РЕШЕНИЕ
№ 12631
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110145817 по описа за 2022 година
Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу ответника С.. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 и чл.
45 ЗЗД за сумата от 417.12 лв., представляваща изплатеното по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.06.2021 г.
от виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна
мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 25.08.2022 г.
до пълното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 31.05 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2021 г. до 25.08.2022 г. Претендира разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско“ е настъпило
застрахователно събитие – застрахованото МПС с марка „Рено Клио“, с
регистрационен № ..., попада в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно на територията на гр. София, при движение по ул.
„Беримирски извор“ с посока от бул. „Илиянци“ към кв. „Бенковски“, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
1
Твърди, че щетите са на стойност 402.12 лв., като поддържа да е изплатил
застрахователно обезщетение в този размер, като е направил ликвидационни
разноски по неговото определяне в размер на 15.00 лв.. Твърди, че ответникът
носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има
задължение да поддържа общинската пътна мрежа.
Ответникът С.. в законоустановения едномесечен срок е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер
като неоснователен и недоказан. Оспорва вида и размера на вредите, както и
причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Навежда доводи
за съпричиняване. Оспорва регресното право на ищеца за ликвидационните
разноски и оспорва наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение.
Претендира разноски, включително и юрисконсулстско
възнаграждение.
Предявява при условията на евентуалност обратен иск срещу „В.., ЕИК
..., с правно основание чл. 54 във вр. с чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от
448.17 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер 417.12 лв. и мораторна лихва в размер 31.05 лв.
за периода от 01.12.2021 г. до 25.08.2022 г., както и всички разноски по
делото. Поддържа, че „В.. е било длъжно да поддържа процесния участък от
ул. „Беримирски извор“ и носи отговорност за неизпълнението на това свое
задължение по силата на сключения със С.. Договор № СОА19-ДГ55-
402/17.06.2019 г.
Ответникът по обратния иск „В.. не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения едномесечен срок.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 29.03.2023 г., в което е обективиран изготвеният по
делото писмен доклад, съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
за отстраняване на щети по МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен №
..., ищецът е заплатил сума в размер на 402.12 лв. и е извършил
ликвидационни разходи в размер 15.00 лв.
2
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Й. М.
Х. (водач на МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ...), които
показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи
се от представените по делото писмени доказателства, да са причинени вреди
върху застрахования от ищеца автомобил – върху предната броня и спойлера,
на 20.06.2021 г., в светлата част на деня около 16:30 ч., при движение в гр.
София, по ул. „Биримирски извор“ с посока от бул. „Илиянци“ към кв.
„Бенковски“, като управляваното от свидетеля МПС с марка „Рено Клио“, с
регистрационен № ... попаднало в голяма дупка на пътната настилка, която
водачът не успял да избегне. Свидетелства, че дупката била необезопасена и
необозначена, а също и скрита в голяма локва вода, както и че преди
инцидента се е движил с около 15 – 20 км./ч.
Във връзка с инцидента собственикът на увредения автомобил е
уведомил писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие на
21.06.2021 г., по повод на което е била образувана преписка по щета №
44012132117825, което се установява от представеното по делото
уведомление за настъпило застрахователно събитие. Към преписката са
приложени опис на претенцията и ликвидационен акт, в който причинените
на МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ... вреди са оценени на
402.12 лв.
От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено, се установява, че вредите по МПС с марка „Рено Клио“, с
регистрационен № ... съответстват на механизма на ПТП, описан в исковата
молба и от свидетеля и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени,
възлиза на 414.96 лв., а с включени ликвидационни разноски – 429.96 лв.
Ищецът е поканил ответника да заплати претендираните суми
доброволна с регресна покана, получена от Общината на 15.10.2021 г., но с
отговор с изх. № СОА21-ТД26-12258-[1] ответникът е отказал да плати
претендираното обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 411 КЗ
3
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по
чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия, но не се отнася до правата по чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.) Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 20.06.2021 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахованото лице договор за застраховка „Каско” е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин; установява се
събитието да е настъпило на територията на С..; доколкото собственикът-
ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически
действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се
изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение
на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където
са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това
бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно,
4
където е настъпил инцидентът. Без значение за отговорността на ответника е
дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които
изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по
силата на чл. 31 Закона за пътищата да поддържа пътната настилка в годно за
безопасното ползване състояние и това му задължение не зависи от
обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл.
165, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Поради това отговорността на ответната страна следва
да бъде ангажирана.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.
49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение
на вещото лице действителният размер на причинените вреди по средни
пазарни цени е в размер на 429.96 лв. - с включени ликвидационни разноски,
поради което искът следва да се уважи за предявения размер от 417.12 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
25.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. Предвид липсата на установен
срок за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в
забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била
отправена по процесната щета на 15.10.2021 г., което се установява от
5
представеното по делото писмо от ищеца с изх.№О-92-12795/12.10.2021 г. и
известие за неговото доставяне (лист 24-25 по делото). Предвид изложеното
ответникът е изпаднал в забава, като за претендирания период на забавата от
01.12.2021 до 25.08.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху
главницата в размер на уважената й част от 417.12 лв., изчислен с помощта на
компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 31.05 лв., поради искът следва да се уважи за пълния предявен
размер.
По предявения обратен иск
При така предявения обратен иск с правно основание чл. 54 във вр. чл.
49 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на 1. валидно облигационно
правоотношение между него и ответника към 20.06.2021 г., във връзка с което
ответникът да е бил длъжен да поддържа и ремонтира процесния участък от
ул. „Биримирски извор“; 2. неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, 3. размера на вредите и 4. причинна връзка между
неизпълнението на договорните задължения на ответника и твърдените от
ищеца претърпени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че между С.. и „В..
има сключен Договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г., с който дружеството
се е задължило да поддържа и ремонтира уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на С.. – IV зона, райони „Надежда“, „Нови
Искър“ и „Сердика“ (чл. 1, ал. 1 от Договора). Договорът е сключен на
17.06.2019 г. за срок от 48 месеца (чл. 3, ал. 2), от което следва, че
дружеството е отговаряло за поддържането и ремонтирането на процесния
участък от ул. „Биримирски извор“ към датата на инцидента, доколкото тази
улица попада в район „Сердика“.
Не се установява обаче конкретно задължение на ответника да
поддържа и ремонтира процесния участък от ул. „Биримирски извор“ към
датата на инцидента. В чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора е прието, че „за
посочените в списък Приложение 6 улици и булеварди поддържането се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от
определеното в Приложение 6 от настоящия договор ниво на поддържане.
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да извърши всички дейности, необходими с
оглед постигането на изискуемите от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ стандарти на
6
изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на
поддържане.“ В т. 2 от същата алинея е уговорено, че „за цялата останала
част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка на
Приложение 6, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се съгласява да извършва необходимите
дейности по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при
необходимост.“
Тъй като ул. „Биримирски извор“ не е сред посочените в списъка на
Приложение № 6, ответникът е имал задължение да я поддържа и ремонтира
само при изрични възлагания от ищеца. В тази насока ищецът е приложил
към отговора на исковата молба по първоначалния иск цитираното
Приложение № 6 и три акта за възлагане на ремонт на пътната настилка на ул.
„Биримирски извор“, съответно от 17.06.2019 г., 23.03.2020 г. и 22.04.2020 г. –
все дати, предшестващи процесния инцидент. С първото възлагане ищецът е
възложил на ответника ремонт на участък с площ 450 кв. м. от ул.
„Биримирски извор“, с второто възлагане – 300 кв. м., а с третото – 100 кв. м.
И трите пъти е възложен ремонт на пътната настилка с асфалт.
От изложеното следва, че ответникът по обратния иск е имал
задължение да ремонтира пътна настилка на ул. „Биримирски извор“ с обща
площ 850 кв. м., но не се установява дали дупката, в която процесното МПС е
било увредено, попада в границите на тази площ. По данни от картата на
Google ул. „Биримирски извор“ се намира между бул. „Илиянци“ и бул.
„Лазар Михайлов“, движението по нея е двупосочно и тя е с дължина около 1
400 метра и широчина около 4 метра. С оглед на това общата площ на цялата
улица е приблизително 5 600 кв. м. Ищецът не сочи и не доказва за кои
участъци от улицата е възложил ремонт и не установява дали процесната
дупка на улицата е в обхвата на тези участъци, за които обстоятелства той е
длъжен да проведе пълно и главно доказване. За уважаване на първоначалния
иск е достатъчно установяването на факта, че дупката се намира на ул.
„Биримирски извор“, за поддръжката и ремонта на която С.. отговаря
съгласно чл. 31 от Закона за пътищата. За обратния иск обаче общината
следва да докаже, че е възложила на ответника или ремонт и поддръжка на
цялата улица, или ремонт и поддръжка на този участък от улицата, в който се
е намирала процесната дупка. Това не беше доказано в настоящото
производство, поради което обратният иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
7
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 618.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
депозит за вещо лице и свидетел, и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.., гр. София, .., да заплати на „Д...“ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, .., на основание чл. 411 КЗ във вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 417.12 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132117825, образувана при
ищцовото дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от
31.05 лв., представляваща мораторна лихва върху изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44012132117825, образувана при ищцовото
дружество, за периода от 01.12.2021 г. до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА С.., гр. София, .., да заплати на „Д...“ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 618.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск от С. , гр. София, ул. ..., срещу
„В.., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ..., за
заплащане на сумата от 448.17 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 417.12 лв. и
мораторна лихва в размер 31.05 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 25.08.2022
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9