№ 650
гр. Дупница, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101287 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Църковно настоятелство при храм
„Св. Великомъченик Георги Победоносец“, гр. Дупница срещу Д. И. П..
Ищецът твърди, че въз основа решение № 497 от 07.11.2022г. по гр.д. № 693/2022 по описа
на РС-Дупница, потвърдено с решение № 277 от 26.07.2023г. по в.гр.д. № 67/2023г. по описа
на ОС-Кюстендил, е признат за собственик, а ответникът е осъден да му предаде владението
върху недвижим имот, представляващ 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
68789.17.76 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № 300-5-
56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 01.06.2015г., с адрес на поземления имот: ***, площ по кадастрална
карта: 11463 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 1578, върху който е изграден/поставен: ресторант „Дебром“, обозначен
като сграда с идентификатор 68789.17.76.4, със застроена площ: 75 кв.м, която част граничи
с улица „***“. Поддържа, че по силата на описаните решения ответникът е осъден да
заплати на ищеца и обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от
09.05.2021г. до 11.04.2022г. Заявява, че независимо от горното ответникът е продължил да
упражнява фактическа власт върху процесния имот, върху който е разположен преместваем
обект-павилион, обозначен като сграда с идентификатор 68789.17.76.4, поради което счита,
че му дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от 12.04.2022г. до подаване на
исковата молба – 11.06.2024г. По изложените съображения моли ответникът да бъде осъден
1
да му заплати сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
ползване на процесния имот за периода от 12.04.2022г. до 11.06.2024г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че върху
процесния имот имало сервитут, с който ищецът бил длъжен да се съобрази. Намира за
относимо дали процесният обект е сграда или преместваем обект. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот (в
случай, че се позовава на последиците на решението, с което е признат за собственик – че
решението е влязло в сила); че ответникът фактически е ползвал имота през процесния
период от време; размера на вредата, равняваща се на спестения средномесечен пазарен
наем. При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже наличието
на основание за ползване на имота, в т.ч. че в полза на същия надлежно е възникнало
сервитутно право.
В настоящия случай страните са обвързани от последиците на влязло в сила решение
№ 497 от 07.11.2022г. по гр.д. № 693/2022г. по описа на РС-Дупница, потвърдено с решение
№ 277 от 26.07.2023г. по в.гр.д. № 67/2023г. по описа на ОС-Кюстендил, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 4460 от 08.10.2024г. на ВКС по гр.д. № 4883/2023г.,
II г.о. С цитираните съдебни актове е установено със сила на пресъдено нещо между
страните, че Църковно настоятелство при храм „Св. Великомъченик Георги Победоносец“,
гр. Дупница е собственик на процесния имот (112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
68789.17.76 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № 300-5-
56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 01.06.2015г., с адрес на поземления имот: ***, площ по кадастрална
карта: 11463 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 1578, върху който е изграден/поставен: ресторант „Дебром“, обозначен
като сграда с идентификатор 68789.17.76.4, със застроена площ: 75 кв.м, която част граничи
с улица „***“), както и че ответникът дължи обезщетение за лишаване от ползване на имота
за периода от 09.05.2021г. до 11.04.2022г.
При липсата на наведени твърдения и ангажирани доказателства за настъпили промени
по отношение на собствеността и ползването на процесния имот след формиране на силата
на пресъдено нещо, следва да се приеме за доказано осъществяването на предпоставките,
включени във фактическия състав на вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по отношение на
процесния период от 12.04.2022г. до 11.06.2024г. И по отношение на този период е налице
неоснователно обогатяване, изразяващо се в облагодетелствуването на ползвателя със
2
спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период, а
обедняването на ищеца се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той
би получавал при отдаването под наем на имота и които следва да се определят съобразно
действащите за периода пазарни наемни цени.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза е
видно, че стойността на средния пазарен наем за процесния имот е в размер на 6500 лв.,
поради което предявеният иск следва да се приеме за доказан и по размер.
Единствено за пълнота на изложението и с оглед въведените от ответника възражения,
свързани с евентуалната преместваемост на обекта, следва изрично да се подчертае, че
силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС обхваща и тази част от поземления
имот, върху която има изградена постройка или преместваем обект (Решение № 463 от
20.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 109/2011 г. IV г.о.).
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да се уважи изцяло. При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът за сторените от него разноски. Неоснователно е обаче искането му за
разноски за сумата от 26 лв. за „преписи от решения“, тъй като по делото не са налице данни
за действителното им извършване. Частично основателно е и възражението на ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и интереса от
предявените искове следва да бъде определен в размер на 1000 лв. Предвид силата на
пресъдено нещо, с която са обвързани страните от предходно решение, фактическият спор в
случая е сведен до въпроса за размера на дължимото обезщетение, който е установен въз
основа приетата експертиза. По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят
следните разноски: 260 лв. – държавна такса, 308 лв. – разноски за експертиза и 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Църковно
настоятелство при храм „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, гр. Дупница срещу Д. И.
П., ЕИК: ********* следните суми: 6500 ЛЕВА – обезщетение за ползата, от която е бил
лишен ищецът вследствие на невъзможността да ползва в периода от 12.04.2022г. до
11.06.2024г. собствения си недвижим имот, представляващ 112 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68789.17.76 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо поземления имот от 01.06.2015г., с адрес на поземления имот: ***,
площ по кадастрална карта: 11463 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, предишен
3
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1578, върху който е изграден/поставен:
ресторант „Дебром“, обозначен като сграда с идентификатор 68789.17.76.4, със застроена
площ: 75 кв.м, която част граничи с улица „***“, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 11.06.2024г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски, а именно: 260 ЛЕВА – държавна такса, 308 ЛЕВА – разноски за експертиза и 1000
ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4