Разпореждане по дело №328/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по жалба на О. С. против решение № 3840 от 16.05.2011г.,постановено по гр.д.№ 3216/10 по описа на РС Б.. Решението се обжалва от ответника по спора, като в жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място счита, че ищецът ВиК Е. Б. не е доказал обема на ВиК услугите, чието заплащане претендира и, че същите възлизат в размера на претендираната главница от 24 597.70 лв. В жалбата също така са развити съображения за това, че неправилно РС-Б. не е уважил направеното от ответника възражение за прихващане, което произтича като обезщетение за ползване на водопроводната и канализационна мрежа. Развити са доводи за приложението на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. “а” и б. “б” от Закона за водите, които сочат, че се касае за системи, които са общинска собственост. Също така сочи, че дори да не се прилага Параграф 29 от ПЗР, който влиза в сила от 24.09.2009г., преди това се е прилагал чл. 19 от Закона за водите, който постановява, че тези системи, от използването на които, ответникът претендира обезщетение Ч. форма на възражение са общинска собственост. Освен това твърди, че управителят на ищцовото дружество не е изпълнил задължението си по параграф 29 от ПЗР на ЗВ като сам е поставил в положение О. С. да не може да приложи закона относно правото на собственост върху тези съоръжения. Също така се прави възражение относно присъдения размер на адвокатското възнаграждение, както в заповедното производство, така и пред Районен и иска същото да бъде намалено от съда.

Ответната страна оспорва така подадената жалба по изложени подробни съображения в отговора си.Моли да се постанови решение,с което да се потвърди обжалваното.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,подписана от лице с представителна власт,относно въззиваемата страна,срещу акт,подлежащ на проверка.

От събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд,ОС Б. прие следното:

Не е спорно по делото,че ответникът О. С. е бил потребител на "в и к услуги " изразяващи се доставка н а питейна и отвеждане на канална вода,извършвани от ищеца “В. и К.” Е., със седалище и адрес на управление : гр. Б.,което дружество,видно от актуалното му състояние е такова,създадено с държавно имущество.По реда на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.08.2010г. по ч. гр. д. № 2494/ 2010г. по описа на РС- гр. Б., за сумата от24 597. 70 лв., представляваща предоставени на ответника, но незаплатени от него “В и К услуги” за 22 бр. имоти, собственост на О. С., за периода 01.01.2009г.- 01.05.2010г., а именно" фактури с № */05.02.2009г., № */ 05.03.2009г., № */ 05.04.2009г., № */ 05.05.2009г., № */ 05.06. 2009г., № */ 05.07.2009г., № */ 04.08.2009г., № */ 04. 09. 2009г., № */ 05.10.2009г., № */ 05.11.2009г., № */ 04. 12. 2009г., № */ 05.01.2010г., № */ 05.02.2010г., № */ 05. 03. 2010г., № */ 06.04.2010г., № */ 05.05.2010г.

Поради подадено възражение от ответника,ищецът в настоящето производство установява по реда на чл.422 ГПК наличието на задължението,предмет на заповедта за изпълнение.

В исковото производство,Ч. назначената комплексна експертиза е установено,че О. С. има открита партида с потребителски № 4111408,като за процесния период по тази партида има регистрирани 22 броя обекта.Експертите са докладвали,че остойностяването на "в и к услугите" е извършено в съответствие на утвърдените от ДКЕВР цени.Също така е посочено в таблица № 2 от заключението,че остойностените услуги са за потребена вода и отвеждане на отпадъчни води.В цената не е включено "пречистване на отпадни води",което е потвърдило и в.л. Ц. устно в с.з. на 18.04.2011г.Експертите са посочили,че съобразно отчетеното,размера на задължението е претендираната от ищеца сума като главница.

С оглед на това съдът счита,че е неоснователен доводът,направен във въззивната жалба,че не е изяснено по делото,какви услуги са остойностени от ищеца.

Относно отчетеното количество вода са събрани гласни доказателства.Св.П.,която е записвала показанията на водомерите ,твърди,че добросъвестно е изпълнявала задълженията си,като не винаги при отчитането са присъствали представители на ответника.

С оглед на тези показания и представеното по делото доказателство писмо изх.№ 53-00-175 от 05.08.2010г. на О. С. до ищеца,съдът приема,че вярно е отразено количеството на потребената вода.Видно от писмето О. С. не е оспорила размера на задължението ,а е поискала разсрочено плащане.

