ПРОТОКОЛ
№ 548
гр. Пловдив, 05.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Галина Гр. Арнаудова
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600557 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Исканото лице А. Г. /A. G./, редовно призован, се явява лично и с адв.
Д. Р. от *АК, редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор А..
В залата присъства преводачът от български и руски език и обратно С.
К.
Исканото лице Г.: Желая да ми се превежда на руски език. Разбирам
руски език и нямам възражения преводът да се осъществява от български на
руски език и обратно.
С оглед обстоятелството, че исканото лице А. Г. не владее български
език и е съгласен преводът да се извършва от руски език на същия, с оглед
гарантиране правото на защита следва да се назначи превод от български език
на руски и обратно в лицето на присъстващия преводач С. К., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на исканото лице А. Г. от български на руски
език и обратно С. И. К.
Сне се самоличността на преводача:
1
С. И. К. – 52 г. руско гражданство, с висше образование, без родство със
страните.
На преводача се разясни наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 НК.
Превод. К.: Обещавам да извърша точен превод.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Исканото лице Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се същото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания. Не правя отводи.
Адв. Р.: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Исканото лице Г.: Не възразявам този състав да гледа делото. Съгласен
съм с адвоката си.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!
Моля да оставите без уважение като неоснователно искането на
украинския гражданин А. Г. срещу определението на Окръжен съд Х. по ЧНД
№ 801/2024 г., с което спрямо същия е била взета мярка за неотклонение
Задържане под стража до приключване на производството по екстрадицията
като неоснователно и да потвърдите първоинстанционното определение.
Безспорно се установи, че във връзка с депозираното искане от страна на
2
украинските власти във връзка с екстрадиция на лицето, касаеща
изтърпяването на наказание лишаване от свобода от 10 години, с което се иска
превеждането на лицето в Р.*, с оглед изтърпяването на наказанието,
първоначално по отношение на исканото лице е била взета временна мярка за
задържане под стража за срок от 30 дни. Във визирания срок от страна на
украинската държава са постъпила молба за екстрадиране на гражданина в Р.*
и останалите необходими за изпълнението на молбата за екстрадиция на
чуждия гражданин писмени материали. При преценка досежно вземането на
мярката за неотклонение Задържане под стража, съдът се е съобразил с
необходимите предпоставки, досежно вземането на визираната мярка, а
именно, че са налице формалните изисквания, визирани в ЗЕЕЗА, свързани с
представена от издаващата държава документация, които няма да
преповтарям, подробно са описани в обвинението на първоинстанционния
съд, а също така и дали е налице опасност лицето по принудителното действие
да се укрие, с оглед евентуалното избягване на предаването му на чуждата
държава.
Основният въпрос тук е дали има опасност да се укрие. В настоящото
производство не следва да се обсъжда въпроса дали има опасност лицето да
извърши друго престъпление, каквито доводи са били наведени от защитата в
първата инстанция. Безспорно от събраните материали по делото би могло да
се направи обосновано предположение, че има опасност лицето да се укрие,
тъй като същото няма трайна уседналост на територията на РБ. Представеният
договор от съпругата му е безспорно изготвен за целите на настоящото
производство. Установява се, че лицето перманентно последните няколко
месеца е пътувало в различни държави на територията на Е.. Същият
постоянно се е установил в Т. и обстоятелството, което е наложило влизането
му в РБ е това, че му е била издадена забрана за пребиваването на територията
на Република Т., поради което считам, че съществува реална опасност при
изменение на мярката за неотклонение Задържане под стража лицето да се
укрие и по този начин да обезсмисли разглеждането на молбата за
екстрадиция, с оглед на обстоятелството, предвид на високия размер на
наложеното му наказание.
Именно с оглед на изложеното, моля да потвърдите
първоинстанционното определение, досежно изменението на мярката за
3
неотклонение Задържане под стража до приключване на екстрадиционното
производство.
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии!
Изцяло поддържам молбата, с която искам изменение на мярката за
неотклонение на моя подзащитен. Причината същият да бъде задържан е
именно обстоятелството, че първоинстанционният съд прие, че е налице
опасност за укриване от страна на А. Г.. За мен тази опасност категорично не
съществува или поне не в тази степен, която да обоснове най-тежката мярка за
неотклонение, а именно Задържане под стража. Това тне е дефинитивната
мярка, която трябва да се налага при наличието на някои от кумулативните
опасности в чл. 63 НПК, а следва да се изследва и тяхната степен, за да не се
достигнедо ненужно тежка държавна репресия.
Прокурорът каза, че от материалите по делото се извличала тази
опасност. Аз не съм съгласен с това становище. По материалите по делото
няма нито едно доказателство, което да говори за опасност от укриване.
Обстоятелството, че А. Г. е пътувал в няколко страни в Е., е свъразно с
неговото лично здраве, за което има предоставени доказателства, писмени
документи, които са със заверен български превод, които доказват тежката му
диагноза - множествена склероза. Самият той е заявил в обясненията си пред
няколко съдебни състава, че това е налагало пътуването му.
На второ място обстоятелството, че дошъл в Р. Б., след като не е имал
избор, отново считам, че от него не може да се направи обоснован извод за
опасност от укриване. Дейстително, при преминаване на турската част на
границата, на същия ме е била наложена забрана да се върне в Т., но неговият
единствен изход в този момент не е бил да влезе в Р. Б., при положение че има
неутрална зона, в която е можел да поиска международна помощ, да иска
помощ от Р. *. Така че, все още живеем в свят, където свободна воля има и
неговото решеиние е било доброволно, добросъвестно и законосъобразно да
влезне в Р. Б.. Още повече, дори преди да му бъде наложена забрана да се
върне в Р. Т., той е тръгнал към Р. Б., за да потърси международна защита,
видно от неговите обяснения, както и от показанията на свидетелката А. С.,
негова съпруга. Същите е следвало да срещнат тук в Б.. Това е негов
доброволен избор и не може да се направи само на тази основа извод за
опасност от укриване и тази опасност да е толкова голяма, че да налага
4
Задържане под стража.
На следващо място, този аргумент за пореден път се чува в съдебните
зали по делото на А. Г. за имота, нает от неговата съпруга в гр. Х., че е бил за
целите на настоящото производтсво.
Уважаеми апелативни съдии, А. Г. не се е придвижвал свободно в Р. Б. в
нито един момент. Той няма как преди това да е наел жилище или да е
извършил действия, които да докажат неговото желание да остане тук и да си
изчака процеса. Точно обратното. Тези действия на него и на неговата съпруга
да ангажират жилище в Х. за целите на настоящия процес говорят именно за
желанието им да осигурят място, където да изчакат процеса по екстрадиция, а
и вървящия процес по искането на А. Г. за получаване на международна
закрила.
Аз не разбирам защо това обстоятелства следва да се обсъжда като
някакъв опит за заблуда на съда, при положение че същият аргумент може да
го използваме и за доказателство за желанието им да останат в Б. г-н Г. и
неговото семейство, поне докато трае съдебният процес и процесът за
международна закрила от ДАБ-МС.
Още повече - този договор за наем, който се цитира, и декларацията на
наемодателя, че предоставя жилището на А. Г., не е единственото
доказателство, в което се говори за форма на уседналост в Р. Б.. Пред
първоинстанционния съд бяха представени и писмени доказателства, а
именно карти на съпругата А. С., и тяхната малолетна дъщеря, с които им е
разрешено пребиваване в Р. Б., което е самостоятелно доказателство за
тяхното намерение да бъдат на територията на страната. За мен, като юрист,
каквато и да е мярка за неотклонение би била твърде тежка, защото Г. и
неговото семейство показват по всякакъв начин на съдилищата, че ще им
съдействат. Той даде многократно пълно обяснение по случая, не е скрил
нищо от българските съдилища. И в тази връзка по основното дело за
екстрадиция, по което той тярбва да бъде доведе и осигурен, което е ЧНД
804/2024 г. по описа на Окръжен съд Х., насрочено за 08.01.2025 г., са
зададени 15 въпроси на Р. *, свързани с искането им, защото тяхното искане е
абсолютно непълно. И всички тези въпроси са свързани с обясненията на А. Г.
и и той ще потвърди, че няма против да даде съгласие за доброволна
екстрадиция, стига да дойдат необходимите документи. Той заяви това пред
5
Окръжен съд Х., че щом дойдат всички необходими документи, а в момента
изобщо не са в пълен набор, ще изрази становището си за доброволна
екстрадиция.
Уважаеми съдии, дори да приемем, че има опасност от укриване, за мен
тя не е толкова голяма, че да налага най-тежката мярка за неотклонение. До 08
януари ще са минали повече от два месеца, което за някои престъпления е
максималният срок на задържане под стража. Ако целта на съда е да ограничи
свободното придвижване на А. Г., това може да стане и по други начини, без
да се налага това откровено нехуманно поведение. Един такъв начин е
Домашният арест. Към настоящия момент Домашният арест се изпълнява не
както беше преди с патрулка под прозореца, а има възможност за електронно
проследяване. Това означава, че във всеки един момент органите, отговарящи
за изпълнение на мярката, ще знаят къде се намира А. Г.. Тази мярка
категорично е приравнена на Задържане под стража, с изключение на това, че
се изпълнява в едни много по-Д. условия, в частност в дом, в който е неговото
семейство – жена му и малолетната му дъщеря. Тази мярка за неотклонение по
никакъв начин не позволява отклонение от нея и единствената разлика със
Задържане под стража е репресията. Дали тази репресия е необходима, аз
считам, че не. Надявам се и съдът да възприеме това становище.
Същите имат адрес в гр. Х., ул. Д. № **, вх. *, ет. *, на който А. Г. може
да изпълнява тази мярка. Защото времето до 08 януари не е малко и не е
сигурно, че делото ще приключи на първа инстанция че приключи на таза
дата. Има множество хипотези, при които биха могли да се изчакат отговорите
от *, да има допълнителни въпроси от * и може да се получи едно задържане,
без определен краен срок.
В този смисъл моля алтернативно или да не определяте мярка за
неотклонение на А. Г., тъй като по делото няма доказателства, които да
подкрепят твърденията, че същият би се укрил от настоящото наказателно
производство. Аргументите, че се е укрил от у. правосъдие за момента не са
доказани по настоящото производство, като от У. един от 15-те въпроса, които
са изискани, е да се приложат доказателства за извършена редовна процедура
за призоваване на А. Г. по делото, по което се твърди, че е осъден, тъй като той
каза, че не е бил уведомен за откритите съдебни заседания. Неговите
адвокати, които той е упълномощил, са били заменени със служебни такива и
6
той е разбрал в много по-късен етап, ако не се лъжа през м. септември тази
година, което е почти година след твърдяното осъждане, за това
обстоятелство. Самият той е казвал много пъти пред настоящите състави, че
той не се крие, няма намерение да се крие нито от българското, нито от у.
правосъдие.
Същият не е осъждан и това е доказателство за липса на опасност от
извършване на престъпление, но е доказателство и за едно правомерно
поведение.
Алтернативно, ако прецените, че все пак е налице опасност от укриване,
която да налага налагането на мярка за процесуална принуда, и то такава,
свързана с ограничаване на правото на свободно придвижване, моля същата
да не бъде най-тежката Задържане под стража. Защото до 08 януари ще минат
повече от два месеца от неговото първоначално задържане от една страна, а от
друга страна, по делото има достатъчно доказателства къде ще пребивава А.
Г., което предполага осигуряването му за наказателното производство.
Моля съда да наложи мярка, която не е самоцелно наказание и репресия,
каквото е Задържането под стража. Нека българското правосъдие да прояви
малко повече хуманност към А. Г. и да му разреши, докато трае процесът,
поне да бъде в семейсвтото си, било то с електронна гривна за проследяване.
В този смисъл моля да измените мярката на подзащитния ми и да му
наложите по-лека такава Домашен арест, която да изпълнява на посочения от
мен адрес.
Исканото лице А. Г. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитника ми. При всички положения се подготвям за съдебния процес на 08
януари. Бих искам по-подробно да се запозная с материалите, да се виждам
със защитниците си и да бъда със семейството си, дори с гривна за
проследяване. Семейството ми е близо и нямам намерение да се укривам. Ще
се подготвям за делото на 08 януари.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
Исканото лице А. Г.: Искам по-лека мярка. Моля да ми измените
мярката в по-лека. Всякаква, освен Задържане под стража.
7
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.15, ал.3 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.7 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д.Р., защитник на исканото лице А.
А. Г., срещу протоколно определение № 760/27.11.2024г. на Окръжен съд
гр.Х., постановено по ЧНД № 801/2024г. по описа на същия съд, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото лице.
В жалбата се сочи, че не са налице основанията за определяне на горната
мярка спрямо последния. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за процесуална принуда
спрямо исканото лице Г., а именно „домашен арест“.
В съдебно заседание защитникът на исканото лице поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Исканото лице Г. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за процесуална принуда.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Х. е приел, че в
случая са налице основанията за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо исканото лице Г..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
За исканото лице е налице молба за екстрадиция от компетентния орган
на * за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на десет
години, наложено за престъпление, квалифицирано като подкуп.
8
Молбата за екстрадиция съдържа информация за издадената присъда,
която е приложена.
Деянието, за което исканото лице Г. е признат за виновен, съставлява
престъпление и по смисъла на НК на РБ /подкуп/ и се наказва с лишаване от
свобода повече от една година.
Искането лице е украински гражданин. Видно от обясненията на същия
той първоначално е бил в П., Л.. Преминал е транзитно през Б. и се е
установил в А., Т.. След това е влязъл в Б..
Той няма каквато и да е връзка с Б., мобилен е. Това обоснова извода, че
е налице реална опасност да се укрие.
Съобразно императивната норма на чл.15 от ЗЕЕЗА на исканото лице се
взема мярка за неотклонение „задържане под стража“. В случая не са налице
особености, свързани с личността на исканото лице Г., неговото семейно или
здравословно състояние, за да се налага най-тежката мярка за процесуална
принуда да бъде заменена с „домашен арест“.
Като се има предвид изложеното настоящата инстанция намира, че за да
се осигури участието на исканото лице в производството по екстрадиция
следва да му се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Поради горното Пловдивският апелативен съд счита, че определението
на Окръжен съд гр.Х. е законосъобразно и обосновано и като такова следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 760/27.11.2024г. на
Окръжен съд гр.Х., постановено по ЧНД № 801/2024г. по описа на същия съд,
с което спрямо исканото лице А. А. Г., издирван с цел арест и екстрадиция, е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
9
Исканото лице А. Г.: Не желая превод на протокола от днешното
съдебно заседание.
На преводача да се изплати възнаграждение в размер на 100 лева за
извършения превод от бюджета на съда, за което на същия се издаде РКО.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:17 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10