Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 103 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и
чл. 90, ал. 1 ЗКИР, предявени от „Клас“ ООД срещу З.А.Н..
Ищецът „Клас“ ООД
твърди, че на 19.04.2017 г. сключил договор за аренда с ответника, който му
предоставил за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи.
При извършена справка в СВ при РС Свиленград установил, че между К.А.Б., в
качеството му на управител на ищцовото дружество, и ответника бил подписан
анекс за прекратяване на договора за аренда по взаимно съгласие. Счита, че този
анекс не обективирал постигнато между страните съгласие, тъй като ищецът не бил
надлежно представляван. Поддържа, че въз основа на договор за особен залог от
31.03.2016 г., сключен между заложния кредитор „Първа инвестиционна банка” АД и
залогодателя „Клас” ООД, бил вписан особен залог върху търговското предприятие
на последния. След вписване на предприето принудително изпълнение върху
заложеното търговско предприятие от 18.09.2018 г. за управител на същото по
смисъла на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ бил назначен Л.Д.. С последващо решение от
24.06.2019 г. на заложния кредитор за управител бил назначен Л.В.. Посочено е,
че с вписване на управителя в Търговския регистър се прекратявали правомощията
на управителните органи на залогодателя. Поради това намира, че правомощията на
управителя на ищеца К.А.Б. били прекратени от 23.10.2018 г. Ето защо счита, че
към момента на подписване на анекса – 23.07.2019 г., К.А.Б. не е могъл да
изрази валидна воля от името на ищцовото дружество. Предвид изложеното, моли да
бъде прогласена недействителността на сключения анекс и да бъде признато за
установено несъществуването на вписаното обстоятелство, а именно прекратяването
на договора за аренда.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
ответника З.А.Н.. Твърди, че действително на 23.07.2019 г. сключила
анекс с вписания в ТР управител на ищеца К.Б. за прекратяване на договора за
аренда. Счита, че в конкретния случай нотариусът, удостоверил подписите им, не
бил изпълнил задължението си да провери представителната власт на управителя Б..
Поддържа, че при преглед на вписаните обстоятелства в ТР К.Б. все още бил
вписан като управител на ищеца. Предвид изложеното намира, че не е дала повод
за завеждане на делото, поради което не следвало да ѝ се възлагат
разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От договор за аренда на
земеделска земя, вписан в СВ при РС Свиленград на 19.04.2017 г., се установява,
че ответницата, в качеството на арендодател, е предоставила на ищеца, в
качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване собствените си
земеделски земи, съставляващи имоти с № 053014, 067070, 077007 по плана за
земеразделяне на с. Чернодъб, общ. Свиленград. Договорът е със срок на действие
от 01.10.2017 г. до 30.09.2022 г. С Анекс № 177, т. II, рег. № 4015 от
23.07.2019 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и
вписан в СВ при РС Свиленград с вх. рег. № 2565, дв. вх. рег. № 2563/24.07.2019
г., т. II, акт № 198, ответницата, чрез пълномощника си С.П.С., и К.А.Б.,
действащ като управител на ищцовото дружество, са постигнали съгласие да
прекратят по взаимно съгласие договора за аренда.
От извършената служебна
справка в Търговския регистър по електронното дело на „Клас“ ООД се установява,
че поради неизпълнение от страна на търговското дружество на задължение,
произтичащо от сключен на 31.03.2016 г. договор, кредиторът „Първа инвестиционна
банка“ АД е пристъпил към изпълнение върху предоставеното като обезпечение по
реда на ЗОЗ търговско предприятие. Определен е за управител на търговското
предприятие Любомир Михайлов Дачев, като на 23.10.2018 г. това обстоятелство е
било отразено по партидата на дружеството в търговския регистър, раздел „Залог
на търговско предприятие“. На 02.07.2019 г. е бил вписан нов управител на
търговското предприятие – Лъчезар Валериев Варнаджиев. В раздел „Основни
обстоятелства“, поле 7 „Управители“ като управител е вписан К.А.Б..
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
С т. 2 на ТР № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се уеднакви съдебната
практика по въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като се
прие, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тази
насока следва да се изясни, че съдът не е обвързан от сочената от страните
правна норма, като сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от
правопораждащите юридически факти и петитума. С оглед изложеното и като
съобрази цитираното тълкувателно решение, съдът е приел, че не се касае за иск
с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния
анекс поради липса на съгласие. Това е така, тъй като договорът е сключен при
липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от
страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или
като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се
обвърже с договора. За разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен
при липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна
власт не е нищожен, тъй като правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, доколкото могат да бъдат потвърдени от
представлявания. Налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването ѝ от лицето, от чието име е сключена, поради което
правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Именно в тази връзка са въведените
в исковата молба твърдения за сключване на анекс за прекратяване на договор за
аренда от лице без надлежно учредена представителна власт.
При така дадените
разяснения, следва да се обсъдят въведените от ищеца твърдения за
недействителност на процесния анекс. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ
след вписване в Търговския регистър на управител на предприятие по чл. 46, ал. 4
ЗОЗ правомощията на органите на дружеството се прекратяват, като залогодателят се
лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, а
законен представител на дружеството става занапред вписаният нов управител на
предприятието. Последният управлява и представлява залогодателя и извършва
всички действия, които са могли да извършват лицата, чиито правомощия са
прекратени с вписването му за управител (чл. 48, ал. 1 ЗОЗ), като е длъжен да
вземе всички мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добър
търговец (чл. 49 ЗОЗ). Във връзка с възражението на ответницата, че К.А.Б. все
още продължава да е вписан като управител, следва да се изясни, че специалните
разпоредби на чл. 26 и чл. 32, вр. чл. 21, ал. 2 ЗОЗ не предвиждат, че следва
да се заличи. Напротив, в практиката си ВКС приема, че когато в резултат на
упражнени права по чл. 46 ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие,
а впоследствие членовете на СД са заличени от ТР, са налице предпоставките на
закона за прекратяване на акционерното дружество по реда на чл. 252, ал. 1 т. 6 ТЗ (така Решение № 369 от 08.08.2019 г. по т. д. № 647/2018 г. на ВКС, II
т. о.). Доколкото аналогична разпоредба (чл. 155, т. 3 ТЗ) е налична и по
отношение на дружеството с ограничена отговорност, следва изводът, че въпреки
че с вписването на управителя на търговското предприятие се прекратяват
правомощията на органите на дружеството, това не поражда задължение за заличаване
на управителя на дружеството. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.
48, ал. 3 ЗОЗ, която предвижда възможност залогодателят да извършва процесуални
действия лично или чрез упълномощено от него лице, когато са предявени искове
относно обезпеченото вземане или учредения по реда на ЗОЗ залог за
обезпечаването му.
С оглед всичко изложено,
съдът намира, че след вписването на управител на предприятието по реда на чл.
46, ал. 4 ЗОЗ в ТР на 23.10.2018 г. по силата на закона са се прекратили
правомощията на управителя по чл. 135, т. 2 ТЗ за осъществяване на процесуално
представителство и разпореждане и управление на имущество на дружеството.
Поради това сключването на процесния анекс за прекратяване на договора за
аренда по взаимно съгласие на 23.07.2019 г. от К.А.Б. е извършено без
представителна власт. Без правно значение е дали ответницата е знаела, че подписалият
анекса управител не е имал представителни функции. В тази връзка разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването, от което следва, че
ответницата е следвало да положи дължимата грижа, за да се увери, че договаря с
надлежен представител. При липсата на данни
ищецът да е потвърдил извършеното без представителна власт действие, предявеният
иск за обявяване недействителността на анекса за прекратяване на договора
аренда следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР:
Предявеният иск е един
от трите установителни иска, предвидени в чл.
90, ал. 1 ЗКИР (така Определение № 304 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2821/2013 г., I г. о.) и има за предмет установяване несъществуване на
подлежащо на вписване обстоятелство. Ето защо, за предявяването му е необходимо
ищецът да установи правен интерес, какъвто в случая е налице, тъй като
вписването в имотния регистър има оповестителна и защитна функция. В
разглеждания случай вписването създава правна привидност, че договорът за
аренда е прекратен преди изтичане на срока му на действие, поради което за
ищеца е налице интерес от установяване на факта, че е вписано несъществуващо
обстоятелство. Разгледан по същество, искът се явява и основателен, тъй като
анексът е недействителен поради сключването му от лице без представителна
власт. Ето защо, вписаното в СВ – гр. Свиленград прекратяване на договора за
аренда по взаимно съгласие от 23.07.2019 г. съставлява вписване на
несъществуващо обстоятелство.
По искането на ищеца за
заличаване на вписаното обстоятелство съдът не дължи произнасяне, тъй като
според чл. 90, ал. 1 ЗКИР същото се извършва, когато по исков ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство, като заличаването предполага уважаване на предявен иск. Във всички
случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния
регистър, респективно на вписванията, извършени по реда на Правилника за
вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР е
съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересуваното лице,
прокурора или служебно с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния
съд (в този смисъл Решение № 158 от 04.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 247/2015
г., II т. о.). Ето защо в разглеждания случай съдът не е компетентен да отменя
или заличава вписаното обстоятелство.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски, за
които са представени доказателства за реалното им извършване. Видно от съдържанието
на приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., което да се заплати по банкова
сметка ***. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не
са представени банкови документи, удостоверяващи извършеното плащане. Поради
това и в съответствие със задължителните указания на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на ищеца не следва да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение. Дължи се единствено стойността на
сторените разноски, включващи държавна такса, такса за вписване на исковата
молба и преписи в общ размер на 217,90 лв. Възражението на ответницата, че не
дължи разноски, тъй като не е станала причина за завеждане на делото, съдът
намира за неоснователно, доколкото с вписването на анекса за прекратяване на
договора по нейната партида в СВ при РС Свиленград са засегнати произтичащите
от същия права на ищеца.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
3
ОБЯВЯВА за недействителен на
основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД анекс за прекратяване на договор за аренда № 177, т.
II, рег. № 4015 от 23.07.2019 г., вписан в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. №
2565, дв. вх. рег. № 2563/24.07.2019 г., акт № 198, т. II, сключен между „Клас“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, и З.А.Н., ЕГН: **********, адрес: ***.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР в отношенията между „Клас“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, и З.А.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, несъществуването
на вписаното в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 2565, дв. вх. рег. №
2563/24.07.2019 г., т. II, акт № 198, прекратяване по взаимно съгласие на
договор за аренда на земеделска земя № 8, т. II, рег. № 1763/19.04.2017 г.,
вписан в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 1027, дв. вх. рег. № 1023/19.04.2017
г., т. I, акт № 278.
ОСЪЖДА З.А.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „Клас“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 217,90 лв., представляващи сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: