РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Петрич, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200524 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г. С. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.
Петрич, ул. „К.“*, против Наказателно постановление (НП)№ 24-0314- 000393 от
03.07.2024 г. на Началника на РУ- гр. Петрич, с което на лицето били наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, изразява недоволство от НП, като счита същото за необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
изразявайки бланкетни мотиви. В тази насока се иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат В. Б., която поддържа
жалбата и развива допълнително доводи в подкрепа на същата.
Административнонаказващият орган Началника на РУ – Петрич, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Не изразяват и становище по подадената жалба.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно
уведомени, не изпращат представител.
1
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол
№1034/17.10.2024 г., от проведено съдебно заседание на 17.10.2024 г., и протокол №
33/16.01.2025 г., от проведено съдебно заседание на 16.01.2025 г., разпитани бяха
свидетелите, К. З. З., Д. Н. С. и А. С. В. – всички полицейски служители, както и И. С. К..
Вещото лице Й. Б., изразява изложеното в заключението на изготвената експертиза и в
проведеното съдебно заседание.
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
На 26.09.2023 година на територията на гр. Петрич, в района на жп гарата, полицейски
служители от РУ- Петрич спрели за рутинна проверка мотопед марка „С.“ с поставени на
него рег. табели с ДК №**** (стар образец). Полицайте Кр. З. и Д. С. установили, че
мотопеда се управлява от правоспособния водач Г. С. В.- на 62 г. от гр. Петрич и поискали от
водача документите за превозното средство. В. представил СРМПС 0070357/1992 г., като
същото е представлявало стар образец на съответния документ. След проведената проверка
от двамата полицаи на рамата на мотопеда, същите установили, че изписания номер на рама
№ 5001860 не съвпада с номера на рамата (№ 5819341) посочен в свидетелството за
регистрация.
В продължение на техните действия, и след справка в информационните масиви на МВР
установили, че в системата на КАТ- ПП не е отбелязана регистрация за МПС с номер на
рама 5001860. Полицейските служители извършили проверка и на номера на двигателя на
мотопеда, при което, установили, че същият съвпада с посочения в свидетелството за
регистрация номер.
Събирайки тази информация, и ведно с техните правомощия,св. З. съставил АУАН №
965246/26.09.2023 г. срещу Г. В. за нарушение по чл. 140 от ЗДвП, тъй като е управлявал
МПС което не е било регистрирано по надлежния ред. С протокол за доброволно предаване
от същата дата Г. В. предал мотопеда на полицейските служители.
По случая било започнато ДП №314-ЗМ-393/2023 г. по описа на РУ – Петрич за
престъпление по чл.345 ал.1 и ал.2 от НК, по което били извършени множество
процесуално-следствени действия за установяване на обективната истина – събрани били
писмени доказателства, касаещи идентификацията на мотора, разпитани са в качеството на
свидетели лица, даващи сведения по случая. В качеството на свидетел е разпитан и
жалбоподателят. В показанията си, същият сочи, че закупил мотора от В. за горепосочената
сума, за която не съществува документ, но при това действие не била осъществена
интервенция върху номера на рамата. Излага още, че преди около десет години паднал с
мотопеда и счупил лагера на кормилото на мотопеда – предна вилка. Закарал мотопеда на
ремонт , при който майсторът тогава сменил вилката, заедно с табелата, на която била набита
рамата на мотопеда, като поставил вилка от друг мотопед, с прикрепена към нея друга
табелка с номер на раба, различна от неговата. Заявява още, че майсторът предвидливо бил
свалил неговата табела и му казал, да си я запази, в случай, че стане проблем с
идентифицирането на мотопеда. В. прибрал табелата и я пазил няколко години, но
2
понастоящем не знае къде същата.Сочи още, че не знаел откъде била закупена новата част на
мотора. Не осъзнавал, че това представлява толкова голям проблем и поради тази причина
не е извършил никакви действия, като е подценил фактите.
От извършената съдебно-трасологична експертиза, било безспорно доказано, че номера на
рамата, който се открива е седемпозиционен и е № 5001860, които съвпада с номерата на
рама, характерни за този вид мотоциклети и същата е на мястото, посочено от завода-
производител. Не са били установени следи от механични интервенции, по номера на
двигателя и областта около него. Регистрационния номер на мотоциклета **** (стар
образец, с жълт фон видно от приложения снимков материал към експертизата), е
оригинален и няма следи от подправки.
С постановление на прокурор при РП- Благоевград, ТО- Петрич от 20.06.2024 г., било
прекратено досъдебното производство.
С постановлението си, прокурорът е указал на АНО, да се извърши преценка и ангажиране
на административно- наказателна отговорност за извършени административни нарушения.