Неоснователни са твърденията във въззивната жалба,че поради недобросъвестното поведение на Управителя на едноличното търговско дружество не е довършена процедурата по пар.29 ал.1 от ПЗР ЗИДЗВ.Напротив,видно от писмо изх. № 26- Б- 15/ 15.04.2011г. на МРРБ, Управителят на ищцовото дружество е представил в МРРБ списъци на “В и К” системите и съоръженията по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5- 7 и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. “а”, “б” и “в” и ал. 2 на Закона за водите /ЗВ/, които са активи на дружеството, в сроковете по § 29, ал. 1 от ЗИДЗВ. Кметът на О. С. не е представил в МРРБ списък на активи- публична общинска собственост, невключени в капитала на “В и К” Е.- гр. Б. по § 29, ал. 2 от ЗИДЗВ водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на територията на О. С.. Областният управител на Област с административен център- гр. Б. не е представил в МРРБ списък на активи- публична държавна собственост, невключени в капитала на В и К оператора по § 29, ал. 2 от ЗИДЗВ- водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на обособена територия Б.. Предвид това, МРРБ прави извода, че процедурата по § 29, ал. 5 от ПЗР към ЗИДЗВ, не е изпълнена.

Съгласно пар.29 ал.5 ПЗР ЗИДЗВ активите по ал. 1 са публична държавна, съответно - публична общинска собственост, от вписването на решението за намаляване на капитала. Към момента на разглеждане на делото няма решение за намаляване капитала на ищцовото дружество,следователно до този момент В и К системите и съоръженията по чл. 13, ал. 1, т. 5 - 7 и чл. 19, ал. 1, т. 4, букви "а", "б" и "в" и ал. 2 ЗВ , които са активи на дружествата в и к оператори с държавно или общинско имущество са все още тяхна собственост, а не са станали публична общинска собственост.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът намира изводите на първоинстанционния съд относно дължимост на претендираните от ищеца суми за правилни,обосновани и законосъобразни,поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Що се касае до възражението за прихващане обхващащо периода от 01.01.2009г. до 01.12.2010г. и основаващо се на обстоятелството,че за този период ищеца е ползвал водопроводната и канализационна мрежа,собственост на ответника и почиващо на правно основание чл.59 ЗЗД,съдът също го намира за неоснователно по следните съображения : Както е посочено по- горе,пар.29 ал.5 от ПЗР ЗИДЗВ е определил моментът,в който по силата на закона водопреносни и отводнителни съоръжения ,Ч. които се извършват "в и к услуги "стават собственост на общината.Поради липса на решение за намаляване на капитала /за което не е установено вина да има ищцовото дружество/,съоръженията все още не са собствени на О. С..Разпоредбата е в сила на 24.09.2009г /.От 23.06.2009г./Д.в. бр.47 /09/ е текстът на чл.19 т.4 от ЗВ,в който се сочи,че водоснобдителните съоръжения са публична общинска собственост,включителтно и тези,включени в капитала на в и к дружества с държавно и общинско имущество.Следва да се има предвид,че пар.29 съществува и в ЗИДЗВ /Д.в. бр.47/09/ именно в частта за преходните разпоредби,тъй като урежда начина на преминаване на собствеността.Т.е. действието му,не е от 24.09.2009г.,а има за цел да регламентира правоотношенията по преминаване на собствеността,с изменението на чл.19 т.4 в /Д.в. бр.47/09 ,като датата 24.09.2009г. е свързана със задължението на дружествата,кметовете и областните управители да изготвят и представят списъците,които законът изисква.

Преди изменението на чл.19 т.4 ЗВ в Д.в. бр.47/09,текстът на чл.19 т.4 от ЗВ/ДВ, бр. 34 от 2001 г./ регламентира,че публична общинска собственост са: водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с

изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити

на търговските дружества или на сдруженията за напояване.Следователно до този момент - 23.06.2009г. водните системи и съоръжения,включени в имуществото /капитала/ на ищеца не са се считали за публична общинска собственост.

С оглед на изложеното ОС Б. намира,че ответникът не установи да е собственик на съоръженията,за които претендира,че са ползвани от ищеца и съответно е настъпило обедняване.Същият извлича твърденията си за собственост от разпоредбите на закона,които според съда към настоящ момент не сочат ответника за собственик.Във възражението не са посочени конкретно други обекти,които да не се обхващат от горепосочените разпоредби.

С оглед на изложеното,решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и в тази част.

Неоснователен е и доводът,че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е прекомерно висок.При направената справка за размера на възнаграждението с минималния размер,определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. се установи,че същият надвишава с около 30 лв.минималния размер,поради което липсва основание за намаляването му.

В настоящето производство въззиваемата страна претендира разноски,които се следват с оглед неоснователност на жалбата на другата страна.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3840 от 16.05.2011г.,постановено по гр.д.№ 3216/10 по описа на РС Б..

ОСЪЖДА О. С. да заплати на "В. и К." Е. Б. сумата от 350лв.,направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :