П Р
И С Ъ
Д А
Номер:
260007, 20.04.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесети
април през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Съдебни заседатели: Б.А.
Б.Б.
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
Валентин Цанев,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 34 по описа за 2021 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимият М.Ф.Ч., роден на ***г***, български гражданин,
живущ ***, с основно образование, женен,
ЕГН-**********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
04.08.2020г., в с.Ж,
обл.Р, е извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение с лице, навършило
14-годишна възраст – М.С.А., ЕГН-**********
***, като употребил сила, с което подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150,
ал.1 от НК, на което основание го ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години,
което при условията на чл.373, ал.2 във
вр. с чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и
му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем)
месеца.
ОТЛАГА, на
основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 4 (четири) години.
ВЪЗЛАГА, на основание чл.67, ал.2 от НК, на РУ на МВР - гр.Исперих възпитателните грижи по отношение на условно
осъдения през време на изпитателния срок.
ПРИЗНАВА подсъдимият М.Ф.Ч., ЕГН-**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, да е извършил описаното горе деяние чрез
упортеба на заплашване, поради което го оправдава по повдигваното обвинение В
ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА подсъдимия М.Ф.Ч., ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец – непълнолетната М.С.А., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на своята баща й, като единствен родител и законен представител С.А.П., ЕГН-**********, сумата 3 000.00 (три хиляди) лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 04.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част – за
разликата до първоначално претендирания размер на обезщетението от
5 000.00 (пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия М.Ф.Ч., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в полза на Държавата по сметка на МВР сумата от 700.05 (седемстотин лева и 05 ст)
лева – направени разноски на досъдебното производство;
- по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева – дължима ДТ върху уважения
размер на гражданския иск, и
- на
пострадалата непълнолетна М.С.А., ЕГН-**********, действаща лично и чрез своя баща и законен представител С.А.П.,
ЕГН-**********, сумата от 300.00 (триста) лева – направени деловодни разноски.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
МОТИВИ към Присъда № 260007/20.04.2021г.
по НОХД № 34/2021г. по описа на
РС-Исперих
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато
е обвинение срещу подсъдимия М.Ф.Ч., ЕГН-********** ***, за това, че на
04.08.2020г., в с.Ж,
обл.Р, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение с лице, навършило 14-годишна възраст – М.С.А.,
ЕГН-********** ***, като употребил сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия е предявен
граждански иск и е конституирана като граждански ищец в наказателното
производство пострадалата от престъплението - непълнолетната М.С.А.,
ЕГН-**********, действаща лично и със
съгласието на своята баща
й, като единствен родител и законен представител С.А.П., ЕГН-**********.
Претендира от подсъдимия заплащане на сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева
– обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 04.08.2020г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание чрез
упълномощения повереник поддържа гражданския иск и претендира за уважаването му
в пълен размер, ведно с направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият М.Ф.Ч., ЕГН-********** ***,
в производство за предварително изслушване на страните по реда на чл.370 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти при водене на съкратено съдебно следствие. Твърди, че много съжалява
за случилото се. Моли за условна присъда. Бил безработен, имал малко дете и
трябвало да гледа семейството си.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих поддържа обвинението от фактическа и
правна страна. Пледира за осъдителна присъда, като при воденото производството
по глава 27 от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, предлага налагане на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което
след редукцията по чл.58а от НК, да бъде отложено изпълнението му за
изпитателен срок от 4 години. Отчита, че въпреки осъжданията на подсъдимия, е
настъпила абсолютна реабилитация по отношение на същите, като посоченото
наказание счита за балансирано с оглед тежестта на престъплението, настъпилите
вредоносни последици за пострадалото момиче и целите на генералната и
индивидуалната превенция. По отношение размера на гражданския иск – предоставя
на преценката на съда.
Защитата
на подсъдимия не оспорва обвинението от фактическа и правна страна, но
възразява подсъдимият да е осъществил заплашване спрямо пострадалото лице, за
каквото липсват данни. Пледира за налагане на наказание в минимума с
приложението на редукцията по чл.58а от НК, като изтърпяването му да бъде
отложено за минималния изпитателен срок от 3 години. Изтъква наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, а именно настъпилата реабилитация по предишните му
осъждания, изразеното съжаление от постъпката, оказаното пълно съдействие на
разследването. По отношение на гражданския иск, оспорва същия по размер, като
моли съдът да извърши преценка по справедливост, съобразно финансовото
положение на подсъдимия, предвид че е семеен, с дете, в недобро имотно
състояние, а по отношение на пострадалата не са установени сериозни телесни
наранявания, както и трайни увреждания за психическото й състояние.
При
водено съкратено съдебно следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, съдът ползвайки самопризнанията на подсъдимия, които се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и без да
събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствана част на
обвинителния акт, изцяло възприема същите.
Подсъдимият
М.Ф.Ч.,
ЕГН-********** е роден на ***г***,
като произхожда от многодетно семейство. Има
завършено основно образование. Семеен е, баща на едно
дете. Няма данни да е трудово ангажиран, като
не реализира постоянни доходи и не притежава движимо и недвижимо
имущество, от което да се издържа. Осъждан е трикратно в периода 2004-2017г.,
като е настъпила абсолютна реабилитация по отношение на осъжданията му. Живее със семейството си в с.Ж, обл.Р.
На 04.08.2020г., вечерта,
подсъдимият бил в центъра на селото, пред местния магазин за хранителни стоки,
в обща компания със свидетеля С.А.П.,
ЕГН-**********. Употребили голямо количество алкохол. Към 22.00 часа, двамата
се прибирали от центъра на селото към дома на свидетеля П.. По същото време
неговата непълнолетна дъщеря – 16-годишната М.С.А.,
ЕГН-**********, била в семейния им автомобил, паркиран пред къщата и
слушала музика. Двамата мъже влезли за известно време в жилището. Подсъдимият
добре познавал семейството на С.А.П., както и знаел, че дъщеря му М. няма
навършено пълнолетие.
В един момент той излязъл от къщата,
приближил се до прозореца на автомобила, където седяла М. и я помолил да го
закара до дома му, тъй като бил много пиян. Момичето се съгласило и откарало
подсъдимия до дома му в същото село. Последният, обаче, вместо да се прибере в
дома си, казал на 16-годешната М. да се премести от шофьорското място на
другата седалка. Въпреки несъгласието на момичето, подсъдимият отворил
шофьорската врата, избудал М. и седнал на шофьорското място. Потеглил с
автомобила към покрайнините на селото. Спрял до едно сметище в края на селото,
където нямало къщи, както и движение на хора, предвид късния нощен час. Отворил
вратата до седалката на М. и започнал да й обяснява, че не иска жена си и
детето си, а искал нея, като директно й казал, че иска да прави секс с нея.
Свидетелката А. не се съгласила, отговорила му, че не иска. Подсъдимият я
хванал за ръката и я издърпал от автомобила въпреки съпротивата й. Блъснал я,
при което тя паднала на земята и си ударила лявата ръка. След това подсъдимият
разкопчал колана си, легнал върху свидетелката, започнал да я пипа по гърдите
през блузата й, както и да я целува по шията. М.А. се разплакала, блъснала
подсъдимия и тогава той станал от нея. Поискала от него да я закара до дома й.
Двамата потеглили с автомобила, като шофирал подсъдимия. Той тръгнал по главния
път извън селото, при което момичето се притеснило и попитало къде отиват.
Разплакала се. Подсъдимият й обяснил, че иска да отиде с нея в с.Г, където имал
близки и оттам да отидат във ФРГ. В един момент подсъдимият се сетил, че автомобилът
им няма регистрация, освен това е употребил алкохол и от страх, че могат да го съдят за това се
отказал от намеренията си. Върнали се в с.Желязковец, като по пътя предупредил
М да не казва на никого какво се е случило.
През това време, бащата на М. –
свидетелят С.А.П. се притеснил, че дъщеря му не се е прибрала и отишъл да я
търси в дома на М.Ч.. Тъй като не я намерил там, съобщил за това на близки и
съседи, които тръгнали да търсят момичето из селото. По-късно един от съседите
съобщил на бащата, че М. е пред дома им и плаче. Свидетелят П. веднага се
прибрал, като заварил дъщеря си видимо стресирана и притеснена, треперела и
плачела, не му разказала къде е била и какво е станало. Съседката им –
свидетелката ЕН Х, успокоила момичето, предразположила детето да разкаже какво
е станало и М. споделила с нея случилото се. За случая бил подаден сигнал в РУ
на МВР-гр.Исперих и започнало разследване.
Според заключението на извършената
по делото съдебно-медицинска експертиза, освидетелстваща подсъдимия М.Ф.Ч.
(л.48-49 от Досъдебното производство), въз основа на данните от извършения на
05.08.2020г. оглед на лице с писмено съгласие, са установени кръвонасядане във
вътрешната част на горната половина на лицева повърхност на лява мишница и
драскотина върху лявата предмишница, обусловили временно болка и страдание, при
пълно обратно развитие (оздравяване) за срок до 1 седмица. Вещото лице
констатира, че предвид липсата на данни за оказана съпротива при възникналата
ситуация, не може да се изключи тези
травми да са свързани с трудовата заетост на Ч. при обичайните дейности от
ежедневния му живот.
Такава
експертиза е назначена и по отношение на непълнолетната пострадала М.С.А., с навършени 16 години, като
заключението (л.45-46 от ДП), установява, че при инцидента от 04/05.08.2020г. е
получила контузна рана на лява ръка, описана във Фиш за спешна медицинска помощ
на ЦСМП, филиал гр.И, която обуславя болка и страдание, и може да бъде получена
при падане на земята, както се съобщава по делото. Експертизата определя
1-седмичен оздравителен срок.
По отношение на момичето е назначена и комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (л.31-39 от ДП), чието
заключение констатира, че момичето не страда от психично заболяване. Не е нарушена
възможността й да възприема адекватно ситуацията, като степента й на развитие и
общото й интелектуално функциониране позволяват да опише правилно една логична
серия от събития, да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред,
както и да участва в наказателното производство, да реагира адекватно и да дава
достоверни показания, при правилен и щадящ подход. Според експертизата,
вследствие на инцидента при момичето се е развила „Адаптационна тревожна
реакция”, като неадаптивен отговор на преживения стрес, характеризираща се с
констелация от емоционални, вегетативни и поведенчески симптоми – безпокойство,
срахове, напрежение, както и симптоми от невротичния регистър – колебания в
съня, апетита, тонуса, избягващо поведение (затвореност, страх от общуване и
най-вече от последваща среща с агресора). Според експертното заключение, това
състояние продължава близо две седмици, като към момента на изготвяне на заключението
– 31.10.2020г., е установено, че вегетативните симптоми са вече отшумели, не се
наблюдават промени на поведенческо ниво, идентифицират се засилена тревожност и
страх, с водещи чувства на срам, объркване и вина, които следва да отшумят след
1-2 месеца при наличие на подкрепяща среда от семейство и връстници.
Според изготвения още на Досъдебното
производство Доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-с.С, във връзка с
оценката на постъпилия сигнал по случая, непълнолетната М.С. е насочена за
ползване на психологическо консултиране в Център за обществена подкрепа
(ЦОП)-с.Самуил с оглед преодоляване на психологическата травма от преживяното.
Проучването е установило, че детето се отглежда от своя баща и неговата
съжителница. Бащата сътрудничи на социалните органи и има желание за активна
родителска връзка. Между бащата и момичето има изградена стабилна връзка, като
за момичета се полагат всички неоходими грижи. В хода на съдебно следствие е
изискан от съда Социален доклад във връзка с ползаваната от детето социална
услуга към ЦОП-с.С, като представеният Доклад, вх.№ 261210/08.04.2021г.
съобщава, че психологическото консултиране с детето се е отразило добре на
психо-емоционалното му развитие, към момента е в добро здраве, в стабилно
състояние и няма разстройство на развитието.
Така изложеното от фактическа страна
се очертава и подкрепя изцяло от събраните по делото гласни, писмени
доказателства и обсъдените горе експертизи. Комплексният анализ на същите
формира за съда извод, че обвинението е ДОКАЗАНО. Самопризнанието на подсъдимия
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепени от доказателствата, събрани на Досъдебното производство, в
съвкупната им преценка допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от
състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина,
по който е извършено, обекта на посегателство и неговото авторство.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на тях, съдът приема за
категорично и по несъмнен начин доказано, че спрямо личността на пострадалата 16-годишна
М.С.А.,
ЕГН-**********, е бил осъществен на 04.08.2020г. в с.Ж, обл.Р,
състав на престъпление “престъпно
блудство” по чл.150, ал.1 от НК.
Престъплението е с висока степен на
обществена опасност предвид спецификата на неправомерните действия и тяхната
насоченост, като имат за обект
обществените отношения, охраняващи половата неприкосновеност и полов морал на
подрастващите.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
извършване на действия от подсъдимия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление. Подсъдимият
е предприел противоправно поведение спрямо пострадалата М.С.А., ЕГН-**********, като с осъществяване на визираното
изпълнително деяние престъплението е било довършено. За изпълнение на
намисленото, подъсидимят е употребил сила спрямо пострадалото момиче, при липса
на данни да е отправял заплахи спрямо нея от каквото и да било естество. Поради
тази причина, съдът прие за НЕДОКАЗАНО да е извършил описаното горе деяние чрез упортеба
на заплашване и го ОПРАВДА по повдигваното обвинение В ТАЗИ ЧАСТ.
Субектът
на престъплението се характиризира с особено качество, като
съставомерността на деянието предполага да е наказателноотговорно лице,
навършило пълнолетие, с пол противоположен на пола на пострадалата, което също
е безспорно доказано по делото – подсъдимият М.Ф.Ч. е мъж, а пострадалата –
лице от женски пол.
В
конкретният случай е налице и особения
обект визиран от закона – към момента на осъществяване на инкриминираното
деяние пострадалата М.С.А., ЕГН-**********, е
била непълнолетна, с навършени 16 години.
От субективна
страна
деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия М.Ф.Ч.. Той
е съзнавал, че осъществява действия, засягащи половата неприкосновеност на
момичето, с престъпната цел да възбуди или удовлетвори полово желание, като е
искал тяхното осъществяване и е съзнавал, както
възрастта на пострадалото лице, така и неговото безпомощно състояние. Действал е със знание за
общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за
настъпване на неблагоприятните последици от него. Субективният елемент на
престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в
предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия.
Действайки по описания по-горе
начин, подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе
наказание, съответно на общественоопасния характер на извършеното от него
престъпление и степента на обществена опасност на личността си. В тази връзка като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете високата обществена опасност на извършеното неправомерно посегателство,
произтичаща от непосредствения обект на засягане. Както беше отбелязано
по-горе, престъплението по чл.150, ал.1 от НК засяга обществените отношения,
свързани със защита на половата
неприкосновеност и полов морал на подрастващите. Посегателствата срещу деца
представляват изключително укоримо поведение. Държавната политика и
законодателството в тази насока са били винаги последователни към създаване на
все по-големи гаранции за обезпечаване защита на правата и законните интереси
на младото поколение и особено на децата, като се има предвид в случая
непънолетната възраст на обекта на посегателството, което категорчино е
благоприятствало извършеното спрямо нея посегателство. Следва да се отчете и
факта, че подсъдимият също е родител, баща на едно дете -
момиченце, за което се грижи и отглежда. Подобен тип престъпни прояви са
изключително невъзпитателни и укорими като пример за подражание.
Като смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства съдът съобрази показанато от подсъдимия
критично отношение към проявата и правосъзнание за поправяне. Подсъдимият е
имал криминални прояви, но е реабилитиран. Конкретната престъпна проява не може
да се определи като типично и присъщо за подсъдимия поведение и склонност от
негова стана към такъв тип престъпния прояви. Към момента на деянието е бил
алкохолно повлиян, което не оправадава постъпката му, но това състояние е способствало липсата на
задръжки и самоконтрол върху поведениетому. Общественоопасните последици от
постъпката му не са непреодолими, което се установи от експертните становища,
че за пострадалото момиче няма трайни психо-емоционални последици от
преживяното.
За
извършеното престъпление по чл.150, ал.1 от НК, законът предвижда наказание
“Лишаване от свобода” от 2 (две) до 8 (осем) години. Съдът определи такова към средния размер, а именно 4 (четири)
години, което при условията на чл.373,
ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една
трета и му НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 8
(осем) месеца.
Съдът отчете, че са налице
материалните и формални предпоставки за прилагане института на условното
осъждане, поради което, отложи изпълнението на така наложеното наказание за
изпитателен срок от 4 (четири) години, на основание чл.66, ал.1 от НК – средният, предвиден от закона, като на основание чл.67, ал.2 от НК, възложи на РУ на МВР - гр.Исперих
възпитателните грижи по отношение на условно осъдения през време на
изпитателния срок.
Съдът приема, че така
наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл.36 от НК.
По
отношение на предявения граждански иск:
Съдът
приема за безспорно установено, че в резултат на извършеното престъпление
спрямо личността на непълнолетната пострадала М.С.А., ЕГН-**********,
същата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея физически
и психични травми, които неизбежно и обичайно съпътстват процесния тип
посегателства и предполагат продължителен възстановителен период до подобряване
състоянието на пострадалото лице. По отношение на полученото телесно нараняване
се установи сравнително кратък оздравителен период, за разлика от причинената „Адаптационната тревожна
реакция”, която е отшумавала при момичето по-дълго време. Като
последица тези травми произтичат пряко и непосредствено от поведението на
подсъдимия - налице е пряка причинна връзка с престъпното посегателство и
представляват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), за чието обезщетяване деецът отговаря. Съдът отчита
преживяния от пострадалата емоционален стрес, уплахата от възникналата
ситуация, в която е била поставена. За доказване на така претърпените вреди
съдът кредитира изцяло компетентното мнение на експертите по комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза, които установяват, че близо три месеца след
инцидента, въпреки отшумелите вегетативните
симптоми - безпокойство, срахове, напрежение и липса на промени на поведенческо
ниво, се идентифицира у момичето засилена тревожност и страх, с водещи чувства
на срам, объркване и вина, които следва да отшумят след 1-2 месеца при наличие
на подкрепяща среда от семейство и връстници. Според данните отчетени в Социалния доклад на Дирекция „Социално
подпомагане”-с.С, изготвен значително по-късно на
07.04.2021г., понастоящем момичето е в стабилно състояние и без разстройство в
развитието си, като резултат от проведеното с нея психологическо консултиране.
Въз
основа на горното, съдът прецени, че
подсъдимият ангажира освен наказателна, също така и гражданскоправна
отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалата за
причинените й вреди при наличие на осъществен от негова страна състав на
непозволено увреждане спрямо личността
й.
Съобразявайки
горното, съдът прие предявения граждански иск за основателен и доказан до
размера от 3 000.00 (три хиляди) лева, воден от чувството си за справедливост по отношение на
претърпените от пострадалата неимуществени вреди (чл.52 от ЗЗД). В останалата
му част, до първоначално претендирания размер от 5 000.00 (пет хиляди) лева, съдът
прецени, че искът е неоснователно завишен, с оглед на което го отхвърли като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Върху
присъденото обезщетение подсъдимият дължи и законната лихва, считано от датата
на деликта – 04.08.2020г. до окончателното му изплащане. При непозволеното
увреждане лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението
от деня на събитието - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.Ф.Ч., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в полза на Държавата по сметка на МВР сумата от 700.05 (седемстотин лева и 05 ст)
лева – направени разноски на досъдебното производство;
- по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева – дължима ДТ върху уважения
размер на гражданския иск, и
- на
пострадалата непълнолетна М.С.А., ЕГН-**********, действаща лично и чрез своя баща и законен представител С.А.П.,
ЕГН-**********, сумата от 300.00 (триста) лева – направени деловодни разноски.
По
изложените съображния, възприемайки по този начин обективната истина по случая,
ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: