Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 209 16.06.2023 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев адм. дело №343 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е с правно основание чл.111 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от Й.Б.Г., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода” в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара Загора, против Заповед рег.№Л-2725/08.06.2023
год., издадена от Началника на Затвора Стара Загора, с която на лишения от
свобода Й.Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”
за срок от 10 денонощия. Жалбоподателят твърди, че описаната фактическа
обстановка по делото не отговаря на истината, тъй като той е бил бит от другите
затворници, а не той тях. Твърди също така, че като са влезли надзирателите
единият от тях го е ударил с палка по главата, поради което е пуснал жалба но
не знае какво е станало с нея. От понесения удар е имал няколко дена оток на
главата. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като
незаконосъобразна. В съдебно заседание не отрича наложените му наказания за
една година назад, както и че е имал конфликт с лишения от свобода Е.. Няма
вина за този конфликт, тъй като е бил предизвикан, тъй като е бил напсуван на
майка, а майка му е починала. Обявил е стачка, защото е наказан за нещо за
което няма вина, поради което моли заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник на Затвора Стара Загора, не се представлява. В
придружителното писмо, с което е изпратена преписката, е изразено становище, че
при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани
формални и процесуални изисквания, като в съответствие и при правилно
приложение на закона за извършеното от Й.Г. дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия. Налице е
системност на извършваните дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя,
като за удостоверяване на това обстоятелство прилага и моли да приети като
писмени доказателства, издадените заповеди. Направено искане да се потвърди
заповедта.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото Докладна записка
вх. №МЗ-2125/18.04.2023 год. от С.А.А., докмадна записка от мл. инспектор П.Я.П.,
както и от дадените писмени обяснения от л.св. Й.Б.Г., л.св. Е. А.М., л.св. Е. М.П., л.св. К.К.Т., л.св. И.А.П. и
л.св Г.Н.Г., на 15.04.2023 год. около 15.20 часа в спално помещение №13 в ЗОЗТ
Черна гора при Затвора Стара Загора се установява възникнал конфликт между
жалбоподателят и Е. А.М.. Отразената фактическа обстановка в заповедта се
оспорва от жалбоподателят, като същият твърди, че не е виновен за конфликта и
не е удрял Е.. Тази фактическа обстановка обаче се подкрепя от приложените
обяснения, докладни записки и медицински документи, изготвени от длъжностни
лица от ЦСПМ. Видно от фиша за спешна помощ, на жалбоподателят е установена
подуване на долната устна, без рана, вследствие на получен удар в лицето, а на Е.
А.М. охлузвания по дясната длан и пръстите поради побой.
От приложените извлечения от регистъра за
травматичните увреждания на лишените свобода и задържаните под стража и
формуляра за регистриране на травматични увреждания на лишен свобода/задържан
под стража, от които е видно липсата на увреждания вследствие на удар от лице
от надзорния състав, осъществен на 15.04.2023 год.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед рег. №Л-2725/08.06.2023 год. на Началника
на Затвора Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на лишения от
свобода Й.Б.Г., е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия” за срок от 10 денонощия. От фактическа страна издадената
заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на извършени от
лишения от свобода Й.Г. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.100, ал.1 във
вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – физическа саморазправа с лишени от свобода
или служители, както и закана за такава. Заповедта е връчена на Г. на 09.06.2023
год. а жалбата е депозирана на 12.08.2023 год. /видно от пощенския плик/.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС тридневен
срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началник на Затвора Стара
Загора. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода Й.Г.
дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са
сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание
нарушителят е изслушан лично от Началника на Затвора Стара Загора, което
обстоятелство е изрично отбелязано и в самата заповед.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Й.Г.
е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена
и доказана описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. извършеното от Й.Г.
дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Жалбоподателят
не е изпълнил задължението си за спазване на установените за
лишените от свобода правила – чл.96, т.4 от ЗИНЗС. Едно от теци правила е
установено, в чл.97,
т.4 от ЗИНЗС - забрана на лишените от
свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване
на възникнали конфликти помежду им, поради което е осъществил състава на дисциплинарно
нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. От представените и приети като
доказателства по делото докладни записки и обясненията на лишените от
свобода лица, съдът приема за установено и доказано и извършеното от Й.Г.
дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Това поведение на
лишения от свобода, обосновано и правилно е възприето от
дисциплинарнонаказващия орган като материалноправно основание за налагане на
най-тежката дисциплинарна мярка - „изолиране в наказателна килия”, при прилагането
на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС. Законодателят не прави разлика кой е инициатора на
конфликта, а само предвижда наказание за участие в такива конфликти. С
налагането на дисциплинарното наказание се целят постигането на целите на личната
и обществената превенция, и има за цел да поправи и превъзпита лишеният от
свобода към спазване на установеният ред в местата за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от една страна и да действа възспиращо по отношение на
останалите лишени от свобода от извършването на подобни действия.
Съгласно чл.100, ал.1
от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или
бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. Доколкото в съдебно
заседание, жалбоподателят изложи доводи, че няма вина за конфликта, то е
необходимо съдът да изложи мотиви и относно вината на Г.. Вината има две форми
– умисъл и непредпазливост. Умисълът то своя страна бива пряк и евентуален, а
непредпазливостта – небрежност и самонадеяност. В конкретния случай, от
съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че деянието за
което е наказан Г. е осъществено при пряк умисъл. В съдебно заседание същият
заяви, че не се е сдържал, след като е бил напсуван на майка, а от друга страна
– наличието на шест предходни наказания, някои от които са също за възникнали
конфликти с други лишени от свобода, мотивира съдът да приеме, че същият е
осъзнавал последствията от конфликта, а именно, че ще бъде наказан с предвиденото
в закона наказание изолаторна килия.
Наложеното
наказание правилно е определено по вид съобразно разпоредбата
на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС и при индивидуализацията му са взети предвид тежестта
на извършеното дисциплинарно нарушение, личността на нарушителя, множеството негови
предходни провинения, както и здравословното състояние. Налице е системност на
извършваните дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателят, което се
подкрепя от приложените шест заповеди, като първата е от 12.05.2022 год., а
последната такава от 23.01.2023 год..
Нормата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС регламентира, че
дисциплинарните наказания по чл.101, т.7 могат да се налагат само при извършено
дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, както и при системни
нарушения по чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5. Съгласно чл.102, ал.1 от ЗИНЗС при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта
на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него,
поведението му преди това и здравословното му състояние.
Същевременно според нормите на чл.109, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС, ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното
наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той
се смята за ненаказван, а когато лишеният от свобода е наказван за нарушение,
извършено в срока по ал.1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго
нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание.
Наличието на шест заповеди за последната година
води до извод за наличие на системност при извършваните дисциплинарни нарушения
от страна на Г.. Следва да се има предвид и че обясненията на лишения от
свобода и поведението му преди това не обуславят налагане на по-малко като
размер наказание, не показват отношение на лишения от свобода, което да е
насочено към спазване на реда и дисциплината, изпълнение на задълженията и
зачитане на ограниченията по време на престоя му в затвора. Напротив,
оспорващият пренебрегва установените ред и правила.
Негативното засягане на оспорващия се явява
съразмерно спрямо преследваната легитимна цел.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Й.Г., като
издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна
такса, поради което същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Административен съд гр. Стара Загора държавна такса в размер на 10.00 /десет/
лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Заповед №Л-2725/08.06.2023
год., издадена от Началника на Затвора Стара Загора, с която на лишения от
свобода Й.Б.Г., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия” за срок от 10 денонощия.
ОСЪЖДА Й.Б.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Административен съд гр. Стара Загора държавна такса в размер на 10.00 /десет/
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок от неговото обявяване пред тричленен
състав на Административен съд – Стара Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: