О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200 19.05.2016 г. гр. Хасково
Хасковски окръжен съд, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Кольо Димитров
Филип Филипов
като
разгледа докладваното от председателя Миглена Тянкова ВЧНД № 198 по описа на
Окръжен съд - Хасково за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл вр. чл. 250, ал. 5 от НПК.
С
разпореждане № 107/09.03.2016г. на съдия докладчик по НЧХД № 169/2016г. по
описа на Районен съд – Хасково е било прекратено наказателното производство по
делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, предл. 2 – ро, вр. чл. 24, ал. 4, т.
2, вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК, като е оставено без уважение и искането на
частния тъжител да бъде освободен от внасяне на ДТ.
Недоволен от
съдебния акт е останал частният тъжител, който го обжалва в законовия срок с
оплаквания за незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на закона.
Твърди, че съдът не обсъдил събраните по делото доказателства, поради което
изводът му за налични предпоставки за прекратяване на наказателното
производство бил необоснован. Иска отмяна на определението, с което е
прекратено наказателното производство и оставено без уважение искането за
освобождаване от ДТ.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция частният тъжител – А.М.А. поддържа жалбата,
като иска от въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция ответниците по въззивната жалба редовно
призовани, не се явяват.
Хасковският Окръжен
съд, като провери обжалваното разпореждане по наведените с жалбата, изнесените
в съдебно заседание от въззивната жалбоподателка доводи и изцяло, прие за
установено следното:
Жалбата е
постъпила в законовия срок, подадена е от легитимирано лице, поради което е
допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна, като съображенията в
тази насока са следните:
Производство по НЧХД № 169/2016г. по описа на Районен
съд – Хасково, е образувано по тъжба на жалбоподателя А.А.. С обжалваното
разпореждане съдията-докладчик е прекратил производството считайки, че са
налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК.
Първоинстанционният съд е приел, че тъжбата не отговаря на законоустановените
изисквания на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК и в частност, че в нея се излагат
общо и без логическа последователност твърдения, сочещи осъществени няколко
деяния от лицата, срещу които е подадена, като част от тях не осъществяват
признаците на престъпление, а друга част не се преследват по тъжба на
пострадалия; неспазване на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за
подаване на тъжбата и на последно място – липса на приложен платежен документ
за внесена държавна такса по сметка на Районен съд – Хасково за образуване на
производство от частен характер. Всяко едно от посочените основания по
същността си представлява самостоятелно такова за прекратяване на наказателното
производство.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и
законосъобразни. Спазвайки изискванията на закона, районният съд с разпореждане
от 24.02.2016г., е указал на тъжителя да отстрани нередовностите на
депозираната частна тъжба. Въпреки подадената от тъжителя молба вх. № 4866/29.02.2016
година, така посочените нередовности не са били отстранени. Съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подадената от А.М.А., заедно с допълнението към
нея, не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. Дори и с последващата молба
не са конкретизирани деянията, по повод на които тъжителка иска да се предадат
на съд лицата, срещу които е подадена частната тъжба. В мотивите на атакувания
съдебен акт подробно са посочени деянията, които могат да се изведат от
фактическите твърдения, изложени от жалбоподателката, както и подробно е
направен анализ на всяко едно от тях и защо същите не съставляват престъпление
или респ. че същите не могат да обосноват извод, че има извършено деяние/деяния,
осъществяващи състава на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
На следващо място, не са изпълнени указанията относно
времето на узнаване на деянието/деянията,
посочени в тъжбата, ако то се различава от времето на извършването, което да
даде възможност на съда да провери дали тъжбата е подадена в преклузивния
6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. От данните по делото, съдът е преценил,
че срокът не е спазен, който извод изцяло се споделя и от настоящата инстанция.
Правилно районният съд е приел, че по повод поставената на А. диагноза „налудно разстройство” същата обективно е
следвало да разбере още при изписването й от ЦПЗ-Хасково ЕООД, доколкото на
27.04.2015 година е била изписана и й е поставена окончателната диагноза, обективирана
в Епикриза № 182/2015 година. Въпреки това в последващата молба жалбоподателката
изрично е посочила, че датата на извършване на това деяние е 10.03.2015 година.
Доколкото частната тъжба е депозирана в РС-Хасково на 08.02.2016 година се
налага несъмнения извод, че 6-месечния срок от извършване на деянието, респ. от
узнаването му е изтекъл и същата се явява недопустима, тъй като е подадена
извън законоустановения срок.
На последно място, тъжителката не е внесла по сметка
на РС-Хасково дължимата ДТ за образуване на наказателно производство от частен
характер, съгласно Тарифа 1 към ЗДТ в
размер на 12 лв. Същата е направила искане за освобождаване от ДТ, като в
тъжбата е посочила, че е безработна и живее в общинско жилище. С разпореждането
от 24.02.2016 година на съдията-докладчик изрично е определен 7-дневен срок, в
който да се внесе ДТ в размер на 12 лв. по сметка на РС-Хасково или да се
представи валидно решение на ТЕЛК за инвалидизация. Следва да се отбележи, че
за разлика от ГПК, НПК не предвижда възможност частният тъжител да бъде
освободен от ДТ за образуване на наказателно производство от частен характер.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от НПК предвижда по дела за престъпления, които
се преследват по тъжба на пострадалия, разноските да се внасят предварително от
частния тъжител. Такава възможност не е предвидена и в Закона за държавните
такси. В чл. 5 от ЗДТ изрично и изчерпателно са посочени случаите, при които е
възможно освобождаване от внасяне на държавни такси в административни и съдебни
производства, но не е предвидена хипотеза, при която това е възможно по дела,
образувани по тъжба на пострадалия. По изложените съображения и в частта, в
която е оставено без уважение искането на частната тъжителка за освобождаването
й от внасяне на ДТ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ОС-Хасково сумата от 5 лева, представляваща ДТ за образуваното производство
пред въззивната инстанция.
За пълнота ще следва да се отбележи, че настоящата
инстанция не споделя разпореждането на районния съд в частта, касаеща след
влизане в сила на определението, материалите по делото да се изпратят на
РП-Хасково за извършване на проверка налице ли са данни за извършване на
престъпление от общ характер. Това е така, защото в тъжбата не са налице
достатъчно конкретни данни и твърдения за извършено такова, а в случай че А.
прецени, че следва да бъде сезирана прокуратурата е необходимо да изложи
подробни факти и обстоятелства в тази насока.
С оглед на
гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение като правилно и законсъобразно следва да бъде потвърдено, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 107/09.03.2016 г., постановено по НЧХД №
169/2016г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А.М.А. ***, ЕГН: **********,
да заплати по сметка на ОС-Хасково сумата от 5 лв., представляваща ДТ за
образуваното въззивно производство.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.