№ 624
гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110100485 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът « Топлофикация София» ЕАД, гр.София , чрез пълномощник
юк **** твърди, че **** е клиент на ТЕ за топлоснабден имот в гр.*** и че
са налице облигационни отношения основани на договор според
задължителните за всички потребители Общи условия, одобрени с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
10.07.2016 г. Твърди, че съгласно ОУ клиентите са длъжни да заплащат
дължимите суми по издаваните фактури в 45 -дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като лихва за забава
се начислява след изтичане на този срок, ако задължението не бъде
изпълнено. Сочи, че лихва за забава не се начислява за задълженията по
прогнозните стойности, а само върху неплатените задължения по общата
фактура отразяваща изравнителните сметки. Твърди, че ответникът с
аб.номер 282877 не е изпълнил задълженията си , поради което моли съда да
приеме за установено дължимостта на сумите посочени в исковата молба.
Претендира разноски. Излага, че депозира иска, тъй като след издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и конституиране на мястото
на починалата ответница на нейният законен наследник Е. П. К. той е подал
1
възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от
2825,80 лева, от които 2396,68 лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2018 г.- м. април 2020 г. за
реално потребена енергия, ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане ; сумата от 392,43 лева мораторна лихва за забава
от 15.09.2019 г. до 8.11.2021 г. , както и суми за дялово разпределение от
30,60 лева-главница за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. , ведно със
законна лихва от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане и 6,09 лева лихва
за периода от 1.12.2018 г. до 8.11.2021 г. Претендира разноски. В съдебно
заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
исковите претенции.
Ответникът Е. П. К. в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал в
срок отговор на исковата молба. Заявява , че е наследник на починалата си
сестра, но твърди, че по отношение на топлоснабдения обект- жилище в
гр.София същият първо е бил съпружеска имуществена общност ,
впоследствие след прекратяване на брака се е трансформирал в обикновена
дялова съсобственост и към момента той е съсобственик с бившия съпруг на
сестра си *** С оглед това счита, че при приемане на основателност на иска
следва да дължи половината от исковите претенции. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност относно вземанията за периода преди 24.11.2018
г. от м. май 2018 г. до 24.11.2018 г. както относно главницата, така и относно
лихвите. Оспорва публикуването на ОУ респективно създадената
облигационна връзка между страните. Моли съда да отхвърли исковите
претенции, като неоснователни. Евентуално, моли съда да ги отхвърли като
частично неоснователни с оглед релевираните възражения за изтекла
погасителна давност и съсобственост върху обекта. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище на пълномощника си поддържа
изложеното становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че между
ищцовото дружество и Етажната собственост на адрес гр.София, ж.к. Христо
Смирненски, ул.“Слатинска река“ № 14 са налице облигационни
2
правоотношения относно доставката на топлинна енергия при приложени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „
Топлофикация София“ ЕАД на клиенти на гр.София, публикувани във в.
„Монитор“. Ищцовото дружество е сключило договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в от Закона за енергетиката с „ПМУ Инженеринг“ ООД, гр.София,
което дружество от своя страна е осъществявало топлинното счетоводство на
етажната собственост според приложените протоколи от общи събрания на
собствениците. Не се спори от страните, че **** с ЕГН ********** е била
собственик на апартамент № **** в етажната собственост, което се
установява от договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.03.1991
г. М. П. К. е сключила граждански брак с Димитър Кирилов Димитров и е
приела неговата фамилия на 29.12.1975 г. според приложения акт за
граждански брак № 1630 от същата дата. Бракът е прекратен с развод по
силата на съдебно решение № 303 по гр.д.№ 4377/2005 г. на СРС, влязло в
сила на 19.12.2006 г. като според приложеният препис от решението жената е
възстановила предбрачното си фамилно име-К.. От представените списъци на
етажните собственици с адрес „*** е видно, че **** се е подписала
собственоръчно относно съгласието си с решенията на Общото събрание и
условията на договора за въвеждане система на отчитане и разпределяне на
разходите за разпределение за отопление и топла вода към юни 2002 г. , като
според списъка тя е абонат № 282877 с отопляем обем 70 куб.м. М. П. К. се е
разписала и на списък приложение към протокол от 24.02.2012 г. Приета е
обща фактура № ********** /3.07.2020 г. до **** - абонатен номер стар
282877, номер на инсталация ********** , договорна сметка ********** за
отчетен период 1.05.2019 г.- 31.07.2020 г. със срок на плащане 14.09.2020 г. и
съобщение към фактура № ********** /31.07.2019 г. за периода 1.05.2018 г.-
30.04.2019 г. със срок за плащане 14.09.2019 г. Видно от удостоверение за
наследници № 1472/27.05.2022 г. на Община Столична, район Сердика, М. П.
К. е починала на 2.02.2022 г. и неин законен наследник е брат и Е. П. К..
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
66982/21 г. на СРС в полза на ищцовото дружество, срещу която ответникът
К. е депозирал възражение в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
3
При предявения установителен иск ищецът съобразно разпределената
от съда доказателствена тежест в процеса следваше пълно и главно да
установи наличието на облигационно правоотношение между него и
наследодателя на ответника по повод продажбата и доставката на топлинна
енергия при Общи условия, качеството си на изправна страна относно
изпълнение на договорните му задължения; качеството на абонат на
ответника в случай, че същият е собственик или ползвател на имот в режим
на етажна собственост, присъединена към абонатната станция; предоставяне
на претендираните в исковата молба услуги във връзка с отдадената
топлоенергия за посочените периоди и в претендирания размер. Ответникът
от своя страна следваше да установи релевираните от него правоизключващи
и правопогасяващи възражения. Нормативната уредба, уреждаща
обществените отношения свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и
топлинна енергия и др. се уреждат от Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ
определя качеството на потребители на топлинна енергия на всички
собственици и титуляри на право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатната станция, или към нейно самостоятелно
отклонение. В чл. 150,ал.1 от ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР към МС,
които общи условия се публикуват в един централен и един местен
ежедневник и влизат в сила един месец след това, като същите имат сила на
договор между топлопреносното дружество и клиентите, без да е необходимо
изричното им приемане от тяхна страна. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост между
клиентите се извършва по система за дялово разпределение от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а. В чл. 155,ал.1 от ЗЕ са предвидени три начина за заплащане на
консумираната топлина енергия-11 месечни вноски и една изравнителна; на
месечни вноски по прогнозни стойности и една изравнителна вноска и по
реална месечна консумация. От приложените писмени доказателства съдът
4
приема за доказано, че етажната собственост, в която наследодателката на
ответника е притежавала апартамент е била клиент на топлопреносното
дружество по силата на публично известни Общи условия и в нея в
съответствие с изискванията на ЗЕ се е извършвало разпределение на
топлинна енергия по системата на дялово разпределение , отчитано от « ПМУ
Инженеринг» ООД . Наследодателката на ответника като собственик на
топлоснабден обект в сградата- апартамент № 56 съответно също е била
клиент на ищцовото дружество и е ползвала неговите услуги по доставка на
топлинна енергия, което се доказва от списъците на етажната собственост
относно приети решения на Общи събрания, вкл. относно избора на лице,
извършващо дяловото разпределение на топлинната енергия. Съдът приема за
установено въз основа на представените доказателства, че ищецът е
изпълнявал договорните си задължения по доставка на топлинна енергия за
посочените периоди. Изложеното води до извода, че ищецът е бил изправна
страна в договорните отношения с процесния потребител, с оглед което
следва да се обсъдят релевираните от ответника възражения относно
основателността на иска срещу него. Безспорно се установи , че след
смъртта на М. П. К. неин законен наследник е брат и Е. П. К.. Тъй като
топлоснабдения имот- апартамент № 56 е придобит по време на брака на М.
П. К. с ***същият е бил съпружеска имуществена общност, която след
прекратяването на брака с влязло в сила съдебно решение на 19.12.2006 г. по
гр.д.№ 4377/2005 г. на СРС се е трансформирала в обикновена дялова
съсобственост. Следователно след смъртта на М. П. К. собственици на
жилището при равни права, доколкото не се твърди противното са ответникът
и бившият съпруг на К. *** или негови правоприемници, ако има такива.
Ответникът сочи, че не е единствен собственик на имота, като счита, че при
евентуална основателност на претенцията той следва да отговаря съобразно
правата, които е придобил по закон, както относно активите, така и относно
пасивите на наследството, именно до ½ ид. ч. Съобразно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
5
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по
силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът
на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл са и
мотивите на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в
които е прието, че собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя,
ако е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Така по силата на закона между
**** и съпругът и от една страна и ищцовото дружество от друга страна е
възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна
енергия. Според Общите условия на « Топлофикация София» ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при откриване или смяна на
партида клиентът представя документи удостоверяващи правото на
собственост или правото на ползване върху обекта. Партидата е открита на
името на **** по време на брака въз основа на приложения договор за
продажба на държавен имот. Страните не спорят, че след прекратяване на
брака тя е останала в семейното жилище. Съдът приема, че при липса на
представени доказателства за разкрита индивидуална партида на името на М.
П. К. след прекратяването на брака, било то по нейно заявление или по
представено писмено споразумение между двамата съсобственици по смисъла
на чл. 63,ал.1 от ОУ, както и липса на доказателства бившият съпруг да е
изпълнил задължението си по чл. 62,ал.1 от ОУ да подаде заявление до
дружеството след напускането на семейното жилище по силата на официален
документ издаден от компетентен орган, за задълженията към ищеца
отговарят двамата съсобственици - ответникът като законен наследник и
бившият съпруг на М. К., като собственик. Те дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно дяловете си в съсобствеността,
независимо от това кой е ползвал тази топлинна енергия. Това разрешение
6
се съдържа в мотивите на цитираното по- горе ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, с които е прието, че в случай на развод и
предоставяне на семейното жилище представляващо топлоснабден обект на
единия съпруг , между двамата възниква наемно правоотношение по силата
на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК. Ако ползващият бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди освен за своята идеална част от имота и за идеалната част от
имота притежавана от бившия си съпруг, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище. В случай, че такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването
на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на
единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1,
изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди.Това произтича от разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според
която страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие продължават да бъдат двамата бивши съпрузи в качеството си на
съсобственици. При тези доводи на съда иска срещу ответника се явява
основателен, но неговата отговорност следва да бъде ангажирана само до
размер, съответстващ на притежаваната от него ½ ид.ч. от съсобствеността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията за периода от м. май 2018 г. до 24.11.2021 г.: задължението на
потребителите да заплащат стойността на предоставената топлинна енергия
представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД,
защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо да са еднакви, тъй като
зависят от консумацията на абоната за всеки конкретен месец. Такава е
задължителната за правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена
7
в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно относно тези вземания приложима е кратката тригодишна
давност, с изтичането на която те се погасяват. Според чл. 114,ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В чл. 33 от ОУ е предвидено задължение за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая искът се счита предявен с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 24.11.2021 г. и към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 24.11.2018 г.
Това са вземанията за м. май 2018 г. , м. юни 2018 г., м. юли 2018 г. , м.
август 2018 г. и м. септември 2018 г., възлизащи на стойност 178,70 лева с
ДДС, според приложеното съобщение към фактура № **********. Те следва
да се приспаднат от общото задължение за главница от 2396,68 лева , като
погасени по давност. Следва да се уточни още, че давността не започва да
тече от момента, от който е издадена крайната фактура и посоченият в нея
срок за плащане, тъй като релевантен е периодът на потребление. Така
непогасените по давност задължения за главница възлизат в размер на 2217,98
лева, от които ответникът дължи половината - 1108,99 лева. За разликата от
1288,59 лева до пълния претендиран размер на главница от 2396,68 лева иска
, като неоснователен следва да се отхвърли. Следва да се присъди законна
лихва върху главницата от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане.
По иска за мораторна лихва: при претенция от 392,43 лева мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г.- 8.11.2021 г. начислена върху главница от
2396,68 лева и от друга страна доказана забава за изпълнение на
задълженията иска е доказан по основание, но относно размера следва да се
редуцира съобразно уважения размер от главницата, имайки предвид
погасеното по давност вземане от 178,70 лева и основателност на претенцията
до ½ спрямо ответника. Така ответникът дължи мораторна лихва от 181,53
лева и иска е доказан до този размер, като за разликата до пълния предявен
размер от 392,43 лева, именно за 210,90 лева следва да се отхвърли, като
неоснователен. Претенцията за такса от 30,60 лева за дялово разпределение за
периода м. октомври 2018 г.- м. април 2020 г. е дължима според приложените
доказателства, но спрямо ответника следва да се уважи до размер от 15,30
лева, като за разликата от 15,30 лева до пълния претендиран размер иска ,
като неоснователен следва да се отхвърли. Сумата се дължи ведно със
8
законна лихва от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане. Следва да се
уважи и претенцията за лихва за забава върху тази сума за периода 1.12.2018
г.- 8.11.2021 г., но до размер от 3,04 лева , а до пълния претендиран размер от
6,09 лева за разликата от 3,05 лева, следва да се отхвърли, като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете. От общо направените разноски в исковото производство за
заплатена ДТ от 189,35 лева ДТ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, ответникът следва да заплати сумата от 134,02
лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 49,33 лева
за заплатена ДТ и юк възнаграждение по ч.гр.д.№ 66982/21 г. на СРС.
Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СОФИЯ" АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ Ястребец“ № 23Б с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД , че Е. П. К. с ЕГН ********** от
гр.****, като законен наследник на М. П. К., ДЪЛЖИ сумата от 1108,99 /
хиляда сто и осем лева и 99 ст./ главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. октомври 2018 г.- м. април 2020
г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане ;
сумата от 181,53 / сто осемдесет и един лева и 53 ст./ мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г.- 8.11.2021 г. ; сумата от 15,30 / петнадесет лева и 30
ст./ представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.
октомври 2018 г. до м. април 2020 г. , ведно със законна лихва от 24.11.2021 г.
до окончателното изплащане и сумата от 3,04 / три лева и 4 ст./ лихва за
9
забава за периода 1.12.2018 г.- 8.11.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 66982/21 г. на СРС, като за
разликата от 1288,59 / хиляда двеста осемдесет и осем лева и 59 ст./ до пълния
претендиран размер от 2396,68 / две хиляди триста деветдесет и шест лева и
68 ст./ главница и за периода м. май 2018 г. - м. септември 2018 г. ; за
разликата до пълния предявен размер от 392,43 / триста деветдесет и два лева
и 43 ст./ мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.- 8.11.2019 г. , именно за
210,90 / двеста и десет лева и 90 ст./ ; за разликата от 15,30 / петнадесет лева
и 30 ст./ до пълния претендиран размер от 30,60 / тридесет лева и 60 ст./ суми
за дялово разпределение за периода м. октомври 2018 г.- м.април 2020 г. и за
разликата от 3,05 / три лева и 5 ст./ до пълния претендиран размер от 6,09 /
шест лева и 9 ст./ лихва за забава за периода 1.12.2018 г.- 8.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. П. К. с ЕГН ********** от гр.****,ДА ЗАПЛАТИ на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ -СОФИЯ" АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Ястребец“ № 23Б сумата от 134,02 / сто тридесет и
четири лева и 2 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 49,33 /
четиридесет и девет лева и 33 ст./ разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд
, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 66982/2021 г. на СРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10