След преценка на обстоятелствата по случая, АНО издал процесното атакувано Наказателно
постановление с № 24-0314-000393, ОТ 03.07.2024 г., с което е била ангажирана
отговорността на В. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП с което му е наложил
наказание на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
НП е връчено на жалбоподателя лично срещу подпис на 16.07.2024 година. На 23.072024
година същият депозирал жалба против атакуваното НП пред съда, инициирала настоящото
производство.
В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители участвали на
проверката, а именно св. З. и св. С.. От техните показания, се установява всичко изложено в
приложените доказателства от административната преписка, като и двамата посочват че
процесния мотоциклет не е носил талон от обновените такива, а същия е бил със стария
модел на регистрационни номера. Ведно с това, се установили че рамата не отговаряла на
тези номера, а същата е била взета от друго превозно средство.
В хода на производството е разпитан и св. К., който е бил майстор на мотори и същия
ремонтирал и процесния такъв. Сочи, че преди време жалбоподателя бил закарал мотопед за
ремонт - зелен на цвят и марка „С.“ преди повече от 10 години. Мотопеда бил ремонтиран
доста пъти, като един път била сменена предната част на рамката на мотопеда, на мястото
където е набита самата рама с наличието на алуминиева табелка, на която е написана рамата
и други данни за мотопеда. Добавя, че тази част (с която подменил оригиналната) била
закупена от пазара, като е видял че всичко стои на нея и няма набИ.е на номерата. Предвид
това, обяснил на В., че следва да отиде и да си пререгистрира мотора като си запази
демонтираната от мотора неговата част с табелката с номера на рамата, с която е
регистриран мотора. Свидетелят заявява в показанията си, че жалбоподателят се съгласил с
3
демонтажа на повредената му част и подмята й с друга, като след сторения ремонт,
свидетелят нямал никаква представа дали В. е действал относно пререгистрирането на
мотора. Свидетелят К. заявява в показанията си, че това се случило преди 2010-2012 г.,
поради причината че същия оттогава не е ремонтирал мотори.
Пред съда е разпитан и св. В., на чието име е регистриран процесния мотопед. В
показанията си, същият излага обстановката,при която се осъществила покупко-продажбата
на мотора. В. посочва, че преди повече от 30 години е продал собствения си мотор на В., за
сумата от 800 лева и предал владението му, като за продажбата не е съставян документ,
включително и договор с нотариална заверка на подписите. Заявява, че не е знаел по рамата
да има промяна и същата да не съответства с номера по талона. Последното научил във
връзка с настоящото производство. Подчертава факта, че когато мотора бил негова
собственост и в негово владение, не е правил някакви интервенции по него. Заявява,че той е
регистрирал мотора и след регистрацията му не е правил промени по идентификацията му.
Сочи, че доколкото знае само В. управлява процесния мотор. Не си спомнял номерата на
мотора, тъй като както било изложено, го продал на В. преди много години, но си спомня че
същия е бил зелен на цвят и марка „С.“. Признава, че грешката му е в това, че не е
дерегистрирал мотора и не го е прехвърлил на В. нотариално.
По делото е приета и приобщена изготвената в хода на ДП съдебно-трасологична
експертиза, от която е видно, че мотоциклетът, управляван от жалбоподателят е с набит
номер на рамата, изписан като 5001860, като вещото лице не е открило в областтта около
номера механична интервенция, а по начина на изписване номера на рамата съвпада с
номера на рама, характерен за този вид мотоциклети. Експертизата установява още, че
номера на двигателя на изследвания мотоциклет се намира набит върху металната част на
корпуса на двигателя и е 5291969, като по начина на изписване и шрифта на този номер
отговаря на номерата на двигатели, карактерни за тази марка мотоциклети, като по номера
на двигателя и в областта около него не се установяват следи от механични интервенции.
Вещото лице установява и че табелата с регистрационния номер на мотоциклета **** е
оригинална, без следи от подправки.
От приобщените по делото писмо с рег.№1116р-2863/20.03.2024 г. и справка от АИС
Регистрация на МПС и собственици – лист 38-40 от ДП, се установява, че в АИС
„Регистрация на МПС и собственици“ в Сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, ППС с рег.№****, марка/модел „С. 50“, рама №5819341, двигател №5291969 е
било регистрирано на името на А. С. В., но същото е със служебно прекратена регистрация
поради това, че регистрационната табела не отговаря на установените изисквания ( чл.10
ал.2 от Наредба № І-45/25.03.2000 г.), а към датата на извършване на справката (19.04.2024
г.) няма данни за регистрирано ППС, марка и модел „С. С50“ с рама №5001860.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания
и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви.
4
Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за
процесните събития. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията им като пълни,
последователни и обективни.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски
показания, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с
всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения
на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка,
служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
По приложението на процесуалния закон:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта,
респ. в постановлението на прокурора в случаите на образувано в хипотезата на чл.36 ал.2
от ЗАНН или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
5
ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Описанието на нарушението от своя страна е достатъчно пълно и ясно и позволява на
санкционираното лице да разбере в какви деяния са му вменени и да организира адекватно
защитата си по административното обвинение, още повече че същият е участвал в
досъдебното производство, бил е наясно с констатациите и дори е давал показания по
делото по инкриминираните с административното обвинение факти.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 20.06.2024 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО- Петрич производството
е било прекратено, по случая и преписката е изпратена на РУ – Петрич при ОДМВР
Благоевград за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е първата хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Горното навежда извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон при издаването на атакувания санкционен акт.
По приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:
Относно ангажираната наказателна отговорност на жалбоподателя, настоящият състав
излага следните съображения. На първо място, за да се приеме, че водачът е осъществил от
субективна страна нарушение по чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП, не е необходимо да е действал
умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно, чл. 7, ал.2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
силата на чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, наказва се с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са
поставени на определените за това места. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
6
За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е
лицето да е водач на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Легално определение на водач на пътно превозно средство е дадено в разпоредбата
на параграф 6, т. 25 от ДР на Закона за движение по пътищата, според която "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Единствено в качеството си на водач, жалбоподателят е годен субект на цитираното
законово задължение. По делото се установи по безспорен начин, че на 26.09.2023 г. в 09:40
часа, в гр. Петрич, по ул. „И. Апостолов“ в посока от ЖП гарата към Топливо, в района на
Топливо жалбоподателят е управлявал мотопед С. С-50 с рег.№ ****. т.е. именно
жалбоподателят има качеството на водач и като такъв е е управлявал процесния мотоциклет
на посочените в обвинението дата и място – същият е извършвал активни действия с
механизмите и приборите на МПС-то, тези действия са били свързани с опасност от
настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в
ППВС 1/1983 г., съдът приема, че подсъдимият е управлявал посоченото МПС.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, от
наказващия орган е приел, че по силата на §3, ал.1 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, към инкриминираната дата регистрацията на мотоциклет „С.“ С-50 с рег.
№ БЛН- 0031 (стар образец) е прекратена, т.е. на 26.09.2023 г. в 09:40 часа, в гр. Петрич, по
ул. „И. Апостолов“, жалбоподателят- водач управлява МПС- то, без същото да е
регистрирано по надлежния ред.
Въз основа на горецитираната разпоредба, от 1.06.2006 г., служебно се прекратява
регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, а в случая
не се оспорва, че процесната табела не отговаря на посочените стандарти. Подмяната на
старите табели е регламентирано да се извършва по график, изготвен от ОДМВР, като
процесните табели е следвало да се подменят до края на 2002 година (предвид датата на
първоначалната регистрация на процесното двуколесно ППС по аргумунт от §3 ал.2 т.2 ог
ПЗР на Наредбата). Разпоредбата на §3 ал.3 от ПЗР на Наредбата регламентират служебно
прекратяване на регистрацията на всички превозни средства със стари табели, каквито са
поставените на управлявания от жалбоподателя мотоциклет.
Последно цитираната разпоредба на Наредбата №І-45 от 24.03.2000 г. не означава
прекратяване регистрацията по силата на нормативен акт, а провеждане на процедура по
прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи ( в този смисъл Решение
№6782/20.06.2006 г. по адм.д.№2829/2006 г. на ВАС, 5 членен състав и Решение
№7924/30.062015 г. по адм.д.№15280/2014 г. на ВАС, VІІ отделение). По делото се събраха
данни, че органът по регистрация – органите на МВР са провели процедура по
7
прекратяване на регистрацията по своя инициатива и въз основа на тези им действия
регистрацията на мотоциклет марка и модел „С. С50“ с рег.№БЛН0031 с рама 5819341 е
била служебно прекратена на 01.10.2006 г. , близо 19 години преди деянието, за което е
повдигнато административно обвинение.
От друга страна, видно от справката в АИС „Регистрация на МПС и собственици“ и
изявлението на началник сектор ПП (л.38-40 от ДП) се установява, че към датата на
извършване на справката няма данни за регистрирано ППС марка и модел „С. С50“ с рама
№5001860, каквато рама е имало управляваното от жалбоподателя ППС към
инкриминираната дата.
По делото се установи от събраните гласни обстоятелства, че разминаването в номерата на
рамата се дължат на нерегламентирана модификация на МПС-то с прекратена регистрация,
изменящо основен компонент от идентификацията му, какъвто се явява номера на рамата на
ППС-то, която модификация по силата на същата наредба подлежи на регистрация по
надлежния ред, каквато по делото безспорно се установи, че не е извършвана.
В този смисъл, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че МПС-то,
управлявано от жалбоподателят не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Въз основа на прието, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички съставомерни
признаци от обективна страна на вмененото на жалбоподателя нарушение – налице е
изпълнително деяние – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Безспорно е установен авторът на деянието – жалбоподателят В.. Няма спор и за датата и
мястото на извършване на деянието – 26.09.2023 година в 09,40 часа в град Петрич, по
ул.“И. Апостолов“ в посока от ЖП-гарата към Топливо, в района на Топливо.
От субективна страна –деянието е извършено при пряк умисъл. Жалбоподателят -
пълнолетно и вменяемо лице е съзнавало свойството и значението на извършеното от него.
Г. С. В. е правоспособен водач на МПС от 1984 г. – с повече от 38 годишен стаж и като такъв
е запознат с правилата за движение по пътищата, включително и със законовото изискване
на чл. 140, ал.1 ЗДвП, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само
моторни превозни средства, регистрирани по надлежния ред. Знаел, че ползвания само и
единствено от него мотоциклет е без валидни регистрационни табели и модифициран не по
надлежния ред и въпреки това е управлявал по обществен път, какъвто се явява посочения в
НП уличен участък това превозно средство. За да достигне до този си извод, съдът съобрази
на първо място общоизвестния факт, че жълтите табели с регистрационния номер на
управляваното от жалбоподателя МПС са невалидни повече от 18 години, съобразно
действащата нормативна уредба, както и съобрази показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели и преди всичко на показанията на свидетеля К.,
извършил по поръчение и със съгласие именно на жалбоподателя модификацията на мотора,
8
изискваща регистрация по надлежния ред, който лично предупредил В., че следва да
извърши регистрация на модифицираното МПС. В този смисъл, съдът приема, че на
инкриминираната дата и час и на посоченото в санкционния акт място, жалбоподателят
съзнателно не е спазил нормативните изисквания на ЗДВП и съзнателно не е спазил същите.
Към момента на извършване на деянието си, жалбоподателят е формирал съзнание за
проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е че управлява
МПС, което е нерегистрирано по надлежния ред и въпреки това е предприел управлението
му.
В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят - пълнолетно и вменяемо лице е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните последици от същото, и
е искал настъпването на тези последици. В случая не се касае за незнание на факт от
обективната действителност, а тъкмо напротив, налице са доказателства за съзнаване на
фактите относно липсата на регистрация на МПС-то по надлежния ред и формиране на
интелектуалния момент на умисъла, като налице е волевият момент, свързан с
предприемане на процесното управление. Последното потвърждава и тезата за наличие на
виновно поведение на жалбоподателя.
Ето защо, съдът приема, че деянието, описано в атакувания санкционен акт е извършено от
жалбоподателя и изпълва състава на административното нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. В
този смисъл, АНО е възприел правилна правна квалификация на извършеното от В. деяние.
Реализирането, при това съзнателно, на деяние в разрез със закона е оценено откъм
обществена опасност с предвидените от законодателя по вид и размер санкции и в
настоящата хипотеза е подбрана релативната именно на това поведение наказваща норма.
Съдът приема, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната отговорност
на нарушителя с наложената санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева, водач който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.“ Преценявайки всички обстоятелства по случая, АНО е наложил
адекватна и законосъобразна санкция в нейния минимален размер, а именно „Глоба“ от 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че наложената санкция е пропорционална на тежестта
на извършеното нарушение и е съобразена с личността на нарушителя, а доколкото АНО е
наложил и двете кумулативно дадени от законодателя санкции в минимален размер, то и не
е възможна тяхната редукция.
За пълнота, следва да се отбележи, че в конкретния случай не следва да бъде приложена
разпоредбата на основание чл. 28 ЗАНН, касаеща маловажност на случая. Разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП императивно изключва приложението на института на маловажния случай
при нарушения на Закона за движение по пътищата.
9
Предвид всичко изложено дотук, съдът приема, че отговорността на жалбоподателя е
правилно ангажирана от АНО, поради което счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а атакуваното Наказателно постановление - да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има административно-
наказващият орган. По делото не е сторено искане от страна на АНО или негов процесуален
представител за заплащане на разноски, нито не са представени доказателства за направени
от АНО разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Що се касае за
разноските, сторени от жалбоподателя – такива не са претендирани от процесуалния му
представител, а и с оглед изхода на делото не следва да бъдат репарирани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление (НП)№ 24-0314- 000393 от
03.07.2024 г. на Началника на РУ- гр. Петрич при ОДМВР – Благоевград, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Г. С. В., ЕГН-**********, с
постоянен адрес: гр. Петрич, ул. „К.“ № * са наложени административни наказания „Глоба“
в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, за извършено от същия нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10