Присъда по дело №130/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 23
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20222310200130
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Елхово, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
СъдебниГеорги Зарков Попов

заседатели:Мара Йовчева Добрева
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
и прокурора Ан. Г. С.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200130 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. К. /****/ , роден на ********** година
в град Гали, Република Грузия, живущ в Република Грузия, град Гали, улица
„****“ №66, с висше образование, женен, неосъждан, с грузински паспорт
№****, издаден в Република Грузия, за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2022
година, около 16.40 часа, в района на ГКПП- Лесово, община Елхово, област
Ямбол, на трасе „Изходящи леки автомобили“, съзнателно се ползвал пред
длъжностно лице -граничен полицай на ГКПП- Лесово- Д.С. - служител в
ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, от
неистински официален документ - грузинско свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №**** на името на ****, роден **********
година в Грузия, на който бил предаден вид, че е издаден на 19.10.2015
година от надлежните органи на Република Грузия, като от него не може да
се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на
деянието е свидетелство за управление на превозно средство, поради което и
на основание чл. 316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на
1
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. К.
/****/, ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на ДП разноски в размер на 272.05
лева в приход на републиканския бюджет по сметка на РД „ГП“ гр. Елхово,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. К.
/****/, ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 51.72 лева, както и да заплати 5.00 лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- Елхово.
Направените по делото разноски за устен превод във фазата на ДП в
размер на 30.00 лева, на основание чл. 189, ал.2 от НПК остават за сметка на
органа, който ги е направил – РД „ГП“– Елхово.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - грузинско свидетелство
за управление на моторно превозно средство с №**** на името на ****, роден
********** година в Грузия, приложено на в запечатан плик на л.29 от ДП,
представляващо неистински документ, да остане приложено по делото и да се
съхранява в срока за съхранение на делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в 15- дневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 23 от 28.03.2022 година, постановена по
НОХД № 130/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимият **** /**** ****/, роден на
10.04.1982 година в град Гали, Република Грузия, живущ в Република Грузия,
град Гали, улица „**** №66, с висше образование, женен, неосъждан, с
грузински паспорт №****, издаден в Република Грузия, е повдигнато
обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на
09.03.2022 година, около 16.40 часа, в района на ГКПП- Лесово, община
Елхово, област Ямбол, на трасе „Изходящи леки автомобили“, съзнателно се
ползвал пред длъжностно лице -граничен полицай на ГКПП- Лесово- Д.С.-
служител в ГПУ- Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Елхово, от неистински официален документ- грузинско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с №**** на името на **** ****,
роден 10.04.1982 година в Грузия, на който бил предаден вид, че е издаден на
19.10.2015 година от надлежните органи на Република Грузия, като от него не
може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет
на деянието е свидетелство за управление на превозно средство.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия да бъдат наложено наказания при условията на чл.54
от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимият,
който е бил редовно призован за датата на съдебното заседание, и с участието
на служебен защитник, който не оспорва, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 316, вр. чл.
308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Пледира при определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимия престъпление да бъде взето предвид
процесуалното поведение на подсъдимия, който е направил пълни
самопризнания, като по този начин е съдействал на разследването.
Защитникът предлага налагане на наказание лишаване от свобода около
предвидения в закона минимален размер, а именно четири месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият **** /**** ****/ е роден на 10.04.1982 година в град
Гали, Република Грузия, но заедно със семейството си живеел в град Киев,
Украйна. Поради започналите в Украйна военни действия подсъдимият и
1
съпругата му решили да отидат в Република Грузия, където да се установят,
като пътуването предприели с лек автомобил „Ауди“ с украински рег.№
****3II.
Тъй като по твърдение на подсъдимият, срокът на валидност на
свидетелството му за управление на МПС бил изтекъл преди около 10
години, чрез свой приятел в Република Грузия, по неустановен в хода на
разследването начин и време, подсъдимият се снабдил с неистински
документ- грузинско свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №**** на името на **** ****, роден 10.04.1982 година в Грузия.
На същият този документ-свидетелство за управление на моторно превозно
средство, бил предаден вид, че е издаден на 19.10.2015 година от надлежните
органи на Република Грузия. След като се снабдил с горепосочения документ,
обвиняемият ****, решил да използва същият, при пътуването си към Грузия.
На 07.03.2022 година подсъдимият заедно с жената, с която живеел
на семейни начала - Mariana Stefurak, отпътували с лек автомобил, марка
„Ауди“ с украински рег.№****31Т, от Украйна към Грузия, преминавайки
през територията на Република България.
На 09.03.2022 година, около 16.40 часа, подсъдимият ****, с
управлявания от него лек автомобил, марка „Ауди“ с украински рег.№
****3II, в който пътувала и Mariana Stefurak, се явил в района на ГКПП-
Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Изходящи леки
автомобили“ за излизане от Република България към Република Турция. В
същото това време, на трасе „Изходящи леки автомобили“ на ГКПП- Лесово,
от Република Турция в Република България, служебните си задължения на
граничен полицай изпълнявала с.Д.С.- служител в ГПУ -Елхово при
Регионална Дирекция „Гранична полиция"- Елхово, която извършвала
гранична проверка. Тъй като представеният от подсъдимият документ за
самоличност- паспорт, бил обявен за издирване от Интерпол, като невалиден
документ за пътуване, от подсъдимият били изискани допълнителни
документи за самоличност. Пред длъжностното лице- св.Д.С., подсъдимият
**** представил неистинският официален документ- грузинско свидетелство
за управление на моторно превозно средство с №**** на името на **** ****,
роден 10.04.1982 година в Грузия. Поради възникнали съмнения относно
истинността на горепосоченото свидетелство за управление на моторно
превозно средство, св.Стоева предала използваният от подсъдимият ****
документ- грузинско свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №**** на името на **** ****, роден 10.04.1982 година в Грузия, за
проверка. След извършване на експертната справка се установило, че
представеният от **** документ е неистински и не е издаден от надлежните
органи на Република Грузия.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно– техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда
като обективно и компетентно, се установява, че изследваният документ-
2
грузинско свидетелство за управление на моторно превозно средство с №****
на името на **** ****, роден 10.04.1982 година в Грузия, е неистински
документ. Съшият този документ не е изготвен на оригинална бланка,
основните защити и реквизити, заложен при производството и отпечатването
му липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ-ро вр. ал.1, т.2 от НПК,
показанията на свидетелката Д.С., дадени в хода на съдебното следствие,
заключението на вещото лице Н. Грозев по назначената и изслушана в
съдебно заседание съдебно- техническа експертиза, както и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК- Справка за
съдимост на подсъдимия, Експертна справка № 38/2022г., № 39/2022г. и №
40/2022г., Протокол за доброволно предаване на СУМПС от 10.03.2022г.,
Протокол №4 от 16.03.2022г. за извършена техническа експертиза.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на разпитаната
по делото свидетелка Стоева съдът не констатира противоречия. Показанията
на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на
показанията на свидетелката са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се
съдържа самопризнание за извършеното деяния и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията
на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и
правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият **** /**** ****/ е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, тъй като на 09.03.2022 година, около 16.40 часа, в района на ГКПП-
Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Изходящи леки
автомобили“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице- граничен
полицай на ГКПП- Лесово- Д.С.- служител в ГПУ- Елхово при Регионална
дирекция „Гранична полиция“- Елхово, от неистински официален документ-
грузинско свидетелство за управление на моторно превозно средство с №****
на името на **** ****, роден 10.04.1982 година в Грузия, на който бил
предаден вид, че е издаден на 19.10.2015 година от надлежните органи на
3
Република Грузия, като от него не може да се търси наказателна отговорност
за самото му съставяне и предмет на деянието е свидетелство за управление
на превозно средство.
Налице са съставомерни деяния по посочените текстове от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият **** /**** ****/ се е ползвал от
неистинският документ, представляващ грузинско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с №**** на името на **** ****,
роден 10.04.1982 година в Грузия. Използваният от подсъдимия документ е
официален такъв по смисъла на чл. 93, т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от
длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма.
Неистински, съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл.93, т.6 от
НК, е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. Видно от доказателствата по делото инкриминирания документ е
неистински, тъй като същият не е издаден от надлежните органи на Република
Грузия. На същият само е придаден вид, че е издаден на 19.10.2015 година от
надлежните органи на Република Грузия. Предметът на деянието е грузинско
свидетелство за управление на моторно превозно средство с №**** на името
на **** ****, роден 10.04.1982 година в Грузия, поради което и деянието, с
оглед този си предмет следва да се квалифицира като такова по чл.316,
вр.чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК. Ползването на документа е извършено от
подсъдимият чрез неговото представяне пред граничния полицейски
служител- граничен полицай - служител в ГПУ-Елхово при РД „ГП“ –
Елхово.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл. Същият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Напълно е съзнавал
факта, че използва неистински официален документ- грузинско свидетелство
за управление на моторно превозно средство с №**** на името на **** ****,
роден 10.04.1982 година в Грузия, който не е издаден на 19.10.2015 година от
надлежните органи на Република Грузия, предвид начина, по който се е
снабдил с документа, но независимо от това го е използвал пред граничния
полицейски служител за да докаже правоспособността си на водач на моторно
превозно средство.
За съставянето на документа не може да се търси наказателна
отговорност от обвиняемия ****, тъй като безспорно от материалите по
делото, същият не е съставил инкриминирания неистински официален
документ.
При определяне на вида и размера на наказанието, следващо се на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
която е висока, предвид динамиката на този вид престъпления понастоящем в
4
страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е висока,
предвид на това, че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално
поведение в хода на ДП, като е съдействал за разкриване на обективната
истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства- необременено съдебно минало, критично
отношение към деянията, направените от подсъдимият самопризнания в хода
на ДП, съдът му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. Последният
към момента на извършване на деянието не е бил осъждан за престъпление от
общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода
и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказания лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови приложеното в запечатан плик на л.29 от ДП,
веществено доказателство- грузинско свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №**** на името на **** ****, роден 10.04.1982 година в
Грузия, представляващо неистински официален документ, да остане
приложено по делото и да се съхранява в срока за съхранение на делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати направените в хода на ДП разноски в размер на 272.05 лева в приход
на републиканския бюджет по сметка на РД „ГП“ гр. Елхово, както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
51.72 лева, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС- Елхово.
Направените по делото разноски за устен превод във фазата на ДП в
размер на 30.00 лева, на основание чл. 189, ал.2 от НПК съдът постанови да
останат за сметка на органа, който ги е направил – РД „ГП“– Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.


Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни