Решение по дело №346/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на С. Г. И., чрез адв.М. Х. ЯАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000442/08.10.2024 г. издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на С. Г. И. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована, немотивирана, незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и издадена от некомпетентен орган при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се претендира за отмяната й и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Х., която подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски по доводи доразвити в писмена молба-становище.

За ответната страна в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт П., която сочи че издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение и констатираното с него нарушение, като отразената в нея фактическа обстановка, а именно водач, който управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества, е установена безспорно от приложените по делото писмените доказателства, които са събрани редовно пред административния орган. Твърди, че относно изложеното в жалбата възражение, следва да се има предвид нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП, която дава възможността да бъде постановена сочената в закона принудителна административна мярка независимо от наличие на резултат от медицинско изследване за употреба на наркотици или техните аналози, т.к. предпоставките за прилагане на административна принуда са употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химикотоксологично лабораторно изследване или с тест. Счита, че с оглед изложеното и предвид обстоятелството, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена в писмена форма, съдържа мотиви, издадена е от компетентен орган, следва да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.10.2024 г. около 13:00 часа в [населено място] на [улица], [община], [област] служители на Сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОДМВР-Ямбол са спрели и извършили проверка на МПС–А. К. 7 с peг.[рег. номер] и са констатирали, че се управлява от С. Г. И. отгр.[населено място] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно амфетамин и метаамфетамин, което е установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инвентарен номер ARMC-0004 и тестова касета с номер REF-8323634 и ARTB-0291, проба № 157.

Поради това е съставен АУАН с.GA, №1236062/07.10.2024 г. и е издаден талон за изследване с номер 270807, като водача е дал проба за изследване, резултата от която към момента не е наличен.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000442/08.10.2024 г. издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП на С. Г. И. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, която заповед е била връчена на адресата и подписана на 14.10.2024 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000442/08.10.2024 г. издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП на С. Г. И. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 326з - 99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, поради което оспорения акт не е нищожен.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Посочената в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, които са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По отношение наведените в жалбата доводи следва да се посочи, че употребата на наркотични вещества към момента на проверката е била установена с един от легитимно регламентираните методи, а именно тест извършен със сервизиран уред, чиито показания пораждат задължение за органа да предприеме следващото се по закон.

Действително чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП посочва, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи, но нормата е приложима единствено и само при наличие на изследване и установени стойности, което понастоящем липсва.

Ето защо е неотносима съдебната практика обективирана в Решение № 7457/05.06.2018 г. по по адм. дело № 6432/2017 г. на ВАС, т.к. в разглеждания случай е имало резултати от кръвната проба, но те не са били предоставени на съда и органа не е можел да черпи права от своето противоправно поведение, които предпоставки не са осъществени понастоящем.

В тази връзка трябва да се посочи, че чл.171, ал.1 ЗДвП урежда ясно задължението да се прилагат посочените принудителни административни мерки при наличие на предвидените предпоставки, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят на административните нарушения.

Прилагането на тези мерки не е свързано с отлагателно условие като например наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 и установени чрез тях стойности, което ведно с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на мерките, изразява ясната воля на законоделя да приоритезира незабавното действие на мярката и да защити обществения интерес за сметка на частния такъв в определени случай.

Що се касае за резултатите от проверката с техническото средство, то те са отразени в талона за изследване и в АУАН, който на основание чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното и с които оспорващия е бил запознат.

Също така не подлежат на обсъждане и коментар аргументите касаещи порочността на друга принудителна административна мярка или на действия на органа извън предмета на настоящия административен акт, т.к. законосъобразността им се разглежда и преценя в самостоятелно съдебно производство.

Въпреки дадените на страната изрични указания за носената от нея доказателствена тежест, не бяха ангажирани доказателства, с които да се установят твърденията в жалбата или да се опровергае верността на събраните по делото писмени доказателства, за да се наложат различни правни изводи.

Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли ведно с искането за присъждане на разноски.

С оглед изхода на делото оспорващия дължи да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконуслтско възнаграждение в размер 100 (сто) лева.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. Г. И. от [населено място], [жк], [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000442/08.10.2024 г. издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Г. И. от [населено място], [жк], [адрес] за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА С. Г. И. от [населено място], [жк], [адрес] да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер 100 (сто) лева.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.