
автомобила. Касае се за съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност на подсъдимия, който отделил
вещите, променил тяхното местонахождение с намерението да ги присвои. Подсъдимият предвид
достигнатия правно регламентиран праг на възрастова, житейска и социална зрялост е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от това свое деяние и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с
имуществените елементи, относими към предмета на извършеното престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.195,ал.1,т.3 вр. чл. 194, ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК, в което подсъдимият Т. Г. М. бе
признат за виновен, законодателят е предвидил параметри на наказанието лишаване от свобода от 1 до 10
години.
При индивидуализиране на справедливото и балансирано наказание,съдът съобрази изискванията за
обективна справедливост и съответност на наказанието на извършеното престъпление по чл.35,ал.3 НК и
постижимостта на целите на чл.36,ал.1 НК.
Цел на наказанието е постигане на специална превенция чрез оказване на поправително въздействие и
формиране на възпиращи механизми за самоконтрол у дееца срещу извършването на нови престъпления.
Не следва да се подценява и значението на наказанието за подчертаване и в общественото съзнание на
значимостта на социалните и правните норми и на фундаменталната необходимост от тяхното зачитане.
При индивидуализацията се отчита конкретната тежест на деянието с оглед неговата специфика и данните
за личността на дееца, които ориентират относно точната корективна и превантивна мярка. В случая
индивидуалната тежест на извършеното е обусловена от броя на квалифициращите обстоятелства, които са
две, -касае се за извършване на престъплението в условия на продължавана престъпна дейност по
чл.26,ал.1 НК чрез два акта,които самостоятелно увреждат имуществени права на различни граждани, а
също и чрез разрушаване на прегради-счупване на прозоречни стъкла на вратите на автомобилите, което
следва да се цени в повишаващ обществената опасност на деянието аспект. Преценката относно
обективната стойност на този факт- посегателство над имуществената сфера на различни
граждани, е невъзможно да се дистанцира от специфичните особености на конкретната ситуация –
това, че посегателството е осъществено чрез силов механизъм, довел до извънсъставомерни щети
– разрушаване на стъклата на двете превозни средства,с което се засяга и собствеността на
„М.“ЕООД и на св.П. П..
Независимо от отразената в мотива на дееца неотложна потребност от средства за текущо препитание и
доминирани от острия му недоимък волеви процеси, в случая се касае за дръзко и безцеремонно
изпълнение на деянието чрез проникване в чужда собственост- двете паркирани МПС, съчетаващо
решителност и бързина в организацията на дейностите по разрушаване на прозорците и отнемане на
ценните за подсъдимия вещи. Очевидно е,че силовото увреждане на превозните средства и отнемане на
определени чужди движими вещи са изисквали решителност и упоритост. Своеобразните материални
действия при изпълнение на престъплението изразяват още незачитане на цивилизационните критерии,
свързани не само със запазване на чуждата собственост, но и със социалния и правен порядък, гарантиращ
спокойното съществуване на гражданите в обществото. Тези престъпни действия с оглед явната им
социална несъвместимост с устоите, реда и общественото спокойствие в правовата държава, свидетелстват
за ценностна колизия в мирогледа на подсъдимия с действащите правните забрани.
Независимо от гореизложеното по мнение на настоящия състав по делото доминират
персонализиращите личността и социалния статус на подсъдимия смекчаващи обстоятелства.
6
Към датата на извършване на деянието /в периода 16.11.-17.11.2021г./ подсъдимият е бил
неосъждан, който позитивен статус има роля на смекчаващо отговорността обстоятелство с реално
значение. Ето, защо съдът не може да приеме,че извършеното престъплението е резултат на
утвърдена негова антиобществена насоченост и инертно следван престъпен модел на
съществуване.
Не може да не бъде отдадено нужното значение и на причините, поради които се е стигнало до
извършването на престъплението,които имат своето място при преценката на обществената
опасност на проявата. Присвоителното престъпление е плод не на предварително планиран акт, а
на инцидентно взето решение, провокирано от тежкото финансово и екзистенциално положение на
подсъдимия и острия недоимък, провокирали целево насочената и импулсивна действена
тенденция в поведението му на неустановена дата в периода 16.11.-17.11.21 г., отразяваща стремеж
за временно осигуряване на препитание. Подсъдимият не е разполагал с трайни трудови доходи, нито
със средства от епизодична или временна заетост /видно и от характеристичната му справка/. Неговото
усложнено материално положение,наред с липсата на дом и средства за ежедневно оцеляване обосновава
закономерно и настъпващи хронични изменения на личността и ценностното свеотоусещане. Естественият
стимул за оцеляване драстично размива социалния ориентир на битието,в т.ч. измества обвързващото
значение и задържаща сила на правните и социални забрани. Изложеното несъмнено елиминира част от
онази морална укоримост на извършеното, която да обоснове онази висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца, изискваща определяне на наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.54,ал.1
НК.
Съдът преценява за значими по своя характер смекчаващите виновното отношение на подсъдимия
обстоятелствата, отразени в мотива на престъплението- изключителното материално затруднение,
лишаване на битовото му съществуване от елементарни условия за текущо оцеляване в ежедневието, липса
на дом и средства за препитание. В т.см. са събраните и в съдебна фаза доказателства,като в изготвено
писмено сведение по повод призоваването му за провежданите о.с.з. подсъдимият заявил,че е безработен,
спи на спирката до Водната палата в гр.Пловдив и се изхранва „от кофите за смет“.
Допълнително в групата на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита
заявеното от него съжаление за извършеното като израз на проявена самокритичност, както и факта на
невисокия размер на паричната равностойност на отнетото имущество- 470, 00 лв., който размер е под
прага на МРЗ /650 лв./, установена за 2021 г. с ПМС № 331/26.11.2020 г.
Ето защо съдът прие, че тези обстоятелства са обективна характеристика на самата невисока степен на
обществена опасност на престъплението и обосновават нуждата от проява на по-голяма снизходителност
чрез приложението на чл.58а,ал.4, вр.чл.55,ал.1,т.1 НК при диференциране на наказателната отговорност.
Предвид изложеното съдът прие,че е реализирана хипотезата на чл.55,ал.1, т.1 НК,а именно наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства, предвид които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, което поставя въпроса за определянето му под най-ниския предвиден в закона
предел от 1 година, който подход се явява по-благоприятен за подсъдимия М.. Разпоредбата на чл.58а,ал.4
НК гласи,че когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само
чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В случая съдът прие,че наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, определено по правилата на
чл.58а,ал.4,вр.чл.55,ал.1,т.1 НК, е пропорционално спрямо извършеното престъпление. В случая са налице
и материално-правните предпоставки на чл.66,ал.1 НК, т.к. към момента на осъществяване на
престъплението неустановена дата в периода 16-17.11.2021 г., подсъдимият М. не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
Допълнителен стимул за подсъдимия да преосмисли нагласите си към правилата на закона и да
положи усилия за социално адаптирано поведение е изпитателният срок от 3 /три/ години, за който
на основание чл.66,ал.1, НК съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по направените в досъдебна фаза на наказателното производство
разноски в следния смисъл:
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимият Т. Г. М., ЕГН ********** да заплати
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 397,21 лева по
сметка на ОД на МВР – град Бургас.
По веществените доказателства:
Съдът на осн. чл.53,ал.1,б.“а“ НК постанови вещественото доказателство -1 бр. дясна ръкавица с
7
пет пръста, запечатана в плик с надпис „Изследвано ВД Протокол №21/ДНК-385“ да се отнеме в
полза на държавата,след което след влизане в сила на присъдата да се унищожи като вещ без
стойност по реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни