РЕШЕНИЕ
№ 60
гр.Поморие,
17.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 16 септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 187 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от ищеца „БНП П.П.Ф.”С.А. клон Б. гр.С., чрез
пълномощника юрисконсулт Цв.С., против
ответника А.Й.Д. ***. В исковата молба
се твърди, че в изпълнение на сключен с ответника договор за потребителски заем
от 01.09.2017 г., ищецът дал на ответника кредит в размер на 6000 лв. , която
сума, ведно с договореното възнаграждение за кредитора длъжникът се задължил да
върне на 78 погасителни вноски по 237,70 лв. или обща сума 18540 лв. Твърди се
, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил нито
една вноска, поради което и задължението станало предсрочно изискуемо при
условията на договора на 05.11.2017 г. Твърди се ,че към момента на подаване на
исковата молба ответникът дължи на ищеца обща сума 16941,21 лв., от които 6000
лв. главница; 201,60 лв.- дължима застрахователна премия заплатена от
кредитора, в качеството му на застрахователен посредник по договор за
застраховка по застрахователна програма- защита на плащанията; 9919,80 лв.
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2024 г. и 819,81
лв.- законна лихва за забава за периода
от 05.11.2017 г. до 22.02.2019 г.. Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 16941,21 лв., от които
6201,60 лв. главница; 9919,80 лв. възнаградителна лихва за периода от
05.10.2017 г. до 05.03.2024 г. и 819,81 лв.- законна лихва за забава за периода от 05.11.2017 г. до 22.02.2019 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата считано от 25.02.2019 г.- датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото разноски.
Правното
основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.79,
вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане
и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника
. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
подал отговор на исковата молба.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.В писмена молба
поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован се явява в с.з. лично. Признава иска. Заявява,
че ще заплати претендираната сума при възможност за това.
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По
делото не се спори и се признава от ответника, че между него и ищеца е сключен
представеният договор РLUS-15183099/01.09.2017
г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта.
Не се спори, че съгласно условията на така сключения договор ищецът е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лв., която сума ответникът се задължил
да върне на ищеца до 05.01.2024 г. на 78
месечни анюитетни вноски по 237,70 лв. всяка платими на всяко 5-то число от месеца,
при годишен лихвен процент 36,80 % и ГПР 46,14% както и да заплати посочените в
договора суми за застрахователна премия 2620 лв. и еднократна такса ангажимент 210 лв. съгласно приложения към договора погасителен
план. Представени са и договор за застраховка „Защита на плащания по кредитни
карти“ сключен при общи условия под формата на застрахователна полица -сертификат
№CARD-15183099/01.09.2017 г., и договор за застраховка
„защита на плащанията“ -сключен със
сертификат PLUS-15183099 между ответника и застрахователя „Кардиф общо
застраховане, клон България. По този договор за застраховка застрахователят се
е задължил да покрие посочените в договора рискове срещу заплащане на
застрахователна премия от страна на застрахования ответник в размер на 0,602%
от използвания месечен лимит по кредитната карта към датата на издаване на
месечното извлечение за съответния месец, като тази сума се начислява като
задължение по кредитната карта, а по другия договор съответно премията е 0,560
% от финансираната сума дължима месечно. Представено е и приложението към чл.5,
ал.2 от ЗПК предоставено на ответника при сключване на договора, както и
извлечение за дължимите суми към 22.02.2019 г. изготвено от ищеца.
Предвид така
установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи
следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи
съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца , към момента на приключване на съдебното
дирене , като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,
които са от значение за спорното право. В случая се твърди , че вземането е
възникнало на основание сключен между страните договор за издаване на кредитна
карта и сключен договор за застраховка –„Защита на плащанията по
кредитни карти“ между ответника и застрахователя, на който ищецът се явявал
застрахователен посредник по силата на договор за застрахователно агентство, по
който ищецът превеждал на застрахователя дължимите от ответника суми за
сключената застраховка- „Защита на плащанията“. При
така изложените твърдения в исковата молба и уточнението към нея, следва да се обсъди въпроса относно
съществуването на посочените договори и техните правни последици във връзка със
задълженията на страните по тях. В случая за успешното провеждане на иска,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването на договора за издаване на кредитна карта, както и факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора въз основа , на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане . Така също следва да се
установи при условията на пълно и главно доказване извършеното от ищеца плащане
на застрахователните премии към застрахователното дружество по договора между
последното и ответника.
Между страните не се спори , че е сключен представеният по делото договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта. Същият съобразно с чл.10
от ЗПК е сключен в
писмена форма и е със съдържанието предвидено в същата разпоредба, поради което съдът прие,
че е породил облигационна връзка между страните със
съответните права и задължения за всяка от тях съобразно с уговореното по
договора, като това се признава и от ответника. Поради изложеното съдът прие, че искът е доказан по
основание и размер що се отнася до дължимата по договора главница от 6000 лв.. По
отношение на претенцията за договорна лихва съдът прие следното: В случая
предвид твърдяната предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит,
този въпрос следва да се разреши в съответствие с разясненията дадени по този
въпрос в ТР№3/2017г. от 27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му. В
случая предсрочната изискуемост е настъпила с обявяването и на ответника с исковата молба, препис, от която
той е получил на 20.03.2019г., поради което и в случая размерът на вземането е
равен на дължимите по договора суми – главница и договорно възнаграждение до
м.март
По
направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното
: Ищецът е направил разноски в доказан размер от 694,85 лв. за д.т. и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл.78,ал.8 от ГПК,
съобразно с ниската фактическа и правна сложност на делото. Предвид частичното уважаване
на предявените искове, на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , следва на ищеца да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 387,65 лв., съобразно с
уважената част от иска, като в останалата му част над този размер искането за
разноски следва да се отхвърли за разликата до претендирания размер на
разноските от 794,85 лв. съобразно с представения списък.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника
А.Й.Д., ЕГН********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „БНП П.П.Ф. „ С.А. П., Ф., ЕИК...,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б. със седалище и адрес на управление в гр.С.,
ж.к...., Бизнес парк С., сграда ..., ЕИК..., представлявано от пълномощника
юрисконсулт Ц.С., сума в общ размер 9242,58
лв., от които 6000 лв. (шест
хиляди лева) главница по договор за потребителски кредит PLUS-15183099/ 01.09.2017 г. и 3242,58
лв. (три хиляди двеста четиридесет и два лева 58 ст.) възнаградителна(договорна)
лихва по същия договор за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2019 г.- падежната дата за м.март
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца „БНП
П.П.Ф. „ С.А. П., Ф., ЕИК..., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б. със седалище и
адрес на управление в гр.С., ж.к...., Бизнес парк С., сграда ..., ЕИК...,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Ц.С. против ответника А.Й.Д., ЕГН**********
за осъждането му да заплати сумата
201,60 лв. представляващи застрахователна премия по договор за застраховка „защита
на плащанията“ - сертификат PLUS-15183099 и
„Защита на плащанията по кредитна карта“- сертификат
CARD- 15183099
сключени на 01.09.2017 г. между ответника и застрахователя CARDIF ASSURANCE VIE SA, FRANCE, чрез клоновете му в
България „Кардиф Общо застраховане „ и „Кардиф Животозастраховане“.
ОСЪЖДА ответника А.Й.Д., ЕГН**********, да заплати на ищеца „БНП П.П.Ф. „ С.А. П., Ф., ЕИК...,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б. със седалище и адрес на управление в гр.С.,
ж.к...., Бизнес парк С., сграда ..., ЕИК...,
сумата 387,65 лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски на ищеца в останалата му част за разликата над уважения
размер до претендирания размер на разноските от 794,85 лв. .
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :