№ 10151
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110101339 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на шести юни 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1339/2023
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „,, твърди че за периода май 2019 г. – април 2021 г. е доставял топлинна енергия на
1
ответниците А. В. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Б. Д. П., ЕГН:
**********, адр. гр. София 1463, ул. „,, В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул.
„,, Д. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1574, ,, на адрес на топлоснабдения имот гр.
София 1799, ж.к. „,. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците
топлинна енергия възлиза на сумата от 1 284,81 лв. , която сума не е заплатена от
ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за
периода от 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г. , размера на обезщетението за забавено плащане
възлизал на 218,04 лв. Твърди, че за периода септември 2019 г. – април 2021 г. доставил на
ответниците услугата дялово разпределение на топлинна енергия, възнаграждението за
което възлизало на 30,16 лв. , което не било заплатено от ответниците, поради което му
дължали и лихва за забава в размер на 6,12 лв. за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.
Твърди, че поискал осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответнците му дължат разделно при квоти 3/6 за А. В. Ц. и по 1/6 за другите
ответници сумите в размер на 1 284,81 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за
периода май 2019 г. – април 2021 г. , и в размер на 218,04 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г. Моли още, да бъде признато
за установено, че ответниците му дължат разделно при квоти 3/6 за А. В. Ц. и по 1/6 за
другите ответници сумите в размер на 30,16 лв. – стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода септември 2019 г. – април 2021 г. , и в размер на 6,12 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,, който не оспорва предявения иск.
Ответниците оспорват предявения иск по съображения, изложени в писмени отговори на
исковата молба. Претендират деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответниците топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2
2
от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 46-47 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответниците на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 21-22, от които е видно, че за процесния
период ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при квоти 3/6 за А. В.
Ц. и по 1/6 за другите ответници В този смисъл, и във връзка с изложеното до тук за
наличието на процесния договор за доставка на топлоенергия, съдът приема, че страни по
него, като купувачи, са ответниците при посочените квоти.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 112-118/, която съдът кредитира, за процесния
период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 1 433,28 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 129-144/ ответниците не са заплатили процесни
вземания на ищеца .
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 46-47 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответниците са изпаднали в забава
по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца,
3
доколкото задълженията им са били срочни.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 57951/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал
осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплатят главницата и
лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата
държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подал
възражения по реда на чл. 414 от ГПК.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 09.05.2023 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците – от една страна, и ищеца – от друга, са в
облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон,
като за периода май 2019 г. – април 2021 г. ответниците не са заплатили потребена топло-
енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 1 433,28 лв. – повече
от това, което се твърди в исковата молба, а именно – 1 284,81 лв. Съдът кредитира размера,
посочен в СТЕ, защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта
на доказване по делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период
и каква е нейната цена. Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това
заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по
изчисляване и отчитане на ползваната от ответниците топлоенергия. Воденото счетоводство
4
от ищеца не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка
с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха
предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено
редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този
смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при квоти 3/6 за А. В.
Ц. и по 1/6 за другите ответници. Съдът изложи по-горе съображения за произхода на
процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот,
което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от
съсобствеността част от общо дължимата цена. В този смисъл, искът е основателен до
посочените квоти срещу всеки от ответниците.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г. , ответниците са в забава. Съдът приема, че
не може да се ползва предложението на ССЕ /129-144/, доколкото то не е съобразено с
главница, която съдът приема по делото. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът
приема, че иска в частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това, съдът взема
предвид, както приетата по делото главница, така и периода за който се начислява лихвата.
По изложените по-горе мотиви искът и в тази част следва да се уважи до размера на квотата
му от съсобствеността срещу всеки от ответниците.
Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответниците дължат,
при квоти 3/6 за А. В. Ц. и по 1/6 за другите ответници, на ищеца от сума в размер на 30,16
лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода септември 2019 г.
– април 2021 г. , и в размер на 6,12 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г. следва да се уважи изцяло. Това е така, доколкото факта
на доставената услуга се установява, както от документите, приложени под л.л. №№ 30-45,
102-104 от делото, така и от приетата по делото СТЕ /л.л. 112-118/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 765,61 лв. по настоящото производство, при квоти 3/6 за А. В. Ц. и по 1/6 за
другите ответници. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
5
деловодни разноски в размер на 80,78 лв. по заповедното производство, при квоти 3/6 за А.
В. Ц. и по 1/6 за другите ответници.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците А. В.
Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Б. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София
1463, ул. „,, В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Д. Д. П., ЕГН:
**********, адр. гр. София 1574, , дължат на ищеца „,,, разделно при квоти 3/6 за А. В. Ц. и
по 1/6 за другите ответници, следните суми: 1 284,81 лв. – стойността на потребена от
ответниците топлинна енергия за периода май 2019 г. – април 2021 г. , 218,04 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците А. В.
Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Б. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София
1463, ул. „,, В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Д. Д. П., ЕГН:
**********, адр. гр. София 1574, , дължат на ищеца „,,, разделно при квоти 3/6 за А. В. Ц. и
по 1/6 за другите ответници, следните суми: 30,16 лв. – стойността на доставена услуга
„дялово разпределение“ за периода септември 2019 г. – април 2021 г. , и в размер на 6,12 лв.
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответниците А. В. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Б. Д. П.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София
1463, ул. „,, Д. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1574, , да заплатят на ищеца „,,,
разделно при квоти 3/6 за А. В. Ц. и по 1/6 за другите ответници, следните суми, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 765,61 лв. – деловодни разноски по настоящото
производство.
ОСЪЖДА ответниците А. В. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, Б. Д. П.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1463, ул. „,, В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София
1463, ул. „,, Д. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1574, , да заплатят на ищеца „,,,
разделно при квоти 3/6 за А. В. Ц. и по 1/6 за другите ответници, следните суми, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 80,78 лв. – деловодни разноски по заповедното
производство.
6
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7