Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на девети юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Евгения Русева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 52 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 237 от 8.11.2019 г по гр. дело № 409/2019 г по
описа на РС – Левски състав на същия съд
е ОСЪДИЛ Главна дирекция Главна дирекция “***“ - МВР, гр.С., ул.”***”№***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ч.Р.П., с адрес: ***,
ЕГН:**********, на основание чл.179,
ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1247,70 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден
труд от 188,76 часа за периода
05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, като Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата
до пълния претендиран с исковата молба размер от 1487.40 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за държавната такса.
Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на предявения
иск въззивна жалба е подадена от ГД *** , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово
правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е лишено от законодателна
логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се
,че е налице противоречие в изводите на
съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни.Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в писмена молба, взема
становище ,че жалбата е неоснователна и
решението на РС следва да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Левски е приел , че през процесия период –
05.06.2016 г. – 31.03.2019г. ищецът е заемал длъжността „***” в Районна служба
„***” - Б. при Областна дирекция „***” – С. МВР. През процесния период ищецът е
полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и протоколи при сумарно
изчисляване на работното време. Установява се от представените копия на
платежни бележки за периода м. юни
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
което е компетентно, пълно, обосновано, че за процесния период 05.06.2016г. –
31.03.2019г. ищецът е положил общо 1320 часа нощен труд, който не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е бил заплащан своевременно по 0.25 лв. на час. Вещото лице разяснява, че нощният труд,
приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1508.76 часа, като за
разликата 188.76 часа се изчислява брутно трудово възнаграждение в общ размер
на 1247.10 лв., изчислено със средна ставка 6.61 лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил допълнително
заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на това
допълнително възнаграждение.
Ищецът,
според РС, е държавен служител на МВР, поради което е приложима разпоредбата на
чл. 179, ал.1 от ЗМВР, според която на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд и за времето на разположение.
Алинея
2 на същата разпоредба гласи, че
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1
се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед.
Разпоредбата
на чл. 187, ал.3 от ЗМВР гласи, че редът за организацията и разпределянето на
работно време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР предвижда,според РС, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните
служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно
чл. 143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното работно време.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа месечно при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
През процесния исков период - 05.06.2016г. –
31.03.2019г., са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
С всеки един от посочените е уредена нормална
продължителност на работното време.
В чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407/2014 г. действала в периода 19.08.2014г. – 02.08.2016г.
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
След отмяна на посочената наредба са издадени последващите Наредба
№8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016г./.
Същите
обаче, според РС, не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице
е празнота в закона, като съдът е приел за основателен наведения от ищеца
довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата
законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно
чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
Увеличеното изчисляване
на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за
служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрична норма не
следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, на
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
Съдът не е приел аргумента на ответника, че нощният
труд на служителите на МВР не следва да се преизчислява с посочения коефициент,
доколкото максималната продължителност на и на дневния и на нощния труд е 8
часа, съотношението между които е 1, а не 1.143, както при нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа. Това би довело до поставянето на
служителите на МВР в по – неблагоприятно положение.
При наличието на непълнота специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9,
ал.2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид изложеното съдът е приел, че следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.
9,ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да бъдат преизчислени с
коефициент 1,143.
От заключението на вещото лице се установява,според РС, че за процесния период ищецът е положил общо
1320 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на
1508.76 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен в
увеличения размер, като за периода от 05.06.2016г. до 01.08.2016г. е приложима
нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а за останалата част –
субсидиарно чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.
От заключението на
вещото лице се установява също така, че часовете положен от ищеца нощен труд не
са били преизчислявани, поради което за разликата между реално положените
такива и преизчислените с коефициент 1.143 – 188.76 часа не е било заплатено
възнаграждение.
Съдът е приел за неоснователен наведения от
ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения труд е
било изцяло и своевременно изпълнено.
Преизчисляването на
нощните часове с коефициент 1.143, при което реално отработените часове нощен
труд се заплащат в увеличен размер не изключва заплащането на допълнително
възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0.25 лв. съдебната практика
възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се реализира
увеличеното заплащане на нощния труд - в увеличен размер и допълнително
възнаграждение за всеки час нощен труд. Тези принципи са уредени в две различни
разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2 и са дължат на различно
основание.
В решение №14/27.03.2012г.
на ВКС по гр.д. 405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно
отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената
методология е с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0.25 лв. на час.
По делото е безспорно
установено,според РС, че на ищеца е било
заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта,
но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния
коефициент и за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, то
не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си
спрямо ищеца за положения от него нощен труд.
От представените
платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се установява,според
РС, че за съответните периоди на сумарно
отчитане на същия е бил начислявано възнаграждение, в което не са били отчетени
и заплатени часовете нощен труд, които се явяват разлика между реално
отработените такива и увеличеният им размер след преизчисляване с коефициент
1.143.
За тези часове исковата
претенция се явява основателна и доказана. По отношение на размера на
претендираното вземане съдът е взел предвид заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която разликата между
реално положените часове нощен труд и преизчислените с коефициент 1.143 е
188,76 часа, което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка – 6.61
възлиза на сума в размер на 1247,70 лв. за тази сума искът следва да бъде
уважен, като за разликата до пълния претендиран размер – 1487.40 лв. да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Решението на
РС – Левски е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 234,42 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1247,70 лева. Получената сума
възлиза на 1013,28 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния уважен
размер искът е следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1013,28лв до уважения размер от 1247,70 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С определение по
настоящето дело съдът е назначил СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но в
последствие определението е било отменено.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 215,33 лв с оглед отхвърлената
и уважена част на иска, както и за разликата над 179,67 лв за разноски за ВЛ. С
оглед възражението във въззивната жалба за липса на доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение по делото пред първата инстанция на л.6 е представен договор за правна защита и
съдействие с възнаграждение с
посочен размер от 600 , заплатено в брой.РС е намалил
възнаграждението с оглед наличието на възражение за прекомерност.
Разноски
за въззивното производство се дължат по компенсация съразмерно на
уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . Възззивникът претендира заплащането на юрисконсултско вънаграждение и разноски за държавна такса. Другата страна във въззивното производство претендира разноски и има доказателства такива да са направени в
размер на 300 лв адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция , дължимо юрк. възнаграждение
е в размер на 18,70 лв и разноски за
държавна такса в размер на 4,67 съобразно уважената част на жалбата и след компенсация следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на
220,53 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 237 от 8.11.2019 г по гр. дело № 409/2019 г по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ Е ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес на управление
гр. С., ул. „***“ № ***, представлявана от директора Н. С. Н. да
заплати на Ч.Р.П., с
адрес: ***, ЕГН:**********, на основание
чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1247,70 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден
труд от 188,76 часа за периода
05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане
на вземането ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1013,28 лв до пълния уважен размер от 1247,70лв КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от Ч.Р.П., с
адрес: ***, ЕГН:**********СРЕЩУ Главна дирекция ***, гр.С., ул.*** № ***
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1013,28 лв до уважения от РС – Левски размер от 1247,70 лв КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 237 от 8.11.2019 г по гр. дело № 409/2019 г по описа на
РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ е
ОСЪДИЛ Главна дирекция ***,
гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ на Ч.Р.П., с
адрес: ***, ЕГН:********** деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 215,33 лв до
постановения размер от 265,93 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №237 от 8.11.2019 г по гр. дело № 409/2019 г по описа на
РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ е ОСЪДИЛ Главна дирекция ***, гр.С., ул.*** № ***
ДА ЗАПЛАТИ разноски за ВЛ ЗА РАЗЛИКАТА НАД 179,67 до постановения размер от 221,60 лв
ОСЪЖДА Главна дирекция ***
МВР, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.Р.П., с
адрес: ***, ЕГН:********** деловодни
разноски за въззивната инстанция размер на 220,53 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :